Икономическа социология


Категория на документа: Други


Предмет на социологията
Социологията като наука въниква във втората половина на 12 век. За неин основоположник се счита философа Огюст Конт. Социологията е наука за обществото, всички останали науки са нейният обект. Конт не обосновава предметната наука. Той предава на социологията статуса на точна логична наука. Края на 19 век социологията се развива и преминава в самостоятелна наука или съвкупност от науки. Да се каже че социологията е наука за обществото е твърде общо изказване, защото има и други науки, които се занимават с изследването на обществото. За да може да разграничим социологията от тези други науки трябва да разграничим понятията обект и предмет на науката. Най-общо погледнато има 3 обекта - природата, човек и обществото. Каква е разликата между социологията и другите социални науки - всяка разглежда различна част от обществото, но има ли наука, която изследва обществото като една цяла система - това е социологията. Отговорът който социологията търси е: как е възможно обществото като цялост. Социологията търси и отговор на въпроса винаги ли и било такова обществото или с времето то се е трансформирало и се е превърнало в една цялост. Обществото като система от институции в своята цялост е възникнало преди около 2 века(заедно с индустриалната революция). Докато в миналото обществото се е съдържало в градовете държави, в близкото минало обществото е било в границите на държавата, а днес обществото вече е на над национално ниво то е глобално. Разликата между историята и социологията. Историята търси отговор на въпросите как са се развивали обществата, къде и кога, докато социологията не се интересува от тези въпроси, а се интересува от повтарящите закономерности в смисъла на възникване на общите повтарящи се закономерности в цялата история, а не единичното особено. Социологията не се интересува от отделните общества, а от обществото като цялост и кое прави обществото устойчиво цяло и кои са тези връзки които задържат обществото като цяло. Разглежда се как си взаимодействат човешките индивиди и общности от човешките групи. Трудно е да се разграничи природата и обществото, до такава степен че е трудно да се намери кътче от природата, което да не е докоснато от хората. Също така е трудно да се разграничи социалното и материалното. Социалното е и "асемблирано". Всичките предмети са хибриди, те имат физически качества, но имат и роля в социалното. Другото отношение е индивид общество. Границата между индивид и общество е условна. Тук основният въпрос е как е възможен социалният ред, как се образуват всички институции и как спазват точно определения установен ред. Вторият аспект е как човека играе отделната роля в различните институции и как намира отделното си място и роля в обществото. Кое прави човека индивидуална личност. Социологията търси отговор на този въпрос, както и проблема със съвестта, морала, индентичността. Социологията има 3 основни функции от гледна точка на обществото:
- Да се изведе теоретична картина на обществото, да обясни обществото, кои са структурите, които го изграждат, кои са закономерностите
- Но също така има и огромна практическа функция, защото тя помага на управлението изследвайки различни явления, процеси и др.
- Социологията има критична функция - тя се състои в това че критикува социалната реалност, трябва да се търси усъвършенстване и подобряване на тази реалност.

Всяка наука придобива право на съществване, когато обоснове предмета и го ограничи от предметните области на сродни науки и докаже че е значимо. При природните науки определянето на предмета е лесно, защото те са точни науки, докато при социалните науки това е затруднено от самия обект - обществото. В тези науки се осъществяват взаимодействия, които придобиват врастващ характер. Това води до размиване на границите между явленията и аспектите на тяхното проявление придава относителен характер на граничните области на отделните обществени науки.
За да се обоснове предметът на една обществена наука се използва методът на научната абстракция. Той се състои от анализ и синтез, при анализа явленията мисловно се ограничават, а при синтеза те се обединяват в еднородни комплекси. Абстрахирането е вид познавателна дейност при който обществената действителност се наблюдава в чит вид и се превръща в предмет на една наука. Между абстрахираната и реалната действителност съществува качествена и количествена разлика. Качествената се изразява в остъствието на чужди за нея елемени, а количествената в това, че е по-бедна по съдържание от реалната.
Когато се определя предметът на социологията трябва да се отчита спецификацията на обществената действителност. Ако тя се промени предметът се отъждествява с обекта. Тезата че социологията е наука за обществото е вярна дотолкова, доколкото предметът и се намира в него, но тезата че предметът на социологията е обществото е невярна, защото обществото се изумава от всички обществени науки. Друга теза е че само чрез метода на научната абстракция се обособяват предметните области на обществените науки. Съществуват няколко определения за предмета:
- Историческа - лансираната от Огюст Конт идея за универсалност на социологическото познание намира проявление ив определянето на предмета. Думата социология е съставено от думите общество и наука, на базата на това се търси определението за предмета на социологяи в лицето на естествените закони за функционирането и развитието на обществото.
- Гносеологична - в определението за предмета се отразява разбирането за представителите на различните парадигми, школи и направления. Изхождайки от свойте виждания те характеризират предмета. Съществуват и схващания, че предметът е без значение за нейното съществуване.
- Фактическа - има се предвид спецификата на обществената действителност, която е обект(а не предмет) за изучаване от социологията.
Ще разгледаме схващането, което се основава на третата причина и на генезиса на социологическото познание. Обществените науки израстват от тоталността на обществото. Те го изучават в рамките на разделението на труда. В това разделение социологията има свое място, което се обуславя от обстоятелстово, че за да има общество, не е достатъчно само наличието на хора, а и на взаимодействия, които да ги превърнат в обществто. Взаимодействията са генераторът за създаването на обществото, на неговите социални образувания и е субстанция на тяхното съществуване и развитие. В процеса на взаимодействия възникват онези явления и процеси, формиращи обществения живот. Чрез тях те получават качествена и количествена определеност и възможност за емпиричен израз на социалната структура и на социалния живот на различните човешки образувания.
Заедно с другите науки за обществото социологията има собствено изследвателско поле в социалните взаимодействия, формите и начините на тяхното проявление, причините, които ги обуславят, последиците, които ги съпровождат. Чрез него по нов, различен от другите науки начин тя се докосва до социалната действителност. С помощта на собствен изследоватески метод набира и обобщава емпирична информация, което и позволява да разкрива непознати страни от тази действителнст да извежда нови за обществознанието понятия, категории и закономерност.
Социологията се отличава от другите науки по това, че няма за предмет обособена част от обществото. Нейният предмет е специфичен зрителен ъгъл, през който се преупва цялата соиална действителност и това е взаимодействието. Благодарение на него социологията от сумарен израз на всички обществени науки, се превръща в отделна самостоятелна наука със свой принос в изучаването на обществото. Изсвестния американски социолог Нийл Смелсър пише следното "Социолозите искат да знаят защо хората постъпват по един или друг начин, защо образуват групи и др. те искат да знаят всичко при взаимодействиета между тях" По нататък той изброява пет начина за хората и техните взаимодействие(демографски, психологически, културологически и два собствено социологически- социален и релационен). Това разбиране за предмета на социологията води началото си от определението, което се дава в речника по социология издаден от ЮНЕСКО. В него се казва, че социологията изучава научно социалното действие на хората. По-късно в международната енциклопедия за социални науки към посоченото определение се прибавят социалните агрегати и групи, организациите и тяхната институционализация.
Важно значение за по-пълното разбиране на предмета на социологията има понятието "социално". Това онятие се разглежда още от класициге на социологията. В литературата се употребяват с две значения- едното при разграничаването на общественото, т.е. социалното се разглежда като спацифично обществено пространство или аспект на проявление, включащ положението на хората и групите в обществото, социалните роли, които изпълняват. От казаното става ясно, че понятието социално във второто му значение, прибавено пред понятието взаимодействие качествено определя последното. То показва за какъв вид взаимодействия става дума. И още социално взаимодействе е основно за всяка социологическа концепция. Проблемите на обществената структура, на различните човешки образувание по същество са теоретично възпроизвеждане на социално взаимодействие.

Предшественици на позитивната социология
Огюст Конт - Роден 1789г. в Мон Перие(Франция) в католическо семейство. Периода на великата френска революция. Отбелязва Френската революция и смята че спомога за възникването на социологията. Смята че Френската революция оформя държавите такива, каквито са сега, както и политическият живот и пазарната икономика, както и много други неща. Той има т.нар. курс на позитивна социология. В нея той поставя няколко основни задачи - да се разграничи истина от неистина. Той се опитва да обоснове универсален закон за науката и научното познание, т.е. да обоснове нова и цялостна теория на науката, да разкрие логиката на науката на основата на нейната история и в крайна сметка да създаде нова наука - позитивната социология. Критерият, който разделя истината от неистината е епмиричният опит. Разграничава 2 равнища на науката -емпирично и теоретично. Разделя субект от обект на научното познание. Конт твърди, че субект на социалните науки не е отделният човек, а цялата научна общност, поколението учени, което живее в дадена епоха. В този позитивен курс, Конт за пръв път използва понятието социология. Освен това, той твърди че социологията борави с точни емпирични данни, и смята че социологията е точна наука, дори на някои места я нарича социална физика. Смята че общественото развитие протича по определени закономерности, както природата.

Конт разделя социологията на 2 части - Статика(социална статика) - според него съставните части на обществото и тяхното взаимодействие се изучават в съответствие със социалния ред и социалния консенсус на обединяващите ги фактори. Т.е. статиката отговаря за теорията, която поддържа реда. Динамиката(социална динамика) е активна структура, според която взаимодействието между съставните части на обществото намира израз в социалния прогрес т.е. е теория, която обеснява как е възможна социалната промяна, която Конт нарича прогрес, тя е възможна благодарение на нравственото усъвършенстване.
Изучаването на статиката и динамиката води до създаването на общ еволюционен закон - "закона за трите стадия". Тези стадии се свързват с различния начин, по който се мисли и се интерпретира света. Първият стадии свързва с Религията. Това е една наука за релиягията - теология, то не е точно наука, а е едно учение. От 1300 до 1800 Конт очертава един втори стадии, който нарича Метафизика - при него светът се изучава посредством съществуващите идеи, а не божествените сили. Третият стадии е Позитивизъм. Положителното на този стадии е че науката е епмирично потвърдена на базата на опита, за разлика от предишните 2 стадияи може да се определя като научен. Конт разглежда този стадии като окончателно състояние на човешкия ум.
Конт се опитва да класифицира науките, но той набляга само на природните науки и изпуска вече утвърдени науки като история, логига, психология и др.
Хърбърт Спенсър - Роден 1820г. в Англия, произхожда от учителско, семейство. Той е инжинер и бил изввестен в своето време с огромната си еродиция. Неговите възгледи са породени от развитието на биологията и конкретно дарвиновото учение. Той смята, че живите организми са едно цяло. Той прави аналогия със социологията и живите организми(социален организъм). И обществото и организма притежават маса и растеж, който е свързан с увеличаване на сложността и структурата, което от своя страна води до диференциация на функциите. Определя отделните системи от органи в човешкото тяло със социологията. Той прави аналогия между мозъка и правитството, кръвоностната система - транспорта, имунна система - полицията.
Къде прави той разликата. Частите на биологичния организъм образуват едно видимо конкретно цяло, докато социалното цяло е разпръснато на различни места, отделният орган не може да функционира ако бъде отделен от тялото. В биологиния организъм основното е обмяната не вещаства, а основата на социалният организъм е езикът. Биологичният организъм е съставен от еднотипни елементи, клетки, които нямат самостоятелна функция, докато социалният организъм е съставен от индивидуални структури, като психика, поведение възпитание и т.н. При организма мозъкът е главното, то задава всички команди, докато при соиалният организъм има отделни звена. Частите са подчинени на цялостното, докато при социалният организъм е обратното, цялото е подчинено на частичното. Спенсър нарича обществото свръхорганизъм.
Спенсър разглежда законът за универсалната еволюция, той се състои от 3 основни момента:
- Интеграционният - изразява се във възникването на социален организъм чрез свързването на отделни обособени части.
- Дифернциаонният - отразява развитието на еднородност към разнородност(разделението на труда)
- Определеност - посоката на еволюцията е от неопределеност към определеност

Според Спенсър са възможни 2 типа общества - военни, които са характерни за ранните етапи на човешко развитие и с деспотизъм и подчинение. Другия тип е индустриалното общество, при което функциите на държавата са сведени до минимум и главното в него е свободата на хората. То притежава триосновни подситеми: разпределяща, регулираща и произвеждаща.
Емил Дюркем - Роден на 15 април 1858г. във Франция, в семейството на равин. Като малък бива силно повлиян от това, но след това се отдава на академични занимания. Той е първият, който говори за метода на социологията, в най-основните си познания, той следва Огюст Конт. Според него социалните факти трябва да се разглеждат като вещи, но той допуска и съществуването на нематериални факти като религия и т.н. Образец за социологическата наука са точните науки, биологията, физиката, химията. За Дюркем социологията, не е наука, която предписва какво трябва да бъде обществото, а е наука, която описва обществото, такова каквото е. Целта на социолога е да изследва обществата за да ги разбере. Обосновава разликата между социален и природен факт - социалните закономерности зависят от хората, от субективният фактор, но това не ги прави необективни, просто са по-сложни и многозначни. Социалната морфология изучава географската база на народите, изучава населението по обем, места, социално разпределение. Вторият дял са на социологията, той нарича - социална физиология. Това е тази част от социологията, която изследва функционирането на институциите. Разделя социологията според принципа на социалните факти, има социология на религията, социология на морала, социология на правото, социология на икономическите институти. Икономическата социология, за разлика от социологията е индуктивна наука. Той дава пример - от икономическа гледна точка работната заплата е функция на търсенето и предлагането, но от социологическа гледна точка работната заплата, зависи от моралността, етиката, чувството за бедност в обществото. Според него обществото не е изградено от индивиди, а е изградено от различни колективи. Той е първият, който обосновава разлика между социология и исторически метод. Докато историята събитията, на развитие от гледна точка на конкретното място, време, условия, докато социологията търси отговор на въпроса Защо и общите повтарящи се закономерности. Но социологията ползва историческият метод за да направи своите изводи. Дюркем пръв поставя въпроса за изчистване на социологияческият метод, преди да се заеме основно правило социолога, той трябва напълно да отстрани житейските си понятия за тях, трябва да възприема гледната точка на физиците, биологизите и т.н. Той разработва 2 понятия - Солидарност и Аномия. Солидарността за него е степента на сцепление на социалното поведение. Той разглежда солидарността в 2 форми: механична и органична солидарност. Механичната е солидарността в неразвитите общества, тя се основава на еднаквостта на индивидите, липсата на индивидуалността . Колкото повече се развива обществото, толкова повече се диференцира - този тип солидарност Дюркем нарича органична. Аномията е отклонение от нормата, тези състояния в обществото са състоянията на криза, на отклоняващо се поведение.

Основни социологически парадигми
Думата парадигма за пръв път е използвана от Томас Кун. Пример за парадигмата е откритието, че земята не е център на вселената, както е решил Птоломей, а откритието, че земята се върти около слънцето, направено от Николай Коперник. Кун забелязва, че в даденот време в дадена общност е валидна точно една парадигма, но това не важи за социологията, при която може да важат няколко парадигми. Парадигма в социологията е такова научно направление, което за определен период от време е източник на идеи и решения за социологическата общонст и за социалната практика. Това направление има свой траен принос в утвърждаването и развитието на социолоията. Въпреки големия брой школи в социологията не всяка има парадигма, като въпросът кое направление е парадигма е дискусионен.
Толкът Парсънз(1902-1970г.) - структурно-функционална парадигма. Американски социолог, едно от най-влиятелните имена в социологията през 20век. За разлика от Вебер акцентира върху едно понятие, което взема от биологията, по точно от австрийският биолог Лудвиг фон Берталанф, а именно - система. Разглеждат се 3 ключови понятия - система, структура и ваимодействие, като те се характеризират с аабстрактен характери и неопределеност. Системата е като комплекс от елементи, намиращи се в заимодействие, при което този комплекс притежава свойства, различни от тези на съставящите го части. Едно от тези свойства е структурираност, то изразява вътрешната подреденост и разположението на съставащите части на системата. Системата има хоризонтална и вертикална структура, йерархия и в нея се осъществяват процеси на композиране и декомпозиране. Системата има 2 основни свойства, едното се нарича устойчивост на системата(хемеостазис), а другото разпадане на сисетмата(ентрофия). Взаимодействието е поведение на структурните елементи, посредством него елементите гарантират процеса на функциониране на системата.
Съществуването на социалната система е продукт на интегративната и функция. Тя е централното ядро на социалната система и с нея трябва да се занимава социологическата теория. Интегрирането на индивида се осъществява чрез 2 механизма:
Социализация - степентаусвояване от хората на културните образци, ценности и норми на поведение. Общността в ценностната ориентация е условие за единство и сътрудничесто. Тя е мерило за представата за справедливост и се вявява предпоставка за опреселяне на целите и средствата за тяхната реализация. В зависимост от ценностите се създават социалните норми. Това, което интегрира индивидите са ценностните системи. Те от своя страна се градят върху 3 основни фундамента:
* Собствеността
* Парите
* Властта
Социален контрол - чрез него се организира о поддържа во пределени граници изпълнението на едни или други роли.
Съхраняването на социалната система изисква поддържането на четири основни функции:
- Външно консумативна - постигане на цели - осъществява се чрез установяване на приоритети и мобилизация на средствата, основните институции, които изпълняват тази функция са политическите
- Външно инструментална - адаптация - чрез нея социалната система се предпазва от неблагоприятни външни влияния - икономическите
- Вътрешно консумативна - интеграция - включва координирането и поддържането на взаимовръзките между институциите - правото
- Вътрешно инструментална - подържане на основните ценности - институциите, които я осъществятат са семейството, училището и църквата.
Особеното на структурно функционалната парадигма е че тя подценява знаението на икономическите фактори в социалния живот(в социалните взаимодействия водещ е моралът), създава нереална представа че обществото е освободено от противоречия и конфликти, акцентът е върху функционирането на обществото върху основата на съгласуваност на ценностите и нормите, употребяват се абстрактни понятия, които стават неясни и безполезни.

Марксиска - Карл Маркс - Роден е през 1818г. в Германия и умира в 1883г. Пиши едно моментално съчинение, което променя парадигмата за онова време - Капитал. Според Маркс това, което движи историята напред са производителните сили. Според всяка степен на развитие на производителните сили съответсва различни производствени отношения, те обославят разменията на размяна, потребление и т.н. Централно място заема отношението на собственост, това отношение има политически характер, затова той определя "своята" наука като политическа икономия. На тази база Маркс определя 4+1 исторически епохи или още ги нарича обществено икономически формации. Те се определят на основата на общественото производство. Производителните сили са предмета на труда, средствата на труда и самата работна сила, те пораждат производствени отношения, това нещо Маркс нарича начин на производство, и той ги разделя на 5:
- Първобидно общинен строй



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Икономическа социология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.