Характеристика на керамиката от IV хоризонт на праисторическо селище Телиш - Редутите, Плевенско


Категория на документа: Други




ХАРАКТЕРИСТИКА НА КЕРАМИКАТА ОТ IV ХОРИЗОНТ НА ПРАИСТОРИЧЕСКО СЕЛИЩЕ ТЕЛИШ - РЕДУТИТЕ, ПЛЕВЕНСКО

1. Методи /уточняване на терминологията и критериите за работа с керамиката/.

Както във всички праисторически селища, така и в това от местността Редутите при с. Телиш, керамиката е най-масовия археологически материал. Основната цел на нейното изследване е извличането на възможно най-голяма и обективна информация, а пътищата и методите за това са няколко. Всеки от тях предполага различен подход и до голяма степен различни крайни резултати, в зависимост от границите на изследването. Методиката на работа се предопределя преди всичко от дадения керамичен комплекс и неговата специфика. Подходът при обработване на керамични комплекси от различни епохи би следвало да е различен, но съществуват и общи положения /принципи/, които могат да се копират и налагат върху различни комплекси. Въпреки многото научни разработки и публикации по тази тема обаче, до днес не е наложена унифицирана схема и най-вече терминология при обработката на материалите. Това налага в началото на всяко подобно изследване уточняване на терминологията и фиксиране на критериите за работа с керамичния материал.

Керамиката от IV хоризонт на праисторическото селище Телиш - Редутите, позволява да бъдат извлечени достатъчно пълни данни при нейното изследване в три основни аспекта - технология, форма и украса.

В процеса на работа ще бъдат използвани класификационният и статистически метод. Под класификация по принцип се разбира процесът на систематично подреждане в групи според определени критерии (Vossen 1970, 29). Това подреждане може да се извърши на едно или няколко нива в йерархична подчиненост. На практика една класификационна схема отразява логическата зависимост или съподчиненост между отделните групи /класове/ съобразно с принципите, възприети от дадена класификация. Зависимостта между отделните групи е изразена в единен последователен ред чрез отделни видове и техните типове и варианти. В археологическата литература такава йерархична класификация е прието да се нарича типология, тъй като крайната цел е обособяването на типове от предмети (Николов 1998, 1-10). По тази причина в настоящото изследване ще бъде използван терминът типология на керамиката, защото материалът позволява тристепенно групиране. Степените са определени като:

Вид - формиран на базата на формално-функционалната характеристика на отделния керамичен съд.

Тип - определен в зависимост от формата на съда и неговия профил.

Вариант - на базата на различните подробности при оформянето на устийния ръб или дъното.

Статистическият метод в типологията ще бъде приложен и изразен чрез процентното съотношение на определените видове и типове към общото количество обработена керамика и помежду им, т.е. съотношение между различните видове и типове.

Тук е мястото да се отбележи, че типологията и технологията се базират на всички цели керамични форми /94 бр./ и 70 % от масовия фрагментиран керамичен материал /≈1300 фрагмента/. Това прави извадката достатъчно представителна и, надявам се, ще придаде необходимата доказателствена сила на направените по-късно заключения.

На базата на формално-функционалната характеристика на съдовете бяха обособени 9 вида, чиито наименования до голяма степен припокриват днешните представи за тези форми. Въпреки това, за да се избегнат недоразумения във възприемането, би следвало всяка група да се дефинира.

Паници. Към тази група се отнасят отворени съдове, които от функционална гледна точка са използвани изключително за хранене. В пропорционално отношение при тези съдове височината е по-малка или равна на половината от диаметъра на устието /h ≤ 1/2 d уст. /.

Купи. Формално-функционалната характеристика на този вид се свежда до разсипване и съхраняване на храни и течности. За по-голяма част от тези съдове е характерна полусферичната форма. В метрично отношение при тях височината е по-голяма или равна на половината от диаметъра на сферата /h ≥ 1/2 dсф./, а при коничните форми височината е по-голяма от половината от диаметърът на устието /h > 1/2 dуст./.

Гърнета. Групата се базира на вертикално структурирани затворени съдове, предназначени за приготвяне и съхранение на храни. При тях диаметърът на устието е по-малък от диаметъра на сферата , т.е. на най-широката част на съда /dуст. < dсф./, а височината е по-голяма или равна на диаметъра на устието /h ≥ dуст./.

Чаши. По формално-функционален признак се дефинират като съдове за пиене на течности. Метричните им характеристики не могат да бъдат точно фиксирани, поради пропорционалното разнообразие. Най-общо отговарят на условието, че височината е по-голяма или равна на диаметъра на най-широката част на съда/h ≥ dсф./. Характерни за тях са сравнително малките размери и неголямото разнообразие на формите.

Капаци. Те са представени от четири екземпляра, които от функционална гледна точка служат за покриване на съдове. Метричните им характеристики не позволяват свързването им с конкретни форми, което налага обособяването им в отделен вид.

Поставки. При този вид функционалната характеристика е ясно изразена - подложка на съдове за тяхното закрепване. Към него принадлежат само два екземпляра с еднаква форма, но различен профил.

Съдове със специално предназначение. И този вид е обособен на базата на формално-функционалното предназначение на съдовете, но групата не е хомогенна. Тук се отнасят аскоси, един светилник /свещник/ и съдове известни като поти, предназначени за леене на мед.

Уникални съдове. Видът е обособен изключително на формална основа, поради неизясненото функционално предназначение на съдовете.

Миниатюрни съдчета. Обединителен признак на този вид съдове е малките размери. Функционалното им предназначение не е напълно изяснено, но може да се предположи, че са служили за играчки на деца. Прави впечатление, че те представляват умалени копия на съдове от други видове /чаши, паници и др./.

Освен типология на керамичните форми, изследването включва и типология на украсата и дръжките, които са хронологически белег.

При технологичната характеристика на керамичния комплекс, водещи са критериите състав на глината и обработка на повърхността. Цветът на лома и повърхността в повечето случаи ще бъдат отбелязани, но няма да имат водеща роля при определянето на отделните технологични групи. Причината за това са значителния брой цели форми и фактът, че част от съдовете са вторично горели, което им придава тухлено червен цвят или петна в различни нюанси на червено, в зависимост от степента на горене.

2. Технология и типология на керамиката.

Основна задача при технологичната характеристика на керамиката е разграничаването на групи керамични съдове по лесно установими технологични белези. В научната литература могат да се срещнат различни становища по отношение на критериите за дефиниране на технологични единства - обработка и цвят на повърхността, вид на опоснителя, наличието на украса и т.н. (Seeher 1987, 3-18). Всеки от тези критерии обаче, се вписва по различен начин в отделните керамични комплекси. В случая с керамиката от IV хоризонт на праисторическото селище Телиш - Редутите като водещи критерии при обособяването на технологичните групи са приети обработката на повърхността и количеството и големината на опоснителите в състава на глината. На базата на тях са определени две големи групи:

• фина керамика



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Характеристика на керамиката от IV хоризонт на праисторическо селище Телиш - Редутите, Плевенско 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.