Християнска философия


Категория на документа: Други


Гносеология (теория на познанието), учение за истинското знание. Този дял се занимава с въпросите: Познаваем ли е света? Ако е "да" - (гностицизъм се нарича това направление)- възниква въпросът до каква степен е познаваем. Агностиците казват, че светът е абсолютно непознаваем. Напр. Горгий софист е казвал, че светът е непознаваем. Предположил е, че ако този свят е познаваем, то ние не можем да изразим, онова, което познаваме и не можем да го предадем на други хора. Гносеологията се занимава с проблема за истината, съществували абсолютна истина, кой е критерият за истинно познание? Класическата гносеологическа схема е субект - обект. Под субект (Аз-ът) разбираме съзнание, мислене, а под обект (Не Аз) се разбира материална действителност, битие.(В отнологичен план това е разделение)
В гносеологията съществуват следните направления:
* Сенсуализъм - основен материал за истината се черпи от сетивния опит.
* Емпиризъм - сетивен опит, придобит чрез наблюдение
* Рационализъм - източник на истината е човешкия разум, а данните от сетивата са измамни;
* Интуитивизъм - познание, основаващо се на вътрешно прозрение (включва елементи на емпиричното и рационалното познание).
* Мистично-ирационално познание (свръхразумно, религиозно).

Философията представлява и определени ценностни възгледи за света. Съществуващото не само се познава, но и се оценява. Това е третият клон от философията - теория на ценностите. Обхваща етиката (когато се изследват нравствените ценности) и естетиката (когато предмет на изследване е красивото). Необходимо е да се подчертае, че оценката не е знание за предмета, а се отнася до неговата ценност. Ние съотнасяме обекта спрямо нас и каква е неговата ценност и значимост. За ценност може да се говори тогава, когато имаме обект, на който приписваме ценност и субект, за който е ценен указания обект. Затова ценността не е признак на предмета, а определено отношение на субекта към обекта.

В онтологичен план имаме: Дух и материя
В гносеологичен план имаме: субект (свойство), обект (действителност) или мислене - мат. битие

Метод на философията: от гръцки буквално нещо, което ме улеснява по време на път. Методът е прийом за по-успешно извършване на каквото и да било. Има четири метода:
* Анализ(едно цяло се разчленява на отделни части). Той е свързан с индукцията (въз основа на конкретни факти се прави извод)
* Синтез (правят се обобщаващи изводи). Той е свързан с дедукцията (въз основана по-ранно изучени общи положения се формира конкретно правило).

Възникване и формиране на философската мисъл в Древна Гърция
Религиозно-философската мисъл в предхристиянската епоха

Античната философска мисъл възниква в периода на формиране на робовладелското общество в Древна Гърция, в условията на утвърждаването на неговата социална структура и на полисната му система. Полисната система и преди всичко тази, която е изградена на демократична основа, изиграва изключително положителна роля в живота на античното общество.

Благоприятното географско разположение и сравнително добрите климатични климатични условия, разширяването на търговските връзки обуславят издигането на редица полиси - градове-държави в Мала Азия (Милет, Ефес, Колофон и др.), по егейските острови (Самос, Лесбос и др.), в континентална Гърция (Коринт, Мегара, Атина и др.), в Южна Италия (Сиракуза, Кротон и др.), които са самостоятелни средища на икономическия, политическия и културния живот.

В тези градове-полиси дебатите са естествена и непринудена форма на общуване, в която се създават законите и се осъществява управлението на полиса. Тези дебати върху проблемите на държавното устройство са съществен елемент и на интелектуалния живот изобщо, в който се създават значителни творби на литературата, изкуството и философията.

Възникването на древногръцката философска мисъл не е изолирано явление в историята на световната цивилизация. Върху процеса на нейното формиране положително влияние оказва културата на Близкия изток, Египет и Вавилон. В тези области на древния свят гърците контактуват с развити на високо равнище наука и култура. В културните постижения на Изтока се открояват и наченки на отделни философски идеи. В Египет и Вавилон са известни редица научни постижения, хипотези (напр. р. Нил - геометрия, медицина, земеделие), пирамидите - астрономия. От Вавилон гърците вземат разделянето на деня на часове. Първият философ на Елада Талес предсказва слънчево затъмнение, което очевидно се базира на наблюдения, осъществени в продължение на дълги години преди него в области извън античния свят.

Естественонаучните данни в Египет и Вавилон нямат систематичен характер - те са дадени извън логико-теоретичната дейност, имат приложен характер и остават в границите на решаването на отделни случаи. Напротив, древногръцките мислители се насочват към един абстрактно-теоретически подход за преценка и осмисляне на конкретните научни данни. Древните елини насочват усилията си към метафизическата природа на знанието.

Дълго преди възникването на първите философски учения митологията е тази духовна област, която владее съзнанието на хората и представлява конструктивен принцип на тяхното светоусещане и универсална норма на житейската им практика. Тя има изключително важно значение и за възникването на философската мисъл.(напр. митологията на т. нар. Омирово общество - Илиада и Одисея, маркират съществени страни на прехода от мита към логоса.

Съществено значение в духовните сфери на Древна Гърция има дейността на седемте мъдреци. Някои имена - Талес от Милет, Солон от Атина. Дейността им е в периода края на VІІ и началото на VІ век пр. Хр. Тези хора са по-скоро поети, политици, учители, а не философи в собствения смисъл на думата. Тяхната дейност е разностранна и много полезна. Тези мислители-философи постепенно оставят на втори план практическата дейност и се насочват директно към разглеждането на чисто теоретическите въпроси. От мъдростта като учение за живота се отива към философията като теоретическо знание - това е процес, който е продължителен.

В дългото си историческо развитие(повече от 10 столетия) в античната философия се очертават четири главни периода:

1. от времето на VІ и първата половина на V в пр. Хр. и има два центъра:
* На Изток, в Йония(Мала Азия) - в полисите Милет и Ефес(Талес и Хераклит) ЙОНИЙСКА ФИЛОСОФИЯ
* На Запад, в т. нар. Велика Гърция (Южна Италия иСицилия) - тук са школите на Питагор, на Парменид и Зенон - елейците ИТАЛИЙСКА ФИЛОСОФИЯ

2. втората половина на V в.и ІV век пр. Хр.(след гръко-персийските войни настъпва сравнително мирен период в живота на гръцките полиси - Атина). Формира се КЛАСИЧЕСКАТА ФИЛОСОФИЯ. Основните тенденции през този период са:
* натурфилософията (учението за природните стихии и сили; учението за атомната структура на света - Демокрит)
* антропологическо направление( вече не космосът, а човекът е център на внимание - микрокосмоса)Сократ;
* учението на Платон. Платонизмът обединява натурфилософското и антропологичното направление и предлага системата на обективния идеализъм
* учението на Аристотел синтезира научния опит на древния свят и се налага като най-универсалната философска система.

3. ЕЛИСТИЧЕСКИ ПЕРИОД (ІІІ - І В. ПР. ХР.). Той е свързан с хегемонията на Македония, обособяването на елинистични държави върху територията на бившата държава на Александър Македонски, отслабването на Гърция и нейното завладяване от Рим; има нови форми на икономически живот и пр. Възникват школи, които са свързани с предишните философски системи или се формират нови такива. Академията - продължават идеите на платонизма; Лицеят утвърждава философията на Аристотел. Епикурейството развива по-нататък атомистическото учение за света, познанието и морала; Стоицизмът е нова философска школа. Към края елинистическия период философската мисъл се насочва към компромисни решения на старите метафизически проблеми и намира израз в широк еклектизъм.

4. ФИЛОСОФИЯТА В РИМ И ПРЕЗ КЪСНАТА АНТИЧНОСТ. Променя се насочеността на философската мисъл. На преден план се налагат проблемите на етиката и политическата история. Изключително важен фактор за пътя на философията представлява ХРИСТИЯНСТВОТО. Проникват идеи и представи на Изтока, които засилват духа на синкретизма, идеализма и мистицизма. Стоицизмът става доминиращ. Скептиците обогатяват аргументацията на своя принцип на съмнението. Широко разпространение има религиозно-философската мисъл, която в различни варианти съчетава философски идеи с догмите на новата религия на християните.

След V в. пр. Хр. философската мисъл навлиза в нова историческа епоха - епохата на средновековието.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Християнска философия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.