Интеркултурни комуникации


Категория на документа: Други


Множеството определения на културата и различните подходи за нейното изучаваневключват:
-атрибутивен подход(Тейлър)-за него е характерно че той обединява в един комплекс знанията, вярванията, моралните норми, обичаи, традиции и т.н.
-културата като социално наследство-тя се предава от поколение и включва: фундаментални идеи, практики и очаквания. Културата се предава чрез символи от родителите на децата които на свой ред я предават на своите деца и т.н. Т.е. извода е че културата се научава в социалната група или тя не се придобива по рождение. Този подход е свързан с идеята за управляването на поведението на индивидите в групата. Символите, значенията и нормите в този случай изразяват и интерпретативното естество на културата. В известен смисъл този подход може да бъде наречен интерпретативен и той е много близо до взаимосвързаността между комуникацията и културата. В този случай културата се определя като специфичен начин на решаване на различни проблеми в групите. В контекста на интеркултурните комуникации можем да обединим и двата подхода: културата се научава, тя използва символи и норми, вярвания, ценности, които управляват поведението на индивидите и им помагат да решават възникналите проблеми.
КУЛТУРАТА СЕ НАУЧАВА
Културата се научава в групите в процеса на комуникация между деца и възрастни приятели и учители в процеса на тяхната социализация. Т.е. културата се научава от индивидите в групите. Например как майка разговаря с децата си.
В две различни части на света обаче две бебета родени по едно и също време ще бъдат научавани да отговарят на различни физически и социални стимули по различен начин. Например бебетата на едно място могат да бъдат научавани да се усмихват на непознати лица, а в друго място те могат да бъдат научавани да се усмихват само в специфични случаи. В САЩ на децата се предоставя от ранно детство възможността сами да вземат решения за това какво да правят съобразно желанията и предпочитанията си. В други култури обаче родителят никога няма да допусне да остави детето да прави каквото си иска а ще му нареди.
Културата се научава и чрез обясненията които обхващат природни и социални събития около индивидите. Родителите казват на детето че това е добро и защо е добро. В различни културни общности по различен начин ще се обясни на детето. Онези лица с които децата контактуват могат да проявят различни видове поведение.
В интеркултурните комуникации не се интересуваме от тези варианти а от следствията които обхващат или отличават всичките тези семейства поведението на членовете на които формира базата на тяхната култура. В този смисъл е интересно да се проследи как тези основни интерпретации на събитията около тях които те в последствие използват като един филтър по отношение на възприемането на средата около тях.
В КУЛТУРАТА ИМА СИМВОЛИ
Използваните в културата символи са свързани с факта че тя съществува в съзнанието на хората. Символичното значение на културата се споделя от индивидите в социалната група като така се формира и нейния фундамент или база. Далеч не всички индивиди обаче споделят в съответната група нейните символични значения. В този смисъл за култура следва да говорим когато нейните символични значения и идеи се споделят от сравнително голяма група от хора.
КУЛТУРАТА ПРЕДПОЛАГА ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ВЯРВАНИЯ,ЦЕННОСТИ И НОРМИ
Споделените от индивидите в социалната група символични системи които формират базата на културата са тези които обхващат вярванията, ценностите и нормите. За нас е достатъчно да знаем че вярванията се отнасят към основното разбиране на дадена група от индивиди, хора за това какъв е светът около тях и кое е истина и кое не и т.н. Ценностите се отнасят към това какво индивидите в групата разбират по отношение на смисъла на доброто или лошото или по отношение на това кое е важно и кое не е. нормите засягат правилата за адекватното, подходящото поведение което да гарантира и съответната реакция, очаквания или желания на социалните групи.
НОРМИТЕ, ВЯРВАНИЯТА И ЦЕННОСТИТЕ УПРАВЛЯВАТ ПОВЕДЕНИЕТО НА ИНДИВИДА
По културата в съзнанието на хората очевидно можем да гадаем каква всъщност е тя. Все пак резултатът от вярванията, ценностите,нормите е този че те въздействат в макросоциологически смисъл върху поведението на хората. С други думи възприетите вярвания, ценности и норми помагат на хората да установят за себе си какво означават нещата около тях кое е важното какво следва да се направи. Културата установява и една предсказуемост по отношение на контактите между отделните хора. Различието в културите може да бъде проследено в различни начини чрез които хората извършват ежедневните си рутинни дейности. В даден географски регион хората които взаимодействат по между си в хода на времето формират т.нар. социални връзки които им помагат да стабилизират и взаимоотношения и взаимодействие а и съответните модели на поведение. Установените и стабилизирани образци на поведението на лидер в групата на свой ред формира базата за предсказуемите реакции на други индивиди и на свързаните с тях очаквания.
КУЛТУРАТА ПОМАГА ДА БЪДАТ РЕШАВАНИ ВЪЗНИКНАЛИ ГРУПОВИ ПРОБЛЕМИ
Културата по принцип предполага присъствие на големи групи от хора. Ако в съдържанието на същия този термин култура-в неговата интерпретация включим и по-малки групи хора или отделните индивиди-тогава ще отстраним от анализа важното различие между култура и междуличностна комуникация. Наистина разликата между интеркултурните и междуличностните комуникации установява основата за анализа на ефекта от културните различия върху формирането и развитието на междуличностните отношения. Например ако всеки ден работим с една и съща група хора редовно се срещаме с тях и разговаряме по между си несъмнено ще започнем да развиваме заедно общи възприятия на нещата около нас които ще рефлектират върху комуникационните не действия, върху техните характеристики. Въпреки че някои хора биха пожелали употребата и интерпретацията на понятието " култура" да обхваща и връзките които се появяват в едни малки групи от хора, за предпочитане е да се направи разлика между установените вярвания, ценности и норми които се отразяват върху техните комуникационни контакти и онези уникални очаквания, традиции и опит които възникват като резултат от специфичните междуличностни отношения. Тогава е възможно да ограничим употребата на понятието "култура" до равнището на много по-голяма социална група организирани на дадено място в дадено време.
Културата днес се използва за да характеризира различни типове големи социални групи по отношение на признака- на пол, професия, етнос......

10. Културата и свързани с нея термини. Култура и нация
Това са термините "нация", "раса", "етнос" или етническа група. Много често тези термини са свързани и с употребата на понятието "култура". Субкултурата е един друг термин който се употребява в случаи когато се обсъждат различни групи от индивиди и комуникацията между тях в културен контекст. Има съществени различия между всички тези термини по отношение на група от индивиди към които те се отнасят. Например термините "култура" и "нация".
В ежедневието сме привикнали да употребяваме двата термина много често като почти еквивалентни понятия. Въпреки че има страни с преобладаваща културна група, в повечето съвременни страни наблюдаваме голямо множество от култури които функционират и се развиват в техните граници. Нацията е един политически термин който се отнася към съответната държава и към властовите структури в нея които я управляват. Това управление има отношение към начина и по който се избират ръководителите на съответната държава към правилата на нейното функциониране и развитие; към общото законодателство, финанси; към създаване, функциониране и развитие на силовите структури; към правилата за прилагане на съдебната и законодателна власти. Външната политика също се определя от нацията а не от културата. Културата и културите които съществуват в определени граници на националната държава разбира се оказват влияние върху управлението. Но термина "култура" не може да бъде уеднаквен с "нация". Например японската нация е една хомогенна в културно отношение нация. Следователно думата "японска" спокойно може да бъде използвана като синоним по отношение на нация и култура. Япония обаче е изключение в списъка на съвременните държави които притежават в границите си само една култура. САЩ в същото време са красноречив пример за съвременна държава която притежава няколко съществени културни общности които живеят в нейните териториални граници-афроамериканска, местна американска, латино-американска, азиато-американска. Тези специфични групи притежават свои специфични култури. Членовете на тези общности заедно с американците с европейски произход са граждани на САЩ и съставляват цялостното единство на т.нар. американска нация.

11. Култура и раса
Расата като термин фиксира тези генетични или съществуващи на биологична основа сходства между хората които ги правят уникални и различни от другите индивиди в рамките на една определена социална група или общност. Днес се приема че употребата на този термин като критерий за класификация не е адекватен и подходящ до колкото става дума за членовете на една социална общност която по брой надхвърля броя на хората обединени с термините "нация" или "култура"
В подобен случай е допустима употребата на термина "раса". Например т.нар. кавказка раса обхваща много голямо множество от хора които в същото време не са членове на една и съща национална или културна общност. Много западно европейски страни днес имат население от кавказката раса. Освен това между хората от кавказката раса които живеят в дадена страна има ясно изразени културни различия. В България има културни различия по отношение на отделни групи където има хора от същата кавказка раса. Подобно е положението в Норвегия, Англия, Германия и др.
Понякога расите и културите се използват за да се откроят отделни социални групи в едно по-многобройно общество. Понякога расите се използват за да се установи културно различие между социалните групи. Например отново в САЩ историята на афро-американците допуска употреба на термина "раса" за да се отделят афро- американците като социална група от тази на американците от кавказката раса. Афро-американската култура е източник за открояване на идентичността на членовете на черната раса в САЩ. Американските учени днес утвърждават че афро-американската култура която има за свои корени традиционната африканска култура е различна и е уникално-своеобразна. При това в географските граници на САЩ същата тази култура вече развива свои модели и образци. Така един нигериец от Африка и един афро-американец от САЩ са и двамата по произход от една и съща раса но и двамата са носители на различни културни образци. Също и далеч не всички черни хора в САЩ са носители на афро-американската култура защото много от тях притежават собствена идентичност която се корени или е създадена в културната среда на Южна Америка, Централна Америка или в Африка-страни които в географски смисъл са далеч от Нигерия. Както историята показва употребата на термина "раса" е възможно да предизвика предразсъдъци и в мислене, емоции а и в поведението на отделни индивиди в определено време и място. Ако това се случи определено възникват бариери които възпрепятстват общуването между хората в контекста на интеркултурните комуникации. Пример в това отношение предлагат САЩ и най вече в Южните щати. Там категоризацията на хората по расов признак е основа за дискриминационни отношения и дори за физическо унищожение на отделни хора отличаващи се от другите единствено по цвета на кожата. Разбира се става дума за расизъм и геноцид.

12. Култура и етнос
"Етническата група" или "етносът" са други два идентични термина които свързваме с термина култура. Етносът се употребява когато става дума за голямо разнообразие от групи членовете на които имат общ език, исторически корени, религия и идентичност едновременно с тази която отличава идентичността на нацията, на нейната култура. Естеството на отношенията на етноса към националната култура се определя от други важни характеристики. Например много хора в САЩ и днес подържат принадлежността си към етническата група на техните прадеди които са емигрирали от други нации и културни ареали. Отново в САЩ днес е прието някои хора да твърдят че са германци, гърци, архонци до колкото става дума за произход, традиции, обичаи характерни за съответния етнос. Много от тези индивиди обаче в настоящето са типични представители на т.нар. европеско-американска култура. В други случаи има съвпадение със съответната култура. Например в бивша Югославия има три главни етнически групи-сърби, хървати и словенци. Всеки техен отделен член има свой език и съответно свой специфичен културен облик. Всички тези групи са включени в пределите на бивша Югославия след Втората световна война в една национална държава. Възможно е членовете на дадена етническа група да притежават много други различни културни черти. Например евреите живеят днес в различни части на света но всички те имат една обща етническа идентификация. Въпреки факта че всеки един от тях принадлежи и на различни културни среди а е и гражданин на много и различни нации и държави.

13. Култура и субкултура
Субкултурата е термин който се използва по отношение на малка група хора разделени от расов или етнически признак. Това са хора които са носители на обща национална култура. За пример можем да използваме отново САЩ в които наблюдаваме както афро-американци така също и арабо-американци както и местни американци и латино-американци - те са членове на съответните субкултурни общности в границите на САЩ. Термина субкултура има едно значение КОНОТАЦИЯ което е възможно да предизвика проблеми, когато неговото съдържание бъде интерпретирано в контекста на подчинението и на господството на по-широко разпространената култура. Днес е важно да се знае че повечето от различните културни общности трябва да съществуват заедно на база равноправие, равнопоставеност, уважение, достойнство и приятелство.

14. Определение на интеркултурната комуникация
1. Кога комуникацията става интеркултурна? 2. Какво я обособява от неинтеркултурната комуникация? 3. Какво означава да си компетентен по отношение на интеркултурната комуникация?
Най-простият начин да дефинираме интеркултурната комуникация е да използваме съдържанието на термина комуникация и да прибавим "между хората от различни страни". Следователно интеркултурната комуникация е символична,интерпретативна а и контекстуална. Когато я разглеждаме като процес на взаимна обмяна на значения - мисловно съдържание и емоции между хората от различни страни. От теоретична гледна точка тази дефиниция е коректна и точна. Но възниква въпросът - приложима ли е в практически смисъл?
Може да се случи лица от една и съща страна да са много различни в контекста на комуникацията между тях. Различията засягат вербалните(словесни) или невербалните значения(кодове); взаимоотношенията в културната среда в която те живеят; ролите които изпълняват в своето културно обкръжение а и възприятията на обкръжаващата социална и природна действителност. Възможно е и обратното- две лица от различни страни в даден момент да се потопят в едно и също културно обкръжение където времето на престоя им там да продължи година, две, пет. Очевидно тези две лица след време ще притежават социален опит който има еднакви характеристики- културни рамки на съществуване вкл. и местния език а и комуникационните контакти с хората около тях.
Възможен е и друг случай- двама чужди студенти да живеят заедно по време на своето обучение в университет. Най-малкото различие което можем да фиксираме е по отношение на облекло както и цялостната културна рамка.
ИЗВОД: ИКК наистина е символичен, интерпретативен и контекстуален процес на взаимна обмяна на значения, на емоции между хора със значителни различия които е възможно да предизвикат и твърде различни очаквания и интерпретации в условията на възникналата комуникационна ситуация cros-cultural inter-cultural са синоними на ИКК. Най-често се използват в случаите когато става дума за много култури. Обикновено се извършват серии от интеркултурни анализи и сравнения. Пример за подобни изследвания е изследването на погребални ритуали или сватбени обреди в различните култури. Тези изследвания могат да бъдат причислени към кроскултурологичните. Това са много полезни изследвания които подпомагат разбирането на културните различия. В контекста на ИКК често се употребява термина международна комуникация. Този термин се отнася до взаимодействията между хората от различни националности.
Естествено комуникацията между хората от различни страни е и интеркултурна комуникация но не винаги това е така. Например две лица от различни страни които живеят в България осем години и взаимодействат /комуникират/ по между си. В този случай обаче комуникацията между тях не е интеркултурна. Освен това прилагателното международна ограничава разбирането за времевите и за причинните рамки за осъществяване на ИКК. Например и в националните граници е възможно да се случи ИКК - транснационална компания е възможно да изпрати свой представител в клона си в дадена страна.
Когато става дума за средствата за масова комуникация или за масова комуникация- в сравнение с ИКК този тип комуникация не е междуличностна. ИКК в традиционното си разбиране е междуличностна комуникация. Възможно е обаче масовата комуникация да повлиява върху междуличностната комуникация между лицата от различни културни обкръжения. Например българските граждани имат представа за живота в САЩ, Русия, Англия, Швеция от телевизия, вестници, списания, книги, радио или те притежават съответните знания и очаквания получени посредничеството на СМК.

15. Анализ на интеркултурните комуникации
Културните различия създават различни очаквания и интерпретации в различни комуникационни ситуации и този факт е основанието да се стремим да бъдем подготвени предварително за тях. Бизнесът, правителството, институциите имат интерес от осъществяване на успешна ИКК. В противен случай са възможни неосъществени бизнес инициативи и провалени държавни проекти. За да не се случи това и за да бъдем адекватно подготвени е необходимо да обърнем внимание върху:
1.Активната роля на лицата които участват в ИКК
2.Спецификата на контекста и на междуличностните отношения в условията на които се осъществява ИКК
3.Комуникационното поведение което осъществяваме в съответната интеркомуникационна ситуация. Това поведение трябва да бъде адекватно или подходящо да отговаря на очакванията и на изискванията свързани със съответната ситуация. Казано иначе подходящо или адекватно комуникационно поведение означава употреба на символи които са очаквани и подходящи за използване в дадения контекст.
4.Ефектът или ефективността на собственото ни поведение- то трябва да доведе до желания от нас резултат и до личното ни удовлетворение от него
5.Вербалните или невербални съобщения-символи които трябва да доведат до желаната от нас цел.
ОООООООООООООООООООООООООООООООХ
ИНТЕРКУЛТУРНИ КОМУНИКАЦИИ



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Интеркултурни комуникации 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.