Игрови структури на всекидневието


Категория на документа: Други



КУРСОВА РАБОТА ПО КУЛТУРОЛОГИЯ

на тема:
ИГРОВИ СТРУКТУРИ НА ВСЕКИДНЕВИЕТО

Научен ръководител: проф. д.ф.н. Иван Стефанов

Изготвил: Ивелин Теодоров Кралев

Специалност: Етнология II курс

Факултетен Номер: 1209431027
Анотация
В тази курсова работа ще се опитам да покажа "Всекидневните структури на ежедневието" или по специално , приносът на икономиката и жаждата за власт. Ще се опитам да обясня всекидневниети игри в които човек се включва да играе и така намира и затвърждава мястото си в обществото. Играта винаги е била главен фактор от най-древните култури и общества до днес за развитие на културата , особено в днешното модерно общество , всеки - който не "умее"да играе по правилата и да разпределя социалния си потенциал за да достигне крайната си цел , да се придвижва съответно напред и назад в йерархията или просто да играе за собствено самочуствие. Има игри по принуда и игри за забавление. Защо играта заема основно място в нашия живот и винаги е било така?

Когато чуя думата игра , несъмнено веднага в главата ми изплува образа на нещо приятно , весело , разпускащо , но същевременно искам да спечеля играта , искам да съм първи в тази игра , желая да спечеля уважението на моите приятели в определената ситуация на "играене" - опоненти . Желанието ми да спечеля е завършващата фаза на моето удоволствие , ще играя да спечеля , но ако противниците в играта ми са по-силни от мен , ще бъда доволен и на "добро" представяне в играта . Желанието за победа наистина до някаква степен е желание за престиж и власт " Тук целта е престижът на групата, достигането до висок ранг,превъзходството над останалите" ( Йохан Хьойзинха. Homo ludens ) , но според мен желанието за победа се диктува от условията и вида на самия игрови процес . Защото не всички стратегии ще работят за всички игри едновременно и ползотворно, както във всекидневието на живота. Да за мен живота е образно казано една голяма игра , и всяко правило има своите малки разклонения - под правила , които пък от своя страна за всяко под правило трябва да приемем различна игрална "поза" с две думи адаптирането към играта зависи от социалния статус и средата във която приемаме да играем . Аз съм атлет в една голяма игра , всекидневно се налага да играем - настроения , да се обличаме различно според местата , които посещаваме така играем по правилата на съответните институции . Например във банката или университета не е забранено да влензем по къси гащи , но ще е проява на лош етикет , вкус , понижаване на социалния статус спрямо другите , абе , въобще - слабия играч . Естествено този пример не е много ярък , но просто искам да се спра на социалните игри във всекидневието , те за мен са социалните фактори и регулатори на различните култури . Когато малко дете бяга , падне и се удари - плаче и знае , че следващия път ако направи така , пак ще го боли . Повтаря се действието няколко пъти , детето получава много натъртвания, рани или болешки . Детето вследствие на своята игра да тича бързо за някъде изпитва болката от "бързането" и знае , че в случая трябва да си играе по-леко"Уплахата на детето, бурното развлечение, свещеният ритуал
и мистичното въображение се сливат хаотично във всичко маскирано и "преобразено" ( Йохан Хьойзинха. Homo ludens ) . Дори да попадаме в игри ,които не са ни така приятни , както други - аз лично преценям възможностите си и според моите възможности влагам ресурсите си в играта . Може и да съм среден играч , но доброто представяне пак ще ме удовлетвори . Отказа от игра е бягане от реалноста . За мен абсолютно всяко действие е игра , от миенето на зъбите до отиването в университета , сядането на банката и до лягането вечер на леглото . Да сравним "потлач" и "българската сватба" колкото по "стойностни" са подаръците на сватбата толкова повече расте престижа на семейството , човека който дава подаръка - обществения престиж - при потлача е абсолютно същото само , че подаръците са "разменките" между племената "Игровият елемент във всички ритуали на правене на подаръци, съществуващ по цял свят, е много ясно разгледан и обяснен от Малиновски в неговата книга "Argonauts of the Western Pacific" ,, ( Йохан Хьойзинха ; Homo ludens) формулата която мога веднага да начертая и да обесня функцията на играта в културата и в живота . Игра + Ресурси ( умения,знания , предишен опит , манталитет ) = престиж , психическа и физическа власт . Примерите дадени за видовете игри в книгата на Хьойзинха са много и от всяка епоха на човечеството . Римляните , англичаните и т.н. играят различни игри с различни условия на играта , без значение това играта си остава социален регулатор на индивида , групата или общноста . Хората също сме различни , но в повечето случаи попадаме в една и съща игра и играем по едни и същи правила . Предишния опит не е от значение , важно самият аз да играя , да удовлетворявам себе си и околните , които ме наблю'дават. Естествено не винаги играем за печалба или награда , понякога играя просто за собствено удоволствие , освободен от напрежението или просто защото знам че съм най-добрия.
Бий да те уважават - много често не съм съгласен с тази българска поговорка белязала , българската философия и манталитет. Защото играта преди всичко има възпитателен характер и понякога е нужно да направим компромис с играта за сметка на някой друг. ( Например , баща играе с сина си футбол - бащата играе едвам едвам и се оставя ... синът му изпитва неописуемо удоволствие от това , че вкарва гол на баща си .....) .

В днешния съвременен и динамичен свят играта заема почти основно място в живота на индивида и колектива. Всекидневието ни е изпълено с игри , в повечето случаи еднакви , в други не чак толкова , но отново всичко зависи от самите нас - индивида или от колектива , чието име представяме или от чието име играем и следваме игровата структура " Ние трябва да разгледаме разнообразните форми на игра като социална структура, а не да изследваме естествените влечения, които определят един или друг вид игра " ( Йохан Хьойзинха ; Homo ludens ). Щом играта поражда културата според Хьойзинха , то тогава кое определя правилата на играта ? Правилата на играта според мен се определя от обществото на първо място и после институциите , играта има религиозен корен , а пък знаем че религията е средство , което разделя , манипулира и кара хората да водят войни на верска основа " По този начин играта формално не се различава от свещените ритуали, понеже формата на тези ритуали прилича на тази на играта, а мястото на тяхното извършване спазва принципите на мястото за игра. Арена, сцена, филмов екран, съдебна зала, игрална маса, омагьосан кръг, храм - всички те са място на игрово действие. Примерносвещената земя представлява изключителна, заградена, свята територия, за която са валидни специални вътрешни правила. Това са временни светове вътре в реалния, предназначени за изпълнение на специални действия " ( Йохан Хьойзинха ; Homo ludens ) . Ако започнем да изследваме най-ранните религии ще забележим , че основно всичко е плод на играта ( ритуалите , церемониите и т.н. ) символните действие за предзвикване на нещо със строго обособени правила . Това е една игра - игра по правилата на боговете.

Според Шилер в основата на човещината е способноста да играеш , с тази мисъл на Шилер искам да обърна специално вниамние на игровите структури на всекидневието и неговите елементи . Играем по два начина , като част от отбор ( колектив ) или индивидуално , пример за такива игри - футбол , хокей , волейбол и т.н. където всички играят , като един . Полицейската работа в управлението също е вид колективна игра - всички работят като един , работи се по един случай - единия полицай търси, намира и сортира данни за съответния случай , другия например обикаля с патрулиращата кола по улиците за да се нареди пъзела докрай . Два отдела в полицията няма как да работят заедно , но те не работят и един срещу друг - просто ,когато единия изостава се знае за другия екип , че е си върши работата повече от добре - играе играта по-принуда или не , но играе играта по правилата и всичко върви както трябва. Индивидуалната игра е във всеки от нас , виждали сме как котката или кучето гони опашката си или пък ние самите сме се заигравали сами или сме влизали в "лична битка" с някого " Като свещено действие играта може да служи за благото на групата, но по различен начин и с други средства от прякото задоволяване на жизнените нужди " ( Йохан Хьойзинха ; Homo ludens ) . Работата чрез която един човек изкарва прехраната и парите за битовите нужди за него и семейството му - не винаги е това , което той е искал да работи или да прави. Хората участват активно и пасивно - активното е , когато ние самите сме актьори . Например аз работя шлосер , но съм искал да работя монтьор - но нямам избор , влизам в играта и играя по правилата . Цял ден съм актьор , работя на машината сякаш ми е приятно и това съм искал да правя цял живот , работя на сто процента за да може накрая да зема възнграждението си . това е моят цел. Аз върша работата си ( играя по точно обособените правила на предприяето и се стремя към крайната си цел .) Някои хора ще си кажат , като не ти е приятно ще свършим работата през пръсти - "вълка сит - агнето цяло " , но не трябва ли всеки човек да изпита едно удовлетворение от своята работа , както и чрез тази работа той е полезен на хората и обществото . Пасивното участие - когато само наблюдаваме и констатираме , дори може и да не обърнем вниамние , въпреки че сме забеязали нередност . Ние сме просто наблюдатели , неактивни участници , зрителят променя играта спрямо интересите си. Играта присъства в сяка трудова дейност , която ни доставя удовлетворение от самите нас. Хобито е вид практическа дейност , необходимо за да чуства индивида своето съществуване . Стругарската професия е тежка професия и всеки индивид , който я върши без удовлетворение и желание - върши работата си по принуда "Изключително значение има фактът, че думата, с която се обозначават римските двубои - ludus, т.е. простата дума игра и свързаните с нея асоциации за свобода и веселие, въпреки кървавия, суеверен и принудителен характер на тези боеве, се е запазила. Как трябва да разбираме това? " ( Йохан Хьойзинха ; Homo Ludens ) .

Колективната игра не се различава от индивидуалната по нищо освен , че действаме в отбор с други хора - екип , колектив ,който работи в името на една цел , кауза , но не винаги. Не винаги защото по правило , под колективна работа се разбира , много хора събрани от една цел , индивиди , които в името на каузата си помагат един на друг . Уви , личния ми опит натрупан в днешното модерно-българско общество не е особено позитивен относно работата в екип , но това не е важно ( тъй като по изключение българската култура е изключителна и белязана със своите хубави и лоши моменти отразили се на самочуствието и манталитета на българина ) .
Работниците от завода на Libher в отдела за изработка на non-frost модули (Системата от последно поколение NoFrost от Gorenje циркулира охладеният въздух около съхранената храна, намалява нивото на влажност във фризерната част и предпазва от образуване на лед по храната и по вътрешните стени на фризера. Замразените пакети с храна не залепват за друг, което осигурява по-добра видимост... ) зависят изцяло един един от друг , както и общата им цел , съответно трудовото им възнаграждение. Всяка манипулация се изпълнява от различен човек и всеки един е зависим от предходния . Веригата трябва да тече гладко , в противен случай колектива е обречен на производствен неуспех , второ - неуспехът предразполага към вътрешни раздори , конфликти и повишаване на напрежението . Правилата на играта са ясни - прецизна , бърза и точна работа - изпълнение на време и норма и на финала колектива удовлетворява нуждите на предприятието , а накрая на месеца колектива е възнаграден с трудовото си възнаграждение - заплата "Възнаграждението като понятие е абсолютно извън сферата на играта; то означава справедливо възнаграждение за извършена услуга или работа. Човек не играе, за да получи възнаграждение, той работи за възнаграждение." ( Йохан Хьойзинха ; Homo ludens ) . Принудителна игра , продиктувана от нуждата за прехрана , за живот , за подържане на станадарт и равни условия пред работниците и тяхните семейства . В този ред на мисли можем спокойно да причислим , икономическия аспект , като един от основните стълбове на ежедневието . Не просто основен , а главен механизъм , който управлява настроенията, правилата на играта и резултата на играта. Какво правим ние всеки ден - играем , играем по-правилата на живота , правилата на обществото и отчасти по нашите правила - самоорганизация. През този двадесет и първи век е време на сблъсъка на култури , войни , дискриминация , времето на големи корпорации опитващи се превземат света и всичко това водено от икономическия интерес - разпореждането с хората, използването им като предмети и поставянето им в йерархия взависимост от level-а им ( мястото в обществото и капиталите) . Парите са водещи , те определят човека в днешно време , разделят хората на класи и най-важното дават и взимат самочуствие на определения индивид или група. Не е нужно да си любител на теориите за конспирация за да видиш "човешкото банкиране" изчезването на култури и интерпетирането им в нови - нехомогененни в интерес на политическата власт или нещо повече . Не е и трудно да "разгадаем как финикийските знаци ни карат да им "играем по свирката" им , примери - всякакви от ежедневието. Защо не мога да отида в магазина и да си купя хляб , когато нямам пари ,а хляба е само един лев ( български пари в случая на този пример ) , защо има гладни и жадни деца ( при положение че планетата Земя е съставена от осемдесет процента вода ) , защо световното здравеопазване работи именно срещу тези на които помага - хората ( при положение ,че още от древните цивилизации до днес са известни естествени методи за лекуване във всяка област на медицината , които биват така умело прикривани , но от кой.... Всички останали игрови структури на ежедневието можем да наречем подкатегории диктувани от икономическия интерес на елита - интереси , интриги , адаптиране към ситуацията - лицемерие (двойна игра ) и включване на всякакъв символен и социален капитал ( Бурдьо ) , скрити послания и символи в медиите и пресата и най-вече изчезване на истината. Ние се съобразяваме с всичките тези подкатегории и световната глобализация , това в някои ситауции ни ограничава да използваме пълния си потенциал , потенциала на отделния индивид или потенциала на индивидите , които образуват колектив . Ще заключа накратко - политиците пишат правилата на играта , правилата важат само за "простосмъртните" , ако случайно някой от "елита" прескача или заобикаля правилата то по-този начин затвърждава йерархията - "Аз съм горе, а вие долу , аз мога да си позволя , докато вие подлежите на отговорност и порицание ! " едни и същи действия се оценяват различно в зависимост от позицията ни на "дъската за шах" . Играта е разпределена и правилата са затвърдени взависимост от ситуацията. Игрите в ежедневието естествено също така зависи и от положението на индивида в обществото , тъй като един има проблеми на работата , другия е успял доктор , но има своите пороци и т.н. всеки човек играе , но не всяка игрова стуктура е еднаква с друга такава и всяка една отделна наред със собствената си самоорганизация носи различен опит и влияе по различен начин на групата или индивида. За мен homo ludens и homo faber са различни понятия с едно и също значение тъй като съвременното общество ги съчетава - игровият елемент непрекъснато расте , а динамиката на придвижване , развитие и модернизиране се случва много динамично. И ако преди хиляди години човека да е открил току що първия си огън , докато правилата днес на цялата тази игра заобиколена от толкова техника и удобства излгеждат лесни приятни и най-вече преодолими , а всъщност имат своята цена - стрес , време и забъразн живот. Свободното време е изключително важно за нас хората "Свободното време е преди всичко продукт на рационалната организация на живота , обусловена както от икономически и технически , така и от биологични причини ... ( К.Жигулски ; Празникът , свободното време и играта ) точно поради свободата - този аспект от човешкото развитие , което "ражда нов разум" , времето освободено от всякакъв "данък" - времето , което е на разположение на индивида.

През призмата на дарообмена мога да заключа , че вървейки по нормите на играта , тя ни доставя удоволствие , удовлетворение за мен самия - индивида , като част от обществото , самочуствие , престиж , репутация и йерархизиране и точки натрупващи се върху нашия образ , като добър играч. Не винаги в сме в изгодна позиция , затова импровизацията е основният ни инструмент в така променливата се среда , доброто представяне , от гледната точка на неравенството в силите с другите противници - носи добра позиция , добър пример за това е разказът за Давид и Голиат (Библейската история 1 Царств. гл. 16-31 ) .
Човек е човек , когато е в игра . Тя е мощно оръжие в ръцете на тези , които знаят как да го използват . Тя възпитава , трупа опит и оформя манталитет , характер и самоусещане . Загубата е част от състезанието , но дали не желаем всекидневно и дори подсъзнателно винаги искаме да сме първи - най отпред . Каква цена носи поражението
или победата - има ли чак такова значение? Всеки характер има различни разбирания за случващото се "отвън" и затова как той трябва да приеме реалноста , когато имаме натрупан опит знамем какво следва , но как се трупа този опит? Когато малкото дете тичайки се спъне , и повтори и потрети - то знае ,че трябва да си гледа в краката в противен случай ще се нарани отново. Човекът от самото си създаване , винаги ще остане - "играещият човек" .

Библиография:

1. Йохан Хьойзинха. Homo ludens ( Online книга )
2. К.Жигулски - Празникът , свободното време и играта ( Online книга )
3. Вехтия завет - Първа книга Царства 1 Царств. гл. 16-31




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Игрови структури на всекидневието 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.