Гражданското общество в българия. Протестът на българина.


Категория на документа: Други


 ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО В БЪЛГАРИЯ .

1. Понятие за ГО

Понятието за гражданско общество е неотделимо от теорията за демокрацията и е синоним на непрекъсната демократизация. То става особено актуално след Студената война и появата на "новите демокрации" в Източна Европа.

Терминът "гражданско общество" е многозначен, поради което привеждаме няколко определения на различни автори. Според Ърнест Гелнер (Условията на свободата, 1994) гражданското общество е такава мрежа от неправителствени организации и институции, достатъчно силни, за да бъдат противотежест на държавата и които, без да й пречат да бъде гарант на спокойствието и арбитър на общите интереси,и я възпрепятстват да упражнява господство върху обществото. Според Адам Селигмън (Идеята за гражданското общество, 1992) гражданското общество е саморегулираща се обществена сфера, независима от държавата. Гражданското общество е пространството, където конкретната личност, отделният индивид, подвластен на своите желания и физически нужди се стреми да постигне своите "себични" цели, (т.е. лично пространство), но също така и общественото пространство, където индивидите живеят заедно. С други думи, за неговото съществуване са нужни две фундаментални ценности - автономност (на индивидите) и солидарност (между тях). Гражданското общество е едновременно и плуралистично (обхваща множество граждански организации), и единно (следи за защитата на общия интерес и е коректив на държавата, ако го накърнява). То не е просто общество от индивиди, а от граждани, притежаващи граждански статус - единство от права и задължения (Р. Дарендорф). То не е тъждествено на цялото общество, а е най-активният негов сегмент в демократични условия (Д. Хелд), една "размишляваща по обществени въпроси публика", публична сфера на социално взаимодействие (Ю. Хабермас), която се намира между икономиката и държавата и включва семейството, доброволните обществени сдружения и формите на публична комуникация (J. Cohen, A. Arato, Civil Society and Political Theory, 1992)

Изложените по-горе дефиниции на ГО поставят много въпроси пред фунционирането на българското гражданско общество. Много често в публичното пространство се разпространява мнението, че в България не може да има стабилно гражданско общество, защото българските граждани не разбират смисъла и значението на гражданското общество, и не само това - те изпитват недоверие към него. Хората припознават обществения интерес като личен поне в известна степен, защото, според социологически проучвания, единствената мотивация за някаква обществена дейност, способна да активира българските граждани, е засегнат личен интерес. Но все пак в България има гражданско общество, примерът са именно екоорганизациите. Със своята многобройност, гласовитост и активност през последните години те очевидно са успели да влязат трайно в общественото съзнание като представители на гражданското общество.

2. Предпоставки за възникване на гражданското общество

Необходимите предпоставки са най-общо следните:

1. Възникване на модерна национална държава. Гражданското общество се нуждае от ефективна централна власт в лицето на модерната национална държава. В демократичната държава то намира своя завършен вид.

2. Икономическа децентрализация. Гражданското общество в съвременен смисъл на думата възниква с появата на пазара на труда в условията на капитализма. То предполага пазарна икономика и множество икономически субекти, които обуславят съответен икономически растеж. Всяка съвременна икономика се развива на елементите на пазара (търсене и предлагане), на индивидуалната инициатива и частната собственост. Пазарната икономика е механизмът, чрез който личният интерес води до общественополезно действие.

3. Идеологически и институционален плурализъм. Гражданското общество може да бъде само плуралистично! Плурализмът на идеи, ценостти, организации и институции прави възможно възникването на жизнеспособно гражданско общество. Свободата е невъзможна без плурализъм, без равновесие на властта. Плурализмът възпрепятства установяването на монопол върху властта и истината и служи за уравновесяване на онези централни институции, които се стремят да установят такъв монопол.

4. Модерен индивидуализъм, егалитаризъм и солидарност. Фундаменталните морално-политически ценности: свобода, равенство, справедливост и солидарност като продукт на Новото време, ще разгледаме като предпоставки на гражданското общество, с помощта на които можем да го характеризираме като: свободно, либерално, демократично, отворено, конфликтно и справедливо. Гражданското общество е преди всичко либерално като израз на ненасилие, толерантност и защита на индивидуалните човешки права.

5. Граждански добродетели. Важна предпоставка за възникване на функциониращо гражданско общество са необходимите личностни качества на гражданите, т.е. гражданските добродетели.

Добрият гражданин като еталон за дължимо съзнание и поведение е самоувереният и активен гражданин, който притежава не само морална воля за участие в обществения живот, но и нужния интелектуален потенциал. Има интерес към политиката и е добре образован.

Едно обособено от държавата и добре функциониращо (работещо) гражданско общество има следните елементи:

• Неправителствени организации (така наречените НПО). В Република България тяхната регистрация и дейност се регламентират от влезлия в сила на 01.01.2001 г. Закон за юридическите лица с нестопанска цел. По последни данни днес в България има регистрирани над 30 000 НПО.

• Независими институции, които се самоуправляват, дори ако издръжката им зависи частично от правитлството (църква, университети, академии и др).

• Автономни производители и контролиращи собствеността си стопански предприятия (фирми). Малките стопански предприятия се нуждаят от юридическата и финансовата помощ на държавата.

• Свободни и плуралистични медии.

• Групи за натиск. Това са такива граждански сдружения, чиято цел е пряко или косвено въздействие върху институциите на публичната власт за решаване на конкретен политически проблеми.

• Благотворителни институции и фондации. Държавата чрез своите закони, най-вече чрез размера и начина на данъчно облагане, трябва да поощрява създаването им.

• Местната автономия (местно самоуправление). Това е задължителен елемент на едно работещо гражданско общество.

• Независими от държавата политически партии, финансирани по подходящ начин, който да осигурява тяхната независимост.

• Независими интелектуалци. Независимите от властта и партиите интепектуалци са интелектуален коректив на всяка власт, моралната съвест на нацията в критични моменти.

• Активни и отговорни граждани, способни да защитят своите основни интереси и ценности.

Елементите на гражданското общество не са подредени йерархично, а в него цари творчески хаос. Целта е те по-скоро да създават възможности, отколкото да планират и изграждат структури.

4. Белези на гражданското общество



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Гражданското общество в българия. Протестът на българина. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.