Икономическа култура в българското кино


Категория на документа: Други


УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
ОБЩОИКОНОМИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА МАКРОИКОНОМИКА

КУРСОВА РАБОТА

НА ТЕМА:

Икономическа култура в българското кино

Изготвила: Проверил: ....................

/проф. Благой Колев/

София

Съдържание

1.Култура и кино

Културата не е предопределена биологически. Инстинктите, вродените рефлекси и други биологически предопределени реакции не са част от културата. Поведението, което е ръководено от културата, се усвоява, а не се наследява биологически. Определени аспекти от една култура хората учат преднамерено. Други аспекти се усвояват чрез пряко или непряко наблюдение на чуждото поведение.

В рамките на всяка култура има постоянни начини на действие, мислене, чувстване и общуване, но не всички от тях хората осъзнават. Те може никога да не формулират изрично едно правило, към което явно се придържат, и все пак закономерността в поведението им да е очевидна за страничния човек. Да кажем, че сме наблюдавали как членовете на едно общество винаги имат грижата да заключват вратите и прозорците на къщите и автомобилите си, когато ги напускат, че никога не оставят велосипедите си отключени, когато влизат в магазин, че никога не оставят ценни неща без надзор или пред погледа на всички, дори у дома. Бихме могли да заключим, че тези хора смятат за вероятно някои от членовете на това общество да крадат, дори да не го казват направо. Можем да включим в описанието на тяхната култура неявното правило да се опазва сигурността на това, което те притежават, макар и тези хора да не споменават такова правило в разговорите помежду си.

Следователно, една култура включва всички правила и норми, които ръководят един начин на живот, както осъзнати, формално изразени схващания и чувства, така и неосъзнати, неформални или неявни схващания и чувства.

Контактът с многобройни национални култури по света, представлява едно безкрайно приключение, пълно с радост за ума и чувствата, а такъв може да е българското кино. Бихме се запитали дали то изобщо съществува. Or what kind of films could be made in that little country on the Balkans. Или какъв вид филми могат да се направят в тази малка страна на Балканите. The answer is: Bulgarian cinema started its existence at the beginning of the 20th century as a personal experience of making feature films and at the middle of the same century it already became an industry producing about 50 feature films for cinemas and TV per annum and several times more documentaries and cartoons. Отговорът е: българското кино започва своето съществуване в началото на 20-ти век като личен опит на игрални филми и в средата на същия век вече се превърнало в индустрия за производство на около 50 игрални филми за кина и телевизия годишно и няколко пъти повече документални и анимационни филми.
However, this cinema industry had to function in a communist society. Въпреки това, тази индустрия на киното трябвало да функционира в комунистическо общество. It is hard to say that this was for nothing good. Трудно е да се каже, че това е за нещо добро. The ideology ruled the Bulgarian society totally and the paradox was that the communist leaders had an interest to develop the cinema industry as a form of manipulation of the people's minds. Идеологията управлява българското общество, изцяло и парадокс е, че комунистическите лидери е имало интерес за развитие на индустрията на кино като форма на манипулация на съзнанието на хората. So a big contemporary production studio was build in Sofia, with modern equipment for all the stages of making a film. Така е построено голямо съвременно производствено студио в София, с модерно оборудване за всички етапи на заснемане на филм. A big number of films of all kind were produced annually. Годишно се произвеждат голям брой филми от всякакъв вид. Many young people were educated in the art of cinema home and abroad. Много млади хора са били обучени в изкуството на киното у дома и в чужбина . The Bulgarian films had a huge audience. Българските филми имаха огромна аудитория. В Specialized film magazines were published with many reviews by professional film critics.специализираните издания за филми бяха публикувани много отзиви от професионални филмови критици .
And all these acts aiming ideological purposes resulted in the creation of a community of filmmakers and film critics who were educated and the most important - who were granted the right to attend international film festivals and to communicate beyond the "wall" between the socialist countries and the rest of the world. И всички тези актове, с цел идеологически цели, доведе до създаването на общност на режисьори и филмови критици, които са образовани и най-важното - на които е предоставено право да присъстват на международните филмови фестивали и да общуват отвъд "стената" между социалистическите страни и останалата част от света. And this community silently began to use thus gathered knowledge in its work. Тази общност тихо започна да действа и по този начин се събраха познания в работата и.

Thus a kind of a hidden opposition to the official ideology was born.По такъв начин се роди един вид скрита опозиция на официалната идеология. If you see Bulgarian films made in the 60's, 70's and 80's, you can find that their inner content is far away of the ideological prescriptions. Ако видите български филми, създадени през 60-те, 70-те и 80-те години, можете да откриете, че тяхното вътрешно съдържание е далеч от идеологически предписания. You can also see that this unusual struggle against the communist ideology led to the creation of a special film language which turned in time, as in all other communist countries, into a form of film culture based on a very inventive art analysis of the social reality. Можете да видите също, че тази необичайна борба срещу комунистическата идеология доведе до създаването на специален филмов език, който се превръща във времето, както във всички останали комунистически страни, във формата на филмова култура, въз основа на много изобретателен анализ на социалната реалност .
And w ith its help the Bulgarian films of all kinds - features, documentaries and cartoons - began to function as an extraordinary substitute to all officially forbidden expressions of the social life such as free press, political and economic discussions, philosophical explanations of human beings and life. И с негова помощ българските филми от всички видове - документални и анимационни филми - започват да функционират като извънреден заместител на всички официално забранени изрази на социалния живот като свободна преса, политически и икономически дискусии, философски обяснения на човешките същества и живота.

2.Икономическа култура в българското кино

"Дами канят"

Киното е отражение на социално-културните процеси, произтичащи в обществото с промяната на обществения строй и пренастройката на хората на вълната на ценностите, определени от социализма като основополагащи и общовалидни. Чрез изкуството и културата новият тоталитарен режим се опитва да доближи тези ценности до народа, да ги направи приемливи, да ги направи образци за подражание, съгласувани с партийната линия. Българският игрален филм е средство за онагледяване на противоречивите държавни политики относно положението на жените в обществото. В края на сациалистическия режим през 80-те години се достига до разнаобразие от женски образи, крайно различни форми на емпанципация и професионална и житейска реализация, което е изобразено във филма " Дами канят" 1980г. .

Филмът "Дами канят" съдържа цял арсенал на различни по емоционалност и социален статус женски образи от домакинката на стола, през жената на известен спортист, до независема биоложка. Въпреки многообразието на образи може да се очертае общата тенденция , че героините са олицетворение на еснафщината и използвачеството. Макар да се стремят да са независими и щастливи, винаги главна роля играе сполучлив брак и заможен съпруг, подсигуряваащ добър стандарт на живот. Останалите необходимости биват задоволявани от инструктора Яким. Мима има своя Бамби, дори и да го ненавижда, тя никога няма да се разведе, заради доброто социално положение, което той й осигурява и което тя със символичната си заплата като сервитьорка не би могла да си позволи. В една от сцените Мима говори относно това колко е важно да вземе книжка и става ясно, че пярво, стремежът й да стане шофьор е по-скоро натрапен от съпруга й-"Еми кой да го вози вечер като е пиян.", и второ, независимо от това колко безпомощна се чувства-"Змии как се ловят, ей така-ни да се измъкна, ни да го ухапя!", на Мима й е чужда идеята да напусне съпруга си и да се справя с живота сама-"Няма как да се откажа, ще ме чупи веднага.", " не вземеш ли книжката- чупката!".

В случая с Мима зависимостта на жената от мъжа е особено ярка. Макар причините за това абсолютно подчинено положение да не бъдат ясно показани, в образа на Пехливанова, съпруга на известен спортист, можем да видим, че дори и очевидно образована жена, с независимо поведение, отново избира зависимостта на съпруга си. И докато да предположим, че безизходицата на Мима е породена от не достатъчно високо ниво на образование, то Пехливанова има образователния ресурс-"Драгостинав, моят професор, винаги така казваше...", да бъде финансово зависима, но тя е предпочела удобното съществуване и висока обществена позиция като съпруга на известен борец, пък дори и на цената на това да е "сама жена". Ана-Дона и двете етърви са част от същия пантеон от образи- разглезени, гледани и получаващи всичко наготово.

Единсвено Номер седем има интересна работа, неомъжена и е независима. Тя е биолог в рибарник, не се хваща на заучените реплики на Яким-"Имаш страхотни очи.", справя се сама с живота, за разлика от останалите, не иска да бъде спасена и отведена в друг град, а напротив. Връзката й с инструкторо не я обвързва емоционално, тя не иска "да се махне", а продължава да чака приятеля си да излезе от затвора. Тя е контрапункт на слабохарактерните съпруги, Яким я нарича "моето мъжко момиче". "Мъжкото момиче" вече не е заето в традиционните тежки отрасли, запазена територия на мъжете, а се е развило, еманципираната жена е показана кота жена с висше образование, способно да се грижи сама за себе си.

"Дами канят" е доказателство за стереотипите, които киното налага и затвярждава.

"Двойникът"

"Двойникът" (1980) - напрежението между официална идеология и всекидневно съзнание в периода на социалистическо управление в България.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Икономическа култура в българското кино 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.