Хранене на тежко болен. Изкуствено хранене.


Категория на документа: Други


ХРАНЕНЕ НА ТЕЖКО БОЛЕН.

Тежко болният пациент е зависим пациент и се храни от медицинските специалисти в болничната стая и на болничното легло. Храната трябва да бъде доставена навреме и да бъде с подходяща консистенция и състав в зависимост от заболяването и състоянието на пациента.

Храненето на тежко болен е едно от основните задължения на медицинската сестра. Колкото и вкусна и разнообразна да е храната в болницата, много от тежко болните я приемат с нежелание, дори с отвращение. За тях храната може да бъде тягостно задължение. Лишени от апетит, те обикновено отказват да се хранят. Затова медицинската сестра трябва да постъпва с тях индивидуално, да умее да общува, да бъде убедителна, търпелива, да проявява разбиране към емоционалните им проблеми, свързани с промяната на живот и новия начин на хранене.

Върху апетита на тежко болния влияят положително външния вид на медицинската сестра, внимателното й отношение, нейната сърдечност, подредената, естетически оформена и с приятен мирис храна.

Възбудител на апетита са изградените условни рефлекси, свързани с точно определените часове за хранене.

Само по изключение болния не трябва да се буди за хранене по време на възстановителен сън.

В часовете за хранене е необходимо посетителите да се ограничат, а внесените забранени продукти да се отстранят веднага. Ако болният откаже храната, да му се предложи друга подходяща. Той трябва да дъвче бавно и да не бъде притесняван.

Възрастният болен се нуждае дневно от храна, осигуряваща около 2500 килокалории. За да бъде пълноценна, храната трябва да съдържа дневно около 70 грама белтъчини, 70 грама мазнини и 400 грама въглехидрати. Белтъчините се дават под формата на мляко, сирене, яйца и нетлъсто месо.Мазнините се приемат под формата на краве масло, растителни масла (маргарин, олио) и мастни колбаси (пастети).

Въглехидратите се осигуряват от хляба, тестени изделия, картофи, ориз. Към тези храни се добавят плодове и зеленчуци за набавяне на необходимото количество витамини и соли.

Мазните ястия често не се понасят добре и трябва да се избягват. Полезно е да се избягват и храни, които образуват много газове в червата (зеле, варива, лук). Не са подходящи и много сладките блюда, тъй като предизвикват кисели оригвания.

За приготвяне на храната могат да се използуват всички кухненски технологии (пържене, варене, печене), ако лекарят не е забранил някоя от тях. При поднасяне на храната е необходимо да се държи на нейния външен вид - тя да е грижливо приготвена, естетично поднесена, нито в малки, нито в големи количества.

Извършва се предварителна подготовка за хранене, която се отнася до болните, персонала и обстановката в отделението.

Подготовката на болните изисква изморителните процедури и манипулации да бъдат прекратени половин час по - рано. Действието на болкоуспокояващите средства да съвпада с времето на хранене. Приемането на лекарствата, свързани с храненето, да става в строго определените часове (преди, по време и след ядене). Болните да се подканват и подпомагат да извършат физиологичните си нужди, да измият ръцете си, да заемат удобно положение в леглото или определените места в столовата.

Персоналът трябва да бъде облечен в специални престилки с добри прибрани коси, измити ръце и да постави маска, която обхваща носа и устата (при необходимост). Той трябва да е приветлив, внимателен и търпелив. Да не закъснява с храненето на болните под различен претекст. Да е запознат с правилата на хранене и да спазва приложението им.

Обстановката в отделението трябва да дава възможност на болните спокойно да се хранят. Приятните усещания и възприятия подобряват апетита и храносмилането.

Болничната стая преди хренен е необходимо да се проветри, за да се отстранят всички миризми. Температулата на въздуха трябва да бъде оптимална. Шкафчето и масичката да се поставят удобно до леглото на болния. Водата в чашите да се смени с прясна. По желание на болните да се осигури неизморяваща музика.

Настаняване за хранене на болен, който може да сяда в леглото.

Болният се повдига да седне. Под коленните ямки се слагат подложка. Тазът, гърбът и кръстът се закрепват добре с възглавници, подпрени на повдигнатата горна част на леглото. Единият край на салфетката за хранене се фиксира около врата на болния, а другия трябва да покрие плика на одеялото, за да не позволи на трохите да падат в леглото. Таблата с храната се поставя на специална масичка непосредствено пред него. Ако болният е в състояние да се храни сам, сестрата го подпомага при необходимост, ако не може да се храни сам, се храни от сестрата.

Настаняване за хранене на болен, който не може да сяда в леглото.

Главата на болния се повдига с възглавница, ако е възможно. Поставят се салфетка. Болният се обръща леко на лявата или на дясната страна. Гърбът му се подпира с възглавница. Таблата с храната се поставя в зависимост от положението. Твърдите храни предварително трябва да са нарязани на късчета. Ако е необходимо, сестрата подпомага болния в храненето.

Болен с парализа също се поставя в леко странично положение. Поради парализата има опасност от попадане на храна в трахеята. Сестрата трябва да бъде много внимателна и търпелива, тъй като болните се хранят много бавно. Ако храната е твърда, необходимо е тя да се раздроби и да се затопли, ако изстине. Течностите се дават с малка лъжичка, която се насочва и излива към вътрешната страна на бузата, за да не предизвика задавяне.

След нахранването на болния, сестрата почиства от трохи салфетката му и я сгъва. Отсервирането става бързо и без шум. Виждайки блюдата, сестрата трябва да разбере какво количество храна е поел болният. Ако е отказал да се храни, тя трябва да изясни причините - дали е от липса на апетит или храната не му е харесала. В последния случай е необходимо да му предложи друга храна, подходяща за диетата, да уведоми и в двата случая лекуващия или дежурния лекар; да подпомогне болния да изплакне устата си, да му осигури почивка след храненето.

Даване на течности през устата на тежко болен.

На болния трябва да се осигуряват необходимите количества течности и хранителни вещества. Недостигът на течности за кратко време причинява нарушения в кръвообращението, бъбречната функция и обмяната на веществата.

Желанието на болния да поема течности трябва винаги да се удовлетворява. Нужно е да се комбинират и сменят напитките, като в различните часове на деня се предлагат чай, слабо кафе, лимонов сок или други плодови сокове и нектари. Не бива да се пропускат и млечните напитки, които осигуряват белтъчните вещества и витамини.

Малко са заболяванията, при които лекарят забранява или ограничава временно поемането на течности. Ако не е назначена специална диета, то храната на болния трябва да бъде съставена по начин, че да осигури достатъчен внос на хранителни вещества и витамини. Не бива да се допуска прехранване или пък недохранване на болния.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Хранене на тежко болен. Изкуствено хранене. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.