Идеята за Аз-а в мисленето на Рене Декарт


Категория на документа: Други


ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ
"НЕОФИТ РИЛСКИ" - БЛАГОЕВГРАД
ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА ФИЛОСОФИЯ

ДИПЛОМНА РАБОТА

ИДЕЯТА ЗА АЗ-А В МИСЛЕНЕТО НА РЕНЕ ДЕКАРТ

ДИПЛОМАНТ: НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ:

Татяна Илиева проф. дфн. Валентин Канавров
Фак. № 0641116

Благоевград

2011 г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

Увод................................................................................................../3/

I. Новото начало във философията на Рене Декарт.................../6/

1.1. За същността на метода........................................................../9/
1.2. Отношението субстанциалност - мислене............................./15/
1.3. Роля на интуицията в метода на Декарт.............................../20/

II. Аз-ът като идея за себе си....................................................../23/

2.1. Извеждане на cogito.............................................................../26/
2.2. Граници на Аз-а и граници на телесността.........................
2.3. Проблематики около темата за Аз-а след Рене Декарт...

Заключение................................................................................

Увод

Целта на дипломната работа на тема "Идеята за Аз-а в мисленето на Рене Декарт" е цялостно да реконструира разбиранията за това, какво представлява Аз-ът и по какъв начин е изведен той; съответно бакалавърската ми теза е, че в разбирането за Аз-а се включва, както идеята за тялото като нещо протяжно и субстанциално, така също и идеята за душата като постоянстваща във времето. Съответно тезата е построена върху теоретичните рамки на проблема за метода, начина на извеждане на cogito, разграничаването между телесна и духовна субстанция и опит за преосмисляне на картезианското философско наследство през спектъра на мислите от XX век - основно Пол Рикьор и трудът му "Самият себе си като някой друг".

Мотивите за написването на текста бяха породени от важността на проблема за Аз-а и чистото мислене, чийто основен представител е Декарт, но който проблем става централен, както за философите от епохата на Новото време - Малбранш, Спиноза, така също и за последвалото развитие на философската мисъл през епохата на Просвещението и романтизма - Кант, Фихте, Шелинг и Хегел и, не на последно място, проблем, който остава в сила до Хусерл и получава нови интерпретации от страна на Фуко, Рикьор и редица мислители от началото, средата и края на миналия век. Именно поради това съм се постарала да представя както 'класическите' текстове на Рене Декарт "Разсъждение за метода", "Начала на философията" и "Размишления върху първата философия", така също и да обвържа текстовете в техния културен контекст и да проследя развитието на проблематиката в една по-голяма и цялостна перспектива.

Текстът е разделен на две глави, всяка от които обхваща по няколко подглави. Съответно в първата глава - "Новото начало във философията на Рене Декарт" съм се опитала да изведа културния фон и теоретичното наследство, върху което се изграждат произведения като "Нов органон" и "Разсъждение за метода"; съвсем накратко е изведено, кога и по какъв начин в европейското мислене започва да се проблематизира понятието природа, какво е отношението на средновековния човек към природата, по какъв начин той я интерпретира, възприема и защо понятието природа реално не се появява като проблем преди Бейкън и Декарт. Заедно с произведенията на Декарт са използвани, в една или друга степен, "Нов органон" на Бейкън и "За тялото" на Томас Хобс.

Задачата на първа глава, заедно с нейните няколко подглави, се състои в опит за цялостно въвеждане в мисленето на Декарт, в извеждане на теоретичната база на средновековната схоластика и нейния начин на мислене, който е остро критикуван от имена като Бейкън, Хобс, Декарт и др. Текстът се придържа изцяло към терминологията на мислителите от XVII век, стараейки се по-ясно да отграничи понятия като субстанция, модус, атрибут, тяло и мислене, които са централни и характерни, не само за Декарт, но и за всички представители от този период.

Първата глава "Новото начало във философията на Рене Декарт" е структурирана около три основни тематики: метода, взаимоотношението между субстанциалност и мислене и понятието интуиция. Показано е, по какъв начин Декарт създава своя метод, изведени са влиянията от страна на аритметиката и геометрията като строги науки и е изведено какво влияние оказват те върху мисленето на Декарт; също така се извежда разликата между двете основни за картезианството понятия - субстанциалност и мислене. Не на последно място е разгледано и понятието 'интуиция', което подготвя въвеждането към втората глава от текста - "Аз-ът като идея за себе си". Главата отново е разделена на няколко подглави, като целта й е да разгледа: по какъв начин Декарт извежда положението 'cogito, ergo sum', какво представлява само cogito и какви са теоретичните проблеми свързани с него; направен е опит за извеждане на границите на Аз-а и границите на телесността, за да се покаже, какво всъщност представлява картезианския дуализъм и да се предложи една интерпретация, необвързваща Декарт с чужди не него и епохата му интерпретации.

Не на последно място главата завършва с обобщение, за да премине към тематиката на Рикьор за това, какво представлява Аз-а като конструкт и за да защити цялостната теза на текста, че в идеята за Аз-а фигурират, както мисловността и разбирането, че аз като духовно същество съм един и същ и постоянен във времето, така и тези за тялото като локутор на действие, който сам създава идея за себе си. Накрая текстът завършва с заключение, в което се дава резюме и оценка на направените изводи, за да се обобщи още веднъж тезата и за да се посочат нерешените все още теоретични проблеми.

Литературата, която е използвана по темата е основно на български език, чрез изследванията на Елка Панова, Валентин Канавров, Цочо Бояджиев, Анита Касабова, Фотин Марчев и няколко преводни автора, изследващи проблемите на картезианството; посочени са и няколко автора на чужд език - руски и английски. Сред руските автори са избрани основно такива, писали за френския философ след 1989 година, както и преводът на Куно Фишер, посветен на философията от епохата на Възраждането и по-конкретно на Декарт. Останалата част от библиографията е избрана заради сведенията, които предоставя, не само за мисленето и епохата на Декарт, но и за редица представители на неговата епоха - Спиноза, Малбранш и Лайбниц.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Идеята за Аз-а в мисленето на Рене Декарт 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.