Характеристика на керамиката от IV хоризонт на праисторическо селище Телиш - Редутите, Плевенско


Категория на документа: Други



• груба керамика
като съотношението между тях е 3:1 в полза на последната. /Диаграма 1/.

Необходимо е да се отбележи, че при прилагането на статистическия метод по отношение на технологията, отчасти е възприет методът на В. Илчева, който се изразява в процентното съотношение между отделните технологични групи и техните варианти (Илчева 1995).

Фина керамика

Към нея се отнасят съдове, при които количеството на опоснителите е сравнително ограничено и не надвишават големина от 1 мм, независимо дали примесите са с органичен или неорганичен характер. Повърхността на съдовете от тази технологична група може да бъде загладена, излъскана, шуплеста /при съдове, изработени от глина с органични опоснители/ или шликована. Наличието на шлик по повърхността се установява сравнително лесно най-вече по цветовата разлика със стените на съдовете и по неговата структура. Той представлява покритие от добре пречистена глина с дебелина около 1 - 2 мм, което има лошо сцепление със стените и при натиск и миене се отцепва и пада.

Фината керамика е представена от различни видове съдове - паници, купи, чаши и в единични случаи гърнета. В зависимост от степента и начина на изпичане, цветът на керамиката варира от бежово-кафяв до сиво-чер. Често явление са и фрагментите с керемидено червен цвят, дължащ се на вторичното изпичане. Украсата при тази технологична група се среща рядко. Състои се преди всичко от набождания с нокът или с различни по форма остри предмети, изразени самостоятелно или в съчетание с врязани линии. Срещат се и релефни пъпки с полусферична или елипсовидна форма, разположени по една или по двойки най-често по средата или в долната половина на съдовете.

В процеса на обработване на материалите, в зависимост от вида на опоснителя, при фината керамика бяха разграничени 5 варианта:

- вариант 1 - към него се отнасят съдове изработени от фино пречистена глина, при които повърхността е предимно матова добре загладена и по-рядко излъскана. Цветовата тоналност на тези съдове е сиво-кафява до бежова. Те заемат второ място в процентното съотношение към фината керамика - 24 % и 6 % от общото количество обработен материал.

- вариант 2 - съдове, изработени от глина, примесена с фини органични вещества /плява или животински екскременти/. Цветът при тях варира от сиво-кафяво до керемидено-червено. При някои от екземплярите повърхността е шликована, но на места шликът е паднал и отдолу ясно личат малките шупли, получени вследствие изгарянето на органичните вещества. Заемат 7 % от фината керамика и 1,7 % от общата.

- вариант 3 - съдове, изработени от тесто примесено с дребнозърнест пясък /диаметър на зърната под 1 мм/. Цветът им варира от сиво-бежов до сиво-чер, а повърхността е шликована. Те заемат най-голям процент сред фината керамика - 32 %, а съотношението им към общото количество е 8,1 %.

- вариант 4 - тесто с примеси от ситно натрошени глинени парчета /шамот/ и дребнозърнест пясък. Повърхността при тези съдове е грубо загладена, а цветът сиво-кафяв. Процентното им съотношение към фината керамика е 19 %, а към общия материал - 4,8 %.

- вариант 5 - съдове, изработени от глина, примесена със ситно стрити черупки от миди или охлюви и фини органични вещества. Повърхността им е предимно шликована, а цветът червеникаво- или сиво-кафяв. По този начин е изработена 18 % от фината керамика и 4,6 % от общото количество.

Груба керамика

Към тази втора, основна технологична група се отнасят съдове със значително по-голямо количество опоснители в състава на глината, в сравнение с това при фината керамика. Диаметърът на примесите при грубата керамика варира от 1 до 3 мм, отново без значение дали частиците са с органичен или неорганичен характер. Представителите на тази технологична група принадлежат към различни видове - чаши, паници, гърнета, т.е. както големи, така и по-малки съдове. На базата на това може да се заключи, че няма закономерност между технологията на съдовете и тяхното функционално предназначение.

При грубата керамика се наблюдава значително по-голямо разнообразие в обработката на повърхността. Тя може да бъде груба, шуплеста, шликована, загладена или полирана, като в някои случаи се срещат и комбинации между тях, например груба външна повърхност и загладена вътрешна, шликована външна и груба вътрешна и т.н. Комбинирането на два вида обработка на повърхността понякога е изразено само върху външната част на съдовете. Пример за това са някои гърнета, при които имаме полиране в горната подустийна част и грубо заглаждане в долната част. Украсата е застъпена, в най-голяма степен, от т.нар. организирана /вертикална или хоризонтална/ и неорганизирана барботина. Срещат се също релефни ленти с вдлъбнати ямички, характерни за вида на купите и гърнетата, врязани линии, канелюри, издраскване с помощта на четка или метличка, релефни пъпки със и без функционално предназначение и др.

При обработката на целите съдове и фрагменти, принадлежащи към грубата керамика /общо 1042 бр./, в зависимост от вида на опоснителя са разграничени 6 варианта:

- вариант 1 - съдове, изработени от глина примесена с едрокварцов пясък /d ≈ 3 мм/. Повърхността е шликована или грубо загладена, а цветът сиво-кафяв до сиво-чер. Заемат 27 % от грубата и 20,2 % от цялото количество керамика.

- вариант 2 - глина с изключително висока концентрация на органични вещества. Съдовете, принадлежащи към тази технологична група са с големи размери. Повърхността им е груба - шуплеста, нешликована със светлобежов или керемидено-червен цвят. Материалът е силно фрагментиран и няма реставрирани екземпляри, поради което няма да бъде включен в общата типология на формите. Процентното му съотношение към грубата керамика е 29 %.

- вариант 3 - тесто, съдържащо дребнозърнест пясък и фини органични вещества. Въпреки малките размери на опоснителите тази група се отнася по-скоро към грубата керамика, поради високата концентрация на примесите. Вътрешната повърхност на съдовете е със сив цвят, грубо загладена, а външната - шликована с неравномерно оцветяване, дължащо се на начина на изпичане и факта, че част от съдовете са вторично горели. Основният цвят най-често е сиво-кафяв, като се наблюдават петна с бежов, сиво-чер или тухлено-червен цвят. Заемат 14 % от грубата керамика и 10,4 % от общия материал.

- вариант 4 - съдове, изработени от тесто примесено с шамот. Повърхността е грубо загладена със сиво-кафяв цвят. Заемат последно място в процентното съотношение както към грубата керамика - 2 %, така и към целия обработен материал - 1,5 %.

- вариант 5 - тесто, примесено с дребнозърнест пясък и шамот. По-голяма част от представителите са със шликована външна и загладена вътрешна повърхност. Цветовете варират от бежово-кафяв до сиво-чер, разпределени равномерно, без наличие на петна. По този начин са изработени част от вида на чашите и купите. Заемат 17 % от грубата керамика и 12,8 % от общото й количество.

- вариант 6 - съдове, изработени от глина примесена с пясък и натрошени черупки от миди или охлюви. Цветът е бежово-кафяв или сиво-бежов, а повърхността шликована. Заемат 11 % от грубата керамика и 8,2 % от общото количество обработен материал.

Фина кера-мика
Брой фрагменти
% от общата керамика
% от фината керамика
Груба керамика
Брой фрагменти
% от общата керамика



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Характеристика на керамиката от IV хоризонт на праисторическо селище Телиш - Редутите, Плевенско 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.