Художествен образ и творчески процес в изобразителното изкуство


Категория на документа: Други


ХУДОЖЕСТВЕН ОБРАЗ И ТВОРЧЕСКИ ПРОЦЕС В ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО

Все по-често в литературата по естетика се повтаря позабравената в миналото мисъл на Маркс, че изкуството е своеобразно усвояване и преобразуване на света, своеобразна практико-приложна дейност, осъществявана по законите на красотата. Разглеждането на изкуството като разновидност на общественото съзнание в никакъв случай не отрича, а само подчертава неговия действен, практически характер. От тук следва, че изкуството не е нито абстрактно съзнание, нито само отражение на вече съществуващите естетически ценности в действителността, а е цялостен процес за създаване на нови, обществено необходими естетически ценности. Художествения образ, като основна характеристика на всяко изкуство има процесуален характер. Той е построен върху едно парадоксално и неделимо единство на повторимост и неповторимост. Подчинява се на общите закони на отношението между действителност и изкуство, на историческите закони на това отношение през дадена епоха, на определени видови и жанрови закони, предполага използване и обогатяване на предишни общокултурни и художествени традиции. И заедно с това всеки художествен образ е неповторимо откритие на действителността, което обогатява човешката духовност, човешката култура като цяло, нещо, което в най-голяма степен носи творческата индивидуалност на своя създател и дава неограничен простор за индивидуално възприемане. Повторимост в неповторимото - конкретната характеристика на този парадокс може единствено да ни приближи до тайните на художественото претворяване на света. Този парадокс ние наричаме творчество. Творческият процес се строи върху правдиво, вярно отразяване на нови връзки и отношения в действителността. Това е общоизвестно. Но също така общоизвестно е и положението, че творчеството не е само отражение или комбинация на вече съществуващи явления и връзки в действителността, а създаване на нови, недостъпни за предварително програмиране обществено необходими ценности. Художникът творец не само отразява, но и създава нови естетически ценности, които са необходими на обществото, но преди него и след него не биха могли да съществуват.

Предстои да разгледаме и дефинираме по задълбочено понятията художествен образ, творчески процес, творческия и дидактически процес в изобразителната дейност, като започнем в следния ред.
Художественият образ в изобразителното изкуство

Изкуството е форма на обществено съзнание, която отразява действителността в конкретно сетивни образи с оглед на отделен естетически идеал. Изкуството е вековна и многостранна дейност, характерна само за човека. За изясняване на това що е изкуство трябва да се започне от неговата външна, предметна страна - художествен продукт. Всяка художествена творба е получена в следствие на материално усвояване на действителността - картина, скулптура, гравюра и пр. Всички те са вещи. Но важното в изкуството не е неговата материална обвивка, а вложеното в нея. Примерно когато възприемем стихотворение, независимо дали го четем от лист хартия или го слушаме, то ни въздейства преди всичко с вложеното в него чувство. Както в един натюрморт не нарисуваните плодове са главното, те дори не будят вкусови усещания, в случая на пръв план е настроението на твореца изразено чрез цветовете. Основното и в двата случая е вложеното чувство, съчетано с мисловно съдържание идващо от възприемането на обекта. Такова възприемане (чрез чувство) се нарича естетическо усвояване на действителността и негов най-висш израз е изкуството.

Естетическото усвояване на действителността се " материализира", се "изразява" чрез образа. Но образът не е само средство за изразяване - то е елемент и на самата същност, на съдържанието.

Най-често художественият образ се определя като идейно-духовен продукт на субективното творческо съзнание на художника. Това е широко вместимо понятие, което има много нюанси в тълкуванията: роден от въображението и фантазията на твореца автономен и дистанциран от действителността, условен, илюзорен, нереален и т.н. По-определящо значение за изясняване същността на художествения образ има обяснението, че той се създава и е пригоден само за конкретните особености на всяка художествена творба.

Дистанцията между художествения образ и действителността може да бъде различна - много малка или безкрайно голяма, но границите й не се определят произволно и случайно. Както вече беше изяснено, дистанцията в пластичните изкуства зависи от спецификата на различните художествени дейности, които имат различна социална роля и са свързани повече с духовния или с практическия живот на хората. Важно е да се подчертае, че с дистанцията между художествения образ и обективната действителност се определят параметрите на художествените направления в много широк диапазон - от натурализма до абстракционизма.

Силата на художествения образ е в неговото дълбоко проникване в емоционалната сфера на човека. Зрителят с желание приема етическото послание на художника и сам го тьрси. Съпреживява въплътените в творбата чувства, с готовност се поддава на художественото внушение, въпреки че съзнава нереалността на създадения от твореца илюзорен свят. Най-често такива са традиционните тълкувания на художествения образ. Те, разбира се, са точни, но е необходимо да бъдат разширени и конкретизирани с разнообразни примери от различни видове, жанрове и художествени направления.

Появата на различни художествени стилове и направления винаги е свързана с непрекъснато засилващия се стремеж да се разширят възможностите за въздействие на художествения образ. В най-обобщен вид това се извършва в две противоположни посоки: като разширят границите на илюзорната образност и тя максимално се приближи до реалния обект прототип; като максимално се заличи приликата между тях. В този сложен процес се разкриват неподозирани и неизчерпаеми възможности. Така се появяват произведения от различни художествени течения в живописта и скулптурата, в чиято композиционна структура са включени и реални предмети от всякакъв вид: от природата, бита, промишлеността, археологически находки, реликви и пр. Смисълът на тези художествени явления е да се обвърже специфичната условност на художествения образ с автентичното присъствие на една отминала или настояща действителност. Това, освен преките реални внушения за обем и пространство, косвено разширява и темпоралния диапазон на произведението. Не трябва обаче да се изпуска фактът, че включените предмети са само елементи на композицията и поради това не са произволно, случайно използвани. В художественото произведение те губят истинското си значение.

След като изяснихме по обстойно понятието художествен образ, следва да обърнем внимание на творческия процес в изобразителното изкуство.

Методологическа структура на творческия процес в изобразителното изкуство

Етимологията на думата процес от лат. "processus" е следната: движение, последователна смяна на явления, състояние на развитие на нещо, съвкупност на последователни действия, за постигане на краен резултат - а именно в нашия контекст художествен продукт.

В творческия процес има такива моменти, които е почти невъзможно да се приведат в някаква логическа последователност, да се вместят в рамките на рационална схема, да се систематизират, изследват и обосноват.

Изследователите считат, че за да разкрият същността на творческия процес трябва да изследват стадиите ,през които той преминава .

Първи опит за разграничаването на тези стадии прави руският автор Енгелмаерс през 1910г. Първият етап той свързва с ролята на интуицията във възникването на оригиналната идея. В научното творчество елементът на интуицията може да се допълни от научната хипотеза. Хипотезата е модел на този резултат, който твореца иска да постигне.

Вторият стадий е свързан с разработване на план, схема на произведението.

Третият стадий се изразява в практическата реализация на произведението. При художниците това е рисуването на картина, извайването на скулптура и т.н..

Друг автор Пономарьов - представя творческия процес чрез четири стадия:

-достигане на оригинална идея - под формата на интуиция или в резултат на активна мисловна дейност;

-разработване на идея в по-устойчива форма от гледна точка на "материализирането" в конкретен продукт;

-този модел се дообработва с участието на безсъзнателна активност на индивида;

-постигане на крайния продукт.

Да се направи анализ на съдържанието на творческата дейност означава да се обосноват онези социалнопсихологически фактори, които оказват влияние върху резултатите от творческата дейност. Влиянието на социалнопсихологическата среда , в която израства твореца,върху продуктите на дейността му е безспорна.

Творчеството е своеобразно отражение на обкръжаващата ни действителност.От своя страна социалната среда способства за формирането на определени характеристики на твореца.

Като правило (без да се изключват интелектът и високата професионална култура) на повечето художници е чуждо умозрителното и самоаналитичното отношение към творческия процес. Коментарите за пътя, по който се създава художественото произведение, обикновено са неясни, често противоречиви и могат да се окажат неубедителни.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Художествен образ и творчески процес в изобразителното изкуство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.