Хранене на тежко болен. Изкуствено хранене.


Категория на документа: Други


Сондата може да се постави в съд с вода, за да стане по - твърда.

Техника на изпълнение:
1. Медицинската сестра уведомява пациента за предстоящото хранене.
2. Медицинската сестра прави оглед на носните ходове и ако е необходимо, ги почиства.
3. Храната се въвежда бързо, но плавно, не на тласъци и непрекъснато, като се внимава да не се въведе въздух.
4. Накрая се въвежда и необходимото количество вода (промивка).
5. Сондата се прищипва с инструмент и се прикрепва към бузата или челото с лейкопласт.
6. Преди всяко хранене е необходимо да се проверява положението на сондата.
7. При изваждане сондата се прищипва с инструмент, за да не попадне храна в трахеята.
8. Медицинската сестра почиства сондата със силна струя течаща вода, за да не се запуши от хранителните остатъци.
9. Почиства и прибира другите принадлежности.
10. След храненето сестрата отбелязва в тетрадката състава и количеството на поетата храна и как е понесена от болния (диария, повръщане и други).

Опасно е, ако сондата попадне в трахеята. Това предизвиква силно смущение в дишането поради спазъм на дихателните пътища, кашлица, посиняване. При болни в безсъзнание тези симптоми може да се изразят съвсем леко или въобще да не се появят. Затова е необходимо медицинската сестра да бъде опитна и много внимателно да извършва манипулацията. Правилното положение на сондата се установява чрез аспириране или чрез вкарване на въздух и едновременна аускултация в областта на стомаха.

Ако има данни за задръжка на храна, може да се направи стомашна промивка. Изчаква се болният да се успокои, вкарва се сондата и се започва храненето.

Изкуственото продължително хранене капка по капка (gurotte a gutte) чрез сонда се смята за опасно и вече не се прилага. Причината е, че не може да се получи физиологично дразнене на перисталтиката от разтягането и хранителната смес може да се натрупа в стомаха.

Хранене на болния чрез стомашна или чревна фистула се прилага при пълно запушване на хранопровода от изгаряне, при злокачествени тумори и други.

Стомашната фистула се прави по оперативен път. Операцията се нарича гастростомия, а отворът - гастростома. Сондата се въвежда в стомаха чрез фистулата.

При невъзможност да се използва гастростома нерядко храненето със сонда се осъществява чрез ентеростома (чревна фистула), например при заболяване на изходната част на стомаха с нарушение на проводимостта му или при цялостно поражение на стомаха.

Храната и в двата случая е течна, полутечна и кашава. Тя се усвоява по - добре от организма.

Начинът на хранене е същият както при хранене със сонда през носа, но липсват неприятните усещания.

Болният трябва да се изолира, за да се чувства по - спокоен, в седнало или легнало положение. Храната се влива с умерено налягане. Внимава се да не се замърси външният отвор на фистулата с храна. Затова сондата се закрепва към кожата с лейкопласт. След всяко хранене тя се промива и запушва с капачка. Кожата около фистулата се почиства, намазва се с цинкова паста, за да не се дразни, и се покрива със суха, стерилна превръзка. При по - продължително ползване на този метод на хранене сондата се сменяя два пъти седмично с цел да се предпази от въздействието на стомашния сок. Ако сондата бъде изхвърлена от стомаха, сестрата не трябва да се опитва да я намества. В такъв случай е длъжна да извика лекар.

Храненето по парантерален път се извършва чрез капкови венозни инфузии. Състои се във въвеждане в организма по венозен път на редица разтвори, съдържащи хранителни съставки, електролити и витамини. Прилага се, когато е невъзможно и недостатъчно естественото или изкуственото хранене.

Продължителността на този вид хранене зависи от състоянието на болния и строго се преценява от лекаря.

Венозното хранене отнема продължително време, не по - малко от 8 часа на ден. Ако болния е само на парантерално хранене, необходимо е да получава всички хранителни съставки, осигуряващи енергетичните и пластичните му потребности.

Важни условия за ефективното усвояване на въвежданите в организма вещества са:
1. Едновременно постъпване на пластичните и енергетичните компоненти в обема на течността, която се влива, без да превишават дневните потребности.
2. Хранителните смеси да се въвеждат с определена скорост (оптимално 60 - 70 капки в мин., което позволява да се влее до 5 l за 24 часа).
3. Избор на подходящи вени и начин за вливане (най - добре е чрез канюлиране на горната празна вена (v. cava superior),) през външната югуларна вена (v. yugularis externa) или подключичната вена (v. subclavia).

Контролът върху състоянието на болния по време на целия период на парентерално хранене включва:
- ежедневна проверка на телесната маса (ако е възможно);
- измерване на количеството на въведените и отделените течности (воден баланс);
- наблюдение на жизненоважните функции (пулс, дишане, температура и т. н.);
- определяне на нивото на захарта и ацетона в урината, на съдържанието на натрий, калий, хлор, калций, фосфор и глюкоза в кръвта по лекарско назначение.

Усложнения:
* тромбофлебити;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Хранене на тежко болен. Изкуствено хранене. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.