Характеристика на керамиката от IV хоризонт на праисторическо селище Телиш - Редутите, Плевенско


Категория на документа: Други



J.III.1. тип "шайбенхенкел" с едно притискане в долната част

/вероятно с палец/. Те са вертикални масивни или

лентести и могат да бъдат пробити или прищипнати.

J.III.2. дръжки тип "шайбенхенкел" с две притискания в долната част, масивни и непробити. /Таблица 28/.

J.IV. Хоризонтални дръжки, разположени на прелома на съдовете. Заемат 17,7 % от вида. /Таблица 28/.

J.IV.1. хоризонтални пъпковидни дръжки /единични или

двойни/. Характерни са за вида на паниците и купите.

J.IV.2. хоризонтални пръстеновидни дръжки. /Таблица 29/.

J.V. Хоризонтални езичести дръжки, разположени непосредствено под устието. Срещат се много рядко и се отнасят изключително за вида на паниците. /Таблица 29/.

К. УКРАСА.

Украсата е рядко срещано явление в разглеждания керамичен комплекс, а този факт от своя страна определя и оскъдното и разнообразие. Обработените стени с украса обхващат 14,21 % от общия материал. Необходимо е да се подчертае, че тук по никакъв начин не е застъпена рисунката /с боя или с графит/. Може да се каже също, че с изключение на някои по-силно изразени пъпки или израстъци, играещи ролята на дръжки, украсата няма функционално предназначение спрямо съдовете. Съществува обаче закономерност между техниката на нанасянето й и видът технологични групи при керамиката.

Нейната типологична характеристика следва следната схема:

К. РЕЛЕФНА УКРАСА.

Това е основният и единствен вид украса застъпен в керамиката от IV хоризонт, имайки предвид липсата на рисунка. Дели се на три типа в зависимост от техниката й на нанасяне върху керамичните съдове - позитивна, негативна и комбинирана.

К.I. Релефна позитивна украса. Представлява 38,8 % от основния вид. Характерен неин белег е нанасянето й след формуването и лекото изсъхване на съда, чрез добавяне на допълнително количество глина, посредством прилепване и притискане към стените. Изразена е в няколко варианта:

К.I.1. Барботинна украса. Среща се предимно върху съдове, принадлежащи към грубата керамика. Изпълнена е чрез провлачване на пръсти или някакъв предмет по повърхността на все още незасъхналия керамичен съд. В зависимост от пространственото си положение тя може да бъде хоризонтална, вертикална или наклонена /коса/, разположена върху цялата повърхност или само върху част от нея. Изразена по този начин барботината е организирана, състояща се от последователно повтарящи се мотиви, които образуват орнамент./Таблица 29/. В останалите случаи тя е неорганизирана и се характеризира с безразборно, но умишлено огрубяване на повърхността.

К.I.2. Релефни пъпки и израстъци. Имат полусферична или елипсовидна форма и са разположени симетрично по една или по двойки най-често в средата или в долната половина на съдовете. Част от представителите са по-ярко изразени, което навежда на мисълта за функционалност и възможност за тяхната интерпретация като псевдодръжки. Срещат се предимно върху съдове, изработени от глина с ограничено количество опоснители, представители на вида на чашите и купите. /Таблица 29/.

К.I.3. Релефни ленти. Характерно за тях е съчетанието им с вдлъбнати ямички, което води до известно противоречие по отношение на мястото им в типологията. Те биха могли да се обособят както като отделен вариант на позитивната украса, така и като самостоятелен тип, тъй като съчетават двата основни типа - позитив и негатив. Ако оставим настрана това преплитане на техники и съобразявайки се с положението на лентите спрямо повърхността на съдовете, то украсата е преди всичко позитивна. Релефните ленти са хоризонтални, непрекъснати и ситуирани изключително в горната подустийна или средна част на керамичните съдове, като разликата между тях е в големината и формата на ямичките. Като изолирано явление се срещат две или повече успоредни релефни ленти, опасващи съда от край до край в най-изпъкналата му част. /Таблица 30/.

К.II. Релефна негативна украса. Съотношението й към основния вид е 50 % и е представена в четири варианта.

К.II.1. Врязана украса. Характерна е за всички видове съдове като не е съобразена с технологичните групи. Техниката й на изпълнение е чрез натиск и провлачване на твърд, сравнително тънък предмет, вследствие на което се получава отнемане на част от повърхността. Дебелината на врязаните линии варира от 3 до 5 мм, а образуваните от тях мотиви са разнообразни. Най-често срещани са правите хоризонтални и вертикални линии, които се пресичат, образувайки мрежести орнаменти. По-рядко се срещат дъгообразни врязвания, изразени самостоятелно или в съчетание с прави успоредни линии, които се отличават с по-голяма прицизност при изпълнението. /Таблица 30/.

К.II.2. Набодена украса. Името й е показателно за техниката на изпълнение. Отделните елементи са получени чрез еднократен натиск с нокът или някакъв предмет върху мократа глина. Орнаментите с набодена украса представляват фриз, обикалящ подустийната част на съдовете. Тази украса е характерна за вида на чашите и гърнетата и понякога се среща в съчетание с врязани линии. Върху един екземпляр са регистрирани две успоредни линии от набождане с нокът - едната в горната подустийна част, а другата - в долната част на съда./Таблица 30,31/.

К.II.3. Канелирана украса. Разпространението й е ограничено сред разглеждания керамичен комплекс. Засвидетелствана е само върху два съда, представители на вида на купите и гърнетата. В първият случай е разположена в горната част на съда, непосредствено под устието, а във втория - под шийката на съда, като минава под пробива на дръжката /Табл. ?/. Канелюрите са хоризонтални и сравнително тесни /3 - 5 мм/. При едната форма броят им е 5, а при другата не може да бъде установен, поради фрагментарността на съда. /Таблица 31/.

К.II.4. Надраскана украса. Среща се често върху съдове, изработени от по-фино пречистена глина, с излъскана сиво-черна повърхност. Представлява безразборно издраскване в различни части на стените, получено с помощта на твърда четка или метличка след лекото изсъхване на съдовете. Не се среща в комбинации с друг вид украса. /Таблица 31/.

К.III. Комбинирана украса. Заема 11,2 % от релефната. Комбинирането се изразява както в съчетание между негатив и позитив, така и между някои варианти на негативната или позитивна украса.

К.III.1. Барботинна и набодена украса. Характерна е за чашите и купите. Набожданията са изпълнени с нокът и разположени в най-издутата част на съдовете, а барботината е организирана в долната им част. Интересен е фактът, че при това съчетание на техники, барботинната украса е винаги наклонена /коса/. При някои екземпляри комбинацията е допълнена и с две симетрично разположени релефни пъпки. /Таблица 31/.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Характеристика на керамиката от IV хоризонт на праисторическо селище Телиш - Редутите, Плевенско 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.