Християнска философия


Категория на документа: Други


Учение, предполагащо онтологична множественост на световните начала на битието, в противоположност на монизма.
Политеизъм
Вярване в съществуването на много богове, характерно за религиите по появата на християнството, с изключение на юдаизма.
Синкретизъм
(гр. религиозен) - механично сливане на различни култови и религиозно-философски възгледи от съвършено различни духовни източници. Явление, характерно за преломни епохи и дълбоки духовни кризи.
Телеология
Учение за целесъобразността в природата като програмност, произтичаща от един Първосъздател Бог.
Теософия
Религиозна система, построена върху синкретическа основа на елементите, заимствани от различни религии и духовно-културни източници.
Теофания
Богоявяване, Богоразкриване.
Трансцедентност
(от лат. "transcendens" - излизащ зад пределите на нещо) - в богословски аспект това е едно от свойствата на абсолютното Божие Битие. Бог като Свръхличност е заедно с това над или свръхсветовна същност и причина сама на себе си. В теоретико-познавателен план Бог се възприема едновременно като трансцедентен (над света) и иманентен (в света), което в християнската догматика се изразява с понятието "вездеприсъствие на Бога".
Хилиазъм
Учение за настъпването на хилядолетно Божие Царство на земята в края на историята. Хилиазмът не е официално църковно учение, но с него се злоупотребява по най-разнообразни начини от сектите, които си служат с религиозно шарлатанство в учението за свършека на света.


Въведение. Понятие за философия

Карл Ясперс "Философът е човек, който се намира винаги на път в търсене на истината". Думата "философия" употребява и Хераклит в смисъл на човек, който иска да опознае истинската същност на нещата. Самият термин "философия" има гръцки произход .....................-любов към мъдростта. Това понятие вероятно за първи път е употребил Питагор (VІ-V в. пр. Р. Хр.). Питагор казва, че философите са като наблюдатели на процесите и събитията, защото достойнството на човека не е в неговата физическа сила, а в неговата мисъл, дух. Затова наричат човека хомо сапиенс. Повечето хора си спестяват мисловния процес т. к. се изразходва енергия. Затова във философията има термин хомокогитанс (мислещ човек). Съвремието ни налага един нов термин хомоконсуменс (консумиращ човек), този който се интересува само от материални блага. А Херберт Маркузе има книга, озаглавена "Човек с едно измерение" т.е. потребител на материални блага е този човек. Херодот употребява думата философия по отношение на атиняните, които пътуват. Защото по време на пътешествията си или когато създават колонии, напр. по бреговете на Балканския полуостров, те разсъждават. По нататък гръцкият историк в съчиненията си казва, че атиняните в контакт с други народи са давали своите оценки. Всички хора имат някаква философия, дори тази философия да е отрицание на самата философия. Философстването отразява духовността у човека с разгръщане на неговия интелектуален потенциал. Необходимо е да се подчертае, че философията е субективна, пречупена лично и индивидуална. Йохан Фихте казва "Какъвто човек си ти, такава философия си избираш." Фихте е имал предвид интенционалността на духа. (насоченост). Затова за философията можем да кажем, че тя е основна, обща, уводна наука. Тя има многообхватно тематични параметри и оттам следват различните определения за философията. Нарича се още ........ универсална наука.
1. В метафизичен план - философията е наука за първата причина, за същността, за смисъла и предназначението на света, както и за мястото и предназначението на човека. (Тома Аквински повтаря това, което казва Питагор, че философията е наука за първите и най-последните причини за всички неща, изследвани чрез естествения човешки разум.). Задачата й е да обясни началото, същността, последният завършек и крайната цел на нещата.
2. Вилхелм Вунд казва, че философията е общата наука, която обединява постиженията на отделните науки в непротиворечива система. Задачата й е да обедини постиженията на науките в общ мироглед и картина на света, който да задоволява изискванията на ума и потребностите на сърцето.

От тези две определения следва, че философията изследва основните понятия, предпоставките, принципите, които лежат в основата на всички науки. Трябва да се разбере следното всички науки се наричат науки, но никоя частна наука не поставя въпроси що е наука?, що е истина като понятие, но всички те търсят истината. Всяка частна наука изследва определен сектор от действителността, на тя се движи само в този сектор. За разлика от всички тези науки философията взема определени данни от частните науки, но това което взема като материал, за да изгради непротиворечиви логически конструкции и ги разглежда на едно по-високо ниво. Казано накратко философията е наука за най-общите закони в развитието на природата, обществото и мисленето.

Дялове на философията. Метод на философията

Философията е наука за света като цяло, но се стреми да определи същността на човека, целта и мястото му в вселената. Установява универсалните закони за развитие обществото. Тя има много общи черти с другите т. нар. точни науки, а имено:
* Изучава законите на действителността;
* Създава понятия и категории;
* Не представлява пасивно отношение към действителността, а е творческо усвояване и пресътворяване на действителността;

Класификацията на науките, най-общо казано, е следната:
* Обществени науки (етика, история, социология);
* Естествено-научни (биология, зоология, физиология и др.);
* Физико-математически;
* Приложни

Макар че има много общи признаци с всички от посочените групи науки, тя не е конгломерат от тях. Философията е самостоятелна наука. Една от основните черти, разкриващи спецификата на философията, е следната:
Философията изследва света като цяло. Философията има за задача да даде цялостна научна картина за Вселената - произход, за първопричината й, тенденции на развитието, смисъла и крайната цел на световния процес, като определя мястото на човека в отношение на действителността.
Светът е единство на субекта и обекта. Взаимоотношението между двата познавателни компонента (субект и обект) , чието единство съставя света като цяло. Частните науки изучават отношението съществуващо между обектите в света. Човекът се разглежда не като субект, а като обект, наред с други обекти.

Философията изяснява поредица от въпроси:
Що е битие? Що е съществуване? Кой е смисълът и коя е причината на всичко съществуващо? Какво е отношението между дух и материя? Какво е творението между Бог и творение? Що е време, пространство, движение? С тези фундаментални въпроси се занимава първият дял на философията - онтология (наука за съществуващото). Тя е част от метафизиката (в традиционната последователност на съчиненията на Аристотел Метафизиката е книга, която следва Физика (на гръцки мета та физика), но при преписване на творбите му е изпуснато това "та". Метафизиката разглежда същността на битието. Необходимостта от онтология се корени в обстоятелството, че човек, творението съществуват и да се отрича това е безсмислено. Всеки обект, който познаваме е един свят от различни признаци, процеси и аспекти. Напр. едно дърво може да се разглежда от гледна точка на химията, ботаниката. В онтологията имаме различни категории и направления:
* Космогония - наука, занимаваща се с хипотезите как е възникнал света и как се развива;
* Космология - научни модели на сега съществуващата Вселена;
* Монизъм - единствен принцип на съществуването (Демокрит и стоиците);
* Дуализъм - две същности (субстанции) на съществуване (Аристотел, Р. Декарт);
* Плурализъм - различни и много същности на съществуване;
В онтологичен план, ако считаме, че светът е изведен от небитие към битие се казва креацио ех нихило - креационизъм. Ако светът е творение на Бог (първопричина е творческата мощ на Бог) се говори за теизъм. Ако Бог и природата са едно и също се нарича пантеизъм. Ако светът е създаден като часовников механизъм и Бог му е люшнал махалото, без повече да се намесва в принципите му на развитие се нарича деизъм.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Християнска философия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.