Интелектуална собственост


Категория на документа: Други


4) принцип за задължително създаване на правни норми и административни структури в областта на индустриалната собственост от държава-членка на Парижкия съюз - всяка страна-членка на Парижката конвенция е длъжна да създаде закони и структура.

България е страна-членка от 1921 г. по силата на подписания 2 години преди това Ньойски договор. Към края на 2003 г. броят на страните-членки на Парижката конвенция е 217. Това са всички страни от развита Европа, от Северна Америка, приблизително 1/3 от Африканските страни и няколко страни от Азия. В България има създадено законодателство и структури в областта на Индустриалната собственост.

Първият закон в областта на индустриалната собственост е Законът за марките от 1891 г.

Понастоящем България има действащо и напълно синхронизирано законодателство в областта на индустриалната собственост.

Изобретенията се регламентират със Закона за патентите от 1993 г.

Промишленият дизайн - със Закон за промишления дизайн от 1999 г.

Марките и географските означения - Закон за марките и географските означения от 1999 г.

Актуалният закон за защита на Художествената собственост е Законът за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) от 1993 г.

В Индустриалната собственост - Патентно ведомство на Република България

В областта на Авторското право - Отдел за авторското право към министерство на културата.

Основният нормативен акт в Художествената собственост е Бернската конвенция. Основните принципи, залегнали в нея са:
1) принцип на национално третиране - в областта на художествената собственост. Идентичен е с принципът на национално третиране в областта на индустриалната собственост, защитена от Парижката конвенция
2) принцип на автоматичност на закрилата - в областта на художествената собственост. Означава, че авторско-правната закрила върху произведения на науката, литературата и изкуството възниква автоматично с факта на създаването им. Няма условия за депозит на екземпляри или регистрация на произведението
3) принцип на независимост на закрилата - всяко произведение на науката, литературата и изкуството се ползва с авторско-правна закрила във всяка страна-членка на Бернската конвенция, независимо от съществуването или отсъствието на подобна закрила в страната на произход на творбата.

Компютърни програми

Компютърните програми представляват подреден набор от инструкции, способни, когато са въведени в четяща се от машина среда, да изпълнят определени функции или да постигнат определен резултат. Редът, в който следват инструкциите, е изключително важен за работата на машините. Едни и същи команди, въведени в различен ред, водят до различни резултати. Често пъти понятията софтуер и компютърна програма се разглеждат като идентични. Но софтуерът е по-общо понятие, което включва:
* Компютърна програма
* Описание на програмата
* Допълнителни материали, целящи улесняване работата на потребителя с тази програма

В зависимост от целите, които трябва да постигне, софтуерът се дели на:
- системен софтуер - поддръжка работата на основния процесор
- приложен софтуер - предназначен за улесняване работата на крайния потребител (текстообработващи програми, програми за разглеждане на изображения, за използване на интернет).

В зависимост от начина на достъп до софтуера разграничаваме:
- платен
- свободен
- софтуер с отворен код - това е софтуер, чийто основен код е достъпен за потребителя. Потребителят може да променя софтуера съгласно своите изисквания и потребности. Този софтуер може да е достъпен свободно или срещу заплащане като сумата е минимална.

Компютърните програми са интелектуални продукти, създадени в резултат на творческата дейност на човека. Закрилата на компютърните програми като обект на интелектуалната собственост възниква сравнително късно и затова те попадат в групата на новите обекти на интелектуална собственост. Основните международни документи, които регламентират закрилата на компютърните програми са:

* Споразумение за свързаните с търговията аспекти на интелектуалната собственост (Trips)

* Директивата на ЕИО относно правната закрила на компютърните програми

* Договори за авторското право на WIPO

* Предложение за директива, относно закрилата на изобретения, осъществявани с помощта на компютър - отхвърлен е от Европейския парламент, но съдържа ключови моменти, относно стъпките по закрилата на този вид изобретения и тълкуване на критериите за патентноспособност с оглед на специфичните им характеристики.
Във всички тези международни документи, без последното, компютърните програми се разглеждат като литературни произведения по смисъла на Бернската конвенция. Ето защо те се закрилят от системата на авторското право. Възможно е да се закрилят и като изобретения, в случаите, в които не са изрично изключени като обект на закрила от патентното законодателство и отговарят на критериите за патентоспособност. В България компютърните програми се закрилят от Закона за авторското право и сродните му права. Когато се иска закрила за компютърни програми, инкорпорирана в техническото устройство, е възможна и патентна закрила, чрез закона за патентите и регистрациите на полезните модели. Българското законодателство позволява натрупването на закрила, така че, когато компютърната програма отговаря на критериите, създателят й може да я защити и като изобретение и като обект на авторско право. (Има законодателства, които не позволяват това натрупване на закрила).



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Интелектуална собственост 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.