Групов подход при вземане на решения


Категория на документа: Други


Групов подход при вземане на решения

Увод:

В нашето ежедневие ние непрекъснато сме изправени пред предизвикателството да вземаме различни решения. Понятието решение е има доста широк смисъл, но най-общо казано то представлява избор на алтернатива. Необходимостта от решение е породена от наличието на проблем, който може да възникне поради редица обстоятелства, като например наличие на отклонение между няколко налични резултати, въздействието на вътрешната и външната среда на организацията и динамичните проблеми на тази среда и др. Управленските решение са разновидност на решенията като цяло и те са последвани от редица последици - икономически, социални, политически, екологически и др. Следователно взетото решението на конкретния проблем засяга интересите не само на онзи, който го е взел, а и на всички, които са засегнати пряко или косвено от него. Затова и отговорността е много голяма. (Пенев, Пенчева, 2002)

Управленски решения

Вземането на управленски решения е много значителен момент в процеса на управление, защото да се управлява означава непрекъснато да се вземат решения за отстраняването на проблем за благото на организацията. Най-съществената характеристика на управленските решения е, че те са изградени на базата на властта и са свързани с властнически правомощия. Това ги прави задължителни за подчинените. (Пенев, Пенчева, 2002)

Също така е необходимо и да се прави разлика между "изработване на управленско решение" и "вземане на управленско решение". Изработването на управленско то решение е значително по-широко понятие и обхваща целия процес в сравнение с вземането на управленско решение, което е само етап от процеса. (Пенев, Пенчева, 2002)

Управленските решения биват много и най-разнообразни. Те могат да бъдат класифицирани въз основа на различни критерии като например:
1. Според проблемите, за които се отнасят - програмирани и непрограмирани решения;
2. В зависимост от начина на тяхното вземане - индивидуални и групови;
3. Според степента на информационната осигуреност - сигурни, рискови и несигурни;
4. Според степента на значимост - стратегически, тактически и оперативни;
5. В зависимост от равнището, на което се вземат - висши, средни и нисши;
И др. (Пенев, Пенчева, 2002)

В следния труд ще разгледаме разделението на проблемите в зависимост от тяхното вземане и по-конкретно груповия подход при вземането на решения.

Групов подход при вземането на решения

Процесите, чрез които групите в организацията вземат решения, представляват интерес за организационните психолози от дълги години. Решенията в организацията се взимат както от отделните мениджъри, така и от определени групи - съвети, комитети, екипи, целеви и други групи. Един от най-важните процеси в работните групи е груповото вземане на решение, което включва установяване на груповите цели, избиране измежду различни курсове на действие, избиране на нови членове и определяне на стандартите за подходящо поведение. Груповият подход за вземане на решения е за предпочитане при непрограмираните решения, тъй като те се отнасят до проблеми, които са сложни, непознати и с голяма степен на несигурност по отношение на крайния резултат. Решението в този случай има силно обективен характер. Такива проблеми изискват определени познания в много области, които обикновено никой индивид не притежава. Следователно необходимостта от групово вземане на решение е нужна във всяка организация и за всеки ръководител. Това налага да се отчитат както предимствата, така и недостатъците на груповите методи.
1. Предимства на груповото вземане на решения:
* по-широк кръг и по-голям брой хора, които приемат решението като свое;
* по-добри условия за координиране усилията на всички участници;
* по-добра комуникация в организацията;
* възможност да се разработят и преценят по-голям брой алтернативи;
* Възможност да се събере и обработи по-голямо количество и с по-широк обхват информация.
2. Недостатъци на груповото вземане на решения:
* по-бавни са;
* по принцип насърчават компромиса;
* при големи различия в мненията на членовете на групата може да се стигне до невъзможност да се вземе решение;
* групата може да бъде доминирана от определено лице и да направи избор, удовлетворяващ лични, а не организационни цели. (Иван Иванов, 2003)

Групите могат да вземат свързани с работата решения по редица начини. Най-простата и най-директна стратегия, известна като автократично вземане на решение, е, когато груповият лидер взема решението сам, използвайки само информацията, която той притежава. Ето защо, автократичното вземане на решение може да се определи като процес, при който груповите решения се вземат само от лидера въз основа на информацията, която той притежава.

Основното предимство на автократичното решение е, че е бързо. Решенията се вземат бързо от лидера и груповите членове трябва да ги изпълняват. Същевременно тъй като решението се взема само въз основа на онова, което лидерът знае, качеството на решението може да страда (Ригио, 2006).

Много различна стратегия е демократичното вземане на решения, при което на всички членове на групата е разрешено да обсъждат решението и след това трябва да гласуват за определен курс на действие. Обикновено демократичното вземане на решения се основава на правилото на мнозинството. Едно от предимствата на този подход е, че решенията се вземат въз основа на обединените познания и опит на всички членове на групата. Освен това, тъй като имат роля във вземането на решение, членовете на групата е по-вероятно да следват избрания курс.

Най-очевидният недостатък на демократичното вземане на решение е, че отнема време. Макар, че демократичния подход на господство на мнозинството води до удовлетворено мнозинство, което ще подкрепя решението, е възможно да има недоволно малцинство, което ще се съпротивлява срещу приложението му (Ригио, 2006).
Не винаги управленските ситуации могат да бъдат представени чрез различни количествени зависимости, нужна е творческа преценка, взета в дискусионна среда. От тази гледна точка груповото обсъждане на всяка ситуация може да доведе до множество нестандартни решения на даден проблем. В специализираната литература са разгледани някои важни методи за вземането на групово решение, като например: методът на мозъчната атака, методът на "66-те жужащи заседания", методът "Делфи", Метод на минималното взаимно въздействие, методът "Ринги" и др. (Г.Георгиев, И.Иванов, 1995).

1. Методът на "Мозъчната атака" се прилага при колективно изработване на решения по предварително формулирани проблеми чрез свободно изказване на идеи. Този метод стимулира творческото участие при разискванията по пътя на специфично разработените правила за участие в дискусиите. Тяхната опростеност и логичност осигуряват при прилагането на метода висока ефективност.

Характерни особености на метода са колективната атака над поставения проблем и колективният обмен на идеи. Обсъждането се извършва по предварително определени правила в група от 5 до 12 души. За да бъдат премахнати всякакви пречки, които могат да въздържат участниците да изказват споходилите ги хрумвания, се изключват всякакви обсъждания и преценки за качеството на направените предложения. Целта е да се нахвърлят възможно най-много идеи.

Прилагането на метода на "Мозъчната атака" не изисква спазването на някакъв формален ред. Всеки говори тогава, когато има какво да каже, като всички предложения се регистрират по предварително определен начин. Особено се ценят оригиналните независими от опита идеи, появата на които се подготвя със съответно насочване на разискванията в групата. Преценката, отхвърлянето и изборът на обещаващи мисли, идеи, предложения е работа на отделни сеанси.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Групов подход при вземане на решения 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.