Годишни обреди и песни


Категория на документа: Други


 Обред това е установен ред действия, които съпровождат народни обичаи, църковни ритуали и др.

Календар и празници

Преселвайки се от север на Балканите, българските славяни запазват строгото деление на годината на две, което при селяните остава и по - късно. Първата част е зимата, която е от Димитровден до Гергьовден и втората - пролетта, от Гергьовден до Димитровден. С това разделение на годината се оформя и празничния календар.
Но с приемането на Християнството се обърква официалната обредност. Стари и нови празници се сливат, разместват се по дати в зависимост от местните условия, обичаите и поверията наследени от славянското езичество се смесват с християнските. Християнската религия е принудена да търпи ковпромиси, църквата се опитва да помири новия култ с неплоклатимата в основите си езическа религия и така се стига до едно двуеверие.

Новият официален култ се оказва неспособен да внесе пълен прелом в душите на хората, израснали с езическите нрави и обичай. У нас развитието е вървяло по същите пътища на културна приемственост, при запазване на прастарото религиозно наследство въпреки протестите и порицанията на духовенството.

Магия и поезия

Когато се засегне въпросът за прастарата езическа религия, не може да не се спомене факта, че води началото си от магическите предстви и обичай. Тези представи, които древният човек е изградил се обясняват с това, че всичко в природата е свързано. Тази връзка или вярата в нея, допълва вярата в духовете и олицетворените природни явления.

От тази вяра във връзката на всички елементи в природата се стига до "магическата теория" , т.е. сходното произвежда / предизвиква винаги нещо сходно; или всички неща, които някога са били в някаква връзка, продължават да си влияят и след като тази връзка е била прекъсната.

Като примери за "подражателна магия" в българския фолклор може да се разгледат:

Когато коледарите влизали в една къща и запявали, те били засипвани с жито, по сходен начин се засипвало и бъдника. Смисъла тук е, че чрез подражателното засипване се докарвало плодородието на нивите и се прогонвали, чрез огън злите духове.

Когато на коледната трапеза всички приключат с вечерята, те трябва да се изправят едновремено, за да се излюпят едновремено и яйцата на кокошките. А ако някой стане по - рано, той трябва да бъде приведен, по този начин символизира натежалите от плода клони на дърветата.

В реда на тези магически методи спада до известна степен и "обредната народна песен". Изнесена при съответната празнична обстановка е упование на надежди, изтекли от условията за препитание и успех в труда. Обредната песен може да се тълкува като молитва, заклинание и по този начин тя допълва и осмисля обредно - магическия акт.

Същинските обредни песни често се комбинират и с мното други песни включително битови и новелистични. Тази комбинация се изпълнява най - често при църковни празници, семейно - битови случаи, както при сборове и хора. Хармонията между настоящите икономически нужди и религиозен обичай е често призната в самите песни.

Коледни песни

Рождество възниква IV век като четвърти празник за християнската религия. Когато нуждата от специален ден за Рождество започва да се чувства по - силно, църковните свещеници се опитват да определят ден за празнуването му, въз основа на евангелски сведения. Избрана е датата 25.12. - езическия празник на бога Слънце. Връзката между двата празника е обяснена от св.Августин като честване на рождения ден на човека донесъл Слънцето. За решението спомогнало и началото на астрономическата година (17 - 20.12). С приемането на християнската вяра славяните на юг се приобщават към новия официален култ, така и към честването на Коледа, заедно с прилижащите поверия, магии и наричания. Специално коледните песни, изтекли от повишено празнично настроение, са обредно - церемониално и облечено в художествена форма пожелание за мечтаното от всички щастие в семеен кръг и в стопанството.

Формулата - честитка се повтаря като традиционен запев в различни варианти, като навсякъде се пази обръщението "Станиненине, господине". Това е образът на домакина у когото коледарите пристигат на "стан", носейки добри вести, благославяйки го.

В коледните песни мотивите варират, но навсякъде се установяват редица еднаквости. Ограничим ли репертоарът от песни в рамките на чисто обредното изпълнение, ние получаваме няколко главни категории мотиви:

- добра вестот коледари;

- благополучие;

- плодородие;

- добитък;

- успехи и всеобщо щастие;

Прослава на домакина

В българският фолклор, мястото на домакина е ясно отредено и дефинирано. По време на светлите празници като Коледа, Игнажден и пр., както и наличните семейно - битови празници, ролята му остава ключова. Връзката между домакина и "небесното" е строго сакрална и висша. Чест мотив в празничните церемонии и обреди е именно тази връзка, представляваща прием в лобното място (разбирай лично) на домакина както и му се придава божественост.

Основните мотиви в коредните песни биват многообразни и със смесен характер - от образите на "богатата трапеза" до благословията за плодородието на земята. Тръгвайки от материалното и завършвайки с духовното, мотивите могат да бъдат класифицирани в няколко основни категории - земята, домът, стоката, семействот, щастието, здраве, благоденствие; ключова фигура, в които е домакинът.

Стадото също бива възлято и благословено. Бивайки важна част от битието, добитъка е осветен да бъде многочислен, както и предпазван от набези. Напълно в духа на смутните времена на Възраждането и прсъщата за българите народопсихологията, че всичко може да бъде опазено в името на благоденствието на домакина и семейството му.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Годишни обреди и песни 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.