Интеркултурни комуникации


Категория на документа: Други


Трябва да помним обаче че комуникационните събития са уникални и тъкмо поради този факт идентични ситуации могат да придобият съвършено различни значения в различни стадии или етапи на процеса. Този поток от събития който включва минал опит и очаквания за бъдещи взаимодействия винаги се движи и променя. Едно и също съобщение-символ при това може да бъде интерпретирано съвършено различно когато бъде изпратено и получено в различни стадии на комуникационния процес.

7.Равнища на комуникацията в обществото
Комуникацията в обществото се осъществява на следното равнище :
-на равнището на собственото АЗ-този вид комуникация е наречена вътрешноличностна или автокомуникация
-междуличностна комуникация-комуникацията между две или повече лица. Тя може да бъде и технически опосредствана(телефон, имейл,писмо,телеграма)
-групова комуникация-тя бива два вида:вътрешногрупова и междугрупова
-организационно-институционална-например структурите на различните власти комуникират помежду си
-масова комуникация-книга, радио, телевизия
Нека да се спрем върху междуличностната комуникация. Определенията за нея са най-различни и се предлагат в най-различни изследвания-книги. По принцип дефинициите са необходими на хората до толкова до колкото са им полезни за обяснение на процеса посредством който те обменят по между си мисли, идеи, емоции, сходства и различия. Определенията на междуличностната комуникация много си приличат и във всички случаи обединяват тези взаимодействия или комуникационни контакти които в ежедневието изразяваме с дума или термин "разговор". Междуличностната комуникация е тази комуникация в която участват сравнително малък брой хора и които могат да контактуват свободно по между си. По тази причина лицата в междуличностната комуникация са в състояние да приспособяват комуникационни послания за по-лесното им и моментално интерпретиране. В определен смисъл комуникацията която се провежда на различни равнища в социума също може да бъде определяна като междуличностна тъй като тя обхваща обмяната на мисловното и емоционалното съдържание най-малко между две отделни лица, индивиди. Все пак когато говорим за междуличностна комуникация можем да стесним разбирането си за нея в рамките на комуникационен контакт между две лица-любовна двойка, близки приятели, работен екип, членовете на едно семейство и т.н.
Очевидно посочените случаи са различни от ситуациите в които участват хората които в контекста на масовата комуникация определяме като Публика или Аудитория. За разлика от всички равнища на комуникацията в социалното пространство междуличностната комуникация обхваща лицата които комуникират или взаимодействат едно с друго непосредствено по отношение на време и пространство. Относно технически опосредстваната междуличностна комуникация(телефон, интернет и т.н.) следва да знаем че тя може да възникне на основата на една осъществена вече социална връзка. При междуличностната комуникация получателите са ясно различими и идентифицируеми-тук източникът е в състояние да определи своите получатели с които осъществява комуникационен контакт.
Освен свободния избор на участници в комуникационния процес при междуличностната комуникация в него могат да участват различни сетива които да пренасят специфични съобщения-символи.
Освен звук, акустични вълни, физически характеристики на лицето в междуличностния контакт тук са от значение всички невербални движения-мимики,жестове и т.н. всичко това в междуличностното взаимодействие може да бъде предмет на комуникацията и на неговото интерпретиране. Поради факта че междуличностната комуникация обхваща сравнително малък брой хора които са в състояние свободно да контактуват по между си-възможно е нейните участници да установят какво от предаденото комуникационно съдържание е разбрано и как то е интерпретирано. Съобщенията-символи в междуличностната комуникация имат за цел да създадат определен ефект в другите хора при това за да се постигне желаната цел. Съобщенията-символи могат да бъдат променяни за да бъдат по-лесно възприемани, разбирани и интерпретирани от хората за които те са предназначени. Моменталната интерпретация е характерна за междуличностната комуникация. За разлика от случая с масовата комуникация-по отношение на съдържание-на книги, печат и т.н.
При междуличностната комуникация интерпретирането и осъществяването едновременно с процеса на създаването на съответното съобщение-символ.

9.Културата и интеркултурната комуникация
Множеството определения на културата и различните подходи за нейното изучаваневключват:
-атрибутивен подход(Тейлър)-за него е характерно че той обединява в един комплекс знанията, вярванията, моралните норми, обичаи, традиции и т.н.
-културата като социално наследство-тя се предава от поколение и включва: фундаментални идеи, практики и очаквания. Културата се предава чрез символи от родителите на децата които на свой ред я предават на своите деца и т.н. Т.е. извода е че културата се научава в социалната група или тя не се придобива по рождение. Този подход е свързан с идеята за управляването на поведението на индивидите в групата. Символите, значенията и нормите в този случай изразяват и интерпретативното естество на културата. В известен смисъл този подход може да бъде наречен интерпретативен и той е много близо до взаимосвързаността между комуникацията и културата. В този случай културата се определя като специфичен начин на решаване на различни проблеми в групите. В контекста на интеркултурните комуникации можем да обединим и двата подхода: културата се научава, тя използва символи и норми, вярвания, ценности, които управляват поведението на индивидите и им помагат да решават възникналите проблеми.
КУЛТУРАТА СЕ НАУЧАВА
Културата се научава в групите в процеса на комуникация между деца и възрастни приятели и учители в процеса на тяхната социализация. Т.е. културата се научава от индивидите в групите. Например как майка разговаря с децата си.
В две различни части на света обаче две бебета родени по едно и също време ще бъдат научавани да отговарят на различни физически и социални стимули по различен начин. Например бебетата на едно място могат да бъдат научавани да се усмихват на непознати лица, а в друго място те могат да бъдат научавани да се усмихват само в специфични случаи. В САЩ на децата се предоставя от ранно детство възможността сами да вземат решения за това какво да правят съобразно желанията и предпочитанията си. В други култури обаче родителят никога няма да допусне да остави детето да прави каквото си иска а ще му нареди.
Културата се научава и чрез обясненията които обхващат природни и социални събития около индивидите. Родителите казват на детето че това е добро и защо е добро. В различни културни общности по различен начин ще се обясни на детето. Онези лица с които децата контактуват могат да проявят различни видове поведение.
В интеркултурните комуникации не се интересуваме от тези варианти а от следствията които обхващат или отличават всичките тези семейства поведението на членовете на които формира базата на тяхната култура. В този смисъл е интересно да се проследи как тези основни интерпретации на събитията около тях които те в последствие използват като един филтър по отношение на възприемането на средата около тях.
В КУЛТУРАТА ИМА СИМВОЛИ
Използваните в културата символи са свързани с факта че тя съществува в съзнанието на хората. Символичното значение на културата се споделя от индивидите в социалната група като така се формира и нейния фундамент или база. Далеч не всички индивиди обаче споделят в съответната група нейните символични значения. В този смисъл за култура следва да говорим когато нейните символични значения и идеи се споделят от сравнително голяма група от хора.
КУЛТУРАТА ПРЕДПОЛАГА ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ВЯРВАНИЯ,ЦЕННОСТИ И НОРМИ
Споделените от индивидите в социалната група символични системи които формират базата на културата са тези които обхващат вярванията, ценностите и нормите. За нас е достатъчно да знаем че вярванията се отнасят към основното разбиране на дадена група от индивиди, хора за това какъв е светът около тях и кое е истина и кое не и т.н. Ценностите се отнасят към това какво индивидите в групата разбират по отношение на смисъла на доброто или лошото или по отношение на това кое е важно и кое не е. нормите засягат правилата за адекватното, подходящото поведение което да гарантира и съответната реакция, очаквания или желания на социалните групи.
НОРМИТЕ, ВЯРВАНИЯТА И ЦЕННОСТИТЕ УПРАВЛЯВАТ ПОВЕДЕНИЕТО НА ИНДИВИДА
По културата в съзнанието на хората очевидно можем да гадаем каква всъщност е тя. Все пак резултатът от вярванията, ценностите,нормите е този че те въздействат в макросоциологически смисъл върху поведението на хората. С други думи възприетите вярвания, ценности и норми помагат на хората да установят за себе си какво означават нещата около тях кое е важното какво следва да се направи. Културата установява и една предсказуемост по отношение на контактите между отделните хора. Различието в културите може да бъде проследено в различни начини чрез които хората извършват ежедневните си рутинни дейности. В даден географски регион хората които взаимодействат по между си в хода на времето формират т.нар. социални връзки които им помагат да стабилизират и взаимоотношения и взаимодействие а и съответните модели на поведение. Установените и стабилизирани образци на поведението на лидер в групата на свой ред формира базата за предсказуемите реакции на други индивиди и на свързаните с тях очаквания.
КУЛТУРАТА ПОМАГА ДА БЪДАТ РЕШАВАНИ ВЪЗНИКНАЛИ ГРУПОВИ ПРОБЛЕМИ
Културата по принцип предполага присъствие на големи групи от хора. Ако в съдържанието на същия този термин култура-в неговата интерпретация включим и по-малки групи хора или отделните индивиди-тогава ще отстраним от анализа важното различие между култура и междуличностна комуникация. Наистина разликата между интеркултурните и междуличностните комуникации установява основата за анализа на ефекта от културните различия върху формирането и развитието на междуличностните отношения. Например ако всеки ден работим с една и съща група хора редовно се срещаме с тях и разговаряме по между си несъмнено ще започнем да развиваме заедно общи възприятия на нещата около нас които ще рефлектират върху комуникационните не действия, върху техните характеристики. Въпреки че някои хора биха пожелали употребата и интерпретацията на понятието " култура" да обхваща и връзките които се появяват в едни малки групи от хора, за предпочитане е да се направи разлика между установените вярвания, ценности и норми които се отразяват върху техните комуникационни контакти и онези уникални очаквания, традиции и опит които възникват като резултат от специфичните междуличностни отношения. Тогава е възможно да ограничим употребата на понятието "култура" до равнището на много по-голяма социална група организирани на дадено място в дадено време.
Културата днес се използва за да характеризира различни типове големи социални групи по отношение на признака- на пол, професия, етнос......

10. Културата и свързани с нея термини. Култура и нация
Това са термините "нация", "раса", "етнос" или етническа група. Много често тези термини са свързани и с употребата на понятието "култура". Субкултурата е един друг термин който се употребява в случаи когато се обсъждат различни групи от индивиди и комуникацията между тях в културен контекст. Има съществени различия между всички тези термини по отношение на група от индивиди към които те се отнасят. Например термините "култура" и "нация".
В ежедневието сме привикнали да употребяваме двата термина много често като почти еквивалентни понятия. Въпреки че има страни с преобладаваща културна група, в повечето съвременни страни наблюдаваме голямо множество от култури които функционират и се развиват в техните граници. Нацията е един политически термин който се отнася към съответната държава и към властовите структури в нея които я управляват. Това управление има отношение към начина и по който се избират ръководителите на съответната държава към правилата на нейното функциониране и развитие; към общото законодателство, финанси; към създаване, функциониране и развитие на силовите структури; към правилата за прилагане на съдебната и законодателна власти. Външната политика също се определя от нацията а не от културата. Културата и културите които съществуват в определени граници на националната държава разбира се оказват влияние върху управлението. Но термина "култура" не може да бъде уеднаквен с "нация". Например японската нация е една хомогенна в културно отношение нация. Следователно думата "японска" спокойно може да бъде използвана като синоним по отношение на нация и култура. Япония обаче е изключение в списъка на съвременните държави които притежават в границите си само една култура. САЩ в същото време са красноречив пример за съвременна държава която притежава няколко съществени културни общности които живеят в нейните териториални граници-афроамериканска, местна американска, латино-американска, азиато-американска. Тези специфични групи притежават свои специфични култури. Членовете на тези общности заедно с американците с европейски произход са граждани на САЩ и съставляват цялостното единство на т.нар. американска нация.

11. Култура и раса
Расата като термин фиксира тези генетични или съществуващи на биологична основа сходства между хората които ги правят уникални и различни от другите индивиди в рамките на една определена социална група или общност. Днес се приема че употребата на този термин като критерий за класификация не е адекватен и подходящ до колкото става дума за членовете на една социална общност която по брой надхвърля броя на хората обединени с термините "нация" или "култура"
В подобен случай е допустима употребата на термина "раса". Например т.нар. кавказка раса обхваща много голямо множество от хора които в същото време не са членове на една и съща национална или културна общност. Много западно европейски страни днес имат население от кавказката раса. Освен това между хората от кавказката раса които живеят в дадена страна има ясно изразени културни различия. В България има културни различия по отношение на отделни групи където има хора от същата кавказка раса. Подобно е положението в Норвегия, Англия, Германия и др.
Понякога расите и културите се използват за да се откроят отделни социални групи в едно по-многобройно общество. Понякога расите се използват за да се установи културно различие между социалните групи. Например отново в САЩ историята на афро-американците допуска употреба на термина "раса" за да се отделят афро- американците като социална група от тази на американците от кавказката раса. Афро-американската култура е източник за открояване на идентичността на членовете на черната раса в САЩ. Американските учени днес утвърждават че афро-американската култура която има за свои корени традиционната африканска култура е различна и е уникално-своеобразна. При това в географските граници на САЩ същата тази култура вече развива свои модели и образци. Така един нигериец от Африка и един афро-американец от САЩ са и двамата по произход от една и съща раса но и двамата са носители на различни културни образци. Също и далеч не всички черни хора в САЩ са носители на афро-американската култура защото много от тях притежават собствена идентичност която се корени или е създадена в културната среда на Южна Америка, Централна Америка или в Африка-страни които в географски смисъл са далеч от Нигерия. Както историята показва употребата на термина "раса" е възможно да предизвика предразсъдъци и в мислене, емоции а и в поведението на отделни индивиди в определено време и място. Ако това се случи определено възникват бариери които възпрепятстват общуването между хората в контекста на интеркултурните комуникации. Пример в това отношение предлагат САЩ и най вече в Южните щати. Там категоризацията на хората по расов признак е основа за дискриминационни отношения и дори за физическо унищожение на отделни хора отличаващи се от другите единствено по цвета на кожата. Разбира се става дума за расизъм и геноцид.

12. Култура и етнос
"Етническата група" или "етносът" са други два идентични термина които свързваме с термина култура. Етносът се употребява когато става дума за голямо разнообразие от групи членовете на които имат общ език, исторически корени, религия и идентичност едновременно с тази която отличава идентичността на нацията, на нейната култура. Естеството на отношенията на етноса към националната култура се определя от други важни характеристики. Например много хора в САЩ и днес подържат принадлежността си към етническата група на техните прадеди които са емигрирали от други нации и културни ареали. Отново в САЩ днес е прието някои хора да твърдят че са германци, гърци, архонци до колкото става дума за произход, традиции, обичаи характерни за съответния етнос. Много от тези индивиди обаче в настоящето са типични представители на т.нар. европеско-американска култура. В други случаи има съвпадение със съответната култура. Например в бивша Югославия има три главни етнически групи-сърби, хървати и словенци. Всеки техен отделен член има свой език и съответно свой специфичен културен облик. Всички тези групи са включени в пределите на бивша Югославия след Втората световна война в една национална държава. Възможно е членовете на дадена етническа група да притежават много други различни културни черти. Например евреите живеят днес в различни части на света но всички те имат една обща етническа идентификация. Въпреки факта че всеки един от тях принадлежи и на различни културни среди а е и гражданин на много и различни нации и държави.

13. Култура и субкултура
Субкултурата е термин който се използва по отношение на малка група хора разделени от расов или етнически признак. Това са хора които са носители на обща национална култура. За пример можем да използваме отново САЩ в които наблюдаваме както афро-американци така също и арабо-американци както и местни американци и латино-американци - те са членове на съответните субкултурни общности в границите на САЩ. Термина субкултура има едно значение КОНОТАЦИЯ което е възможно да предизвика проблеми, когато неговото съдържание бъде интерпретирано в контекста на подчинението и на господството на по-широко разпространената култура. Днес е важно да се знае че повечето от различните културни общности трябва да съществуват заедно на база равноправие, равнопоставеност, уважение, достойнство и приятелство.

14. Определение на интеркултурната комуникация
1. Кога комуникацията става интеркултурна? 2. Какво я обособява от неинтеркултурната комуникация? 3. Какво означава да си компетентен по отношение на интеркултурната комуникация?



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Интеркултурни комуникации 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.