Хвърчилото в източния свят


Категория на документа: Други


СПЕЦИАЛИЗИРАНО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ

ХВЪРЧИЛОТО В ИЗТОЧНИЯ СВЯТ - ИГРА ИЛИ НЕЩО ПОВЕЧЕ

Никой не знае кога точно е рожденият ден на хвърчилото. Но една легенда отпреди 2000 години разказва как китайски селянин вързал на връвчица сламената си шапка и я пуснал да лети с вятъра.
Повечето учени смятат, че то е познато на хората от около 2 или 3 хилядолетия. Далечният Изток е нарочван за родината му. В културите на Китай, Япония, Корея, Индия, Тайланд се споменава многократно за него. А авторът на "Хиляда сияйни слънца" и "Ловецът на хвърчила" Халед Хосейни, който има афганистански произход, също разказва за добре познатите за онези земи игри с хвърчила, което говори за приемствеността в традициите на страните от Изтока.
Векове наред хвърчилото било важно за военните действия и имало религиозно значение. Някои дори смятали, че то е дар от Бога, което довело до изработването на хвърчила с формата на птици, животни, насекоми и дракони, символизиращи божиите дарове.
И въпреки разпространеността на хвърчилото в Източния свят, китайците са смятани от мнозина за изобретатели на хвърчилото, тъй като те първи го споменават в легендите си. Има една легенда за война между армиите на Хан Син и Сян Ю (около 200 г. пр. Хр.). Хан Син заповядал на войниците си да пуснат огромни хвърчила със свирки над противниковия лагер. Враговете се разбягали, защото си помислили, че това в небето е техният ангел пазител, който ги предупреждава за неизбежността на съдбата.
Хората вярвали, че като пускат хвърчило, прогонват злите духове и се предпазват от лош късмет. Освен това, и досега се вярва, че пускането на хвърчила е много полезно за здравето занимание, тъй като, освен че подобрява зрението, позата на наведена назад глава с отворена уста кара тялото да се освободи от излишния огън и така се подобрява равновесието между Ин и Ян.
По време на династията Сун в Китай дори имало Ден на хвърчилото, в който всички пускали хвърчила, за да прогонят лошия късмет и злите духове. В Пекин се изработвали големи пищни и екзотични хвърчила. Но през 1960 г. по времето на Мао пускането на хвърчила било забранено, защото било привичка на стария ред. За щастие днес хвърчилото е възвърнало своята популярност в Китай и се възприема като ценна културна традиция.
В Китай настъпването на пролетта и разцъфтяването на дърветата се отбелязва с празника Чинмин. Нарича се още празник на дяволите, свързан е с отдаване на почит към починалите. На този ден се провеждат игри с хвърчила, теглене на въже и други.
С изобретяването на хартията хвърчилата се разпространили и в Япония. За няколко века обаче те останали достъпни само за привилегированите класи. Будистите използвали хвърчила, за да предизвикат добра реколта. В Япония също има легенди за хвърчилото. В една легенда от 12 век се разказва за шогуна Минамото Таметомо и сина му, които били заточени на остров Ошима. Таметомо направил огромно хвърчило, с което синът му да прелети обратно в Япония и да доведе подкрепа.
Друга японска легенда от 1712 г. разказва за крадеца Какиноки Кинсуке, който използвал хвърчило, за да достигне върха на замъка Нагоя. Оттам откраднал златното покритие на делфините, които украсявали покрива. По-късно Какиноки бил заловен и наказан за назидание. Господарят на замъка бил толкова уплашен, че забранил на поданиците си да правят и пускат хвърчила.
Всяка година хората от Хамамцу имат тридневен фестивал на битката с хвърчила. Тази традиция е на повече от 400 години.
През 1692 г. за пръв път било пуснато хвърчилото уан-уан, което дълго време било смятано за най-голямото хвърчило на света. За да се пусне да лети, била нужна силата на 200 човека, тъй като диаметърът му бил 20 метра, а теглото - 2500 кг.
Най-ранни свидетелства за хвърчилата в Индия са рисуваните миниатюри от периода Могул около 1500-ата година. В музея има няколко чудесно запазени образци под стъкло. Любимата тема на рисунките била млад мъж, който изкусно управлява хвърчило, за да изпрати любовно писмо на любимата си, държана под ключ от родителите си.
Много легенди разказват как хората от Микронезия използвали хвърчилата, за да пренасят леки товари. В Полинезия пък има предание за двама братя, стигнали до дуел по пускане на хвърчила. Победил онзи, чиято конструкция се издигнала по-високо в небето. И до днес на острова провеждат състезания с хвърчила, посветени на боговете.
Тайландска легенда пък разказва за крал Фра Руанг, който пускайки хвърчилото си, го приземява на покрива на замъка на Фара Ауе. За да избегне неприятната ситуация, той изчакал да падне нощта, за да си го прибере. Докато го търсел обаче, той се досетил, че Фара Ауе има много красива дъщеря. Намерил стаята й и прекарал там нощта.
В края на 17 век хвърчилото било използвано за бомбардиране на една въстанала крепост. Крал Петраджа завързал бурета с барут за огромно хвърчило и го пуснал над разбунтувалата се крепост.
През 1921 г. пускането на хвърчила било обявено за национален спорт в Тайланд от крал Ваджиравуд. Има два вида хвърчила в Тайланд - "чула", което е мъжко и "пакпао", което е женско. Отборът на чула се състои от 10 до 20 души, отборът на пакпао - от 4 до 6 души. В ежегодните състезания целта е да хванеш хвърчило от другия пол и да го свалиш в собствената си територия.
Изглежда хвърчилото има особено значение и място в културните традиции на източния свят. То не е възникнало като обикновена игра, в каквато се е превърнало днес, а е носело много повече - символизирало е вярата в щастливия живот, използвало се е за прогонване на злите духове и предпазване от лошия късмет, било е своеобразна молитва за добра реколта на будистите монаси.
Първата поява на хвърчилото в Европа била около 13 век. То стигнало до Стария континент, пренесено от Марко Поло и хората му. Новите източни стилове променили западното виждане за хвърчилата. Европейските хвърчила били дъговидни, едва по-късно станали с форма на ромб, каквито са и днес.
През 17 век хвърчилото се наложило като детска играчка в обществото, но през следващия век то придобило едно ново, съвсем различно значение - използвало се за научни изследвания. Александър Уилсън измервал температурата на различна надморска височина чрез навързани едно за друго хвърчила.
По-късно Бенджамин Франклин използвал хвърчилото, за да докаже, че има електричество в гръмотевичните бури. В началото на 19 век сър Джордж Кейли използвал хвърчила, за да развие концепцията си за летенето на апарати, по-тежки от въздуха. Първият му летателен апарат бил модифицирано хвърчило с форма на дъга. Постепенно хвърчилата започнали да се използват за издърпване и издигане на големи предмети, както и за повдигане на хора. Заслугите за това били на хора като Лорънс Харгрейв, Уилям Еди, Александър Греъм Бел и други.
През 1890 г. Уилям Еди направил първото хвърчило с ромбовидна форма. Хвърчилото на Еди било без опашка и толкова здраво, че го използвали да вдигат метеорологични тежести във въздуха. Лорънс Харгрейв изобретил хвърчилото кутия през 1893 г., докато се опитвал да измайстори летяща машина. През 1899 г. братята Райт пуснали хвърчило с две крила като използвали 4 въжета. Така те тествали система за управление, с която по-късно управлявали самолета си. През 1903 г. братята пуснали първата си летяща машина. След като бил изобретен самолетът, хвърчилото се превърнало просто в играчка.
Изглежда хвърчилото може да бъде разгледано в различни аспекти - като символ на култура, като традиция с дълбоки корени, като играчка, като спорт, като произведение на изкуството, дори като своеобразен трамплин на научно-техническия прогрес. Но несъмнено в Източния свят хвърчилото и до днес запазва богатата си символика, заплетена в традиции и легенди. То е неделим елемент от източната култура и не бива да се подценява значението му.

ИЗТОЧНИЦИ:

http://www.geo-bg.bg/chovek-i-kultura/istoriya-na-hv-rchiloto
http://www.kaminata.net/viewtopic.php?f=133&t=20118
http://bulgarian.cri.cn/chinaabc/chapter18/chapter180202.htm
http://www.kidsbg.com/home/modules.php?name=News&file=article&sid=812





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Хвърчилото в източния свят 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.