Гражданското общество в българия. Протестът на българина.


Категория на документа: Други



Ралф Дарендорф вижда мисията на гражданското общество в запълване на вакуума между държавната организация и автомизираните индивиди чрез структури, които придават смисъл на съвместния живот на хората. Следователно гражданското общество не е просто общество от индивиди, а от граждани. Хората като граждани трябва да са учтиви, толерантни и преди всичко да не прилагат насилие (в защита на своите групови интереси). Гражданското общество означава нещо повече от натурално общо понятие за общество. То притежава специфични белези, три от които, според Ралф Дарендорф, са следните:

1. Първият белег е свързан с многообразието на неговите елементи. Съществува изобилие от организации и институции, в които хората могат да реализират някакъв обем от своите жизнени интереси. Заради един конкретен проблем с цел неговото разрешаване могат да възникнат множество организации.

2. Вторият белег е автономията на множеството организации и институции от държавата. Автономия означава независимост от някакъв център на властта. Там, където автономията на общината се приема сериозно, местното самоуправление може да стане част от гражданското общество. И държавно финансираните институции (например университетите) могат да бъдат автономни.

3. Третият важен белег на гражданското общество е гражданският статус. Той включва правата и задълженията, които се получават от членството на индивида в социалната общност, наречена нация. Гражданският статус се състои от граждански, политически и социални права и задължения, отразени в Конституцията на конкретната национална държава. Политическите права са необходимо допълнение към основните граждански права. В Европа, за разлика от САЩ, през 20. век са били прибавени и социалните права. Съвременната социална държава е държава на равенството - равенството на шансовете за себереализация, гарантиран достъп до модерното образование равенството в човешките права.

Въпросът за реализацията на правата е много важен, тъй като се оказва, че не е достатъчно те да бъдат конституционно закрепени. Има значение дали човек може да си позволи (финансово) да защитава пред съда собствените си интереси или честта си. Политическите права не означават много, ако на хората им липсва образование, за да ги използват ефективно.

Гражданските права образуват сърцевината на гражданския статус, но той е непълен без задълженията на гражданина (задължението за подчинение на закона, за плащане на данъци, за задължителната военна служба и пр. Можем да формулираме четвъртия специфичен белег на гражданското общество, а именно неговия публичен характер. Гражданското общество е такъв тип публична сфера, в която функционира общественото мнение, а то може да се противопостави и да контролира както държавата, така и пазара. Гражданското общество е автономна, саморегулираща се обществена сфера, независима от държавата.

5. Протестът на българина

Много се спори дали протестите по познати като #ДАНСwithme са израз на гражданското общество. Да, те са, защото реално изразяват мнението и нагласите на дадена група от българското общество против несправедливостите, сполетели много хора в годините на прехода. Тяхно право като граждани на демократична държава, каквото е България, е да имат възможността публично да изкажат своята гражданска позиция, която в този момент е протестът.

Проблемът е, че гражданите имат усещане за задкулсно вземане на важни политически решения, които в крайна сметка не са в обществена полза.
Изборът на Делян Пеевски отключи вълна от недоволство, тъй като масово хората смятат, че той е представител на олигархични кръгове, чиито и интереси защитава. Друг съществен проблем е недоверието в самите институции. Отделно може да се разглежда недоверието към всички досегашни политически лица. Всички тези фактори влияят на общественото мнение за политическите лица. Факт е, че протестиращите не се припознаха в правителство на Орешарски, което доведе до гражданско недоволство, а в последствие и до граждански протести.

Изводът, който може да се направи е, че във България присъстват всички предпоставки и условия за създаване и развитие на гражданско общество. Разбира се, тъй като българската държава е все още млада демокрация, тя ще продължава да се сблъсква с проблемите, възникващи от този модел на управление.

Проблемите срещу,които гражданското общество протестира никак не са малко.Ще ви представя някой от най-наболелите проблеми и исканията на гражданите.
1. Проблем в изборния процес -несъвършена законодателна уредба и порочни изборни практики, изкривяващи вота гражданите.
Искане - демократичен, прозрачен и честен изборен процес.
2. Неефективното правосъдие -бавно правораздаване,дефицит на справедливост.
Искане - бързо правораздаване; отчетност на правораздавателните органи,обществен контрол върху съдебната система.
3.Нестабилен вътрешен ред и сигурност - неефективно работещи органи на МВР,възможност за използването им за партийни цели,корупционни практики.
Искане - засилване на прозрачността и отчетността в работата на МВР, по-ефективно полицейско разследване,подобряване на дейността на полицията по отношение на защитата на личната неприкосновеност и собствеността на гражданите.
4. Проблем с увеличаваща се безработица, особено сред младите хора.
Искане- подпомагане на разширяването на бизнеса на малки фирми и самонаети лица;прилагане на мерки за заетост на младежи до 29 Години;насърчаване на участието на младите хора в европейските програми за стажове и заетост
Отделно остава и проблемът с "изтичането на мозъци" извън страната. В голямата си част това са млади хора, които са високо образовани и са завършени граждани, но за съжаление те могат да се включват в обществения живот веднъж на четири години. Така пред гражданите се създава една своеобразна бариера, която пречи за изграждане на стабилно гражданско общество.Българите са изключително адаптивни и тепърва ще разберат и приемат демократичните ценности, идеи, идеали и др. Смятам, че в близките няколко години този процес ще завърши.

Заключение

Гражданското общество може да бъде както демократичен коректив на държавата, когато са налице злоупотреби с власт и политически произвол, така и съюзник на държавата при удовлетворяване на различни граждански интереси. Основни опасности пред гражданското общество са: аномията (състояние на безвластие, анархия, ценностна криза и разкъсани социални връзки между атомизирани индивиди); шовинизмът, войнстващият религиозен и идеологически фундаментализъм, неофашизъм, екстремизъм, популизъм.

В развитието на ГО през ХХІ век започва да се говори дори за "глобално гражданско общество", олицетворено от стотици транснационални граждански организации, а бързото развитие на Интернет дава възможност за появата на "виртуално гражданско общество" в кибер-пространството.
Ирен Владкова Димитрова
Обществени комуникации и информационни науки (Медия икономика)

Велина Николаева Георгиева
Обществени комуникации и информационни науки (Медия икономика)

??

??

??

??



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Гражданското общество в българия. Протестът на българина. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.