Глобални компютърни мрежи – мрежови норми и стандарти (ISDN, X.25, FR, ATM, IP)


Категория на документа: Други


* Интерфейс (достъп) с основна скорост (BRI - Basic Rate Interface или BRA - Basic Rate Access)
* Интерфейс с първична скорост (PRI - Primary Rate Interface)

4.3.1 Интерфейс ISDN BRI

Интерфейсът ISDN BRI осигурява два B-канала и един D-канал (2B+D). B-каналът е със скорост 64 kbit/s и е предназначен за пренос на потребителски данни; D-каналът при BRI е със скорост 16 kbit/s и е предназначен за пренос на управляваща информация и информация за сигнализиране, макар че при определени обстоятелства може да поддържа и пренос на потребителски данни. Протоколът за сигнализиране по D-канала обхваща слоеве 1 до 3 на еталонния модел на OSI. Интерфейсът BRI осигурява също управление на циклите и другата управляваща информация (overhead), повишавайки общата си скорост до 192 kbit/s.

Физическият слой на BRI е специфициран в препоръка на ITU-T I.430 [1] и в ETS 300 012 [2].
4.3.2 Интерфейс ISDN PRI

Услугата PRI осигурява 30 B-канала плюс един D-канал със скорост 64 kbit/s и има обща скорост на интерфейса от 2048 kbit/s. В Северна Америка и Япония PRI има 23 B-канала и един D-канал с обща скорост от 1544 kbit/s.

Физическият слой на PRI е специфициран в препоръка на ITU-T I.431 [3] и в ETS 300 011 [4].
4.4 Слоеве на ISDN
Слоестата структура на ISDN отговаря на еталонния модел на OSI, като заема долните три слоя.
Слой 1
Физическият слой (Layer 1) при BRI има различни формати на рамката в зависимост от това, дали рамката е изходяща (от терминала към мрежата), или входяща (от мрежата към терминала).

Формати на физическия слой на ISDN на еталонни точки S и T

Рамките са с дължина от 48 бита, от които 36 са битове за данни. Останалите битове се използват както следва:

* F-осигурява синхронизацията
* L-премахва средната постояннотокова стойност на потока от битове
* E-осигурява решаване на състезанието (contention) когато няколко терминала на пасивната шина се състезават за канала
* A-активира устройство
* S-резервен, може да се използва за междурамкова синхронизация
* B1, B2, и D-потербителските данни на канали B и D.

Тъй като няколко потребителски терминала може да бъдат физически свързани към един канал, може да възникнат колизии, ако два терминала се опитат да предават едновременно. Ето защо ISDN осигурява възможност за определяне на състезание за канала. Когато устройство NT приеме бит D от TE, то го повтаря като бит в следващата E-позиция. Терминалът TE очаква следващият E-бит да бъде същия, както последния предаден от него D-бит.

Терминалите не могат да предават в D-канала освен ако не открият предварително определен брой единици (индициращи отсъствието на сигнал), съответстващи на предварително установен приоритет. Ако терминалът открие бит в ехо-канала (E-channel), който се отличава от неговите D-битове, той трябва незабавно да престане да предава. Тази проста техника осигурява, щото само един терминал да може да предава своето D-съобщение в даден момент. След успешно предаване на D-съобщението, терминалът намалява своят приоритет, като се настройва да открие група от повече следващи една след друга единици, преди да започне отново да предава. Терминалът не може да повиши своят приоритет преди всички други устройства на същата линия да са имали възможността да изпратят своето D-съобщение. Телефонните канали (connections) имат по-висок приоритет от всички други услуги, и информацията за сигнализиране има по-висок приоритет от останалата информация.

Физическите интерфейси на слой 1 при BRI и PRI са съгласно G.703 [7].

Слой 2

Слой 2 на протокола за сигнализиране на ISDN е процедура за достъп до канала -D-канал (LAPD - Link Access Procedure, D channel). LAPD е подобен на протоколите управление на канала данни от високо ниво (HDLC - High-Level Data Link Control) и на процедурата за достъп до канала, балансирана (LAPB - Link Access Procedure, Balanced).

Еталонен модел на слой 2

Слой 2 се използва за осигуряване на правилния поток на управляващата и сигнализационна информация през D-канала. Форматът на рамката при LAPD прилича много на тази на HDLC; както и HDLC, LAPD използва контролни (S - supervisory), информационни (I) и неномерирани (U) рамки. Формалното описание на протокола LAPD е специфицирано в препоръки на ITU-T Q.920 [5] и ITU-T Q.921 [6].

Формат на рамката на LAPD

Полетата на флага и управляващото поле са идентични на тези при HDLC. Адресното поле при LAPD може да бъде дълго един или два байта. Ако битът за разширено адресиране (EA) на първия байт е установен (set), адресът е с дължина един байт, ако не е установен, адресът е с дължина два байта. Първият байт на адресното поле съдържа идентификатор на точката за достъп до услугата
(SAPI - service access point identifier), който идентифицира портала, чрез който услугите LAPD се предоставят на слой 3. Битът C/R показва, дали рамката съдържа команда, или отговор (response). Полето на идентификатора на терминалната крайна точка (TEI - Terminal Endpoint Identifier) показва единичен или многократни терминали. Ако TEI съдържа само единици, това означава циркулярно предаване (broadcast).

Слой 3

За сигнализиране при ISDN се използват две спецификации на слой 3: препоръка ITU-T I.450 [10] (аналогична на ITU-T Q.930) и ITU-T I.451 [8] (аналогична на ITU-T Q.931).



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Глобални компютърни мрежи – мрежови норми и стандарти (ISDN, X.25, FR, ATM, IP) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.