Идеология и масова политика - либерализъм


Категория на документа: Други


СУ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"
ФИЛОСОФСКИ ФАКУТЕТ
КАТЕДРА ПОЛИТОЛОГИЯ

КУРСОВА РАБОТА
на тема:

Идеология и масова политика- либерализъм

по учебната дисциплина
"Теория и критика на политическите идеологии"

Студент: Преподавател:
Д. Тихомирова дoц. В. Пенев

Факултетен № 52015
Първи курс

СОФИЯ
2013

Увод

Първата хронологически възникнала идеология е либерализмът. Първите му прояви са още по време на гражданската война в Англия през XVIIв., но действителното му, значимо проявление настъпва по време на френската буржоазна революция през XVIIIв. Въпреки че за негово начало се приема края на XVIIIв., идеите на либерализма се проявяват четири века по-рано в трудовете на бележити автори като Джон Лок и Томас Хобс от XVIв., в икономическите теории на Джон Смит и Дейвид Рикардо от XVIIIв., в трудовете на Монтескьо и Русо.

Етимологически либерализъм идва от латинската дума libero - освобождавам и още това предполага основните идеи и класи, които ще го следват. Това течение в голяма степен се проявява като защита на една определена, нова класа, която има нужда от защита на своите интереси, а именно буржоазията. Те искат да променят принципът на господство със свободен пазар, а развитието на човешката история и живот предполага и развитието на това именно течение.

Трите основни принципа на либерализма са свобода, частна собственост, индивидуализъм. Тези принципи, макар и търпящи развитие, в синхрон с историческата епоха си остават водещи в идеите на класическия либерализъм.

Изложение

Идеите за свобода на личността са познати още от Античността, но тогава свобода е означавало правото да участваш във вземането на решения, да бъдеш гражданин, докато при либерализма от XVIIIв. свобода е означавало ненамеса на държавата1.

Може би първите закони, гарантиращи свободата на индивида са Дванадесетте таблици, част от римското право2.Още оттогава се заражда индивидуализмът, а неговите идеи са доразвивани от авторите през вековете. Интересни са трудовете на Джон Лок, който посвещава своя "Втори трактат за управлението" именно на тези либералистични идеи. Той смята, че държавата има основната функция да защитава живота, собствеността и свободата на своите граждани. За него хората се раждат абсолютно равни и свободни и те сами трябва да избират на коя и на каква власт да се подчиняват и никой не може да им отнеме това право 3. XVIII и XIXв. са векове, в които едни от най-известните автори защитават идеите на тази идеология, затова няма да се спирам на всеки от тях поотделно, защото всеки от тях има огромен принос за изграждането на идейната основа на либерализма. Той открива своето "място" в някой от големите държави: Англия отбелязва това с приемането на Habeas Corpus Act от 1679г. ; Франция с "Декларацията за правата на човека и гражданина" от 1789г. ; Америка с "Декларацията на независимостта" от 1776г. Така особено през XIXв. хората живеят напълно свободно, грижат се единствено за частната си собственост, участието им в държавата се проявява в плащането на данъци и евентуална военна служба. Либералната традиция е различна във всяка държава, но има общи черти. На първо място това е индивидуализмът - приоритет на индивида пред социалната общност. На второ- равенство на възможностите. На трето универсализъм и на последно мелиоризъм - убеждението, че всички социални и икономически институции подлежат на промяна.4

Историята на либерализма е може би най-дългата, но въпреки това условно можем да обособим три етапа5: първият е класически либерализъм. Англия е държавата, която най-много успява да осъществи и приложи идеите от това течение ( а по-късно и Америка) като осигурява на поданиците си равенство пред закона, свобода на словото и печата, на религията, сдруженията и пазара, възможно най-малка намеса на държавата. Всичко това е подкрепено с редица либерални закони от 1832, 1867, 1872, 1884г.6

Вторият етап е социалният либерализъм. Това е опит в края на XIXв. да се променят либералните ценности в полза на обществото. Започват да се търсят начини за преразпределение на благата в полза на по-бедните, основен преразпределител се оказва държавата, която на базата образование, индивидуални способности, собственост, и лична съдба се опитва да "работи" в полза на общото благо. Този етап е силно повлиян от харизматичната личност на немския канцлер Ото Фон Бисмарк. Той се опитва чрез преразпределение на благата, намаляване на работния ден, социална реформа в бюджета (който се и превръща в основен регулатор на социалния либерализъм) праг на бедност, пенсии, да създаде едно "социално общество" чрез принципа "от богатство към благосъстояние"7

В началото на XXв. настъпва криза за либерализма, която се обвързва с двете световни войни и идването на кейнсианството. Между двете световни войни либерализмът съществува само на теория. XXв. национализмът се възражда като опозиция на либерализма, а след това тоталитарните системи възникват заради невъзможността либерализмът да даде отговор на някой въороси.

70-те години на XXв. започва третият етап наречен неолиберализъм. На преден план отново излиза идеята за ненамеса на държавата, всеки работи за себе си, започва преоценка на постулатите на социалния либерализъм, започва стимулиране на инвестициите, насърчаване на отношенията между частния предприемач и държавата. Неолиберализмът е следван най-вече в Америка и за негов "кръстник" се смята Чарлс Питърс8.

Освен тези три основни течения либералното мислене се обвързва практически с повечето политически партии. Социалният либерализъм до голяма степен се припознава със социализма; либерализмът се развива в посока на социалдемокрацията, а класическите либералисти се определят като консерватори; а дори някои радикални и консервативни политически противници на либерализма, стигат до своите идеи на базата на либералните изначални постановки9 . Така най- старата идеология, с корени още преди Сократ, се доразвива от почти всички модерни политически течения и идеологии.

Не бива да се пропуска и връзката на либерализма с религията. Ако една държава е протестантска, то и политическият либерализъм е такъв. Модерния либерализъм по принцип е либерален към религиите и предполага религиозна търпимост, но "някои политически мислители и деятели са проповядвали политиката на една страна, една религия, за да сведат конфликтите между конкуриращи се цели до управление в името на спасението на душите"10

За либерализъм не може да се даде точно определение, защото имаме множество течения. За едни най-висша ценност е свободата, а за други равенството. Той е съвкупност от идеите, развивани спрямо държавата и времето, понякога либерализмът в една държава се нарича с друго име. Но все пак за класическия си остава най-важна не демокрацията, а свободата, защото демокрацията подпомага свободата със свободните си избори, тя е справедливото разпределение на правата и задълженията, тя защитава свободата на правата ни. Но политическият проект на либерализма не е демокрацията, а капитализмът.11 Капитализмът предполага свобода на индивида- индивидуална, икономическа, политическа; той е "единствената социална система, основана на принципа, че всеки индивид притежава собствения си живот"12

Либерализмът се стреми да осигури благото на всички, той не е склонен да жертва настоящето, за сметка на бъдещото.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Идеология и масова политика - либерализъм 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.