На вниманието на
Д-р. Р. Домусчиева
Курсов проект
по "Политически организации и институции на тема
Институции на законодателната и изпълнителната власт и тяхната специфика в политическата система в Република България"
Изготвил:
Радка Златкова Атанасова
Специалност: Макроикономика
Факултетен номер: ...............
Държавната власт е организирано ръководство на държавата. Нейното функциониране се основава на принципа на разделение на властите.
Държавното управление е системата от институции, осъществяващи дейността на държавата. То обхваща средствата за осъществяване на държавната политика, както и механизмите, по които се определя тя.
В България има ясно изразено разделение на държавната власт на законодателна, изпълнителна и съдебна. Основен закон в България е конституцията, приета през 1991г. За разлика от много държави, които не определят пряко формите на държавно управление, българската Конституция изрично регламентира, че България е република с парламентарно управление. Това означава, че нейната изпълнителна власт е подконтролна и политически отговорна пред парламента ( Народно събрание ), а държавният глава - президент, без да е включен в някоя от властите, изпълнява отделни функции, свързани с тях и има балансираща роля в политическата система.
Изпълнителната, законодателната и съдебната власт се осъществяват от независими институции, но в своите отговорности те взаимно се контролират. Тези клонове на държавно управление са автономни, но все пак са взаимообвързани, без да са подчинени един на друг. Разделението на правомощията е такова, че не може единият клон на властта да упражнява власт, която влиза в отговорностите на друг клон.
Идеята на Джон Лок за разделение на властите е възприета още в първата българска конституция от 1879г. и прилагана с разбирането, че държавните органи трябва да си взаимодействат, но и взаимно контролират и възспират, така че нито един от тях да не се окаже с решително надмощие над останалите. Разделението на властите се прилага в пълнота с действащата Конституция на Република България.
Изпълнителната власт (от латински executio - изпълняване, извършване) е образувана от правителството и административната част на държавната власт. Тя е система от институции, натоварена с практическото налагане и изпълнение на законите, приемани от законодателната власт.
Висшият орган на изпълнителната власт е правителството. Той поема функцията да вземе политическите решения на основата на съществуващите закони в рамките на конституцията и да ръководи държавата. Администрацията трябва да ги приложи в политическата реалност.
България по силата на своята Конституция е парламентарна република, което определя, че основният изпълнителен орган в страната е Министерският съвет. Той е с обща компетентност. Министерският съвет е ръководител и организатор на изпълнителната власт, респективно на цялата държавна централна и местна администрация на вътрешната и външната политика на страната.
Министерският съвет осъществява своите правомощия като приема юридически актове - постановления, правилници, наредби, решения и разпореждания. Състои се от министър-председател, заместник министър-председатели и министри съгласно чл.108, ал.1 от Конституцията. Осемдесет и деветото правителство на България управлява от 29 май 2013г.. По предложение на избрания министър-председател се избира съставът на Министерския съвет.
Заседанията на министерският съвет се провеждат веднъж седмично, като при необходимост министър-председателят може да свика и извънредни заседания. Правомощията на министерският съвет се прекратяват с гласуване на недоверие на министерския съвет или на министър-председателя, с приемане на оставката на министерския съвет или на министър-председателя, при смърт на министър-председателя.
Изискванията към членовете на Министурския съвет са посочени в чл.110 и чл.65 от Конституцията:
- български граждани, без друго гражданство;
- навършили 21 години;
- не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание ЛС.
Членовете на Министeрски съвет не могат да изпълняват друга държавна служба. Ако министър-председателя прецени, то по негово предложение може да се извърши промяна в министерския съвет, като:
- се създаде ново министерство;
- се слеят министерства и се образува ново;
- се влее министерство в друго.
Редактор: Снежина Стоянова
