Индустриалната политика в България след 1990 г. – възможности и проблеми


Категория на документа: Други


o Лошо финансово състояние на предприятията и обслужващата ги банкова система.

Процесът на приватизация е един от най-трудните и продължителни. У нас той започва още през 1988г. с утвърждаването на указ № 56 на Държавния съвет, продължава в следващите няколко години. На 26.10.1990г. тогавашното държавно управление внася законопроект, който предвижда:
- възможност за преобразуване на държавни и общински предприятия в акционерни дружества и кооперации;
- независимост на органите за приватизация от органите на изпълнителната власт;
- дефиниран подход при вземането на решения за продажба и преобразуване на държавни и общински стопански предприятия;
- широка гласност и контролна всички процедури.
Главната мисия, заложена в законопроекта е връщането на принудително иззетата гражданска недвижима собственост и национализираните стопански предприятия, както и покупко-продажба на държавни и общински предприятия на частни физически лица. В момент, в който България е на дъното на икономическа криза / спадът в производството, безработицата, цените и инфлацията нарастват/, демократическата революция у нас навлиза в решителната си фаза. Приватизацията е сложен обществен процес, който се развива в конкретни исторически условия. У нас тя протича в условията на:
- неразградена политическа структура на тоталитарно общество;
- тежка национална политическа и икономическа катастрофа;
- напълно унищожена частна собственост във всички сфери на икономиката: производство, търговия, финансово-кредитно обръщение, изцяло потъпкана лична стопанска предприемчивост;
- разпаднали външноикономически връзки на страната, с ограничен износ на стоки и внос на суровини и материали - причина за нарастващ спад и спиране на производството;

Какво се случва след началото на този преходен период в страната ни? По-долу ще бъде проследено развитието на българската икономика в следващите години до наши дни, следвано от обща оценка за икономическата ситуация в страната.

3. Обща оценка за индустриалната политика в България след 1989г.

След смяната на политическата власт от 1989г., началото на радикална реформа беше поставено с въвеждане либерализацията на цените, на валутния курс, на търговията, заедно с прилагането на пакет от стабилизационни мерки през 1991г.
В годините на прехода българската индустрия навлиза в криза, типична за индустриите в преходните източноевропейски икономики. Адаптацията на индустрията към новите пазарни реалности след 1990 г. се оказва изключително трудна, очертава се процес на деиндустриализация на страната.
Въвеждането на Паричния съвет през 1997 г. и постигнатата макроикономическа стабилност допринасят за известно оживление в индустрията, но не и за преодоляване на кризата. Анализът на развитието на индустриалните сектори на страната в периода 1998-2002 г. показва многопланови измерения на кризата:
 За анализирания период средногодишният ръст на приходите от продажби в индустрията възлиза на 9,2 % и е индикация за известно оживление. Същевременно - съпоставен спрямо ръста в реалната икономика (18 %) и особено в сферата на услугите (24,2 %), ръстът на приходи от продажби в индустрията може да се оцени като недостатъчен.

Високо е нивото на задълженията в индустриалните сектори:
- средногодишният ръст на задълженията общо в индустрията през периода 1998 - 2002 г.е 12 % и е по-висок от средногодишния ръст на приходите от продажби (9,2 %).;
- общите задължения имат средногодишен ръст от 14,41 %, а за редица индустриални сектори ръст от 20 % до 45 %;
- сериозен проблем на секторите е междуфирмената задлъжнялост, където средногодишният ръст е до и над 30 %;
- средногодишният ръст на получените банкови заеми значително изпреварва ръста на приходите от продажби, в резултат от което в края на периода заемите заемат висок дял спрямо приходите от продажби;
- задълженията -могат да се оценят като изключително сериозен и сложен проблем за по-голямата част от индустриалните сектори.

Основни показатели на икономическото развитие в България

ПОКАЗАТЕЛИ
1990г.
1991г.
1992г.
1993г.
1994г.
БВП на глава от населението
1,922
943
1,008
1,276
1,187
БВП (темп на нарастване) %
-9,1
-11,7
-7,3
-2,4
1,4
Промишленост (темп на нараств.) %
-16,8



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Индустриалната политика в България след 1990 г. – възможности и проблеми 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.