Християнска психотерапия


Категория на документа: Други


ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ

ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ

ФАКУЛТЕТ ХУМАНИТАРНИ НАУКИ
СПЕЦИАЛНОСТ: ТЕОЛОГИЯ

КУРСОВА РАБОТА

На тема:

Християнска
психотерапия

Шумен 2013

И като повика дванайсетте Си ученици,
даде им власт над нечистите духове, да ги
изгонват, и да изцеряват всяка болест
и всяка немощ.

/Мат. 10:1/

Грижата за болните е изпълнение на поръчението на Иисус Христос учениците Му да лекуват всички болести. В древността всестранна опека за болните разпростират духовни и светски лица. Св. Василий Велики е насърчавал монасите за апостолска и обществена дейност в рамките на която са били организирани болници и приюти, а Августин Блажени предлага подробна инструкция относно посещаване и наглеждане на болни. През средновековието с грижа за болните и носенето на духовна помощ за тях са се занимавали църковните братства и по-специално учредяваните за тази цел монашески общности. В ново време главна роля за развитието и грижите за болните изиграват епархийски центрове и енорийски църкви, но и групи от вярващи, които оказват помощ. Като следват примера на Иисус Христос, Който лекувал всякакви болести и слабости сред народа, Църквата винаги е смятала служението на болните за интегрална част от своята мисия, което намира израз както в пастирската дейност, така и в социалната и проповедническата. Най - важният аргумент за грижата на Църквата за болните е убеждението за присъствието на страдащия Христос в тях. Грижата за болните е задължение на свещениците, които трябва да подкрепят болните с любов и да укрепят силите им особено чрез тайнството елеосвещение, посредством изпълняването на което Църквата се застъпва за болния. За да бъде ефикасна помощта за болните е необходимо знание, засягащо спецификата и света на болния и обхващащо характеристиките на психическите и физическите болести, тяхното влияние върху личността пациента и върху неговите отношения с околния свят.
Нарастващият брой на психичните и неврологичните заболявания през последните десетилетия заставя много учени от всички области на науката да обърнат поглед към Библията и там да потърсят отговор на въпроси, които засягат човешкото здраве. Все повече представители на медицината, и по-специално на психиатрията, търсят сътрудничество с богословите. Интересът към Библията от страна на учените винаги е бил изключително голям. Тя е източник на полезна информация, в това число и на медицинска. Изхождайки от този факт, става ясно, че Библията представлява безспорен интерес за историята на медицината и в частност на психиатрията .
Изучавайки светите отци и техните съчинения, разбираме колко често те говорят за болестите на душата и тяхното лечение. Православието не е само нравствена философия; то е и грижа за здравето на душата и нейното усъвършенстване; то е по-близо до медицината, отколкото до която и да е друга наука. Православието разполага с редица терапевтични методи на лечение на душевните заболявания, които се нуждаят от актуализиране и прилагани.

Според Библията Бог е показал Себе Си като лекар на душата и тялото: "Ако слушаш добре гласа на Господа, твоя Бог, и правиш каквото е угодно пред очите Му, и се вслушваш в заповедите Му, и пазиш всичките Му наредби, - няма да ти напратя ни една от болестите, които напратих на Египет; защото Аз съм Господ (Бог твой), целител твой" (Изх. 15:26). Вярвало се, че и здравето, и болестта идват от Бога. Ведна от книгите на Стария Завет се казва: "Господ рече на Мойсей: Кой е дал устата на човека? Кой го прави ням , или глух, или гледащ? Не Аз ли Господ - (Изх. 4:11). Според Библията, първата хирургическа операция е направил не друг, а Сам Бог и то под наркоза: "И даде Господ на човека дълбок сън; и когато заспа, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът" (Бит . 2:21). Пак според Библията, болестите възникват само ако Бог ги допусне посредством нечестивите сили: "Отиде си Сатаната от лицето Господне и порази Йов с люта проказа - от ходилата на нозете му до самото му теме" (Йов 2:7). Санитарните и хигиенните правила, както методите и средствата за лечение са изложени от Моисей в книгите на Стария Завет. Според Свещеното Писание болестите са последица от греховете на човека и незачитане на Божиите наредби. Във Второзаконие, където са показани много страни от живота на европейския народ, е нарисувана картина на благополучие за тези, които изпълняват Божествения закон и това, което ще получат нечестивците, дръзнали да го нарушат. "Ако пък се отвърне сърцето ти и не слушаш и почнеш да се покланяш на други богове и им служиш, то обаждам ви днес, че ще загинете" (Сир. 30:17).
В медицината още от древни времена е известна една душевна болест под името "ликантропия". Прихванатите от тая болест си въобразяват, че са се преобърнали на вълци, бикове, кучета и други животни. И живеят съобразно с онова, което вършат тия животни: престават да говорят, а вместо това - вият, мучат, лаят, хранят се с трева. Тая болест е излечима. Според медицинските си познания личността на лекаря ставала все по-значима, и тази професия започнала да придобива самостоятелно значение. Уменията и знанията на лечителя се приемали за божествена дарба, а той - за посланник на Бога. Като духовен водач на народа си, Моисей познавал не само човешката душа, но и онези сили, които движели света.
В Новия Завет Иисус Христос на никого не отказва изцеление, стига болния да имаше силна вяра в Него. В Иисус Христос ние имаме пълен с енергия живот до края на дните си. Чрез Неговите рани ние бяхме изцерени. Бог го направи за всеки човек и за всяка болест. И когато даде поръчение на учениците Си, Иисус Христос каза: "Над болни ще полагате ръце и те ще бъдат здрави (Марк. 16:18). Изцелението и здравето са включени в чудесния дар на Бога - спасението. В много случаи официалната медицина е безсилна срещу болестите, за които все още няма открити лекарствени средства. Оперативната намеса при някои болести не винаги води до желаните резултати.
Доказана е връзката между душевното здраве и религията. Душевните болести, особено тези, които продължават с месеци и години, са причина за появата на физически болести. Продължителното състояние на депресия, страх, омраза, и гняв е вредно за душевното здраве. "Тъгата в сърцето на човека го притиска, а добрата дума го развеселява" (Притчи 12:52). Нито една болест не идва внезапно. Би трябвало да се запитаме до колко сами сме допринесли за нейната поява и развитие. Отвъд депресията, била тя скрита или проявена, психотерапевтите и духовниците разпознават не само потисната агресия, но и дълбоко потисната вина на болния. Когато тя се разпознае, но не се изстрада, продължава да притиска цялата телесно-духовна природа на човека.

Съвременната медицина открива връзка между трагичните събития на душевния живот и появата на болестите, както и значението на доброто душевно състояние за тяхното преодоляване - положение, което има много допирни точки с опита на християнската традиция. Най-разпространените болести на нашия век - шизофренията и маниакално-депресивната психоза - са били познати и в древността.

Според Библията, човек, който скрива престъпленията си и отказва да признае грешките си, не ще има успех; а който ги осъзнава и си отрече от тях, ще бъде помилван - той получава друг шанс (Притчи 28:13). Вместо бариера, грешките и паденията могат да се превърнат в мост към успеха и духовното израстване. "Дори да падне, добрият човек няма да бъде изоставен, защото Господ го поддържа със Своята ръка" (Пс. 37:22,23). Откъде човек получава вярата за изцеление? Тя идва от четене и слушане на Словото Божие. Днес в медицината господстват две противоположни мнения за произхода на болестите. Едното е негативно - според него болестите са несъвършенство на човешката природа и остава да се надяваме, че науката скоро ще открие причините за болестите и лечението им. Повечето лекари се придържат към второто мнение - че болестите са своеобразно изпитание и предупреждение към човека. И ако той има смелостта да се запита защо страда, ще трябва или да отрече съществуването на какъвто и да е смисъл в своята болест, или да я приеме като Божие предупреждение. За изцеряването на човешките страсти, които водят до тежки пороци, а оттам и до заболявания, е необходимо общение с Бога.

Истинската религиозност се оказва единственият пристан, който дарява на човека спокойствие. Бог не е някаква идея, а реална и присъстваща в съзнанието на вярващия човек действителност, която дарява човека със самия Себе си. Храмовете все повече се опразват, но то не е случайно, а форма на изява на необходимостта, защото те са дом на молитва, а не разбойнически вертеп и олтар на Мамона (Мат.21:13; Марк 11:17; Лука19:46). В тях влизат онези, които трябва да знаят защо влизат - да избягат от разразилата се безнравственост и да укрепват в своята вяра.
Душата, подобно на тялото, е подложена на различни страдания и заболявания. За лекуването на телесните болести Бог е дал много билки, от които се приготвят различни лекарства. За лечението на душевните недъзи, греховете и пороците, които са истинският източник на болестите, Бог също е дал лекарства и те се дават тук - в храма, който е духовна лечебница. Сам Спасителят е казал, че духът на злото може да се изгони само с пост и молитва (ср.Мат.17:21), а не с магии и заклинания. Душевните заболявания могат да се лекуват не от магьосници, а от тези, на които Господ е дал власт да лекуват всякакви недъзи.
Елеосвещението /маслосветът/ е тайнство, предназначено за болни. При него болният се помазва с елей от свещеника и получава от Бога благодат на изцеление от душевни и телесни недъзи. Помазването се извършва 7 пъти, като се четат 7откъса от Апостола и 7 от Евангелието, в които се говори за лечителските способности на Иисус Христос, като Лекар на лекарите и Неговото милосърдие. Целта е прошка на греховете, успокоение на съвестта и изцеряване на болестта.
Самият факт, че църквите са пълни със страдащи хора, говори, че те са и духовна лечебница. Храмът е спасителният кораб сред бурното житейско море, който изпълва със сигурност и спокойствие. Тук измъчената и изтерзана душа се уверява в истинността на Христовите думи: "Дойдете при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя...и ще намерите покой на душите си "(Мат.11:28-29). В миналото у нас почти всички манастири са разкривали приюти и лечебници. Там са били лекувани много заболявания, но вниманието на монасите и свещениците е било насочено предимно към лечение на душевните заболявания. Духовниците-лечители разчитали главно на словесния метод - на своите молитви и беседи, на изповедите и молитвите на болните. След вечерната служба болните преспивали в храма.
Изследването на прилаганите от монасите и свещениците методи и средства за лечение на душевно болни показва, че спрямо болните са прилагани хуманни лечебни методи и средства, много по-щадящи от тези на официалната медицина; водещо е било лечението с помощта на комплексна методика, прилагана и обогатявана в продължение на много векове. Първите психиатрични болници и отделения у нас са били откривани към манастирите.
В църковно-манастирската практика е използван методът на шоковата терапия, когато нервно болните са потапяни в извори и реки. Водолечението се извършвало и в някои минерални извори. Минералната вода се използва за лечение още от дълбока древност главно по два начина - чрез пиене и чрез къпане. При водолечение въздействието върху нервната система има съществено значение. При локално прилагане на минералната вода (студена и гореща) се повишава възбудимостта на периферните нерви, ако въздействието е краткотрайно, но при продължително въздействие намаляват силно възбудимостта и чувствителността на нервите. Интерес представляват балнеолечебниците и аязмата към църквите и манастирите, предназначени специално за лечение на нервно-психични заболявания, възникнали на базата на стари езически светилища от времето на траките, гърците и римляните.
Душегрижието за болните се е извършвало чрез словесния метод с произнасянето на специални молитви и утешителни слова. Молитвата е в състояние да възвърне хармоничното функциониране на тялото и душата според думите на Иисус Христос: "Ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен" (Мат.18:19).Лечението на душевно болните в църквите и манастирите има подчертано психотерапевтично и психосугестивно значение. Това се засилва от въздействието на иконописта и песнопенията. При лечение на психофизически дефекти в църквите и манастирите се прилага преди всичко масираната психотерапия. На някои места се провеждала балнеотерапия, физиотерапия и билколечение. Поради добрата екологична среда на манастирските местности има възможност да се използват всички дялове на природолечението. Балнео-климато лечение - използват се предимно природните фактори - слънце, въздух и минерална вода.
Връщането на манастирските имоти и създаването на работилници и стопанства ще бъде от полза както за реабилитирането на християнските ценности, така и за цялото общество. Там ще могат да работят младежи със забавено умствено развитие и сираци с физически недъзи. По този начин те ще намерят своето място в обществения живот. Църквата притежава и други благодатни средства за лечение на душевни заболявания. Такива са: изповед, пост, причестяване със Светите тайнства, Василиеви молитви и др. Вярата в Бога дава на човека сигурност и психическа устойчивост. За религиозния човек животът не е само тук; той продължава и отвъд смъртта.

Използвана литература:

1. Таня Груева, Християнска психотерапия, София 2009

??




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Християнска психотерапия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.