Глобализация и свобода


Категория на документа: Други




ДОКЛАД ПО СВЯТ И ЛИЧНОСТ
НА ТЕМА
ГЛОБАЛИЗАЦИЯ И ЧОВЕШКА СВОБОДА

Глобализацията е процесът на нарастване на икономическите, социални, технически, политически и културни взаимовръзки и отношения между определение страни, организации и хора. Той е свързан с глобално разпространение и взаимопроникване на идеи, капитали, технологии и елементи на културата. Макар контакти между сравнително отдалечени региони да съществуват още от Античността, те придобиват наистина глобален обхват едва след Великите географски открития през 15-16 век. Бързото развитие на транспортната и комуникационна техника през 20 век водят до бързо интензифициране на процеса на глобализация с разрастване на международната търговия и трансфер на капитали и създаване на първите политически институции от глобален мащаб.Глобализацията е процес със спорен ефект. Налице са различни гледни точки и позиции за ползите и вредите от нея, които в много случаи са повлияни от по-общи идеологически възгледи. Докато поддръжниците на глобализацията я разглеждат като фактор за стопанското развитие в световен мащаб, нейните противници смятат, че тя е причина за икономически и екологични вреди. Възникналото в края на 20 век антиглобалистко движение става известно със своите публични демонстрации, съпътстващи важни международни форуми.

С развитието на транспорта и комуникациите, международният бизнес се разраства бързо след началото на 20 век. Международният бизнес включва всички търговски транзакции (частни сделки, инвестиции, логистика и транспорт), които протичат между два или повече региона, народа или две или повече страни извън политическите им граници. Обикновено, тези транзакции се извършват от частни фирми с цел печалба.

Такива търговски сделки включват икономически ресурси като капитали и природни и човешки ресурси, използвани за международното производство на материални блага и услуги като финанси, банкиране, застраховки, строителство и други.

Подобни международни бизнес споразумения са довели до формирането на мултинационалните корпорации - компании, които имат достъп до пазарите и производството в световен мащаб или такива с операции в повече от една страна. Добре познатите корпорации включват компании за бързо хранене като Макдоналдс, производители на превозни средства като General Motors, Ford Motor Company и Тойота, компании за потребителска електроника като Samsung, LG и Sony, както и енергийни компании като Shell и BP. Повечето от най-големите корпорации работят на множество национални пазари едновременно.

Все повече фирми твърдят, че оцеляването в новия глобален пазар изисква от дружествата да се снабдяват със стоки, услуги, труд и материали от чужбина, с цел непрекъснато да осъвременяват своите продукти и технологии, за да оцелеят при увеличената конкуренция. Това от своя страна е доказателство за световното глобализиране.

Най-забележимият и често коментиран елемент на глобализацията е икономическата глобализация, включваща изменения на финансовите пазари, търговските и производствените ниши, които отслабват контрола на националните правителствата върху местното производство и потребление.
Сред основните елементи на икономическата глобализация са:
* Свободна търговия.
* Свободно движение на капитала.
* Просто преразпределение на различни отрасли на промишлеността между различни страни.
* Ръст на влияние на финансовия капитал, сравнен с търговския и промишления.
* Увеличение на потребителските кредити.
* Намаляване данъците на бизнеса (за сметка на увеличението на данъчната конкуренция между страните).

Друг пример за глобализацията в днешни дни е политическата. През втората половина на 20 век се наблюдава процес на размиване на националния суверенитет. Тази тенденция е свързана със създаването на система от международни организации и договорености по време на Втората световна война и на Студената война. Тя става по-отчетлива, в резултат на активизирането на ролята на междуправителствените и международните интеграционни организации, като Организацията на обединените нации, Международния валутен фонд, Световната банка, Световната търговска организация, Европейския съюз. Тези организации първоначално са своеобразни проводници на политиката на държавите участнички, но постепенно започват да играят самостоятелна роля и оказват значително влияние както на международните отношения като цяло, така и на своите създатели.

Глобализирането пък на медиите, комуникационните технологии и транспорта дават възможност на човека да стана мобилно и международно същество. Хората в днешно време пътуват, запознават се с нови хора, култури религии, посещават нови и непознати места и територии и в същото време не спират връзката си с роднините и близките си, които не са до тях в тези моменти. С помощта на прогреса на технологиите хората бързо стават съпричастни с трагедиите и хубавите новини от цял свят. Всеки може да се докосне до това, което го вълнува и обича, от дивана вкъщи, дори може да обиколи света в снимки през интернет.

Всичко това води до улесняване на човешкия живот, разрастване на бизнеса и трупане на повече капитал. Това от една страна е добре, защото човека става все по глобално, мобилно и международно същество. Създава продукти в една страна, рекламира ги в други, внася ги в няколко и печели от всички тях. Глобалният бизнес дава възможност на повече хора за работа, но отнема възможността на малкия и местен бизнес да се разрастне. Парите в днешно време са всичко. За да започнеш частен бизнес ти е нужен капитал, но идва и въпросът "Но как да се боря с големите и вече утвърдени компании?" . Глобализацията е средство, което води до максимата: богатите да станат по-богати, а бедните - по-бедни. Точно заради технологичния прогрес хората са станали по-мързеливи, мозъците им закърнели и моделирани в една посока. Вече има електронни книги, библиотеки, магазини, вестници, списания и всякакви удобства в интернет. Хората споделят мнения, рецепти, статии, снимки, аудио и видео файлове. По този начин те стават много уязвими откъм манипулации от всички страни, защото лесно се доверяват на това, което пише в интернет, а някои до такава степен, че даже се лекуват в мрежата. Така големите компании изграждат изкуствен имидж на продуктите, които създават и продават, слагат реклами в най-популярните и посещавани сайтове. Манипулацията, използвана върху хората доказва влиянието на глобализираните компании, а хората са просто опитни мишки и средство за добиване на капитал и надмощие - средство за придобиване на власт.

В днешни дни хората до такава степен са зависими от компютри, телефони, домакински и кухненски уреди, че от една страна живота им е улеснен, но от друга губят идентичността си сред целия този свят на предмети. Отдават им прекалено много внинамие и значение, вещите за тях вече не са просто неща, а вече част от тях. За съвременния човек вече не е важно колко и какви приятели има, дали е в добри и искрени отношения с родителите си, дали половинката до него е с него заради това, което е той или от материална гледна точка, за него от по голямо значение е каква кола кара, колко скъп мобилен телефон има, какъв телевизор, компютър и т.н. Обезличаването на населението е толкова глобално, колкото глобален е и прогреса на икономиката, политиката, бизнеса и технологиите. Като един съвременен Das Man, той е повърхностен, съгласява се с всичко, което кажат "по-висшите" от него без даже да се замисли или да се пробва да разбере дали наистина това е така. Обществото ни е изгубило хуманната си страна и се е роботизирало само в една посока - да работи, за да натрупа достатъчно пари и другите да се прекланят пред него. За днешния Das Man е важно да бъде модерен, той робува на вещите и мнението на хората около него, за него не е важно да си прекара добре, където и да отиде, а хората да си мислят, че той живее най-невероятния живот, като скрива от тях, колко всъщност тъжен, нещастен и самотен е той, но това няма значение, защото и без това никой няма да си направи труда да го разбере или да му помогне и той самият знае това.

Човекът на новото време приема тази си своя роля на жертва на технологичния напредък и масовата глобализация, защото е стигнал до извода, че е много по-лесно да се слее с мнението на хората, отколкото сам да достигне такова. Защо да се замисля какво коства на другите да отгледат и приготвят храната, която той яде, след като може само да недоволства от цената й? Защо да се замисля какво коства на другите да изработят дрехите, които той носи като може само да ги оценява? Защо да мисли кое е правилно и неправилно, като може да оправдае действията си с това, че е млад или че е човек, а хората са грешни? Защо да се замисля за това кого ще нарани с думите, които изрича, като може да каже, че не е имал това предвид? Защо да си обяснява нещата, които има и използва ежедневно, след като не му се налага сам да измисля как да улесни живота си? Защо да мисли как по-добре да възпита децата си, като може да се оправдае с това, че не е лесно да си родител и детето ти да е своенравно? Защо да мисли за последиците от действията си, като нали важат максимите "Един път се живее." и "Живей ден за ден."? Съвременният човек не мисли и не иска да мисли за това, какво ще остави след себе си, дали ще има достатъчно храна, питейна вода и горива например за следващите поколения. Той консумира без граница, ограбва природата и нейните блага, но не мисли как да я възстанови. Той е егоистичен и повърхностен точно заради тази свобода, която си е извоювал - да прави само това, което иска без да мисли за "утрешния ден". Пълна безотговорност към природа, ресурси, животни, че дори и околните хора - това е сегашният, съвременният човек, който не се страхува нито от съд, нито от съдник, нито от това до къде ще го доведат действията му.

ИМА ли свобода съвременният човек? Свободата по начало не е нещо, което може да се ИМА (тя не е вещ, предмет или прочие), свободата е онова "нещо", което те прави да си ти самият, да си себе си. Тоест не е правилно да се казва "имам свобода", свободният човек, човекът, който разбира какво е свобода, никога няма да се изрази така, а той ще каже: "Аз съм свободен!". Свободата не може да се "има", да се "дава", да се "подарява", да се "притежава", свободата е твое собствено завоевание, което касае твоето съществуване, благодарение на което си ти самият, ти си себе си. Свободата, другояче казано, е битие, тя е неотделима от твоето собствено битие. Един мислител, именно Ерих Фром, разграничи ясно модусите "да имаш" и "да бъдеш", според които има два типа съзнание и два типа съществуване; свободните хора съществуват според принципа "да бъдеш", а свободата е онова, което оживотворява съществуването им и неделима част от тях самите.

Но глобализацията няма само лоши страни, тя носи и много плюсове на хората, като един от тях е правото да избират - дава им свобода. Днес всеки човек може сам да избере как да се облече, как да кръсти децата си, за кого да се ожени/омъжи, каква прическа да си направи, къде да живее, да избере дома си,религията си, какво да спортува, как да пътува, кое място да посети и т.н. Днес човек дори и да няма пари може да обиколи света виртуално в снимки, дори да няма възможност да е близо да приятелите си тялом, може да е чрез Skype, Viber, Facebook, Twitter, Myspace и т.н., дори и да няма време да иде до бутката с вестници може да разбере новините онлайн не само за неговия град или държава, но и за всяка точка от света, хората дори се образоват чрез интернет. Това е една неограничена възможност за човека, един цял нов свят, велико откритие, посредством което света става по-единен, по-сплотен и глобализиран. Интернет ни дава свободата, от която се нуждаем в днешни дни, за да постигнем целите си, за да се превърнем в това, което искаме и да се усъвършенстваме като хора. Тук всеки намира своето място, всеки получава това, от което се нуждае - общува с близките си, научава нови неща, развива се и се популяризира. Повечето хора търсят изява, искат да бъдат известни с мненията си, откритията си, таланта си, ако го публикува в интернет всичко става много по-лесно.

Без политическата глобализация хората може би все още нямаше да имат избор с кого да споделят живота си, колко деца да имат и как да ги кръстят, каква религия да изповядват, какво да им бъде поведението и как да изглеждат и да се обличат. Създадените международни организации, като Организация на обединените нации, Международния валутен фонд, Световна банка, Световна търговска организация, Европейски съюз и т.н. са основани, за да обединяват държавите, да поддържат мира между членките им и да популяризират политиката на по-авторитетните такива. Това е добре, защото в момента, не както прадедите ни, всеки човек има права, има свобода на словото, свободата да пътува, да общува, да обича и да бъде обичан. В замисъла на демократичната политиката е точно хуманността и правото на избор на всеки човек.

Хората могат да бъдат свободни само ако са напълно независими, следователно свободата е правопропорционална на независимостта. На практика никой човек не може да е напълно свободен, той зависи от време, обстоятелства, зависи от решенията, които ще вземе в дадена ситуация, от здраве, от другите хора, от уредите, с които борави ежедневно. Пълната свобода не съществува и няма как да просъществува, защото човекът е социално-ангажирано, глобално и невсемогъщо същество, което няма как да се отърси напълно от тези фактори. Дори пълното отдалечаване от обществото и пълното усамотяване няма да доведат до това човекът да е напълно свободен. На всеки малък кръстопът в живота си човекът взима дадено решение, което го отвежда до друг кръстопът и всеки път се пита "А какво би станало, ако бях постъпил по друг начин?". Човек има свобода на избор, но изборът, който вземе го ограничава до известна степен. Всяко малко нещо му взима частица от така наречената "пълна свобода" и го прави не до там свободен.

Освен с действията си, хората ограничават своята свобода и с вещите, на които робуват. Правят го несъзнателно, но все по-стремглаво с времето. Дали човек трябва да бъде напълно свободен и какви ще бъдат последиците от тази негова пълна свобода? Необходимо ли му е да се чувства свободен и дали наистина е вярна приказката за златната птичка, която умряла, защото не била свободна? Човечеството наистина ли си се е докосвало до пълна свобода някога, че да стане като с птичката? А не е ли по-изгодно за лидерите на света хората да си мислят, че се свободни, а всъщност да не са? Сами ли се заблуждават или това е план или пък похват на световните управляващи? Та нали по-лесно се управлява стадо от овце, отколкото от коне. И наистина ли световната глобализация ни дава право на избор и сплотява света или прави точно обратното?





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Глобализация и свобода 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.