Индустриалната политика в България след 1990 г. – възможности и проблеми


Категория на документа: Други



Главно средство на индустриалната политика в България беше специално създадения фонд за реконструкция и развитие (ДФРР) през 1991г. с помощта на международни организации. Целта на този фонд е да се финансират приоритетни за националната икономика отрасли с привилегии в условията на кредитиране. България е получила кредити от Световната банка, ЕО и редица страни на обща стойност около милиард. Приоритетните отрасли са определени в отделна програма, която включва инфраструктурните отрасли като първа група: транспорт, пътища, съобщения, информация и енергетика. Втора група включва селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост, туризъм и опазване на околната среда.

Оценката на постигнатото икономическо развитие на страната в най-общи линии може да се охарактеризира с различия в сравнение с развитите страни. Като цяло, в резултат на въздействието на научно-техническия прогрес, световната икономика се развива с бързи темпове.
След 1989 г., вследствие на раздържавяването на предприятията, частният сектор започва да се развива с бързи темпове. Увеличава се производството на стоки за народното потребление, както и износът.
Структурирането на бизнеса на малък, едър и среден, е важен показател за неговото състояние, гъвкавост и възможности за развитие. Това налага провежданата икономическа политика да бъде насочена и към осигуряване на баланс между малките, средните и големите предприятия, а чрез него към необходимото равнище на устойчивост, без което е невъзможно постигането на желаните стойности на основните макроикономически и социални показатели. Според проведено изследване, до 2007г. предприятията в страната са разпределени по следния начин: малки - 35,85%, средни - 34,2%, големи - 29,9%.
Местоположението на предприятията е друга важна характеристика, която е показателна от гледна точка на осигурен поминък на трудоспособното население и по отношение на вътрешноикономическата миграция на населението, свързана с намирането на работа. Според данните от 2007г., 73% от предприятията са разположени в областните градове, 7,8 % - в столицата и едва 3,1% - в селата.
Това обяснява по-високата безработица в малките населени места и масовото мигриране към големите градове. Картината в последното десетилетие не се е променила - по най-нови данни /източ. BTV новини/ 400 хил. българи работят извън населеното място, в което живеят.
Технологичното равнище на бизнеса е важен показател, доколкото предопределя високото равнище на ефективност на труда и кункурентното предимство на произвежданите стоки. Това обяснява усилията за бързо навлизане на информационните технологии в нашата икономика.
Състоянието на икономиката в най-голяма степен се характеризира от конкурентноспособността на произведените стоки и оказваните услуги. Хармонизацията на българското законодателство с европейското оказва влияние върху възможността за осигуряване на конкурентно предимство на стоките. С нея безспорно настъпват промени в качеството на икономическата среда. Те обикновено носят положителен знак дотолкова, доколкото:
==> Стимулират инициативност;
==> Мотивират себедоказване;
==> Формират конкурентна среда;
==> Ограничават неинституционализираната икономика;
==> Стимулират техническото, технологичното и организационно обновление на производството и др.
Всичко това води до повишаване конкурентността на стоките.

3.1 Практики на бизнеса за приспособяване към европейските пазари.

В началото на 90-те години на ХХ век Европейският съюз /ЕС/ започва формирането на общи европейски практики. В официален доклад на Министерството на икономиката и енергетиката "Българските малки и средни предприятия и участието им в усвояването на структурните фондове на ЕС", се отбелязва, че още през 1989г. Съветът на ЕС съгласува резолюция, в която се акцентира върху мерките, свързни с подкрепата на малкия и средния бизнес в ЕС.
За формирането на добри европейски практики в България, особено важно значение имат приемането и прилагането на четирите основни приоритета на Лисабонската стратегия:
1) Разширяване и подобряване на транспортната инфраструктура; повишаване опазването на околната среда и намаляване използването на традиционни енергийни източници;
2) Повишаване равнището на знанията и новите технологии за засилване на икономическия растеж, да се въведат практики като повишаване и подобряване на инвестициите в изследванията и технологичното развитие; подпомагане на новите технологии и популяризиране на предприемачеството; популяризиране на информационното общество за всички; подобряване достъпа до финанси;
3) Привличане и осигуряване на постоянна заетост на повече хора, както и модернизиране на социалната политика; гъвкавост на пазара на труда; инвестиране в човешките ресурси чрез осигуряване на по-добро обучение и придобиване на умения;
4) Подкрепа на икономическата диверсификация на селските региони.
Преди присъединяването на България към ЕС новите европейски практики у нас се създаваха върху основата на финансовата подкрепа на ЕС по линия на предприсъединителните финансови инструменти - ФАР, ИСПА, САПАРД, "Леонардо да Винчи" и "Сократ", като всяка от програмите има своята специфика.
Програма ИСПА /Инструмент за структурни политики за предприсъединяване/ стартира през 2000г. Тя е инструмент за финансово подпомагане в две направления - транспорт и околна среда.
Програма САПАРД работи в областта на земеделието и селските райони.

Присъединителното финансово съдействие за България от бюджета на ЕС за периода 2004-2006г. /в млн. Евро

Програма
2004г.
2005г.
2006г.
Общо
ФАР
157
174
193
524
ИСПА
135
146
158
439
САПАРД
53
54
111
218



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Индустриалната политика в България след 1990 г. – възможности и проблеми 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.