Характеристика на образа на Дон Жуан в естетическия стадий при Сьорен Киркегор


Категория на документа: Други


Ивелина Михайлова

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБРАЗА НА ДОН ЖУАН

В ЕСТЕТИЧЕСКИЯ СТАДИЙ ПРИ СЬОРЕН КИРКЕГОР

"Киркегор разглежда човешкото съществуване като синоним на субективната диалектика, разбрана като екзистенция и преминаваща през три етапа: естетически, етически и религиозен, които образуват съвкупността на личното преживяване"

Аз ще разгледам естетическия стадий и по-общо казано ще направя характеристика на образа на Дон Жуан. Но преди да започна с Дон Жуан ще кажа няколко думи за самия автор. Сьорен Киркегор е роден на 5 май 1813 година в град Копенхаген, Дания. Наричан е философ-екзистенциалист, защото се смята, че той е запълнил липсващата във философията на Хегел рефлексия и позиция към човека като актуално и индивидуално съществуване. Има една легенда, която разказва как Киркегор отишъл на изпит при Хегел и, след като не одобрил неговите идеи, той започнал да представя свои лични идеи. На Хегел не му се понравило това, че Киркегор не споделя неговите идеи, а съвсем нагло разказва своите и му писал двойка. След известно време Шелинг заместил Хегел на професорското място. Когато Киркегор се явил отново на изпит, представил отново своите идеи. Шелинг бил потресен от чутото, защото се оказало, че това всъщност били неговите идеи за новата философия. Интересно е как двама души, които не се познават, мислят по един и същи начин. Така по-късно Киркегор станал един от великите философи на XIX век.

При Киркегор първата и най-низша степен на човешкото съществуване е естетическата. Естетиката има за цел да се занимава със същността и възприемането на красивото и с въпросите на изкуството. Киркегор описва същността на естетическото в първия естетически стадий. Аз ще се спра на основно на образа на вечния прелъстител - Дон Жуан. Какъв е образът на Дон Жуан? Дон Жуан е "демоничен прелъстител". Той е олицетворение на романския дух, на мъжествеността. Освен че е хитър, Дон Жуан е и красив, нежен, внимателен, търпелив. Киркегор описва прелъстяването по следния начин: "В самото прелъстяване се проявява изкуство, при него са необходими доста способности, имащи много общо с естетическото, като ум, съобразителност, остроумие, находчивост, изобретателност и т.н. Прелъстителят не се домогва до онази, която прелъстява във външен и чисто физиологически смисъл, той няма нищо общо с онова полуживотно - получовек, което се стреми единствено към плътско удовлетворение" (1, 28).

Прелъстителят не бърза, пие удоволствието без алчност, на бавни глътки, той знае, че търпението е най-добрият вариант и път към успеха. Той е нежен, мрази насилието в любовните дела, артистичен е, води нещата изтънчено и убеждава момичето, че това да му се отдаде е един вид избавление за нея. Оттук разбираме, че Дон Жуан е красив, нежен, умен. Той има цел и прави всичко възможно да я постигне. От предходния цитат става ясно, че самото прелъстяване е изкуство. Това - да можеш да накараш една жена да изрече мислите, желанията ти на глас, да объркаш жената дотолкова, че тя да мисли, че отдаването на прелъстителя е най-важното, това изисква много умения. Дон Жуан ги има и не се притеснява да ги прилага. Прелъстителят се наслаждава на самото прелъстяване и още докато се наслаждава, той търси нов обект. И така безкрай. Има информация, която показва, че списъкът на Дон Жуан наброява 1003 имена само в Испания.

В основата на всяко прелъстяване стои пожеланието, а то е свързано с обекта така, сякаш са близнаци. Киркегор отбелязва: "Няма пожелание без нещо, което се пожелава, а обектът става пожелан именно когато е желан" (1, 29). Всяко пожелание преминава през три стадия. В първия то е "мечта", във втория е "търсене", а в третия е "пожелание". В третия стадий пожеланието вече е намерило своя обект, сляло се е с него и вече е същинско. Прелъстителят се отдава изцяло на своя обект, дарява го с любов и затова получава уважението му. Но неговата любов не може да трае вечно. В момента, в който целта е постигната, прелъстената вече спира да го привлича. Любовта изчезва и той тръгва да търси следващата. Дон Жуан е стихия. Той е прелъстител по природа. Неговата любов не е душевна, хуманна, а чувствена, плътска. Естетическото е безкрайно. Точно затова един прелъстител като Дон Жуан никога не може да бъде верен съпруг или изобщо нечий съпруг. Разбира се, ако той реши, че иска да се промени и го направи има известен процент вероятност да бъде такъв, но разликата е в това, че Дон Жуан не желае да се променя. Той харесва сегашната си "работа" и начин на живот и не иска да се променя. На него му допада такъв начин на живот, в който получава онова, което желае. На него не му стига само това и започва да си води дневник. Започва да описва всичко, което преживява, с пълните му подробности. Докато пише, той сам казва, че е друг човек: "Насаме със себе си аз съм друг: сдържан и ясен. Но щом само започна да пиша, ме завладява поетическата измислица" (1, 30-31). Докато описва случилото се, героят е самото действащо лице отвътре и наблюдаващият се отвън писател. Той е субект и обект едновременно. Докато пише, той преживява красотата на прелъстяването отново и това го кара да излезе и да търси следващата си "жертва": "Лицето й е съвършено овално, тя навежда глава малко напред и челото става по-високо, като се откроява чисто и гордо, без никакъв отпечатък, който мисловната дейност би могла да остави върху него. Тъмната й коса гальовно обгръща челото й. Лицето й е подобно на плод, всеки преход е изящно закръглен. Кожата е прозрачна, при докосване като кадифе, това мога да почувствам с очите си. А нейните - тях още не съм видял, покрива ги завеса с копринени ресни, извити нагоре като куки, опасни за оногова, който би пожелал да срещне погледа й. Главата й е глава на мадона, белязана от чистота и невинност.." (1, 108-109). Това е част от едно от писмата на Дон Жуан, в което той, криейки се зад един уличен фенер, наблюдава минаващите покрай него жени. В този случай "заподозряната" разговаря с продавач, от който иска да си купи нещо. Дон Жуан я наблюдава, харесва я и я набелязва. Описва вида й с такива епитети, че ако човек не прочете малко по-надолу ще реши, че Дон Жуан е не просто внимателен и нежен към жените, но и наистина си търси жена, с която да сподели остатъка от живота си. Дотук ние придобиваме един различен от досегашните образи за Дон Жуан. А какво пише по-надолу прелъстителят... "Положително ще я срещна отново в живота, ще я позная пак, както и тя ще ме познае, косият ми поглед не се забравя тъй лесно. Ако ли пък я срещна в обстановка, която не съм очаквал, и остана изненадан, тогава ще бъде неин ред. Не ме ли познае, не ме ли убеди в това със своя поглед, то аз все ще намеря удобен случай да я погледна изкосо и обещавам, тя ще си припомни срещата ни. Без нетърпение, без алчност, от всичко ще вкусваме на бавни глътки. Тя е избрана, тя ще бъде и прибрана!" (1, 109).

Тук естетът се зарича, че след неопределено време той отново ще срещне тази жена и ще получи онова, от което има нужда. Дори допуска възможността тя да не го познае, но той и от тази ситуация има изход. Ще я погледне "изкосо" и тя ще го познае. Какво означава това? Означава, че той само с поглед казва на жените това, което иска от тях и те не просто го разбират, но и се съгласяват. В това писмо, което разделих на две части ясно се открояват няколко от чертите в образа на Дон Жуан. Той е мил, нежен, спокоен и в същото време упорит, самоуверен и достоен. Първо, той е мил и нежен, защото е внимателен в подбора си на думи за вида на момичето. И спокоен, защото не се притеснява от факта, че няма възможност да я получи на момента. Той е сигурен, че ще я получи някога. Дори не се притеснява кога точно ще се случи това. Второ, той е упорит и самоуверен, защото твърди, че такава среща ще има със сигурност. И достоен, защото той се държи като истински джентълмен. Да, само за да постигне целта си и след това тихо и мълчаливо да напусне, защото мрази женските сълзи и досадните обяснения, но все пак джентълмен докрай.

Сравнителен анализ на образа на Казанова и Дон Жуан

За разлика от Казанова, например, който е пълната противоположност на Дон Жуан. Според собствената си биография Казанова е роден във Венеция през 1725 г. и произхожда от старо почтено семейство. Данните показват, че майка му е била прочута артистка, а брат му Франческо е бил известен художник, чиито картини висят и днес по стените на европейските картинни галерии.

Казанова изучавал право, теология, медицина, философия. Той бил вещ в множество науки като история, археология, химия, алхимия, астрология, във военно дело и дипломация, във финансово дело и търговия, в математика, поезия, музика! Посочва се, че владеел почти всички европейски езици и целия си живот е прекарал в непрекъснато пътуване от едно място на друго, от един двор в друг, от една столица в друга.

Но от всички науки и изкуства най-важното, което владеел, било изкуството да живее. Пребиваването му, където и да е бил, се свързва с любовни авантюри, с галантни ухажвания, хазартни игри, дуели и множество скандали. През 1755 г. бива осъден във Венеция и попада в прочутия затвор с оловните килии, от който след една година успява да избяга - единствният беглец в историята на този непристъпен затвор (4, 5-6).

Двамата са различни и в същото време са еднакви. Еднакви са, защото целят едно и също нещо - удоволствието от прелъстяването, но са различни по отношение на пътя, който извървяват, за да го постигнат. Единият - Дон Жуан - използва своя чар и ласки, за да получи желаното, а другият - Казанова - е груб и невнимателен, не само към жените, но и към себе си. И двамата са умни, като единият, дори е учил и е работил много неща, в крайна сметка и двамата се опитват да избягат от самотата, но не успяват. И двамата описват преживяното, но Дон Жуан го описва по време на преживяванията си, "докато Казанова става писател, знаменит автор на знаменити Спомени едва когато способността за прелъстяване го е напуснала, грохнала под ударите на грохващата старост, така че неговият литературен талант е все пак непълна компенсация и жалка утеха за пресъхналото изкуство на живота" (3, 167).

Дон Жуан е много възвишена фигура. Той е разглеждан от много автори. Х. Ортега-и-Гасет твърди, че "откакто е възникнала легендата за Дон Жуан, няма народ, няма литературна епоха, няма гениален мислител, велик поет или изтъкнат композитор, който да не се е сметнал задължен да застане лице срещу лице с покрития с лоша слава наш сънародник" (3, 169).

Например, Макс Фриш твърди, че "Дон-Жуановата слава на прелъстител е едно недоразумение от страна на дамите. Той е интелектуалец, макар че физически е добре сложен и няма нищо общо с очилатия кабинетен учен. Онова, което го прави неотразим за дамите на Севиля, е преди всичко неговата духовност. Тя се възприема като оскърбление, понеже е насочена не към жената, а към съвсем други цели и по начало определя на жената само епизодична роля - с всеизвестния резултат, че този епизод поглъща целия живот на Дон Жуан" (5).

При Тирсо де Молина всичко е наред, докато не се появява Дон Жуан, който е наречен "лош", защото нарушава порядъка, мамейки жените. При Байрон светът е тъмница, а за Дон Жуан е прекрасен и жените са неговите съюзнички. Много автори са го изкоментирали и всеки от тях го е погледнал по различен начин. Някои не са съгласни с него и го критикуват, други пък го защитават. Дон Жуан е образ, който през поколенията деградира, но същината на образа си остава една и съща. А именно неговата цел - прелъстяването. Когато Дон Жуан казва "Обичам те!", той всъщност има предвид "Желая те!". За него има само един възможен отговор - "Да!". Той не приема отказ. Ако се случи така, че някоя жена му откаже (почти невъзможно), той не се притеснява, той знае, че ще я има. Това се разбира много добре от едно от писмата му, в което пише: "Тя е избрана, тя ще бъде и прибрана!" (1, 109). Той е самоуверен, надъхан, смел в действията си и това му носи успех. Киркегор казва, че "съществуват житейски ситуации, по отношение на които би било смешно или един вид умствена немощ да се прилага "или-или". Но има хора, чиято душа е прекалено разпокъсана, за да схване това, което се съдържа в подобна дилема, на тяхната личност липсва енергия, за да могат да кажат с патос: "или-или" (2, 673). Оттук можем да стигнем до извода, че Дон Жуан спада към категорията хора, които не разбират значението на тази дилема. Той никога няма да си зададе въпрос коя от двете? Той знае отговора - и двете. Той няма нужда от въпроси, защото знае отговорите им. Няма нужда дори от думи, защото говори с очи, ръце, тяло. Дон Жуан е стихия, легенда, която идва и си отива, без дори да разберем. Отива си толкова бързо, че жените нямат време дори да страдат за него. Казанова също си тръгва, но при него има две възможности - да си тръгне по-късно или да се върне отново. Докато при Дон Жуан няма такъв вариант. При него той е само един - изчезва безмълвно и не се връща повече. Няма време за това, чакат го други.

Казанова вярва в Бог и когато има нужда от помощ, се обръща към Него с молби, падайки на колене. Това твърдение ще докажа със следния цитат: "Аз вярвам в съществуванието на един нематериален Бог, който е създател и повелител на всички живи творения. Че не съм се съмнявал никога в Него, ми доказва обстоятелството, че съм разчитал винаги на неговата закрила, като в моменти на нужда съм се обръщал с молба към Него и съм се чувствувал винаги подкрепен... Относно положението, което трябва да заема тялото, когато се обръщаме към Създателя, ни учи един стих на Петрарка: Con le ginocchia della mente inchine (Превиващ пред Него коленете на твоята душа)" (4, 8).

Няма информация, в която да пише, че Дон Жуан е атеист, но няма и такава, в която казва, че не е. От данните, които са ни дадени, можем да наклоним везните към първия вариант: "Прелъстителят лъже, плете измами, крои интриги, той измисля, хитрува, фантазира, макар и користно, за облага, а този фантазно-изобретателен, творческо-евристичен момент сам по себе си, абстрактно, има нещо общо с естетическото... Прелъстяването осъществява пожеланието, което вече е станало здраво, победоносно, триумфиращо, неустоимо и демонично" (1, 28-29).

Дон Жуан прави почти всичко онова, което Бог забранява. Той лъже, мами, фантазира, хитрува. Той сякаш е обладан от мисълта да пожелава. Затова е използван и точно този епитет - "демонично".

В днешно време Дон Жуан е все още жив. Все още можем да открием неговия образ сред някои от заобикалящите ни мъже. Разбира се, не същият. Както вече казах - образът деградира, променя се, но същината е една и съща. Най-често такъв образ притежават мъжете с пари, защото смятат, че ако купят един скъп букет или изведат жената на вечеря - ще постигнат целта си. Но разговорите, поезията и нежните думи са се запазили още от Дон-жуановото време. Смятат, че като кажат две нежни думи ще получат желаното. Не отричам, че няма такива жени, които живеят в заблуда и вярват на този образ. Има, но те най-вероятно не са чували за Дон Жуан и неговите "тактики".

Дон Жуан никога няма да умре. Дон Жуан ще живее вечно. Той е като природните бедствия, като сезоните, като деня и нощта дори. Неизбежно е да умре. Рано или късно той винаги се връща с нова сила, нов образ и нов начин за постигане на целта. Ще живее, докато има жени, които вярват в него, които търсят, желаят и очакват това, което той им предлага. Дон Жуан е класически изкусител както отвън, така и отвътре. Действащото "лице" е духът на Дон Жуан - той просто сменя своите превъплъщения.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Киркегор, С., 2005, Дневник на прелъстителя, Изд. "Хемус Груп", София.

2. Киркегор, С., 2008, Или-или, Изд. "Захарий Стоянов", София.

3. Паси, И., 2003, Философски портрети, Изд. "Захарий Стоянов", София.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Характеристика на образа на Дон Жуан в естетическия стадий при Сьорен Киркегор 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.