Храмова архитектура във Византия VII - IX в.


Категория на документа: Други


Пловдивски университет
"Паисий Хилендарски"
Философско-исторически факултет

Курсова работа по Византийска археология
Тема: Храмова архитектура във Византия VII-IXв.

Една от основните задачи на императорите е укрепването и утвърждаването на религията, и в тази връзка те полагат особена грижа за построяването на храмове. При Константин в новата столица се строят множество църкви, сред които се откроява по размерите си базиликата "Св. София". Характерна черта на архитектурата на базиликите са дървените, гредоредни, открити към вътрешното пространство на храма покрития. Всички храмове са обърнати на изток. В същата посока е апсидата където е разположен олтарът Но от постройките от времето на Константин нищo не се е запазило, всички са значително променени или унищожени в по - късно време.

Разцветът на византийското изкуство, настъпил през VI век и е свързан до голяма степен с политическия и икономическия подем на империята през годините на Юстинияновото управление (527-565г). Най-ранната от запазилите се Константинополски църкви на Юстиниан е тази, която е разположена на юг от двореца и е посветена на "Св. Севгий и Вакх".(изоб.№1) Идеята за съчетаване на базиликата с центричния храм е осъществена за първи път в църквата "Св. Ирина"(изоб.№2), която започнали да строят през 532г. Църквата е една усъвършенствана форма на малоазийската куполна базилика. Нова поправка на църквата е правена през 740г. Бил възобновен и главният купол, който преди това притежавал тежък барабан, а западният цилиндричен свод бил скъсен и оставен само като широка цилиндрична арка.

Църквата "Св. Андрей" превърната от турците в джамията "Коджа Мустафа Паша". Има добре развит план с триделен олтар, апсидата е полукръгла. Куполът е по-ясно конструиран. Църквата е построена в началото на VII век. Джамията Гюл джамия е от 832г и е с полубазиликална схема. Преди църквата е носила името "Св. Теодосия". Тя има ниски куполни странични помещения. (изоб.№3)

Според византийските жития църквите се издигат от светци и се възприемат като израз на тяхната святост като светецът е натоварен с всички отговорности в процеса на строителство. В църковната архитектура на VI- началото на VII век, новостите спрямо IV-Vв. в планово отношение не са много.1 Това е времето на разпространението на кръстокуполните типове. Тогава се появяват и куполната базилика и кръстовидната куполна църква. Кръстокуполната църква е по - усъвършенствана от базиликата. Византийските църкви от края на IXв и началото на Xв имат особеност, която липсва на тези от V- VI век, и която ще се запази и ще стане характерна черта не само на чисто византийската, но и на цялата източнохристиянска архитектура. Тази черта се състои в това, че техните куполи са поставени на високи барабани (тамбури), които се издигат над покривите им и в които са пробити прозорците.2 Цариградските архитекти предпочитат многостранните барабани. Куполът върху висок барабан се издига над покривите на околните сгради и показва отдалеч съществуването на църквата. На самия му връх е поставен кръст.3 Този кръст показва голямото влияние на църквата в тази епоха.

Кръстокуполните тип църкви както и строителната технина при доста примери от северните части на Мала Азия и Балканския полуостров, говорят вече за засилващото се присъствие на кавказки строители.4 Кръстокуполна е била църквата "Св. Полиевкт" в Константинопол, построена между 524 и 527г. Църквата е с квадратен план, с вписани екседри и централно положен купол. Необикновено богато е бил решен интериорът. Открити са части от разноцветни мраморни, инкрустирани с аметисти и обагрено стъкло, от богата каменнопластична украса и мозайки.5 Каменната пластика включва и сасанидски мотиви. Този храм е изоставен, рухнал и ограбен през XIв. За да се схване добре по-нататъшното развитие на византийската архитектура, трябва да се разгледа още един паметник, чийто първоначален купол е отдавна паднал и е заменен от турците с нисък турски купол.6

Това е църквата "Мария Диакониса" в Цариград - сега Календер хане джамия.(изоб.№4,5,6) Тя е постровна в края на VI век. Апсидата и била разрушена от турците и са я затворили от изток със стена. Вътрешният и външният притвор са късни пристройки. Това е кръстовидна куполна църква, която според съветския изкуствовед Николай Брунов е била петкорабна и външните и кораби са изчезнали с течение на вековете.7 Сега е останала само централната и част. В Календер джамия отворите са по - широки а пространствата на междурамията и на рамената на кръста е по-тясно. Но междурамията все още образуват отделни стаички, които пречат да се датира църквата по-късно.8 Юстиниан гради трикорабни базилики, но също така и двойни църкви. Интересно, е че той съчетава централна сграда с трикорабна базилика. Така е църквата "Св. Сергий и Вакх". До нея е била прелепена базилика. Двете църкви са имали общ атриум. След VI век и началото на VII все по-рядко се строят базилики. Византийските центрове я изоставят. Базиликите се запазили само в провинциите.

Храмова архитектура във Византия VII-IXв

Седми век е преломен за Византия. Нападенията на славяни, перси и прабългари довели империята до криза. Допълнителната чумна епидемия през 542г. и последвалите я суши и земетресения допълнително разрушавали империята.9 Археологическите разкопки показват, че през втората половина на VI век градският живот почти изчезнал. Стигнало се дотам, че през VII-VIII век във Византия се спряло строителството. Затова броят на църквите датирани към периода VII век, е крайно ограничен.10

След смъртта на Юстиниан започва периода на императорите-иконоборци, които насочват своята борба против засиленото влияние на монашеството и срещу църковното изкуство. Много ценни творения на византийското изкуство са унищожени в този двубой. Императорите се обявяват срещу почитането на иконите и преследват духовниците. 11 Това е т.н. иконоборски период в историята на Византия и той продължава до 843г. когато Василий I отменя забраната на иконите. До нас са достигнали малко паметници на чисто византийската архитектура от тоя период.12 Императора се опитва да заздрави позициите си на престола. Властта има нужда от подкрепа и тя търси услугите на църквата. За да се получи тази подкрепа императорите строят църкви, но не с огромни размери като "Св. София", а много на брой и с по-богата украса. През VIII-IX век още се строят базилики, но вече не са старият тип многокорабни сгради. Търси се решение, при което корабите се отделяли чрез различни системи от стълбове и рядко в наосите се появявали колони и то като допълващ носещ елемент между стълбовете. Плановете все повече се скасявали и започнали да преобладават куполните базиликални варианти.13 Черквата "Св. София" в Никея строена през VIII век.(изоб.№7) Тя е трикорабна базилика, корабите и са разделени от по две големи и една малка арка върху стълбовете. През VIII- IX век най-голямо разпространение придобил църковният тип, който планово представлява смесица между трикорабна базилика и кръстокуполен храм с четири свободни опори.14 Такава планировка имат църквите от VI век като дворцовата църква на Каср-ибн-Вардан и "Св. Ирина" в Константинопол. Но нейното истинско развитие се датира от VIII век. Само че тя вече се била дообогатена с абсиден протезис и диаконикон, увенчани с куполчета или калоти.15 Тези храмове били вече триабсидни, обикновено с триъгълни или петоъгълни отвън абсиди. Например църквите "Св. Теодосий" в Константинопол (Гюл джамси, сл.843), манастирската "Св. Успение Богородично" в Никея (Хиакинтос, ок. 730),(изоб.№8,9,10) "Св. София" в Солун (717-741),(изоб.№11,12,13) "Св. Климент" в Анкара (VIII век),(изоб.№14) "Св. Николай" в Мира (VIII век),(изоб.№15) "Св. София" в Дере Ахси, Мала Азия (IX век) и др.16 Куполните базилики - църквата на Успението в Никея и църквата "Св.София" в Солун. Църквата на Успението в Никея е от първите десетилетия на VIII век. И при нея купола не е запазен в оригинал. Сегашният купол е от XIX век. Страничните и галерии също са изчезнали. Арките, които поддържат купола са еднакво широки и дълбоки. Вследствие на това четирите стълпа, на които се крепят, имат почти квадратна форма. Между стълповете на север и на юг се вижда мотивът от две колони и три аркирани отвора, но той е потънал в дълбочината на арите. 17 В средата е издигнато едно централно кръстовидно пространство.
"Образуването на това кръстовидно пространство в куполната базилика се дължи според съветския изкуствовед Николай Брунов на влияние от страна на кръстовидната куполна църква."18 Куполната базилика е близка по план до кръстовидната куполна църква. Страничните кораби са два пъти по- широки, отколкото дълги. Разстоянията от купола до външната линия на страничните кораби и от купола до дъното на апсидата са широки колкото диаметара на купола.19 Фасадите на църквата са украсени. Украсата е от двустъпални и тристъпални аркирани ниши. Тези ниши след III век, когато се появяват в сасанидския дворец в Ктезифон стават любими на византийците. Западната украса на църквата е украсена с пет ниши- едната голяма тристъпална в средата и две по-малки двустъпални от двете и страни образуват един троен мотив, между елементите на който се вмъкват две по-малки и по-ниски ниши.20 Църквата от средата на VIII век "Св. София" в Солун. По своя план тя прилича на църквата на Успението в Никея. Църквата "Св. София" в Солун е една от най-хубавите църкви във византийската архитектура.Куполът е поставен на нисък барабан, а не лежи направо върху арките и пандантивите. В барабана са пробити 12 прозореца. Отвън барабана е четиристранен, а отвътре кръгъл. "Той показва, че цариградските архитекти не са намерили още външната форма на барабаните на църкви с големи и широки куполи и че продължават да ги оформят отвън по стария начин.Той издига купола по-високо."21 На източната и западната стена също има по два реда прозорци. Апсидата е осветена добре от всички страни. Така са осветени всички византийски църкви. Във височина църквата става още по светла, и не защото има прозорци в купола, в апсидата и в галериите. А защото горе светлината е отразена широките мощни сводове. Между централното подкуполно пространство и страничните кораби и галериите има по четири отвора. В средата има стълп и от двете му страни по две колони. Стълпа се редува с колони. Капителите са коринтски. Но не са антични по вид. Напомнят на капителите от V век. Те не са кубични. Този факт говори вече за съществуването в средата на VIII век на Византийското Възраждане.22

Използвана литература:

1.Тилешков Н. Архитектура на средновековния християнски и ислямски свят. София, 2007

2. Мавродинов Н. Византийската архитектура. София, 1955

Приложения

(изоб.№1)

(изоб.№2)

(изоб.№3)

(изоб.№4)

(изоб.№5)

(изоб.№6)

(изоб.№7)

(изоб.№8)

(изоб.№9)



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Храмова архитектура във Византия VII - IX в. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.