Херман Хесе - Сидхарта


Категория на документа: Други


Херман Хесе - Сидхарта
/Резюме/
Книгата разказва за браминския син Сидхарта, който преминава дълъг път, докато достигне своето съзряване и намери душевен покой. Стремейки се, да постигне желаната цел, той напуска бащиния дом и родината заедно с приятеля си от детинство Говинда, и се присъединяват към саманти. Те живеят с тях в продължение на години и се учат на съзерцание, пости, задържане на дъха и напускане на тялото. За Сидхарда, който се стреми към мъдростта и избавлението, това не е достатъчно и заедно с Говинда, решават, че ще отидат при човек, когото наричат Гаутама, Буда, Възвишения, за да чуят неговото учение. Когато това става факт, пътищата на двамата приятели се разделят. Говинда се приобщава към Възвишения и неговото учение, но Сидхарта не го прави и се осмелява да изкаже мнението си пред Буда. Той заявява, че е възхитен от учението, но намира в него грешка. Споделя, че би желал сам да измине пътя до своето просветление чрез съзерцание, вглъбяване и познание, както е направил и самия Гаутама. Когато се разделят Сидхарта разбира, че Буда го е ограбил, но и дарил. Ограбил, защото му е взел приятеля, който вярва в него, а дарил, защото му е дал възможност да преоткрие самия себе си. Той стига до извода, че е искал да се отърве, да превъзмогне, собственото Аз, че това е, което е занимавало мислите му. Осъзнава, че се страхува от себе си и се е изгубил. В този момент на пробуждане решава, че вече няма да се учи от никой друг освен от себе си, за да може да се опознае. Той разбира, че вече не е браминския син, не е жрец, а е просто Сидхарта. След промяната, започва да научава нови неща и да се радва на малкото, което досега не е забелязвал. След като пренощува в колибата на лодкаря Васудева, домакинът го прехвърля на другия бряг, където се разделят приятелски. След дълът път Сидхарта стига до голям град. Там се установява и забогатява. Той върти търговия с Камасвами и се учи на радостите от любовта от Камала. Охолството го кара да забрави ценностите си и започва да води безсмислен живот. Решен да промени това, напуска града и стига до реката. Там прави опит за самоубийство, но вижда своето отражение във водата, което сякаш му се надсмива. Сидхарта произнася сакралната мантра ОМ- символ на съвършенството и духовната сила. Тя му дава сили да продължи своя живот. Той се отпуска на земята и заспива дълбок, пречистващ сън. Когато се събужда вижда своя приятел Говинда. След разговор пътищата им отново се разделят, но не след дълго Сидхарта стига до лодкаря, при който остава да живее. В гласът и образът на реката той намира сили и красота. Изпитва любов към нея и чувства, че тя има да му каже нещо важно, което той не знае. След години, когато множество странници се отправяли към Буда, сред тях била и Камела, заедно със синът йм. Пътищата на Сидхарта и жената се пресичат тогава, когато тя е на смъртно легло и той разбира, че има дете. След смъртта й баща и син не се разбират и не след дълго момчето го напуска. Сидхарта го търси, но достигайки предишния си град разбира, че не може да помогне на детето си. Той изпада във вцепенение, от което го изтръгва Васудева. Двамата се прибират в колибата си и отново заживяват по старому, въпреки че раната все още гори в Сидхарта и все още страда за сина си. Един ден реката му показва как историята се преповтаря. Как на младини напуска баща си и не се завръща, а той страда по него. Сидхарта разказва всичко на лодкаря, а той след като го изслушва го води при реката. Вглеждайки се във водата, той прави ретроспекция на своя живот и осъзнава, кои са истински важните за него неща- баща му, тъжащ по своя син; синът му, който го напуска, но също е самотен; той самият- тръгнал, към своята цел. Появяват се ликовете на много други хора, които също изиграват важна роля в живота му. Сидхарта започва да чува множество гласове, които изразяват радост и скръб, доброта и зло, весели и тъжни гласове. Накрая те се обединяват в един единствен глас, изричащ сакралната мантра ОМ. Достигайки до това висше състояние на духа, героят осъзнава, че е достигнал своята най-висша цел, че е преоткрил ценностите на своя живот, а именно семейство и верни приятели, които са над земните блага и богатства. На лицето му разцъфва ведрината на познанието, което е достигнало до съвършенството. Лодкаря помага на Сидхарта не само да чуе, но и да разбере гласът на реката. Васудева се сбогува с приятеля си и сияещ потегля по своя път, доволен, че е помогнал на един объркан човек, търсещ своето Аз. След като става лодкар, Сидхарта помага на другаря си от детските години, Говинда, да осъзнае истините за своя живот и да намери спокойствие, така както стария лодкар е помогнал на него самия. Говинда осъзнава, че Сидхарта говори странно, но за него той е един истински мъдрец, който е намерил покой.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Херман Хесе - Сидхарта 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.