Хранене на тежко болен. Изкуствено хранене.


Категория на документа: Други


11. Фиксиране с върха на палеца и показалеца на едната (лявата) ръка и леко опъване кожата над нея.
12. Въвеждане иглата във вената с другата (дясната) ръка:
* при добре изпъкнали вени - на един етап;
* при недобре изпъкнали вени - на два етапа: първо прониква в подкожието на вената; след това в просвета й (самата вена). В първия момент на въвеждането посочва иглата под ъгъл 30 - 40 и след това като проникне в просвета на вената (усеща като внезапно намаляване на съпротивлението и влизане на кръв в главичката на иглата), ъгълът се намалява до минимум и иглата се предвижва чрез лек натиск навътре във венозния просвет, почти успоредно на кожата.
13. След попадане в просвета на вената еластичният бинт се отпуска бавно, за да не се промени положението на иглата.
14. Фиксиране с лейкопласт.
15. Въвеждане на лекарствения разтвор със съответна скорост.
16. Наблюдаване пациента за субективни оплаквания и мястото на апликация за евентуално подуване.
17. След въвеждане на лекарственото средство, иглата се изважда с бързо движение под спиртен памучен тампон по оста на вената успоредно с повърхността на кожата, за да се избегне нараняването на съдовата стена.
18. Притискане мястото на убождане с памучен тампон, напоен със спирт в продължение на 3 - 5 минути.
19. Пациентът остава в легнало положение най - малко 10 минути след манипулацията.

При най - малки белези на подуване, което означава, че разтвора не попада в просвета на вената, а около нея, манипулацията се прекъсва и се пунктира друга подходяща вена.

В резултат на произтичаща химическа реакция се образува съединение, безвредно за тъканите. Това състояние може да причини лек дискомфорт на пациента, и налага третиране с компрес от риванол за определено време.

Храненето чрез подкожни инфузии вече не се използва в медицинската практика. Заменено е изцяло с венозното хранене.

Храненето по ректален път се прилага рядко. Хранителните разтвори се вкарват в ректума чрез клизма, струйно или капково. Вследствие на съществуващата антиперисталтика те може да достигнат дори до тънкото черво.

Предварително условие е извършването на очистителна клизма, чрез която се осигурява възможност за по - пълно всмукване на хранителните съставки в организма.

За едно денонощие може да се направят 3 - 4 хранения по ректален път, в интервали от 3 - 4 часа, за да не се получи раздразване на лигавицата на дебелото черво.

Хранителният разтвор не трябва да надвишава 250 - 300 мл. Ползват се най - често изотонични разтвори и глюкоза.

Храненето по ректален път е изместено от парентералното хранене.

НАБЛЮДЕНИЕ И ГРИЖИ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА БОЛНИЯ, ЗА ФУНКЦИИТЕ НА ОТДЕЛНИ ОРГАНИ И СИТЕМИ И ТЕХНИТЕ БОЛЕСТНИ ПРОМЕНИ. НАБЛЮДЕНИЕ ИЗРАЗА НА ЛИЦЕТО НА БОЛЕН.

Медицинската сестра, независимо от това в какво болнично отделение работи, осъществява най - непосредствен и продължителен контакт с болния.

Една от нейните основни задачи е да наблюдава физическото и психическото състояние на болните, да долавя своевременно настъпилите промени и да ги съобщава на лекуващия лекар или дежурния лекар.

За да изпълнява тази функция, сестрата трябва да притежава обща култура, висока медицинска квалификация, психологическа подготовка, изострена наблюдателност и съобразителност. Със своите наблюдение и своевременни съобщения тя подпомага лекаря при уточняване диагнозата и лечението на болния и може да предотврати тежки усложнения в неговото състояние (остър кръвоизлив, остра сърдечно - съдова слабост и други).

Наблюдението на сестрата се отнася до израза на лицето на болния, реакциите, самочуствието, положението, което той заема в леглото, състоянието на движението му и други.

Когато човек е здрав и с добро самочувствие, лицето му има добър вид, кожата е гладка и еластична, цветът й е розов или матов, очите са спокойни и умерено бляскави, устните гладки, мимиката умерена.

Страданията на болния, свързани с различни заболявания, дават отпечатък върху лицето му. По-продължително протичащите болести се отразяват върху психическото и физическото му състояние. Кожата на лицето става бледа, силно зачервена или синкава. Очите са бляскави или потъмняват. Кожата е суха или влажна, покрита със студена, лепкава пот. При някои заболявания лицето на болния придобива характерни само за тях черти, особен израз. Това е довело до обособяването на следните характерни изражения на лицето:

Фебрилно (трескаво) (facies febrilis) - зачервено, тургосцентно, с бляскави очи, сухи устни, леко подуване. Дишането е ускорено; болният е унесен, понякога е неспокоен, може да бълнува. Такова лице се наблюдава при температурни състояния.

Хектично лице (facies hectica). Характеризира се с големи и блестящи очи, бледи бузи, в средата на които рязко се очертава кръгло, червено петно. Устните са червени и влажни. Такова лице има красив вид, но е лош показател. Среща се при болни с тежка форма на туберкулоза.

Фациес диспноика (facies dispnoica) - бледо, покрито със студена пот. Устните, върхът на носа и ушите са синкави (цианотични). Болният има изплашен вид. В дишането участват и носните хриле. При напреднала сърдечна недостатъчност лицето е подпухнало, бузите зачервени, а цветът на останалата част на кожата е синьо-жълтеникав. Болните дишат жадно, с отворена уста.

Фациес абдоминалис или хипократика (facies abdominalis s. hyppocratica) - кожата на лицето е загубила своя тургор, очите са хлътнали в орбитите, заобиколени от тъмни кръгове, носът е изострен, устните удължени, студени уши. Кожата е студена, сивобледа, влажна цианотична, покрита с едри капки студена пот. Лицето е безизразно. Среща се при тежки коремни заболявания (перитонит, чревна непроходимост и други).

Фациес невроза (facies neurosa). Това лице е с жива мимика и неспокойно трепкане на лицевите мускули. Цветът на лицето се мени бързо и постоянно - блед и червен. Зениците са широки и реагират живо. Погледът бързо се премества от едно до друго място.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Хранене на тежко болен. Изкуствено хранене. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.