Индустриалната политика в България след 1990 г. – възможности и проблеми


Категория на документа: Други


През последните години, насочвани от ЕС, българските управници все повече налагат контрол върху бизнес средата у нас. Това, разбира се, има своите положителни и отрицателни страни. Малкият и средният бизнес все по-трудно успява да отговори на новите условия, което води до понижаване на конкурентоспособността му и фалит.
Малките и средни фирми се оказаха основните жертви на кризата и един от основните източници на безработица. Докато в началото на прехода, свободният пазар беше наистина свободен, т.е. неограничен от безкрайни изисквания, то в последните години сякаш политиката е насочена към погубване на малките предприемачи у нас. През 90-те години по пазарите можеше да се търгува свободно, нямаше изисквания за касова отчетност дори. Нишата на дребната търговия беше вариант за препитание на безработни лица. Разбира се, този вариант в никакъв случай не би могъл да бъде правилния подход за бизнеса, така че въвеждането на по-строг контрол бешше необходима мярка в борбата със сивия сектор.
През първото десетилетие на прехода се запазва положителна тенденция на индекса на бизнес климата, което се дължи именно на ефективното взаимодействие между публичната и частната сфера, а то се изразява в постепенното намаляване на държавната регулация, рационализация на бизнес практиките и постепенно укрепване на обществения контрол върху бизнеса.
Като причини за погиването на дребния бизнес, освен наложените законови рамки, влияние имат навлизащите чуждестранни инвеститори със своите големи вериги търговски и промишлени обекти;засиленият внос на стоки от съседни страни, също и от Китай, примамва нископлатежоспособното население да обърне гръб на българското производство и да се задоволи с понякога недотам качествена стока, но на ниска цена. Това принуждава българския производител да намали цената на своята продукция, което е нерентабилно,предвид извършените разходи. Така една фирма има два варианта - или да работи на загуба, за да оцелее и просто да присъства на пазара, или да преустанови своята дейност и да допринесе за повишаване на процента безработни лица...В подкрепа на дребните и средни предприемачи, през годините също се създаваха различни видове програми и възможности за финансиране. Нито една от тях, обаче, не се оказва достатъчно надеждна и правилно функционираща. Кредитното подпомагане естествено не е безвъзмездно и при неправилно инвестиране, доведе до още по-голяма задлъжнялост на фирмите. Висока е и степента на междуфирмената задлъжнялост.
Програмите за заетост, целта на които е да се подпомогне финансово частния сектор при наемане на служители, както и да намали безработицата, помагайки на безработни лица да намерят работа, също се оказа "нож с две остриета". За да спести от заплащане на труд, мениджърът се принуждава да наема неподходящи за съответната длъжност служители, което за един дребен бизнес понякога се оказва пагубно.
По данни на НАП за 2012г. 136 хил. фирми са подали декларации, че не извършват никаква дейност.
По Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020, се въвежда стратегия в областта на малките и средните предприятия . С нея България следва препоръките на ЕК и хармонизира националната си политика. Предимствата на този подход са, че ежегодно ще се проследява нейното изпълнение, като се измерва напредъкът на страната и се съпоставя с останалите държави членки в 10 области на действие - предприемачество, втори шанс за предприемачите, спазване на принципа "Мисли първо за малкия", отзивчива администрация, достъп до държавни помощи и обществени поръчки, достъп до финансиране, достъп до единния пазар, иновации и умения, околна среда, интернационализация на бизнеса.

Сред мерките по отношение на фалитите е ускоряване на процедурите и гарантиране закриването на фалирал бизнес в рамките на една календарна година.Предвижда се да се предоставят финансови консултации на свръхзадлъжнели малки и средни предприятия. Ще се предприемат и мерки за насърчаване на онлайн търговията на малките и средните предприятия.
Секторен подход в политиката към малките и средни предприятия предлага стратегия, като изтъква значението на високотехнологичните промишлени сектори и секторите на интензивните на знание услуги, за които се предвижда приоритетна подкрепа.
Представителите на българския бизнес трябва да прилагат ефективно управление, което изисква нов тип мениджърска култура и модерни ефективни управленски практики, съчетани с новите информационни технологии.
Българските предприемачи имат слаба информираност за изискванията на външните пазари. Високите разходи, които трябва да се направят за покриване на международните стандарти и други условия, свързани с интернационализацията на дейността, не са по силите на много български бизнесмени. Езиковите бариери, ниската мениджърска култура, незнанието на специфични съвременни управленски практики, са фактори, които също затрудняват постигането на конкурентоспособност на европейското пазарно пространство
Широко разпространение през последните години добива аутсорсингът. Евтината работна ръка и цялостно ниските за другите страни разходи, правят страната ни подходяща за развиването на тази дейност. България разполага с всички предпоставки за развитие на аутсорсинг услуги - стратегическо географско положение, близост до големи европейски страни и минимална разлика в часовите зони, добре образовани и обучени професионалисти, владеещи различни чужди езици.
Друг сектор, който се развива добре е селското стопанство. В началото на прехода, след връщането на национализираната частна собственост, българските земи пустееха, собствениците нямаха ориентация какво да правят с тях. След това, отново благодарение на европейската подкрепа, се въведоха множество програми за развитие на селските райони, които раздвижиха пазара на земята и нейната обработваемост, подпомогнаха хиляди предприемчиви българи в тяхната дейност.
В заключение, основният извод, който бихме могли да направим след краткия преглед на икономическото ни развитие през годините на преход, е следният: най-съществената стъпка по отношение на развитието на страната ни е направена-присъединяванетокъм еврозоната. От тук следва с повсъвместни усилия страната ни да продължи своето развитие, разумно управлявайки природните, трудови и финансови ресурси.
.

***

Използвана литература:

1. Б. Колев; Т.Ракаджийска; М.Стоянова; С.Тодорова, " Културни адаптации на българския бизнес в процеса на евроинтеграция", УИ "Стопанство", София, 2009
2. Състав. Б. Дуранкев; М.Радева, "Икономиката на кръстопът", Партиздат, София, 1990
3. С.Радославов, "Преходът", БСП, София, 1994
4. Р.Чобанова; П.Найденова; Р.Бакърджиева, "Икономически проблеми на иновационната политика в България", Стоп.академия "Д.А.Ценов", Свищов, 2005
5. П. Бучков, "Люксенбург - в страната на леярите коват правосъдието на бъдещето", статия http://www.novatarealnost.bg/
6. http://bg.wikipedia.org/
7. проф. д-р Митко Димитров, Индустриална организация, лекции

Приложение

СТОПАНСКА КОНЮНКТУРА
БИЗНЕС АНКЕТИ НА НСИ

МАРТ 2014 ГОДИНА

През март 2014 г. общият показател на бизнес климата нараства с 1.2 пункта спрямо
равнището си от предходния месец, което се дължи на подобрения бизнес климат в строителството и търговията на дребно.
Бизнес климатът в промишлеността се понижава с 1.3 пункта в сравнение с февруари поради по-неблагоприятните оценки на мениджърите за настоящото бизнес състояние на предприятията.
Същевременно обаче анкетата отчита леко подобрение на оценките им по отношение на производствената активност, като и очакванията за следващите три месеца са тя да се увеличи.
Несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене от страната продължават да са основните фактори, посочвани от промишлените предприемачи като пречка за развитието на бизнеса им.
Относно продажните цени в промишлеността преобладаващите очаквания на мениджърите са за запазване на тяхното равнище през следващите три месеца.
През март съставният показател "бизнес климат в строителството" се
повишава с 1.5 пункта,, което се дължи на подобрените очаквания на
строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващщите шест месеца. Основните пречки за развитието на бизнеса в отрасъла остават свързани с несигурната икономическа среда, финансовите проблеми и конкуренцията в бранша. По отношение на продажните цени в строителството мениджърите очакват те да останат без промяна през следващите три месеца.
Съставният показател "бизнес климат в търговията на дребно" нараства със 7.0 пункта в сравнение с предходния месец поради по-оптимистичните очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Регистрира се повишен оптимизъм и в прогнозите им по отношение на
обема на продажбите и на поръчките към доставчиците през следващите три месеца. Несигурната икономическа среда, недостатъчното търсене и конкуренцията в бранша продължават да са основните фактори, затрудняващи дейността в отрасъла, като през последния месец се наблюдава засилване на отрицателното влияние на първите два фактора. По-голямата част от търговците на дребно очакват продажните цени да се запазят през следващите три месеца.
През март съставният показател "бизнес климат в сектора на услугите" остава
приблизително на равнището си от февруари. По отношение на търсенето на услуги настоящата тенденция се оценява като леко намалена, докато очакванията за
следващите три месеца са по-оптимистични. Относно продажните цени очакванията на мениджърите са те да останат без промяна през
следващите три месеца.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Индустриалната политика в България след 1990 г. – възможности и проблеми 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.