Интеркултурни комуникации


Категория на документа: Други


Виждаме че източника и получателя разменят ролите си.получателя става вторичен източник(И') а източника става вторичен получател(П').
Комуникацията може да бъде разгледана като процес на предаване на идеи като фокусът тук е предаването на съдържанието на съобщенията-символи. Обаче същото това съдържание на съобщенията-символи може да не доведе до желания резултат на съответния източник. В контекста на интеркултурните комуникации са от значение:
-цел на източника и най-вече неговото желание да внуши,убеди получателя за нещо. В този случай източника не проявява интерес да разбере другия участник в комуникацията. Казано иначе този източник не е чувствителен към културните различия, той не се интересува от създаването на междуличностна връзка, контакт. Всъщност тук е от значение предаването на съответното мисловно съдържание.
-можем да приемем че в този случай в морален смисъл получателя стои по-долу от източника. Този получател всъщност може да не е способен да се включи или да въздейства по някакъв начин на комуникационния процес. Получателя в този случай е подложен на манипулация от страна на тези които създават и разпределят съобщенията-символи. Чрез ОВ възниква идеята съответните източници да приспособят и изобщо да приспособяват във времето съдържанието на собствените си съобщения-символи към възприятията на получателя за да бъдат те-източниците максимално ефективни по отношение на въздействието си върху тях. Можем да кажем следователно че чрез ОВ се въздейства върху получателя но и се контролира желания ефект.
В интеркултурната комуникация все пак целта е да се повлияе върху другите лица с цел да се подобрят интеркултурните взаимни връзки. Културните различия в този случай са интересни до толкова до колкото целта е постигане на по-ефективни резултати. Тук обаче отсъства момента на взаимно създаване и взаимно интерпретиране на съдържанията на предаваните и получавани съобщения-символи. Казано иначе съществува необходимост в интеркултурните комуникации да бъде създаден един трети модел на комуникация-в литературата се нарича конвенционален.
Конвенционалния модел на комуникация се отличава с:
-признанието че целта на комуникацията е не само да повлияе и да се добавят други участници в нея но и да се подобри знанието, да се потърси разбиране, да се развият аргументи и ако се налагат и преговаря, обсъжда, дискутира
-признанието че във всеки един момент никой не просто така изпраща или получава съобщения-символи. Казано иначе тук не говорим само за източник или само за получател. Също така тук няма и едно само едно единствено съобщение което да е от съществено значение в дадения момент. В този модел има едновременно много съобщения-символи които се интерпретират от всички участници в комуникационния акт и по всяко време.
-съобщенията-символи в конвенционалния модел-тяхното съдържание включва не само вербалното значение но също така и тона на гласа и интонацията а и въздействието на т.нар. параленгвистични феномени: жестове, стойка и движение на тялото, движение на очите, израза на лицето,пространственото разстояние между хората, формалните характеристики на използвания език(книжовен или жаргон), облекло, времетраене на паузите между думи и изречения, парфюм, грим.... Изводът е че при конвенционалния модел не е възможно да опишем съответното лице в нея само като получател или само като източник. В графичен вид този модел на комуникацията може да бъде представен така:
СХЕМА

6.Комуникацията като контекст
Всеки комуникационен процес се осъществява в определена ситуирана среда-контекст. Тя е една "рамка"която подпомага хората в усилията да определят какво означават специфичните действия в комуникационния акт. Какви поведенчески действия да очакват като участници в комуникацията; как да се държат по един адекватен и ефективен начин в определени взаимодействия. Всъщност говорим за местата където хората се срещат,социалната цел която ги принуждава да бъдат заедно и която определя естеството на връзките им в даден момент. Следователно контекстът включва физическата социална и междуличностната обстановка в условията на която се осъществява и размяната на съобщенията-символи.
ФИЗИЧЕСКИ КОНТЕКСТ
Той включва действителното разположение на участващите в комуникацията: външни условия-средата;мястото където се осъществява комуникацията,сред хора или на саме. Различаваме публичен или частен, личен контекст, близък или далечен, топъл или студен, светъл или тъмен. Физическия контакт влияе на комуникацията по много начини. Например улиците на стария Пловдив, морската градина на Варна, булевардите на София, Париж и т.н. Едно е разговор след обед в кафето или вечеря на свещи-подобни физически контакти придружават съдържанието на провежданите разговори а и техните интерпретации, както и значенията на определени фрази, погледи, докосвания... самото място където се осъществява комуникационния процес, неговите характеристики по отношение на физическия конт. често ни предлага предварително важни сведения за възможните значения на бъдещи комуникационни послания.
СОЦИАЛЕН КОНТЕКСТ
Той се отнася за очакванията които хората имат за различните взаимодействия които нормално се случват при различни социални събития. Например комуникацията при едно погребение се отличава от тази която наблюдаваме при рожден ден, сватби и т.н.
Социалния контекст в лекционната зала ни принуждава да очакваме такава комуникационна форма която се отличава от тази която наблюдаваме при провеждане на футболен мач или друго спортно събитие. По отношение на интеркултурната комуникация обаче винаги има един елемент на несигурност-не винаги се разбира социалния контекст при различните комуникационните събития в които участват други култури. По-общите ни очаквания за това какъв вид поведение е предпочитано или какъв тип поведение е забранено-могат да доведат до големи различия по отношение на контактите ни с хората около нас. В Ирландия например в нощта преди погребения се празнува понякога цяла нощ. Подобен вид поведение което отговаря на социалния контекст при ирландско погребение очевидно другаде е не подходящо за подобен случай.
МЕЖДУЛИЧНОСТЕН КОНТЕКСТ
Междуличностния контекст се отнася до очакванията които хората имат по отношение на поведенията на другите хора около тях като резултат от различията на взаимните връзки между тях. Например преподавател и студенти-комуникацията в този случай се отличава от този осъществен между близки приятели също както и последната се отличава от контактите или разговорите между колеги по работа,членове на семейството или между обикновени познати. Разбира се след като хората се опознават по-отблизо и се оказва че имат съвместими очаквания естеството на междуличностните връзки се променя. Подобна промяна в междуличностния контекст се придружава от промени и във формата на съобщенията-символи и в тяхната интерпретация. Както и при социалния и физическия контекст и в междуличностния контекст хората се държат различно когато преминават от един контекст в друг. Например секретарката на шефа след работа може да се отбие в близкото бистро на кафе.
Трябва винаги да помним че комуникацията е процес който обединява различни хора. В същото време лицата в комуникацията взаимните им връзки, действията, опита им могат да се разглеждат и анализират по два начина:
-статичен вид- в този случай взаимните връзки между лицата в комуникацията са статични, неизменни, фиксирани
-динамичен процес-в този случай взаимните връзки се променят, развиват се във времето. Всъщност динамичния процес е една верига от много взаимно свързани стадии. Следователно необходимо е и много те да бъдат наблюдавани, анализирани за да се разбере комуникационния процес.
Трябва да помним обаче че комуникационните събития са уникални и тъкмо поради този факт идентични ситуации могат да придобият съвършено различни значения в различни стадии или етапи на процеса. Този поток от събития който включва минал опит и очаквания за бъдещи взаимодействия винаги се движи и променя. Едно и също съобщение-символ при това може да бъде интерпретирано съвършено различно когато бъде изпратено и получено в различни стадии на комуникационния процес.

7.Равнища на комуникацията в обществото
Комуникацията в обществото се осъществява на следното равнище :
-на равнището на собственото АЗ-този вид комуникация е наречена вътрешноличностна или автокомуникация
-междуличностна комуникация-комуникацията между две или повече лица. Тя може да бъде и технически опосредствана(телефон, имейл,писмо,телеграма)
-групова комуникация-тя бива два вида:вътрешногрупова и междугрупова
-организационно-институционална-например структурите на различните власти комуникират помежду си
-масова комуникация-книга, радио, телевизия
Нека да се спрем върху междуличностната комуникация. Определенията за нея са най-различни и се предлагат в най-различни изследвания-книги. По принцип дефинициите са необходими на хората до толкова до колкото са им полезни за обяснение на процеса посредством който те обменят по между си мисли, идеи, емоции, сходства и различия. Определенията на междуличностната комуникация много си приличат и във всички случаи обединяват тези взаимодействия или комуникационни контакти които в ежедневието изразяваме с дума или термин "разговор". Междуличностната комуникация е тази комуникация в която участват сравнително малък брой хора и които могат да контактуват свободно по между си. По тази причина лицата в междуличностната комуникация са в състояние да приспособяват комуникационни послания за по-лесното им и моментално интерпретиране. В определен смисъл комуникацията която се провежда на различни равнища в социума също може да бъде определяна като междуличностна тъй като тя обхваща обмяната на мисловното и емоционалното съдържание най-малко между две отделни лица, индивиди. Все пак когато говорим за междуличностна комуникация можем да стесним разбирането си за нея в рамките на комуникационен контакт между две лица-любовна двойка, близки приятели, работен екип, членовете на едно семейство и т.н.
Очевидно посочените случаи са различни от ситуациите в които участват хората които в контекста на масовата комуникация определяме като Публика или Аудитория. За разлика от всички равнища на комуникацията в социалното пространство междуличностната комуникация обхваща лицата които комуникират или взаимодействат едно с друго непосредствено по отношение на време и пространство. Относно технически опосредстваната междуличностна комуникация(телефон, интернет и т.н.) следва да знаем че тя може да възникне на основата на една осъществена вече социална връзка. При междуличностната комуникация получателите са ясно различими и идентифицируеми-тук източникът е в състояние да определи своите получатели с които осъществява комуникационен контакт.
Освен свободния избор на участници в комуникационния процес при междуличностната комуникация в него могат да участват различни сетива които да пренасят специфични съобщения-символи.
Освен звук, акустични вълни, физически характеристики на лицето в междуличностния контакт тук са от значение всички невербални движения-мимики,жестове и т.н. всичко това в междуличностното взаимодействие може да бъде предмет на комуникацията и на неговото интерпретиране. Поради факта че междуличностната комуникация обхваща сравнително малък брой хора които са в състояние свободно да контактуват по между си-възможно е нейните участници да установят какво от предаденото комуникационно съдържание е разбрано и как то е интерпретирано. Съобщенията-символи в междуличностната комуникация имат за цел да създадат определен ефект в другите хора при това за да се постигне желаната цел. Съобщенията-символи могат да бъдат променяни за да бъдат по-лесно възприемани, разбирани и интерпретирани от хората за които те са предназначени. Моменталната интерпретация е характерна за междуличностната комуникация. За разлика от случая с масовата комуникация-по отношение на съдържание-на книги, печат и т.н.
При междуличностната комуникация интерпретирането и осъществяването едновременно с процеса на създаването на съответното съобщение-символ.

9.Културата и интеркултурната комуникация
Множеството определения на културата и различните подходи за нейното изучаваневключват:
-атрибутивен подход(Тейлър)-за него е характерно че той обединява в един комплекс знанията, вярванията, моралните норми, обичаи, традиции и т.н.
-културата като социално наследство-тя се предава от поколение и включва: фундаментални идеи, практики и очаквания. Културата се предава чрез символи от родителите на децата които на свой ред я предават на своите деца и т.н. Т.е. извода е че културата се научава в социалната група или тя не се придобива по рождение. Този подход е свързан с идеята за управляването на поведението на индивидите в групата. Символите, значенията и нормите в този случай изразяват и интерпретативното естество на културата. В известен смисъл този подход може да бъде наречен интерпретативен и той е много близо до взаимосвързаността между комуникацията и културата. В този случай културата се определя като специфичен начин на решаване на различни проблеми в групите. В контекста на интеркултурните комуникации можем да обединим и двата подхода: културата се научава, тя използва символи и норми, вярвания, ценности, които управляват поведението на индивидите и им помагат да решават възникналите проблеми.
КУЛТУРАТА СЕ НАУЧАВА
Културата се научава в групите в процеса на комуникация между деца и възрастни приятели и учители в процеса на тяхната социализация. Т.е. културата се научава от индивидите в групите. Например как майка разговаря с децата си.
В две различни части на света обаче две бебета родени по едно и също време ще бъдат научавани да отговарят на различни физически и социални стимули по различен начин. Например бебетата на едно място могат да бъдат научавани да се усмихват на непознати лица, а в друго място те могат да бъдат научавани да се усмихват само в специфични случаи. В САЩ на децата се предоставя от ранно детство възможността сами да вземат решения за това какво да правят съобразно желанията и предпочитанията си. В други култури обаче родителят никога няма да допусне да остави детето да прави каквото си иска а ще му нареди.
Културата се научава и чрез обясненията които обхващат природни и социални събития около индивидите. Родителите казват на детето че това е добро и защо е добро. В различни културни общности по различен начин ще се обясни на детето. Онези лица с които децата контактуват могат да проявят различни видове поведение.
В интеркултурните комуникации не се интересуваме от тези варианти а от следствията които обхващат или отличават всичките тези семейства поведението на членовете на които формира базата на тяхната култура. В този смисъл е интересно да се проследи как тези основни интерпретации на събитията около тях които те в последствие използват като един филтър по отношение на възприемането на средата около тях.
В КУЛТУРАТА ИМА СИМВОЛИ
Използваните в културата символи са свързани с факта че тя съществува в съзнанието на хората. Символичното значение на културата се споделя от индивидите в социалната група като така се формира и нейния фундамент или база. Далеч не всички индивиди обаче споделят в съответната група нейните символични значения. В този смисъл за култура следва да говорим когато нейните символични значения и идеи се споделят от сравнително голяма група от хора.
КУЛТУРАТА ПРЕДПОЛАГА ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ВЯРВАНИЯ,ЦЕННОСТИ И НОРМИ
Споделените от индивидите в социалната група символични системи които формират базата на културата са тези които обхващат вярванията, ценностите и нормите. За нас е достатъчно да знаем че вярванията се отнасят към основното разбиране на дадена група от индивиди, хора за това какъв е светът около тях и кое е истина и кое не и т.н. Ценностите се отнасят към това какво индивидите в групата разбират по отношение на смисъла на доброто или лошото или по отношение на това кое е важно и кое не е. нормите засягат правилата за адекватното, подходящото поведение което да гарантира и съответната реакция, очаквания или желания на социалните групи.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Интеркултурни комуникации 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.