Християнската архитектура на XVIII и XIX век - еднокорабни и псевдобазиликални трикорабни църкви


Категория на документа: Други


ВСУ "ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ" СОФИЯ
Балканска архитектура
Християнската архитектура на XIIIV и XIX век- еднокорабни и псевдобазиликални трикорабни църкви


Елица Пеева САСС 3-ти курс АФ-0487
12/12/2013


По времето на османското иго, единствената сграда, която служела като обществен форум за българите и имала голяма обществено-политическа роля, била църковнатасграда. Тя се изграждала около центъра или в центъра на селището, обикновенно на по-високо място, като при наличието на турци в местното население тя била изграждана в махалата, където живеели само българи.
До завладяването на българските земи от турците, най-разпространени са корабният и кръстокуполният тип църкви. След това престават да се строят кръстокуполни църкви и вместо тях започва строителството на малката еднокорабна църква за да се удовлетворят нуждите на християнското население.
През времето на Възраждането също се строят еднокорабни църкви, които по-късно са изместени от трикорабните. Те се срещат най-вече в западните територии на страната, които са били по-малко повлияни от случващите се събитя. Еднокорабната църква през този период вече излиза от терена изцяло, става по-голяма и се изгражда от каменна зидария измазана с варов разтвор. Корабът е засводен с масивен полуцилиндричен свод, изграден най-често от плоски камъни.
Като допълнително укрепване към напречните усилващи арки се поставяли и допълнителни обтегачи за поемане на страничните напрежения. С течение на времето масивното покрите се измества от дървено, полуцилиндрично оформено с дървени летви, покрити с мазилка. В план еднокорабната църква има проста правоъгълна форма с апсида от изток. Прозорците стават по-широки и по-високи.

Еднокорабната църква през възраждането не успява да задоволи нуждите на населението.
Трябвало да се потърсят по-големи и просторни църкви поради нарасналия брой на богомолците, също така тези църкви трябвало да бъдат красиви и внушителни, за да отговарят на повдигналото се национално самочувствие. По тази причина еднокорабната църква постепенно бива изместена от трикорабната църква.
Още от ранното християнство трикорабните черкви са извесни по българските земи или т.нар. трикорабна базилика, която служи за образец в следващите епохи.
Te са масово разпространени в Македония и Албания. През възраждането строежът на тези църкви трябвало да се съобрази с изискванията, наложени от турската власт. Триккорабните църкви са скучни и семпли отвън, потънали в земята, без стърчащи кубета над покрива. Отвътре обаче, българските майстори успяват да създадът един по-пищен и красив архитектурен вид. Чак към края на 19в., когато османската империя отслабва, външния вид на църквите започва постепенно да се разнообразява.
Характерна черта на този период е стремежът към замяна на тежките масивни конструкции с по-леки , на места съчетани с дървени. Също така като масово явление се очертава и летвеното общиване на таваните, покрити с мазилка. Църквите се градят от камък на варов разтвор, но по-късно - към края на периода се срещат и от тухли . Стените обикновенно били варосани с бяла мазилка, покрива - двускатен, с изключение на църквата в Рилският манастир.Църквата придобива вид на псевдобазиликална сграда, когато височината на средния кораб е по-висока от другите два, без да надвишава тази на покрива. Ако корабите са с еднаква височина-църквата получава вид отвътре на зална сграда, но те са много по-малко разпространени.
При псевдобазиликалните вътрешната височина на цъквата се увеличава, като най-разпространена става сводовата таванска форма на корабите.

Емпорията е изграждана от западната страна или по страничните стени на църквата. Иконостасът пък на много места се явява не като преграда, а като част от вътрешния архитектурен облик на сградата.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Християнската архитектура на XVIII и XIX век - еднокорабни и псевдобазиликални трикорабни църкви 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.