Интелектуална собственост


Категория на документа: Други



7) реализирането на архитектурен обект

8) предлагането на произведението за достъп от неограничен брой лица по време, място, начин, индивидуално избрани от всеки от тях (интернет достъп)

9) внос, износ или друг вид търговско действие с предмет обект на авторско право в търговски количества, независимо от това дали те са произведени легално или в нарушение на закона.

Авторът има право на възнаграждение за всеки вид и всяко поредно използване на произведението. Имуществените авторски права водят началото си от първият закон в областта на авторското право, известен като:"Закон за печатарската гилдия, Законът на Ана Стюард от 1609 г.". Този закон предвижда закрила на правата на лица, които осъществяват тиражиране и разпространение на авторски произведения, като за целта са вложили значим финансов, човешки и времеви ресурс. Тук не е фокус на вниманието моралната страна на авторското право, а икономическата.

Авторското право като всички видове права в областта на интелектуалната собственост е с ограничен териториален и времеви аспект както следва:

- в териториален план автороското право действа на територията на страната където е възникнало произведението

- времеви аспект - принципът е авторското право се закриля докато авторът, респ. Последният преживял съавтор е жив и 70 години след смъртта. Този принцип се нуждае от доуточнение - срокът на авторското право започва да тече от 01.01. на годината, следваща публикуването, разгласяването или показването на произведението. Тези срокове са различни за произведения, създаден под псевдоним, аноним и т.н.

Концепция за Интелектуална собственост. Обхват и съдържание на понятието "интелектуална собственост" Индустриална, художествена собственост като подсистеми на интелектуалната собственост. Парижка конвенция за закрила на интелектуалната собственост. Бернска конвенция за закрила на произведенията на литературата и изкуствата. Конвенция за учредяване на световната организация за интелектуална собственост. Системата за интелектуална собственост в България.

Интелектуалната собственост (ИС) обхваща резултатите на човешкия интелектуален труд. ИС като система включва:
1) обекти, резултати на човешкия интелектуален труд
2) отношения - правни, икономически и управленски, които възникват при реализацията на обектите на ИС.

За разлика от традиционните продукти същността на интелектуалните продукти не е в техния материален носител, във формата на обективиране, а в информацията, която те носят. Известният изследовател в областта на ИС Уилям Корниш дефинира ИС като:"съвкупност от идеи и информация с икономическа стойност". С други думи интелектуалната собственост не се отнася до копия на книги, видео- или аудионосител, съоръженията, които са създадени въз основа на нея, а в новото творческо решение, което те представляват. ИС като значим икономически ресурс на съвременността е конституирана (организирана) като специална система от правни норми за тяхната закрила и специализирани институции, чиито функции са закрила и преследване на нарушенията в областта на ИС. Едно от 17-те специализирани учреждения на ООН, което показва значимостта на проблема, е Световната организация за интелектуална собственост (СОИС). Създадена е през 1967 г. на основата на съществуващите преди това Парижки съюз (ПжС), създаден от членовете на държави, подписали Парижката конвенция за закрила на ИС през 1883 г. (ПжК) и Бернски съюз (БС) от 1886 г. от държавите, подписали Бернската конвенция.

Конвенцията за учредяване на СОИС от 1967 г. в своя чл.2 определя съдържателния обхват на понятието "обекти на ИС" така:
1) произведения на литературата, изкуството и науката (Л, Н, Изк. )- литературни произведения, в т.ч. произведения на техническата, художествената, научна и документална литература (журналистика, публицистика и т.н.), музикални произведения, сценични произведения, произведения на изобразителното, приложното и дизайнерското изкуство, филми и други аудиопроизведения, архитектурни произведения и много др., които представляват съдържателния обхват на понятието обекти на художествено-литературната собственост с правен еквивалент "авторско право"
2) изпълнения на артисти, звукозаписи и радиопредавания - изпълненията на артисти, резултатите от продуцентската дейност в областта на звукозаписа, филмовата и др. творчески индустрии; права на производители на бази данни и много др. Тази група обекти разширяват художествената собственост и са известни още като сродни на авторските права.

Посочените в 1) и 2) обекти = Художествена собственост (Хж.С)

Основният нормативен акт в международната правна система в областта на Хж.С е Бернската конвенция 1886 г.

3) изобретения във всички области на човешката дейност (Из.) - резултатите на човешкия интелектуален труд във всички области на техниката, в т.ч. продукти, методи за производство, за използване химически съставки и др., създавани и използвани, в който и да е от отраслите - машиностроене, химия, металургия, текстил или др. дейност, предназначена за удовлетворяване на човешките потребности.
4) научни открития (НО) - установяване на факти и закономерности от материалния свят, които подлежат на доказване. Тук се включват закони от областта на т.нар. точни науки, от областта на естествените науки (пр. Закон за запазване на енергията, Нютонов закон). Този обект на ИС, който представлява само регистрация на съществуващи явления в природата е специфичен обект, за който не търсим правна закрила. Тези обекти само се регистрират по специална конвенция (дата, наименование, име).
5) промишлени дизайни (ПД) - обект на ИС, който обозначава всички художествено-творчески решения, отнасящи се до краен търговски продукт (стока), може да се заключава във форма (бутилката на Coke Cola), цветове, графични решения, опаковка, печатни шрифтове и т.н. Промишленият дизайн като резултат на човешкия интелектуален труд има огромен икономически потенциал, изразяващ се във възможността за трудова идентификация и диференциация и на основата на това изграждане на фирмен имидж и повишаване конкурентноспособността на продуктите.
6) тъгровски марки, имена и други географски означения - представляват знаци, които служат за разграничаване на резултатите на стопанската дейност на един бизнес-участник от идентични или сходни други бизнес-участници, т.е. марки на стоки и услуги, наименования и указания за произход (пр. Каберне Сувиньон, Произведено в България). Търговските марки и другите географски означения са обекти на ИС поради притежавания от тях значим икономически потенциал в сферата на обръщение. Те служат за идентифициране и разграничение на различните бизнес-участници, на предлаганите от тях стоки или услуги, на очаквани параметри на качествата на стоките или услугите и на тази основа повишаване на конкурентноспособността.
7) преследване на нелоялна конкуренция - В областта на търговската дейност всеки бизнес-участник проявява определено поведение. Неговото поведение често наред с лоялните бизнес действия съдържа и нелоялни такива. Под нелоялни действия (нелоялна конкуренция) Парижката конвенция разбира:"всички противоречащи на частната делова практика действия на бизнес-участниците. Те могат да бъдат различни, заблуждаващи, объркващи или дискредитиращи. Това е обект на ИС, защото нелоялните действия се отнасят до чужди интелектуални постижения, използвани без основания и в ущърб на чужд търговски имидж.

Обектите, посочени в 3)-7) вкл., без 4) представляват съдържателния обхват на понятието индустриална собственост (Ид.С), чиито основен международен нормативен акт е Парижката конвенция за закрила на ИдС - 1883 г.

8) всички други права върху резултати на човешката интелектуална дейност

С този текст се обозначават всички нови научни изследователски творчески резултати като: мултимедийни продукти, компютърни програми, видеозаписи, програми на радио- и телевизионни и други излъчващи организации, биотехнологични постижения и много др. Обхващат се резултатите на новите информационни, комуникационни, генетични, оптико-електронни и други технологични постижения предимно от началото на ХХ в. насам. Тези резултати формират съдържателния обхват на понятието нови обекти на ИС (НО).

Основният международен нормативен акт в областта на ИС е Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост. Подписан е 1883 г. и конституира основните принципи за закрила на индустриалната собственост. Те са:
1) принцип на националното третиране - всяка страна-членка на Парижката Конвенция се задължава да осигури същата правна закрила за обектите на индустриалната собственост, за гражданите от страни-членки на Парижкия съюз, както за своите собствени граждани. Този принцип се нарича още принцип на равнопоставеност и недискриминация. Той изисква дефинирането на понятието гражданин:"физическо лице с местожителство на територията на страна-членка на Парижката конвенция или юридическо лице със седалище, производствен или търговски офис на територията на страна-членка".
2) принцип на конвенционен приоритет - чл.4 от Парижката конвенция дефинира принципа така:"Ако гражданин на страна-членка на Парижката конвенция е подал редовна заявка за патентоване на обект на индустриална собственост в коя да е страна-членка на конвенцията. То тази заявка се ползва с приоритет по отношение на всяка следваща заявка за същия или подобен обект на индустриална собственост както следва:
за изобретения - 12 месеца
за промишлен дизайн и марки - 6 месеца

пр. Ако на 03.10.2006 г. български изобретател подаде заявка в Патентно ведомство на Република България за патент, то същата заявка за същото изобретение ще има конвенционен приоритет за всички страни-членки (до 02.10.2007 г.).
3) принцип на изложбен приоритет - чл.11 от Парижката конвенция:"Ако потенциален обект на индустриална собственост е представен на международна изложба, то този обект се ползва с приоритетен период за заявяване на закрила, в която и да е страна-членка на Парижката конвенция. В България изложбен приоритет предоставят само Пловдивски панаир и ЕКСПО. Заявяването в България е до 1 м.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Интелектуална собственост 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.