Хизбула – поява и развитие


Категория на документа: Други



Курсова работа

на тема:
Хизбула - поява и развитие. Възможни проблеми при необходимост за водене на преговори с тях

Предистория. Конфликтът в Ливан и благоприятните условия за създаване на Хизбула.

Светът открай време е бойно поле, чийто лагери се менят според дипломатическите нужди, общите интереси и баланса на силите. Не съществуват съседни държави, които да не са били разкъсвани от териториални, етнически, религиозни или други претенции в един момент от историята си. Периодът на колониализма, световните войни, Студената война между американския и съветския лагер - примерите са десетки.

Изключение не прави и Ливан. Населението на Ливан представлява сложна етническа смесица. След края на Първата световна война Ливан е поставена под временно френско управление. През 40-те години, когато страната получава независимост, тя е разделена почти по равно между мюсюлмани и християни маронити, а мюсюлманите от своя страна са разделени на сунити и шиити - като сунитите са по-умерени, а шиитите по-радикални и непостоянни политически. По същото време там съществува и една голяма, също изменчива секта, наречена друзи, чиито вярвания комбинират християнски и мюсюлмански учения. Събрани всички заедно, с отдавна тлеещи разпри от всякакъв вид помежду им, многоликите етнически и религиозни общности естествено са предпоставка за размирици.

При установяването на ливанско правителство през 1943 година французите се опитват да предотвратят етническите конфликти чрез споразумение за споделяне на властта в полза на сунитите и християните маронити - "най-стабилните" ливански фракции. Президентството е запазено за християните маронити, постът министър-председател - за мюсюлманите сунити и т.н. Мюсюлманите шиити и друзите са лишени от всякакви по-отговорни постове. През 1970 година се добавя още един елемент на хаос - палестинците.

През 1947 година Обединените нации разделят Палестина на две: една част ще се превърне в дом на евреите, прогонени от Втората световна война; другата част ще продължи да бъде отечество на палестинците. Евреите естествено приемат решението на ООН, арабите го отхвърлят.

На 14-ти май 1948 година евреите обявяват независима държава Израел и на следващия ден съседните арабски страни я нападат. Нахлуването се проваля и когато сраженията приключват, Израел държи по-голяма територия от определените от ООН граници, а Египет и Йордания - останалата част от Палестина. Повече от 600 000 палестинци, живеещи на териториите, влизащи в новите граници на Израел, бягат от еврейската държава и се превръщат в бежанци в съседните арабски страни, главно в Сирия и Йордания. До 1970 годна проблемът ескалира и йорданското правителство го разрешава насилствено, като прогонва ООП - Организацията за освобождение на Палестина.

Десетте хиляди бойци на ООП, федаините, отначало се установяват в южната част на Ливан, довеждайки хиляди палестински бежанци със себе си, като по този начин утежняват ситуацията още повече.

До 1975 година голяма част от ООП се мести в Бейрут, където установява главната си оперативна база, собствена съдебна и полицейска система. Това не се приема добре от много ливанци и особено от християнските милиции (фалангите) и скоро избухва гражданска война между палестинците и фалангата. По време на ожесточените сражения загиват 40 000 души, главно цивилни ливанци и палестинци, а ливанската армия престава да бъде ефективна военна сила.

В този момент в конфликта се намесва Сирия, която пък има свои идеи за региона и цели контрол над Ливан.

Сирийската армия контролира както североизточната част на Ливан, така и по-важната долина Бекаа с нейното население от мюсюлмани шиити. Израел установява зона за сигурност на юг, където живеят заедно, но с взаимна омраза християни, палестинци и мюсюлмани шиити.

Тероризмът "напредва" до фаза на "държавна опека". Спонсориращите го страни включват Сирия, Либия и Иран.

През юни 1982 година израелските въоръжени сили предприемат пълномащабно нахлуване в Ливан, наречено операция "Мир за Галилея". Целта му е да прочисти веднъж завинаги района от палестинци. През двете седмици яростни сражения израелците изтикват ООП от укрепените й пунктове близо до северната граница на Израел, унищожават голяма част от сирийските войски, окупиращи долината Бекаа, включително зенитни батареи, танкове и бойни самолети, и стигат до Бейрут, където се съединяват с частите на християнската фалангистка милиция. На ООП остава да тренира терористите си в западен Бейрут и оттам да предприема атаки срещу Израел и Йордания.

Всяка една от тези страни ще проправя пътя си в региона и ще следва единствено своите интереси. За целите на тази работа ще разгледам предимно Иран, която ще разработи нови форми на терористична война, а именно самоубийствени бомбени атентати и вземане на заложници, целящи да разпространят ислямската революция, независимо от средствата.

Създаденото за провеждането на тази т.н. кампания военно крило се нарича ,,Хизбула" - Партия на Бога, и се състои от фанатични фундаменталисти шиити, събрани от целия свят. Обучавани от Иранската революционна гвардия ( перс: Сепах-е Пасдаран-е Енгелаб-е Еслами) , те ще се превърнат в най-опасните терористи, готови на мъченическа смърт за ислямската революция. Главни техни мишени - западните страни, по-конкретно САЩ, Франция, Израел, определяни от самите тях като "Великия Сатана". Основната ливанска база за операциите на "Хизбула" (и за обучение на терористи) ще бъде разположена в Баалбек, в контролираната от Сирия територия в долината Бекаа и само на час път с кола от Бейрут. Оперативните клетки на ,,Хизбула" - разположени в Западен Бейрут.

Създаване и по-нататъшно развитие

В най-общи линии раждането на Хизбула е резултат от съчетаването на няколко фактора:
1. Избухването на ислямсклата революция в Иран през 1979 година и разпространяването на радикалните идеи на аятолах Рухоллах Хомейни в целия ислямски свят, по-специално сред шиитската общност;
2. Израелската агресия в Ливан през 1982 година, която създава необходимата социална обстановка за национална мобилизация за разпространение на по-радикални политически виждания сред местното население, за да се даде ефективен отпор на чуждата инвазия;
3. Маргинализирането на ливанската шиитска общност не само на местната политическа сцена, но и като цяло в националното общество.
4. Отрицателната реакция на по-радикално настроените мюсюлмани, вследствие на силно разпространяващата се през 80-те години вестернизация на Ливан. Формалният символ на този процес е въвеждането в Ливан на многонационални сили с доминиращо американско и френско участие.

Прилагайки принципа за износ на ислямската революция, още в самото начало на 80-те години на XX век Техеран взема решение за създаването на политически субект в Ливан. Първата форма на съществуване на партията са паравоенни формирования, обучени от ирански професионалисти. Тези структури са признати официално обаче едва през 1985 година. С изпращането на 1500 ирански революционни гвардейци, в долината Бекаа, контролирана от Сирия през 1982 година, окончателно завършва военно-политическия процес на инфилтриране на Иран в Ливан. Към тях се присъединяват вече тренираните местни шиитски паравоенни милиции.

Важна роля за създаването на политическото тяло на новия субект има Саид Хюсеин Мусауи, един от лидерите на движението Амал. През 1982 година той си подава оставката от ръководството на Амал. Поставяйки акцент в/у необходимостта да се възприеме по-радикална политическа платформа, той обявява създаването на своя собствена организация - Ислямски Амал. Една година по-късно е провъзгласено създаването на Хизбула. През 1984 година Хизбула абсорбира Ислямски Амал, а впоследствие взема участие в една още по-широка антиизраелска коалиция - Ливанска национална съпротива ( Ал мукауама ал любнания ал каумия), в която влизат няколко палестински организации и движението Амал.

Именно Хизбула се счита за предвестника на използването на терористи-самоубийци във военно-оперативните действия от страна на радикалните ислямисти. Това довежда и до значими военно-политически дивиденти за самата огранизация, спечелвайки доверието на Сирия, като формация с достатъчен боен потенциал за реализиране на важни тактически цели.

Хизбула отхвърля съществуването на независима ливанска държава, тъй като счита себе си за неразделна част от уммата, която трябва да създаде единна ислямска държава. В програмата им, публикувана за пръв път на 16 февруари 1985 година и публично оповестена в джамията Узеи, в Западен Бейтут се казва: "Ние не представляваме огранизирана и затворена партия в Ливан. Ние не сме затворен политически кръг. Ние сме умма , свързана с мюсюлманите по целия свят чрез солидната доктринална и религиозна връзка на исляма. Това, което засяга или вреди на мюсюлманите в Афганистан, Ирак, Филипините или където и да е другаде, ни засяга и нас, тъй като сме неразделна част от цялата ислямска умма." 1 , а също така : "Ние се подчиняваме на заповедите на един лидер, добър и справедлив, на тези на нашия наставник и факих, който прилага всички необходими условия: Рухолах Мусави Хомейни." 2

Важен момент в историческото развитие на Хизбула е свикването на извънредна конференция през октомври 1989 година в Техеран. Тя съвпада със смъртта на Хомейни и надигането на гласове за провеждането на по-прагматична политика. Сред делегатите се оформят две фракции, които застъпват две противоположни политически линии. По-умерената група, предвождана от шейховете Субди ат Туфейли, Саид Хасан Мусауи и Саид Абас Мусауи (убит през 1992 ) призовава за сближаване с палестинските радикали, преустановяване на постоянния джихад срещу Запада и адаптиране към правилата на местната ливанска политика чрез участие в парламентарните избори.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Хизбула – поява и развитие 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.