Интеркултурни комуникации


Категория на документа: Други


1.Предмет цел и задачи на изучаваната дисциплина
Живеем в културна среда в която наблюдаваме взаимодействия между сили които улесняват или затрудняват приспособяването и разбирателството между хората а и консенсуса между тях. Например: В началото на 90-те години в Европа се случва обединяването на ГДР и ФРГ; ЕС се разширява-образува се т.нар. европейско икономическо пространство; разпадна се СССР, Югославия; формира се нова държава-Косово;намаляват се търговските бариери между отделните държави.
В БЪЛГАРИЯ навлизат маси нелегални лица и бежанци.
Във всички тези случаи наблюдаваме взаимодействие между членове на големи(огромни) групи различаващи се в културно отношение. Веднага възниква въпросът. Какво е култура? Посочените примери от нашата съвременност не са много но те съдържат достатъчно аргументи за да насочим вниманието си към проблемите и възможностите които възникват по отношение на комуникацията между различните култури.
Вторият въпрос който възниква е: Какво наричаме комуникация?
Третият въпрос който възниква в рамките на дисциплината е: Как се съотнасят и културата и комуникацията в и между социалните групи?
Друг въпрос който възниква по отношение на предмета на интеркултурните комуникации е този: Как се запазват, защитават а и съотнасят културните ценности в рамките на интеркултурните взаимодействия.
В този смисъл е възможно да възникнат в дадени социални групи-емоции които предизвикват страх и недоверие по отношение на въпросите свързани с културната автономност и независимост. Не бива да забравяме че емоционалния натиск може да бъде, да приеме формата на свирепа сила която довежда ужасяващи разрушителни действия. В същото време обаче емоционалния натиск може и да засили индивидуалното чувство за гордост и чрез него хората в социалните групи да се свързват, обединяват и във времето и в пространството.
Не бива да забравяме че в рамките на дисциплината могат да възникнат въпроси с идеологически характер, както и въпроси на социалния контрол а и въпроси от икономическо естество-енергиен пазар, снабдяване със суровини.....
За нас е важно да знаем че в момента живеем в уникална ситуация която предлага неограничени възможности(интернет, соц.мрежи) за комуникация между хората с различна културна идентичност.
В настоящето наблюдаваме също една особена работна среда-функциониране и развитие на междукултурни и международни корпорации. Друг момент предлагат т.нар. игрови ситуации-Бербатов, Манолев. В образователната система и у нас и в чужбина наблюдаваме функциониране и развитие на български училища. Десетки хиляди български студенти се обучават в Англия, САЩ, Германия и т.н.
Във всички тези случаи има културни различия. Първи извод и в международен и в национален контекст е-необходима на всеки от нас определена междукултурна компетентност-знания и практически умения.
През последните десетилетия чрез СМК(средства за масова комуникация)-книга,вестник,звукозапис,кино,радио,телевизия,НКТ(нови комуникативни технологии) контактите в реално време между хората във всяко кътче на земята довеждат до интегрирането им в една общност, цялост.Например: Вместо необходимите 80 дни човек да може да обиколи Земята /Жул Верн/ планетата ни може да бъде обиколена за 80 мин.чрез МКС(международна космическа станция)
В момента на Земята има мултимилионни градове в които живеят мултикултурни общности(Хон Конг,Лондон,Токио, Ню Йорк). С помощта на въздушен транспорт-това е обичайно днес-се ускорява движението на хора от една страна в друга. Извод втори: В настоящето нараства необходимостта от междуличностни междукултурни контакти.
Трети извод: В сферата на бизнеса,образованието,личния живот днес се очаква компетентност по отношение на междуличностните междукултурни контакти.
Четвърти извод: На основата на религиозната принадлежност и на основата на чуждестранните инвестиции в съвременния свят а и на развитието на туристическата индустрия в международен контекст следва извода че междукултурната комуникационна компетентност е необходима и от интернационална гледна точка.
Културните различия в комуникацията засягат способностите на всички хора. Илюстрация на казаното е постигнатият професионален и индивидуален успех а и личното удовлетворение. За нас е важно да знаем че с течение на времето същите те ще зависят и от способността ни да комуникираме компетентно с хора от други култури(клиенти,потребители,бизнес партньори,колеги).
Една от задачите които изпъква пред нас е запознаване с т.нар. концептуален инструментариум който може да ни помогне да разберем по-добре как културните различия рефлектират върху междуличностните комуникации. Друга задача е усвояване на основни практически препоръки относно необходимите знания и умения да ги прилагаме по начин който ще е най-ефективен и успешен за нас в случаите когато се срещаме с културни различия.

2.Видове междукултурна комуникация(контакти)
Туристът,студентът,бизнесмена,емигрантът,спортистът и т.н. могат да попаднат в ситуация която изисква комуникация с хора от друга културна общност. Някоя от тези ситуации обаче могат да бъдат кратковременни-туризмът; други например съседите ни могат да бъдат от друга културна група различна от собствената ни и е възможно те да продължат с години.
Някои от комуникационните ситуации са желани, други са по необходимост(сведения за пътувания,бизнес разговори,покани),други комуникационни ситуации не са желани, не са предвидени от нас а и не са иницирани от нас(нов шеф който да е от друга културна среда;интернационален брак на сестра брат;нова трудова заетост-работа в друго културно обкръжение). В графичен вид може да бъде изразено така: по абсцисната ос различаваме дименсията времетраене на контакта. По ординатата нанасяме мотивите на контакта.
СХЕМА
Всяко едно от посочените категории лица ще се срещне с десетки и стотици други хора. Във всички тези комуникационни контакти забелязваме въздействие на следните фактори: цел на контакта;опит;очаквания. Други съществени фактори в разглежданите потенциални ситуации са: доминантна култура-пример:Ю.Америка(Перу,Бразилия,Венецуела),С.Америка(САЩ,Канада,Мексико); икономическо-политическа власт-възможно е в тези случаи същата тази власт да подчинява една социална група на друга социална група например в Ю.Америка(апартейда).
В тези случаи отбелязваме т.нар. култура на болшинството т.е. преобладаващата част от населението притежават специфични културни особености различни от т.нар. култура на малцинството.
Не бива да забравяме обаче че в случаите когато използваме тези две сложни понятия има възможност за проява на една негативна конотация(звучене или интерпретация) за членовете на другата културна група. Смисълът е че същите те тези членове не са толкова важни и значими колкото членовете на болшинството. Всъщност посочените сложни термини притежават една емоционална натовареност с която винаги трябва да се съобразяваме. Пример: В САЩ днес се използва термина "Кавказки тип" за разлика от "Бяла раса" както и думите "черен" и "бял" които се считат за обидни и се използва термина афро-американец. Интересно е дали можем да намерим подобни думи със съответното значение и у нас. В САЩ е обидно да се използва "латинос" а се употребява други думи като мексикано,бразиленьо...
В България членовете на отделните етнически групи носят имената на български граждани: българи,турци,цигани,арменци и т.н.са български граждани със съответния произход. Например в изследване на БАН 1998 година се използват понятията за различията в начина на живот на родопското население. Етнокултурни групи-българи,български турци и в частност българи-мохамедани. Не е необходимо обаче да се подчертава религиозната принадлежност.
В случаите когато говори за етно култура у нас следва да се подчертава културната принадлежност.

3.Комуникацията, междуличностната комуникация и комуникацията като символичен процес
За да изследваме интеркултурната комуникация, нейните особености следва да проследим по-общия процес на комуникации в обществото. Терминът комуникация означава различно нещо за различните хора в различните темпорално-пространствени варианти. В случая обаче е подходяща следната дефиниция: Комуникацията е един символичен, интерпретативен и контекстуален процес на размяна на различни съобщения-символи в социума.
Символичен процес. Какво наричаме символ?-Символ наричаме това което замества нещо. Символът в комуникацията изразява едно значение което обединява съзнанието на участниците в нея или той символът става общ предмет на комуникацията. Символ може да бъде една дума, действие или предмет който изразява нещо или има някакво значение. Значението на символа е възприятие, мисъл, идея, чувство, което един индивид има и което той желае да сподели с друг. Значението или мисловното съдържание на може да е породено от усещането от възприемането на характеристиките на външните условия-може да е идея предизвикана от лекцията на преподавателя, възможно е да е и чувство, емоция от чута дума, последица от телефонен разговор и т.н.
Разбира се не всички лични мисли идеи могат а и следва да бъдат споделяни с други хора. По-скоро те-индивидуални мисли, идеи, чувства, представи могат да бъдат споделени с други хора само когато те се представят на тях във вид на т.нар. съобщение-символ. Тогава съобщението-символ създава общият за участващите в процеса на комуникацията хора т.нар. предмет на комуникацията. Поведението на хората около нас в отделни ситуации също има характер на съобщения-символи който изразява чувство, емоция или вътрешно душевно състояние. Например вдигане ръка за довиждане изразява идеята за приятен път.
Религиозните символи,националните флагове на отделните страни и множество други разнообразни сигнали имат своето конкретно значение, характер и смисъл.
Аналогично т.нар. невербални а и вербални символи-напр.картината на едно плачещо дете, плачеща жена,лице, тяло;звуци асоцирани със състоянието на живи хора-смях,мляскане,пляскане и т.н.-всички те не могат да бъдат погрешно интерпретирани до колкото става дума за интеркултурни комуникации.
Също така пътният маркир,пътните знаци-те са съобщения-символи в които символът е пределно ясно изобразен за да не се допускат грешки в случаите когато те се разчитат от лица които не знаят езика на съответната страна което не е гаранция обаче.

4.Комуникацията като интерпретация
В комуникацията лицата които участват в нея се разбират по между си-всъщност това е целта на всеки комуникационен процес или акт. Разбира се това означава че участващите в комуникацията индивиди по един и същ начин са интерпретирали съдържанията на съобщенията-символи в нея. Без да се разбират,очевидно участващите в комуникацията лица не могат да твърдят че са комуникирали по между си т.е. че те са осъществили комуникационен акт. Освен това ако отсъства получател отново няма комуникация няма и събитие няма човешка реакция по отношение на поведение, мисли, емоции защото няма получател. Възможно е участващите в комуникацията лица да достигнат и до съгласие относно обсъждания в нея предмет на комуникация. Съгласието означава че всички участник в комуникацията не само разбира интерпретациите на другите хора но също и че има сходно мнение. Възможно е и обратното-хората в комуникационния процес правилно да се разбират по между си относно предмета на комуникацията но да не споделят едно и също мнение. Например-две лица с различни религиозни предпочитания или различни партийни предпочитания-те могат да комуникират по между си но никой от тях не очаква съгласието на другия относно различните партийни или религиозни възгледи. Следва да помним също че пълно съвпадение на интерпретирането на съдържанието на съобщениятя-символи в комуникацията е рядко събитие дори може би и невъзможно. За нас обаче е важно да знаем че въпреки това комуникацията между отделните индивиди е възможна независимо от факта че съществуват в отделни случаи различни степени на разбиране на значенията или мисловното съдържание на употребяваните съобщения-символи.
По принцип комуникацията предлага и изисква такава степен на разбиране която е достатъчна за да се постигнат целите на участващите в нея лица. Например-към нас идва един човек облечен по нетрадиционен начин и очевидно той е представител на друга културна общност , покланя се и чувате нещо което той изговаря т.е. това са думи но вие не разбирате нищо. Каква може да бъде нашата реакция?
Вие отвръщате на поклона и допускате че се включвате в даден ритуал. Очевидно в подобен случай е и съществено все пак и в някаква степен общо разбиране и интерпретиране на поведението и следователно в някаква степен тук можем да говорим за осъществяване на комуникационен акт. Да допуснем че това изобщо не е ритуал а към вас са се обърнали с молба за упътване например. Вие обаче нищо не разбирате и очевидно в този случай комуникационния акт изобщо не е осъществен.

5. Комуникацията като обмяна на значения
По традиция човешката комуникация разбираме като процес в който участват най малко два елемента-събитие извън индивида(наричаме го стимул), индивидуална реакция(отговор,реагиране)
Например-светкавица и гръмотевица(те са извън индивида);дете;страх(реакция). Детето може да бъде променено. Светкавицата и гръмотевицата стават част от неговия личен опит(това е ефекта от комуникацията). Всяка комуникация има потенциална възможност да причини ефект-прост и директен(пряк) или сложен и опосредстван(косвен). Двата главни фактора в комуникационния процес са: източник и получател. Те са абсолютно необходими за да съществува комуникационния процес. Например-светкавица и гръмотевица далеч от човешкото ухо и око не представляват комуникационен акт. Отсъства получател няма и човешки ефект. Следователно комуникационния процес и най-вече в интеркултурните комуникации е индивидуален,личен процес. Светкавицата и гръмотевицата предизвикват страх в много сърца но във всяко едно по отделно. Т.е. различните деца ще реагират по различен начин: някои ще заплачат;други любопитно ще гледат;трети безстрашно ще възприемат и гледката и звука,т.е. индивидуалните реакции на различните съобщения-символи са различни.
Човешката комуникация включва: съобщение-символ(светкавица,гръмотевица) което се пренася чрез канала-звукови(акустични) или елмагнитни вълни. За разлика от природните явления комуникацията между хората в социума или обществото има преднамерена цел.
Източникът(И) в комуникацията между хората има следната специфична цел: да осведомява(информира);да развлича;да внушава(да убеждава).
Получателят(П) също има цел която понякога съвпада с тази на източника. Получателят, реакцията и ефектът са различни и се определят от индивидуалните ориентации и цели. Индивидуалните ориентации и цели на свой ред зависят от много фактори-нека ги наречем индивидуален опит и образование. Не бива да забравяме обаче че те също са продукт в наши дни на отминали вече в миналото други комуникационни процеси т.е. структурата на комуникационния акт в обществото е твърде сложна. Така достигаме до комуникационния модел в обществото.
СХЕМА
В схемата различаваме източник(И) който изпраща съобщение-символ чрез канала до получателя(П). Източникът обикновено има за цел да осведомява, развлича и да внушава. За да се осъществи комуникация е необходимо да има и някакъв ефект върху получателя: в мисленето(на когнитивно равнище), върху чувствата а и върху поведението. Реакцията на получателя базирана върху ефекта на комуникационния процес разглеждаме като обратна връзка(ОВ) която представлява друг важен елемент в комуникационния акт или процес. ОВ по същество е друга фаза в процеса на размяна на съобщения-символи между източника и получателя на комуникация. Схемата получава вида:
СХЕМА



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Интеркултурни комуникации 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.