Интеркултурни комуникации


Категория на документа: Други


Всяко едно от посочените категории лица ще се срещне с десетки и стотици други хора. Във всички тези комуникационни контакти забелязваме въздействие на следните фактори: цел на контакта;опит;очаквания. Други съществени фактори в разглежданите потенциални ситуации са: доминантна култура-пример:Ю.Америка(Перу,Бразилия,Венецуела),С.Америка(САЩ,Канада,Мексико); икономическо-политическа власт-възможно е в тези случаи същата тази власт да подчинява една социална група на друга социална група например в Ю.Америка(апартейда).
В тези случаи отбелязваме т.нар. култура на болшинството т.е. преобладаващата част от населението притежават специфични културни особености различни от т.нар. култура на малцинството.
Не бива да забравяме обаче че в случаите когато използваме тези две сложни понятия има възможност за проява на една негативна конотация(звучене или интерпретация) за членовете на другата културна група. Смисълът е че същите те тези членове не са толкова важни и значими колкото членовете на болшинството. Всъщност посочените сложни термини притежават една емоционална натовареност с която винаги трябва да се съобразяваме. Пример: В САЩ днес се използва термина "Кавказки тип" за разлика от "Бяла раса" както и думите "черен" и "бял" които се считат за обидни и се използва термина афро-американец. Интересно е дали можем да намерим подобни думи със съответното значение и у нас. В САЩ е обидно да се използва "латинос" а се употребява други думи като мексикано,бразиленьо...
В България членовете на отделните етнически групи носят имената на български граждани: българи,турци,цигани,арменци и т.н.са български граждани със съответния произход. Например в изследване на БАН 1998 година се използват понятията за различията в начина на живот на родопското население. Етнокултурни групи-българи,български турци и в частност българи-мохамедани. Не е необходимо обаче да се подчертава религиозната принадлежност.
В случаите когато говори за етно култура у нас следва да се подчертава културната принадлежност.

3.Комуникацията, междуличностната комуникация и комуникацията като символичен процес
За да изследваме интеркултурната комуникация, нейните особености следва да проследим по-общия процес на комуникации в обществото. Терминът комуникация означава различно нещо за различните хора в различните темпорално-пространствени варианти. В случая обаче е подходяща следната дефиниция: Комуникацията е един символичен, интерпретативен и контекстуален процес на размяна на различни съобщения-символи в социума.
Символичен процес. Какво наричаме символ?-Символ наричаме това което замества нещо. Символът в комуникацията изразява едно значение което обединява съзнанието на участниците в нея или той символът става общ предмет на комуникацията. Символ може да бъде една дума, действие или предмет който изразява нещо или има някакво значение. Значението на символа е възприятие, мисъл, идея, чувство, което един индивид има и което той желае да сподели с друг. Значението или мисловното съдържание на може да е породено от усещането от възприемането на характеристиките на външните условия-може да е идея предизвикана от лекцията на преподавателя, възможно е да е и чувство, емоция от чута дума, последица от телефонен разговор и т.н.
Разбира се не всички лични мисли идеи могат а и следва да бъдат споделяни с други хора. По-скоро те-индивидуални мисли, идеи, чувства, представи могат да бъдат споделени с други хора само когато те се представят на тях във вид на т.нар. съобщение-символ. Тогава съобщението-символ създава общият за участващите в процеса на комуникацията хора т.нар. предмет на комуникацията. Поведението на хората около нас в отделни ситуации също има характер на съобщения-символи който изразява чувство, емоция или вътрешно душевно състояние. Например вдигане ръка за довиждане изразява идеята за приятен път.
Религиозните символи,националните флагове на отделните страни и множество други разнообразни сигнали имат своето конкретно значение, характер и смисъл.
Аналогично т.нар. невербални а и вербални символи-напр.картината на едно плачещо дете, плачеща жена,лице, тяло;звуци асоцирани със състоянието на живи хора-смях,мляскане,пляскане и т.н.-всички те не могат да бъдат погрешно интерпретирани до колкото става дума за интеркултурни комуникации.
Също така пътният маркир,пътните знаци-те са съобщения-символи в които символът е пределно ясно изобразен за да не се допускат грешки в случаите когато те се разчитат от лица които не знаят езика на съответната страна което не е гаранция обаче.

4.Комуникацията като интерпретация
В комуникацията лицата които участват в нея се разбират по между си-всъщност това е целта на всеки комуникационен процес или акт. Разбира се това означава че участващите в комуникацията индивиди по един и същ начин са интерпретирали съдържанията на съобщенията-символи в нея. Без да се разбират,очевидно участващите в комуникацията лица не могат да твърдят че са комуникирали по между си т.е. че те са осъществили комуникационен акт. Освен това ако отсъства получател отново няма комуникация няма и събитие няма човешка реакция по отношение на поведение, мисли, емоции защото няма получател. Възможно е участващите в комуникацията лица да достигнат и до съгласие относно обсъждания в нея предмет на комуникация. Съгласието означава че всички участник в комуникацията не само разбира интерпретациите на другите хора но също и че има сходно мнение. Възможно е и обратното-хората в комуникационния процес правилно да се разбират по между си относно предмета на комуникацията но да не споделят едно и също мнение. Например-две лица с различни религиозни предпочитания или различни партийни предпочитания-те могат да комуникират по между си но никой от тях не очаква съгласието на другия относно различните партийни или религиозни възгледи. Следва да помним също че пълно съвпадение на интерпретирането на съдържанието на съобщениятя-символи в комуникацията е рядко събитие дори може би и невъзможно. За нас обаче е важно да знаем че въпреки това комуникацията между отделните индивиди е възможна независимо от факта че съществуват в отделни случаи различни степени на разбиране на значенията или мисловното съдържание на употребяваните съобщения-символи.
По принцип комуникацията предлага и изисква такава степен на разбиране която е достатъчна за да се постигнат целите на участващите в нея лица. Например-към нас идва един човек облечен по нетрадиционен начин и очевидно той е представител на друга културна общност , покланя се и чувате нещо което той изговаря т.е. това са думи но вие не разбирате нищо. Каква може да бъде нашата реакция?
Вие отвръщате на поклона и допускате че се включвате в даден ритуал. Очевидно в подобен случай е и съществено все пак и в някаква степен общо разбиране и интерпретиране на поведението и следователно в някаква степен тук можем да говорим за осъществяване на комуникационен акт. Да допуснем че това изобщо не е ритуал а към вас са се обърнали с молба за упътване например. Вие обаче нищо не разбирате и очевидно в този случай комуникационния акт изобщо не е осъществен.

5. Комуникацията като обмяна на значения
По традиция човешката комуникация разбираме като процес в който участват най малко два елемента-събитие извън индивида(наричаме го стимул), индивидуална реакция(отговор,реагиране)
Например-светкавица и гръмотевица(те са извън индивида);дете;страх(реакция). Детето може да бъде променено. Светкавицата и гръмотевицата стават част от неговия личен опит(това е ефекта от комуникацията). Всяка комуникация има потенциална възможност да причини ефект-прост и директен(пряк) или сложен и опосредстван(косвен). Двата главни фактора в комуникационния процес са: източник и получател. Те са абсолютно необходими за да съществува комуникационния процес. Например-светкавица и гръмотевица далеч от човешкото ухо и око не представляват комуникационен акт. Отсъства получател няма и човешки ефект. Следователно комуникационния процес и най-вече в интеркултурните комуникации е индивидуален,личен процес. Светкавицата и гръмотевицата предизвикват страх в много сърца но във всяко едно по отделно. Т.е. различните деца ще реагират по различен начин: някои ще заплачат;други любопитно ще гледат;трети безстрашно ще възприемат и гледката и звука,т.е. индивидуалните реакции на различните съобщения-символи са различни.
Човешката комуникация включва: съобщение-символ(светкавица,гръмотевица) което се пренася чрез канала-звукови(акустични) или елмагнитни вълни. За разлика от природните явления комуникацията между хората в социума или обществото има преднамерена цел.
Източникът(И) в комуникацията между хората има следната специфична цел: да осведомява(информира);да развлича;да внушава(да убеждава).
Получателят(П) също има цел която понякога съвпада с тази на източника. Получателят, реакцията и ефектът са различни и се определят от индивидуалните ориентации и цели. Индивидуалните ориентации и цели на свой ред зависят от много фактори-нека ги наречем индивидуален опит и образование. Не бива да забравяме обаче че те също са продукт в наши дни на отминали вече в миналото други комуникационни процеси т.е. структурата на комуникационния акт в обществото е твърде сложна. Така достигаме до комуникационния модел в обществото.
СХЕМА
В схемата различаваме източник(И) който изпраща съобщение-символ чрез канала до получателя(П). Източникът обикновено има за цел да осведомява, развлича и да внушава. За да се осъществи комуникация е необходимо да има и някакъв ефект върху получателя: в мисленето(на когнитивно равнище), върху чувствата а и върху поведението. Реакцията на получателя базирана върху ефекта на комуникационния процес разглеждаме като обратна връзка(ОВ) която представлява друг важен елемент в комуникационния акт или процес. ОВ по същество е друга фаза в процеса на размяна на съобщения-символи между източника и получателя на комуникация. Схемата получава вида:
СХЕМА
Виждаме че източника и получателя разменят ролите си.получателя става вторичен източник(И') а източника става вторичен получател(П').
Комуникацията може да бъде разгледана като процес на предаване на идеи като фокусът тук е предаването на съдържанието на съобщенията-символи. Обаче същото това съдържание на съобщенията-символи може да не доведе до желания резултат на съответния източник. В контекста на интеркултурните комуникации са от значение:
-цел на източника и най-вече неговото желание да внуши,убеди получателя за нещо. В този случай източника не проявява интерес да разбере другия участник в комуникацията. Казано иначе този източник не е чувствителен към културните различия, той не се интересува от създаването на междуличностна връзка, контакт. Всъщност тук е от значение предаването на съответното мисловно съдържание.
-можем да приемем че в този случай в морален смисъл получателя стои по-долу от източника. Този получател всъщност може да не е способен да се включи или да въздейства по някакъв начин на комуникационния процес. Получателя в този случай е подложен на манипулация от страна на тези които създават и разпределят съобщенията-символи. Чрез ОВ възниква идеята съответните източници да приспособят и изобщо да приспособяват във времето съдържанието на собствените си съобщения-символи към възприятията на получателя за да бъдат те-източниците максимално ефективни по отношение на въздействието си върху тях. Можем да кажем следователно че чрез ОВ се въздейства върху получателя но и се контролира желания ефект.
В интеркултурната комуникация все пак целта е да се повлияе върху другите лица с цел да се подобрят интеркултурните взаимни връзки. Културните различия в този случай са интересни до толкова до колкото целта е постигане на по-ефективни резултати. Тук обаче отсъства момента на взаимно създаване и взаимно интерпретиране на съдържанията на предаваните и получавани съобщения-символи. Казано иначе съществува необходимост в интеркултурните комуникации да бъде създаден един трети модел на комуникация-в литературата се нарича конвенционален.
Конвенционалния модел на комуникация се отличава с:
-признанието че целта на комуникацията е не само да повлияе и да се добавят други участници в нея но и да се подобри знанието, да се потърси разбиране, да се развият аргументи и ако се налагат и преговаря, обсъжда, дискутира
-признанието че във всеки един момент никой не просто така изпраща или получава съобщения-символи. Казано иначе тук не говорим само за източник или само за получател. Също така тук няма и едно само едно единствено съобщение което да е от съществено значение в дадения момент. В този модел има едновременно много съобщения-символи които се интерпретират от всички участници в комуникационния акт и по всяко време.
-съобщенията-символи в конвенционалния модел-тяхното съдържание включва не само вербалното значение но също така и тона на гласа и интонацията а и въздействието на т.нар. параленгвистични феномени: жестове, стойка и движение на тялото, движение на очите, израза на лицето,пространственото разстояние между хората, формалните характеристики на използвания език(книжовен или жаргон), облекло, времетраене на паузите между думи и изречения, парфюм, грим.... Изводът е че при конвенционалния модел не е възможно да опишем съответното лице в нея само като получател или само като източник. В графичен вид този модел на комуникацията може да бъде представен така:
СХЕМА

6.Комуникацията като контекст
Всеки комуникационен процес се осъществява в определена ситуирана среда-контекст. Тя е една "рамка"която подпомага хората в усилията да определят какво означават специфичните действия в комуникационния акт. Какви поведенчески действия да очакват като участници в комуникацията; как да се държат по един адекватен и ефективен начин в определени взаимодействия. Всъщност говорим за местата където хората се срещат,социалната цел която ги принуждава да бъдат заедно и която определя естеството на връзките им в даден момент. Следователно контекстът включва физическата социална и междуличностната обстановка в условията на която се осъществява и размяната на съобщенията-символи.
ФИЗИЧЕСКИ КОНТЕКСТ
Той включва действителното разположение на участващите в комуникацията: външни условия-средата;мястото където се осъществява комуникацията,сред хора или на саме. Различаваме публичен или частен, личен контекст, близък или далечен, топъл или студен, светъл или тъмен. Физическия контакт влияе на комуникацията по много начини. Например улиците на стария Пловдив, морската градина на Варна, булевардите на София, Париж и т.н. Едно е разговор след обед в кафето или вечеря на свещи-подобни физически контакти придружават съдържанието на провежданите разговори а и техните интерпретации, както и значенията на определени фрази, погледи, докосвания... самото място където се осъществява комуникационния процес, неговите характеристики по отношение на физическия конт. често ни предлага предварително важни сведения за възможните значения на бъдещи комуникационни послания.
СОЦИАЛЕН КОНТЕКСТ
Той се отнася за очакванията които хората имат за различните взаимодействия които нормално се случват при различни социални събития. Например комуникацията при едно погребение се отличава от тази която наблюдаваме при рожден ден, сватби и т.н.
Социалния контекст в лекционната зала ни принуждава да очакваме такава комуникационна форма която се отличава от тази която наблюдаваме при провеждане на футболен мач или друго спортно събитие. По отношение на интеркултурната комуникация обаче винаги има един елемент на несигурност-не винаги се разбира социалния контекст при различните комуникационните събития в които участват други култури. По-общите ни очаквания за това какъв вид поведение е предпочитано или какъв тип поведение е забранено-могат да доведат до големи различия по отношение на контактите ни с хората около нас. В Ирландия например в нощта преди погребения се празнува понякога цяла нощ. Подобен вид поведение което отговаря на социалния контекст при ирландско погребение очевидно другаде е не подходящо за подобен случай.
МЕЖДУЛИЧНОСТЕН КОНТЕКСТ
Междуличностния контекст се отнася до очакванията които хората имат по отношение на поведенията на другите хора около тях като резултат от различията на взаимните връзки между тях. Например преподавател и студенти-комуникацията в този случай се отличава от този осъществен между близки приятели също както и последната се отличава от контактите или разговорите между колеги по работа,членове на семейството или между обикновени познати. Разбира се след като хората се опознават по-отблизо и се оказва че имат съвместими очаквания естеството на междуличностните връзки се променя. Подобна промяна в междуличностния контекст се придружава от промени и във формата на съобщенията-символи и в тяхната интерпретация. Както и при социалния и физическия контекст и в междуличностния контекст хората се държат различно когато преминават от един контекст в друг. Например секретарката на шефа след работа може да се отбие в близкото бистро на кафе.
Трябва винаги да помним че комуникацията е процес който обединява различни хора. В същото време лицата в комуникацията взаимните им връзки, действията, опита им могат да се разглеждат и анализират по два начина:
-статичен вид- в този случай взаимните връзки между лицата в комуникацията са статични, неизменни, фиксирани
-динамичен процес-в този случай взаимните връзки се променят, развиват се във времето. Всъщност динамичния процес е една верига от много взаимно свързани стадии. Следователно необходимо е и много те да бъдат наблюдавани, анализирани за да се разбере комуникационния процес.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Интеркултурни комуникации 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.