Икономическа социология


Категория на документа: Други


Икономическа социология

Тема 1: Социологията като наука

Човешкото знание се осъществява в две направления: природно и социално. Обект на първото е природата с нейните форми на живот и статика.Обект на второто е животът на хората като социални същества.
Социология- тя изучава социалността т.е. съвместния живот на хората,осъществяван в различни форми от семейството(микро равнище) до обществото (макро равнище).Имат общи проблеми, обща политика за решаване , глобализация. Екопроблемите са общи-глобални проблеми са. Предмет на социологията са закономерностите на съвместния живот.Закономерно е всичко, което е трайно, постоянно повтарящо се, характерно за определен обект или процес(гравитация, изгрев на слънцето). Науката се занимава само със закономерности. Случайното не е обект на изучаване.
Социологическият подход е особен с това,че търси връзки между разнородни страни в живота на хората.Връзката индивидуално-социално е пример, също обективно-субективно и т.н.

Тема 2: Колективното съзнание и социализацията на човека

Това е тема за връзката между природното и социалното в човека, те са налични в нас и си взаимодействат.Тези две начала липсват в другите живи организми.
1. Връзката между природно и социално в човека се разглежда от различните социологически теории като израз на взаимодействие и има различно название. Дюркем го нарича връзка между индивидуално и социално. Вебер- между обективно и субективно. В съвременната социология- между личност и общество.Когато социологията разглежда съвместния живот на хората, формите за това , тя използва понятието култура. За социологията култура е начинът на живот на хората, който включва всичко закономерно, нормално в техния живот(Как се храним , трудим, обличаме , вярванията ни, как създаваме семейства и т.н.)
Няма култура без общество, но няма и обществен живот без утвърдена култура.Без култура няма да сме хора в обичайния смисъл на думата, не бихме имали език, познание , планове за бъдещето. Културата е главна разделителна граница между човека и по-нисшите видове.За Дюркем същността на социалния живот на хората е колективното им съзнание. То е проекция на тяхната култура. Дава представа за общите им чувства, вярвания.В крайна сметка колективното съзнание е основата на съвместния живот. Проявява се на микро и макро равнище. На микро говорим за съвместимост в мисленето и поведението. Те се формират чрез ежедневния живот. Различните семейства имат различна култура.Стандартите са обичаят, традицията в семейството. На макро равнище колективното съзнание присъства чрез морала, познанието, религията , правото т.е. общоприетите за обществото норми за съвместен живот. Така колективното съзнание съществува като индивидуално явление , нещо извън отделния индивид. Той се подчинява на колективното съзнание, то има задължителен характер за него.
2. От гледна точка на холизма обществото е система от отношения и дейностите, които хората осъществяват съвместно. Трябва да се прави разлика между хора(човешка съвкупност) и общество (култура, начин на живот). В човешката цивилизация съществуват различни типове човешки общества.
3. Изучавайки връзката между природно и социално в човека социологията борави с три понятия : човек, индивид и личност.

Човек е видово теоретично понятие, то дава възможност да отличим човешкото същество от другите живи видове. Индивид- понятието дава представа за различното в хората, за особеното, за това, с което всеки се различава от другия.Всеки има индивидуалност. Разликите могат да се природни и социални. Личност- понятието дава представа за качествата на човека, проявили се в резултат от съвместния живот с другите хора. Човек се ражда природно същество, живеейки с другите, той формира в себе си допълнителни качества, които се определят с понятието личност. Това могат да бъдат знания, култура, способности, психика. Всичко това са елементите на личността. Те също са част от неговата индивидуалност. Общото е, че имат социален произход.
4. Съществува твърдението, че каквато е средата, в която човек живее, такава и е неговата личност. От гледна точка на социологията това не е вярно. Връзката между човек и общество не е пряка. Човек се формира в микро средата, в която живее(наричат се човешки общности). Те са необходими за всеки човек. Без тях той не може да получи позиция в обществото и поле за изява на своята личност.
Връзката общество-личност е опосредствена чрез човешките общности.
5. Човешките общности възникват на основата на социални връзки между хората. Това са връзки, които създават съвместния живот на хората. Те са с различен характер и насоченост. Понякога обхващат малки човешки съвкупности-малки социални групи. Големи съвкупности-големи социални групи.Социалната връзка е универсално средство, събиращо хората.
6. Процесът на формиране на човешката личност се нарича социализация. Този процес протича при взаимодействието на индивида и общностите, в които той присъства. Социализацията е процес,чрез който човекът се превръща от природно в социално същество. Влияние има културата, нормите на живот и критериите за оценка на поведение при социализация 2 етапа: доминиране на формиращата активност на индивида т.е. натрупване на качества от социален произход(образование, възпитание) ; доминация на реализацията - в този етап човек заема позиция в обществото,осъществява социални дейности и получава социална оценка.

Тема 3: Обществото и соц. групи като обект на социологията

1. Общото между всички социални науки е това,че те имат общ обект на познание. Това са човешките съвкупности. Социологията осъществява по-различен подход към този обект, тя е най-общата наука, затова нейният обект е най-широк по своите граници. Тук не става въпрос за броя хора в съвкупностите, а , че това са съвкупности, без които съвместният живот между хората няма да съществува. Те са типични форми на съвместен живот, закономерно съществуващи,обективни по характер.
Обективно- е всичко онова,което е независещо от човека, което съществува извън него,той го възприема чрез сетивата, съзнанието си и го отразява.
Социологията използва за тези съвкупности различни понятия, най-широките съвкупности, които САМО включват някакъв брой хора се наричат социални множества. Друг вид общ белег, формиращ социалните съвкупности са социалните връзки между хората.
2. Съвкупности, възникнали на основата на социална връзка между хората социологията нарича общности. Социалната връзка показва наличие на близък или еднакъв социално възникнал признак във всички хора на тази съвкупност. Социалните връзки се поддържат чрез отношенията между хората. Хората поддържат два типа отношения: естествени- съществуват като резултат от биологични , природни процеси (мъже-жени) и обществени отношения. Най-често обществените отношения се изявяват чрез дейностите между хората. Общностите са обособени със свои граници, предназначение и функции. Те са продукт на разделението на труда в обществото. Чрез присъствието си в различни общности хората застават в ситуация на неравенство.
3. Общностите са най-общото понятие, отразяващо обединението на хората. Най-често общности възникват в пространството и времето. Общности, възникнали на тази основа социологията нарича органични общности. Този тип общности имат възможност да се възпроизвеждат. Най-типични такива са селищните и етническите общности. Друг тип са функционалните общности. Това са дейностен тип общности. Те се създават за да произвеждат продукти, с които се задоволяват човешките потребности и се постигат съвместни цели. Най-типичните функционални общности са социалните групи и социалните организации. Социалната група е реално обединение от хора, съответно изпълняващи определена дейност. Те са субект на тази дейност (персонал, съседи..). В тези групи хората поддържат реални контакти, имат близко социално положение. Това поражда еднородност и близки интереси и предизвиква активност или обща пасивност. Хората се идентифицират с нея или биват идентифицирани. В обществото социалните групи съществуват на три равнища: макро- класите и социалните слоеве; средно(мезо)- професионални групи, възрастови групи; микро- контактните групи (семейство, приятели, ученическа група, работна група).
4. Един от възловите теоретични въпроси на социологията е преходът от общностен към обществен етап на развитие. Тук се развиват исторически и цивилизационни процеси. Първата общност, възникнала в човешкия живот е родът. Това е съвкупност от хора на база кръвна връзка. Имат чувство за общност и действат единно. В последствие се формират племето, селищните общности. Едва с появата на държавата като институция на управление (много по-късно от общността) възниква обществения начин на живот. В общностите отношенията често са свързани с естествените белези на включване и присъединяване. В обществените са договорени, създадени съзнателно. Хората поддържат поведението си чрез норми. Нормите произтичат от законите или традициите. В обществата съществува засилен контрол върху поведението на хората. Затова се създават специализирани органи. В общностите доминира самоконтрол. Обществените отношения често създават така наречените социални роли на индивида. Това е поведение, официално по характер, чието съдържание се задълженията и отговорностите към другите. Те ангажират човека с определено поведение, което е очаквано от другите.
5. В традициите на българската социология е да разглежда обществото като система (цяло) от отношения и дейности, осъществявани от тях съвместно. Отношенията са едновременно условие и резултат от обществения начин на живот. Дейностите са социално средство, чрез което се задоволяват човешки потребности. В най-общ смисъл предназначението на обществото е по-висока степен на задоволяване на тези потребности. Хората имат пет типа потребности: от материални блага- за тяхното създаване се осъществява материално производство, това е целият веществен живот (вещи, използвани в живота); от духовни блага- духовно производство; от био-социално производство на хората(здравеопазване, обучаване, възпитаване); от социални връзки(комуникации между хората); от управление (от координация на отношенията)-дейностите по създаване на тези блага се наричат сфери на обществения живот.
6. Петте сфери на човешката дейност в обществото и връзките между тях се дефинират като социологическа структура на обществото. Това са минимум необходимите и достатъчни елементи за да съществува обществения начин на живот. Всички конкретни общества притежават тези 5 елемента в своята структура. Без тях няма да има обществен живот. Появата на тези 5 елемента дава възможност за водене на обществен живот.

Тема 4: Обществен ред.Власт и институции

1. Обществения начин на живот понастоящем е тотална форма, обхващаща всеки индивид и всяка нация. Най-важните закономерности са 3:
* Устойчивост и стабилност на системата.
* Наличие на социална интегрираност на хората в системата.
* Постоянно взаимодействие между елементите на цялото.
Стабилността на обществото е резултат от неговото структуриране и взаимодействието между тях. Стабилността и функционирането на обществото социологията нарича социален ред. Дейностите, поддържащи социалния ред са властта и управлението. Тези две дейности противостоят на конфликтите, предотвратяват хаоса в отношенията на хората. Конфликтите съществуват обективно(не зависят от хората). Причина са противоречията в социалния живот. Субективният фактор т.е. човекът има принос за развитието и предотвратяването на конфликтите. Съществуват различни теоретични обяснения за това как се постига социален ред. Първата група теории в тази посока са така наречените коерсивни теории. Те приемат,че ред може да се приема и поддържа чрез механизмите на принудата. Използват страх, наказание, санкции за постигане на по-висша цел. Вторият тип теории са договорни теории (за взаимният интерес). Обосновават идеята,че ред може да се постига чрез норми за поведение в името на общия интерес между хората(закони). Третият вид са консенсусни теории. Те считат,че в отношенията на хората могат да се появят ценности, които те да приемат съзнателно и те да се превърнат във вътрешни норми на поведение.
2. Социалната интегрираност.
В съвместния живот се осъществяват два типа взаимодействие: механично и интегративно. Първото е близко до законите на механиката.
> Механично- 1+1=2
> Интегрирано- 1+1 е повече от 2. Резултатът е различен от качествата на елементите, който взаимодействат. Н+О= Н2О; хан Кубрат; "Съединението прави силата". Семейството е интегративен резултат.
Интегрираността е резултат от взаимодействието между елементите. Участието на всеки индивид в интеграционните процеси на съвместен живот започва с неговото адаптиране в общността. Без адаптиране не може да има интеграция. Това е първият задължителен етап. Последващите етапи се дефинират като приобщаване в общността. Третият етап е реализацията на индивидуалните качества и способности. Интегрираният човек е активен човек.
3. Противоположният процес на социалната интеграция в съвместния живот е социалната дезинтеграция.
Взаимодействието в обществения живот е основен тип връзка на реалност.
Взаимодействието означава двупосочна връзка и двете страни си влияят. Функционирането ма обществения живот се осъществява чрез взаимодействието на елементите в неговата социологическа структура. Има връзка между основните сфери, но има и между по-ниските нива. Материално-духовното производство (техните елементи икономика(мат.)- наука(дух.) ).
Това взаимодействие създава продуктите на обществения живот. Те служат за обмен между отделни индивиди или социални групи. Този обем ,освен че задоволява потребности, запазва социалния ред в обществото. Взаимодействието от най-общ порядък в обществения живот е между производството и потреблението. Това взаимодействие е постоянно. Без него няма функциониране и развитие на обществен живот.
4. Общественият ред е йерархично организиран. Това са отношения на доминиране и подчиненост между хората. Наричат се още властови отношения. Източник на тези отношения са властта, престижа и богатството. Властта между хората съществува обективно. Породена е от необходимостта да се съгласуват действията, да се организира съвместният живот. Властта е част от всички социални отношения между хората т.е. винаги имаме нужда от власт. Властта съществува и по субективни причини. Чрез нея се постигат интереси. Три са понятията,чрез които теоретично се обяснява налагането на обществен ред: власт, авторитет и държава. Властта е способност на индивида да налага свои интереси, възгледи, спрямо поведението на другите. Често това става чрез сила. Не винаги тази сила търпи критика (полиция-безредици). Властта налага неравенство, създава зависимост между тях, от друга страна интегрира хората т.е. властващи и подчинени имат нужда един от друг. Осъществяването на властта е по три начина: господство, ръководство и управление. Субекти могат да са индивиди или общности. Авторитетът е явление, наричащо се ненасилствена власт. Източник са качества, опит, действия на хора, заемащи определена позиция или личностно могат да въздействат на други хора. Вид социален престиж, който може да служи за налагане на власт.
5. Държавата е най-голямата, с най-многобройните функции, социална организация на модерния свят. Държавата съществува там,където има политически апарат за управление,който господства, управлява хората на дадена територия. Легитимността, авторитетът на държавните институции се осигурява от правна система, от възможността да се поддържа армия, която при определени обстоятелства може да бъде използвана законно. Всички държави сега са национални по характер.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Икономическа социология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.