Индустриалната политика в България след 1990 г. – възможности и проблеми


Категория на документа: Други


Ключовият въпрос, на който индустриалната политика търси отговор, е какво е нужно да се направи, за да се помогне на бизнеса и индустрията, за да бъдат конкурентноспособни на глобалния пазар.
В ЕС индустриалната политика се развива както в усъвършенстване на регулациите, така и в преструктурирането на сектора с цел повишаване на неговата конкурентоспособност и подкрепа на инвестициите и заетостта.
За развитието на индустрията ЕС осигурява условията, необходими за конкурентоспособността, като дейността се съсредоточава върху:
- Ускоряване на приспособяването на индустрията към структурни промени;
- Създаване на условия, благоприятстващи инициативността и развитието на предприемачеството в ЕС;
- Насърчаване създаването на среда, благоприятна за сътрудничеството между предприемачите;
- Подпомагане на по-доброто използване на индустриалния потенциал за политиката на иновации, научни изследвания и технологично развитие.
Основните финансови инструменти за прилагането на индустриалната политика се базират на преки субсидии и благоприятни заеми, както и на данъчни облекчения.
В повечето страни преобладава отрасловото подпомагане, което е свързано с преструктурирането на традиционни европейски отрасли- стоманодобив (Белгия, Франция, Люксембург), корабостроене (Дания), добив на каменни въглища (Германия, Великобритания, Франция), транспорт (Люксембург, Белгия, Дания, Германия), селско стопанство и текстилна промишленост.
Наред с по-горе описаните направления в редица държави се реализира и общо подпомагане за индустриалното развитие особено показателно за малките страни- Гърция, Ирландия, Нидерландия, Дания. Важен елемент от него са малките и средните предприятия, които имат особено важно значение за икономиките на тези държави, като стимулирането се съчетава с инвестиционната и търговската политика.
По отношение на конкурентоспособността, индустриалната политика се стреми към икономическа система, която да предостави неподправена конкуренция между равнопоставени участници на пазара. Това включва предпазване от образуване на картели, от злоупотреба с монополно положение на пазара, контрол върху сливанията, контрол върху държавните субсидии.

1.1 Кратка характеристика на някои страни с пазарни икономика.

Белгия навлиза в индустриалната революция в края на XIX век Тя развива отлична транспортна инфраструктура от пристанища, канали, железопътни линии и пътища, за да интегрира промишлеността си с тази на своите съседи. Бедна на естествени ресурси, страната е принудена да внася значителни количества суровини и да изнася големи обеми готови стоки, което прави икономиката ѝ необичайно зависима от световните пазари. Основните вносни продукти са: храни, машини и оборудване, необработени диаманти, нефт и нефтопродукти, химически продукти. Главните износни продукти са:автомобили, храни, стомана, диаманти, текстил, пластмаси.
Франция заема водещо място в Европа по производството на пшеница, мляко, месо, картофи, захарно цвекло и грозде. Разнообразният климат оказва влияние върху специализацията на селското стопанство. Страната има традиции в шивашката промишленост. Световноизвестни са френските вина, мебели, порцеланови, бижутерийни и парфюмерийни изделия. Развито е производството на автомобили ("Ситроен", "Рено", "Пежо"), на самолети, ракети, кораби.При Сен Мало е построена първата в света електроцентрала, която използва енергията на приливите и отливите.

Люксембург започва своя промишлен възход в зората на 20-и век, когато за пръв път е представен модел на електродоменна пещ. Тази технология днес е в основата на стоманодобива в целия свят. Тя е и една от причините за просперитета и стандарта на живот, който страната има днес. Стомано- и чугунодобивът процъфтяват особено при възстановяването на Европа след Втората световна война. Люксембургските леярни изнасяли метални изделия за Белгия, Франция, Германия, Дания, Холандия, както и отвъд океана за Северна и Южна Америка. До 1997 г. Люксембург е на първо място по производство на чугун и стомана на глава от населението в света. Поради разцвета на банковото дело държавата взема решение да се закрият всички леярни и мини. "Мръсното" производство успешно е изнесено в Бразилия, а Великото херцогство се превръща в страна на услугите.

Дания в стопанско отношение е развита държава. В промишлеността се развива машиностроенето, химия, нефтопреработване, хранително-вкусова и малък дял се пада на добивните отрасли. Само 20 % от енергетиката се развива от собствени суровини. Селското стопанство е високоразвито и заема голям дял в стопанството. Водещо място има животновъдството, като значителна част е за износ.Силно развит е транспортът, като морският транспорт има водещо значение.

Германия е една от водещите икономически сили в света. Брутният вътрешен продукт възлиза на USD 1 936 млрд.щатски долара към 2000 г.. Селското стопанство заема 1,2% от икономиката, промишлеността - 30,4%, а секторът на услугите - 68,4%. Стопанството е високоразвито. Добиват се въглища, нефт, природен газ, готварска сол, калиеви соли. Развита е и черната и цветна металургия, машиностроителната, нефтохимическата, химическата, текстилната, кожено-обувната, хранително-вкусовата промишленост. Отглеждат се едър рогат добитък, птици, свине, овце. Добива се пшеница, ечемик, овес, ръж, картофи, захарно цвекло. Построени са 40 826 км жп линии, 656 140 км шосета, 2500 км петролопроводи. Износът за 2011 г. надминава 1 трлн. евро. Страната е най-големият износител и втория по големина вносител на стоки в света, жизненият стандарт е висок. В редица области на науката и техниката Германия заема водещата позиция в света.

Великобритания е родина на капиталистическия строй и дълго време е била най-голямата колониална, търговска, морска, финансова, индустриална и военна сила в света. Брутният национален продукт на страната през 1996г. възлиза на 1097 млн. долара, като така се нарежда на четвърто място в Европейския съюз след Германия,Франция и Италия. Обединеното кралство е втора страна в Европа след Русия по количество на добивите на нефт и газ. Черната металургия е традиционен отрасъл на промишлеността в страната. Добре развити са и всички останали отрасли като химическата, хранително-вкусовата, текстилната промишленост, както и селското стопанство, машиностроенето, транспортът.

2. Специфика на индустриалната политика в страните в преход.

Човечеството живее в епоха на преход от една обществена формация в друга. Сегашната епоха се отличава от всички подобни исторически преходи по това, че съдържанието и крайният резултат на революционните изменения вероятно ще са освобождаването на човека от неговата зависимост и подчинение на условията на производството, премахването на социалното неравенство и потисничеството във всичките им форми.

Успешното преминаване на една страна от централизирано планирана към пазарна икономика в голяма степен зависи от ролята на държавата. Важно направление в регулиращата роля на държавата относно структурната реформа е изграждането на адекватна пазарна среда, която да стимулира преструктурирането на икономиката.
Средата, стимулираща структурната реформа се формира от три основни елемента: законова среда, икономическа среда и институционална среда.
Законовата среда създава юридическата рамка на прехода към пазарна икономика, благодарение на която реформата получава свой социален статут и правна регламентация, съобразно националните интереси. За целта следва своевременно да се допълват действащите и да се създават нови закони, съгласно икономическите интереси.
По отношение на икономическата среда, политиката на държавата трябва да се съчетае с възможностите за инвестиции. По-важните направления за стимулиране на икономическата реформа са : данъците, акцизите и митата, кредитната политика, цените. Ниските данъчни ставки стимулират развитието на бизнеса и предотвратяват навлизането в сивата икономика. Митата и акцизите следва да защитят потребителите, както и стоките, предназначени за вътрешен пазар. За развитието на частния бизнес и успешното преструктуриране на индустрията е необходим достъп до финансово кредитиране.Определянето на оптимален размер на лихвите по кредитите, както и либерализирането на кредитната политика, са важни условия за активизиране на структурната реформа.
За да оцелеят в конкурентната борба и съобразявайки се с новите закони, все по-голяма част от частните фирми въвеждат в различни модификации системите за участие на работниците в печалбите и управлението, подбуждат активността им в труда и в контрола върху резултатите от труда.
Новите технологии и фискалните облекчения стимулират относително по-бързото развитие, гъвкавостта и ефективността на малките предприятия, в които собствениците са едновременно участници и организатори на производствения процес. Значителният прогрес в обобществяването на производството, засилената зависимост между всички елементи на труда и новите технологии, водят към дълбоки промени в стоково-пазарните връзки между обособените производители. Пазарът се превръща в организиран, контролиран и регулиран.Чрез съвременната глобална и бързо действаща система за информация, продавачите и купувачите са предварително ориентирани за потребностите и възможностите на производството. Това обстоятелство, както и сключваните между тях договори, им позволява планомерно да организират стопанската си дейност.
Присъщатата на стоково-пазарните отношения конкуренция се поддържа от националните законодателства и различни международни съглашения и организации. Чрез нея икономическите закони налагат своите изисквания на производителите.

2.1 Приватизацията - важна част от икономическата реформа на страните в преход.

Приватизацията, или възраждането на частната собственост и свободната стопанска инициатива е главното в съдържанието на демократическата революция, която се извършва навред из страните на тоталитарния социализъм. Тя е исторически процес, който има за задача да възстанови правото на човека на частна собственост и възстановяване на пазарните отношения в икономиката.
Стратегията за развитие на държавните фирми се базира на предварителната им класификация в групи по определени критерии, като за всяка група политиката за развитие е различна:
o І група - предприятията от нея ще бъдат преструктурирани след приватизацията им, като бъдещите собственици са задължени да направят необходимите инвестиции;
o ІІ група - за предприятията от нея се предвиждат мерки за подобряване на финансовата им дисциплина като елемент от програмите им за преструктуриране;
o ІІІ група - в нея са включени предприятия в много лошо състояние, чийто фалит е неизбежен. Тези предприятия задължително се ликвидират;
o ІV група - в нея влизат големи по размер предприятия, които са със сериозни финансови проблеми и не могат да бъдат ликвидирани, поради многото негативни последствия от това. Те се преструктурират след огромни капиталовложения в тях.
Необходимостта от съответна политика за индустриално развитие се поражда от слабостите на икономиките на страните в преход:
o Свръхзаетост в производството;
o Ограничения върху работодателите от страна на профсъюзите;
o Недостатъчен опит от гледна точка на внедряване на нови индустриални структури;
o Липса на научноизследователски изследвания в нови приложни области;
o Слаб мениджмънт, непригоден да се приспособи бързо към пазарните условия и непригоден да пласира продукцията на световните пазари в условията на агресивна конкуренция;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Индустриалната политика в България след 1990 г. – възможности и проблеми 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.