Интернет политика


Категория на документа: Други


Интернет политика

"Политиката ще става все по-net!"

Политиката днес набира все повече сила в интернет пространството, което е напълно обяснимо порадни факта, че интернетa е превзел и най-малката частичка въздух, която вдишваме. Интензивното развитие на интернет от 90-те години на ХХ век насам става фактор за ускореното му използване и за целите на политиката. Опитът да се осмисли този процес поражда нарастващо количество литература, която се занимава с различните негови измерения - използването на интернет в политическите кампании, разпространяването на информация от партиите, създаването на политически блогове и други. Огромна част от съществуващата литература обаче има характер на описание и обобщение на практиката на различни страни при реализацията на този процес.

През 1989г. Тим Бернес-Лий от Европейския ядрен изследователски център в Женева създава световната мрежа (World Wide Web), даваща възможност на всеки човек с минимални умения да получи достъп до данни под формата на числа, думи, образи и звуци. В края на 80-те години на ХХ век интернет има вече няколко милиона потребители в 26 страни. Следователно се запоява бързото развитие на компютърни и интернет-дигитални технологии и се стига до дигитализация на всички комуникации - телефони, телевизия, интернет - предавани чрез една и съща дигитална мрежа, която придобива глобални измерения. Ако телефонът е диалогова комуникация между двама души, а радиото и телевизията предполагат едностранна комуникация на комуникатор с много хора, то интернет обединява всички възможни типове взаимовръзки. Стават възможни всякакви взаимодействия от типа на комуникация между двама, комуникация между един човек и много хора и комуникация едновременно между много хора, като тези взаимодействия може да бъдат синхронизирани в реално време. При това обединението на всички тези комуникации (типичен пример в това отношение е системата Skype) води до непрекъснато намаляване на цената на комуникацията, независимо от разстоянието. Дигитализацията прави комникацията независима от фактора пространство и има съответните следствия за политиката. В този процес интернет е "мрежа на мрежите" - глобална система от взаимовръзки за размяна на данни, новини, мнения, предлагане на услуги, извършване на икономически транзакции, правене на бизнес, управление на всякакви процеси, обучение и др.

През последното десетилетие протича мощен процес на дигитализация на информацията и физически комуникационни средства като книги, вестници, телевизия, видеокасети, компактдискове се превръщат в дигитални форми, променяйки радикално комуникациония процес, давайки път на явление като дигитална икономика, дигитална култура, дигитална политика. Най-активните потребители на интернет мрежата са хората от 16 до 24 години.

Масовото навлизане на информационните технологии в живота на всички общества променя рязко възможностите за политическо въздействие и за правене на политика с младото и активно население. Това е световна тенденция, която води до съществени промени в политическите комуникации, а оттук и в политиката. Възникват множество нови тенденции в развитието на обществото и държавата, като по-голямо внимание следва да се обърне на развитието на информационното общество. Това е общество, "в което производството, разпространението и употребата на информация са основните икономически, политически и културни дейности". Приносът на интернет към развитието на информационното общество трудно може да бъде оспорен. Практически с навлизането на интернет човечеството създава безгранична информационно-комуникавионна среда, трансформираща с информационно поле социално-икономическите, политическите и културните развития на всичкки общества. Това дава възможност да бъдат осигурени необходимите на обикновения гражданин сведения за различни организации, предприятия, органи на държавно управление и пр. Тази информация се превръща в неизменен фактор за социалния, политическия и икономическия прогрес. Използването на компьтърната и телекомуникационна техника е основа за коренна промяна в цялостния живот на съвременното общество.

Настъпва промяна и по отношение на понятието за политика. Различните политически мислители и философи дават различни определния и обеснения за политикаата, като всяко едно от тях е пречупено през призмата на собственото им време и собствения им светоглед. Макар силата на информацията в политиката да е осъзната още от Наполеон, Сталин и Хитлер, днес нейната роля е в друга насока - един политик, който разполага с достатъчно информация за заобикалящите го явления, може да вземе много по-бързи и ефективни решения - появява се нов тип политик, който условно може да бъде наречен "информационен политик". По подобен начин се развиват и процесите по отношение на гражданите, които стават все по-информирани . Получаването на информация от различни източници позволява формирането на по-обективни преценки.

В контекста на новите информационни технологии известни промени могат да бъдат намерени в дефинирането и на други базисни за политическата наука понятия като демокрация, държава, нация, гласуване, представителство, избори, партия, събрания, бюрокрация и пр. Неслучайно само през последните няколко години се появиха или развиха редица нови понятия, които в бъдеще ще играят все по-голяма роля в политическия процес - електорнни избори, електронна демокрация, електронно представителство, електорнно правителство,електорнна партия и др. Това не може да ни учудва, след като редица от характеристиките на виртуалния свят не противоречат на характеристиките на физическия свят. Те не ги заменят, а само ги изменят и променят средата на тяхното функциониране. От тази гледна точка можем да смятаме, че някой ден електронното правителство ще замени неговия аналог в реалния свят или че електронните избори ще заместят истинските избори. Те ще ги допълват, ще създават нови възможности, а оттам ще променят и политическия процес.

Нетизън -мрежовият гражданин. Във виртуалното пространство става дума не само за традиционните права и задължения на гражданина, но и за трансформацията на тези права и здължения - като се почне от правото на свобода на словото и се стигне до защитата на личния живот и свободи. В интернет човек има повече възможности да реализира своите традиционни граждански свободи и задължения, но и повече възможности да не бъде контролиран, надзираван, проследяван. "Нетизънтът" получава възможност да пътува във виртуалната реалност, неограничаван от пространствените зависимости на физическата реалност. Степента на принуда е различна от тази в реалния свят, много по-малко е ограничаван от националната държава.
Появяват се движения за кибер права, според които една от най-важните граждански свободи е даване на възможност на гражданите, независимо от раса, пол, етническа и верска принадлежност, да позват интернет и настояват това да се обяви за универсално човешко право, което всички са длъжни да спазват. Движенията за кибер права гледат на своята дейност като на инструмент за изграждане на демокрацията в една дигитална среда.

Интернет увеличава възможностите за засилване на връзките между гражданите и различни орагнизации, укрепва солидарността между тях и създава инструмент за обща защита на дадена кауза. Насърчава участието на гражданите и обсъждането на проблемите, което засилва тяхната ангажираност в гражданското общество. Чрез интернет гражданското общество и потребителите могат да съобщават и препращат към други потребители информация за последните събития, нови кампании и акции, тъй като сайтовете могат да се обновяват много по-често и бързо, както и факта, че информацията става моментално достъпна до всеки жител на планетата.

Интернет дава възможност за повишена активност не само чрез една или друга гражданска организация, а и чрез сайтовете на социалните мрежи като "Facebook" или "MySpace", които обединяват различни индивиди с общи интереси.
Факт е обаче, че видеоматериалите имат различен и често по-голям ефект от писаните материали. Те се възприемат като информация, която изглежда много по-достоверна и със значително по-голяма доказателствена мощ. Това разбира се не означава, че не могат да бъдат направени монтажи. Блогърите и активистите разпространяват видеоматериали чрез уебстраници като YouTube, а гражданите са основния източник на клиповете. Държавата също представлява източник за създаване на клипове в YouTube, като най-често това се прави с цел пропаганда. Партиите и партиините активисти, особено в период на предизборни кампании, са основен източник за създаване на видеоклипове, които целят да покажат във възможно най-добра светлина собствената партия и кандидат или да формират негативен имидж на опонента. Средствата, необходими за изготвяне и излъчване на предизборното послание в интернет мрежата са далеч по-ниски от средствата, необходими за неговото излъчване директно по телевизията. Ако това стане практика може да намали значително цената на предизборните кампании. Друг плюс е, че посланието не се натрапва, но може да бъде видяно по всяко време и от възможно най-много граждани.
Паралелно с YouTube се разгръщат множество други системи на онлайн видеоматериали. Почти всяко значимо политическо действие може да бъде видяно вече в интернет. За това допринася и фактът, че телевизионните канали създават свои интернет версии. Така политическото видео става неразделна част от политиката.

Блогът е различна от другите форми на интернет комуникация, каквито са форумите или групите за новини. Авторът често базира на своите страници интересни за него новини, статии, снимки, рисунки, картини, видео или дават линкове, на които те са поместени. Блоговете могат да имат само един автор, но могат да представляват и цяла общност от автори. Възникват различни корпоративни блогове към различни инстистуции - към традиционни медии, бизнес групи и пр., както и така наречените "клубни блогове", обединяващи група хора. Много активно създават свои блогове активните политици, опитвайки се чрез тях да си осигурят допълнително влияние. Особено силно се активизират по време на политически кампании. Въпреки че голяма част от блоговете не засягат политически теми, броя им не е малък и те оказват своето влияние върху политиката. Блогът се е превърнал в медиен, политически и обществен фактор, а оттам и в инструмент на демокрацията.
Най-често даваният пример за използване на политически блогове по време на предизборни кампании е от кампанията на сенатор Хауард Дййн по време на вътрешните избори в Демократическата партия в САЩ. Той е първият американски политик обърнал по-сериозно внимание на интернет при организирането на своята кампания. Самият ирански президент Махмуд Ахмадинежад има политически блог (ahmadinejad.ir), на който помества свои мисли и коментари на персийски, арабски, английски и фенски език, като всеки може да влезе и да прави коментар на неговите идеи. Потенциалът на интернет блоговете по време на предизборни кампании очевидно е разпознат и от българските политици, които също създават уеб страници. За първи път те навлизат по-масово в България през 2006г., когато блогове създават Ивайло Калфин, Юлиана Николова, Петър Стоянов, Николай Камов и др.

Масовото навлизане на интернет в обществено-политическия живот принуди политиците да се отнасят сериозно към този нов информационен източник за формиране на обществено мнение и едновременно с това са отреагират на новите предизвикателства, предимства, недостатъци и заплахи. Този етап довежда до формирането на интернет идеологии. Под интернет идеологии разбираме пренасянето на традиционните различия между консерватори, либерали и социалисти, отнасящи се до социалния свят край нас, към виртуалния свят на интернет. Идеологиите се класифицират по множество принципи на: леви и десни, социалдемократически (и социалистически), либерални (и либертариански), консервативни.

Нов политически феномен е дигитализираната партия. Отбелязва се тенденцията за край на преходните масови партии, характеризиращи се с голяма членска маса и формално членство и появата на нови партии, характеризирани като "картелни", "електорално-професионални", "постматериалистически", партии на "новата политика" и др. Влиянието на интернет води до настъпване на промени в политическите партии. Промените са в три основни насоки: първо, в начините, по които партиите се стремят да достигнат до избирателите; второ, в начините на тяхното вътрешно функциониране; трето, в самите партийни системи чрез поява на нови партии.
Въвежда се електронното гласуване (е-гласуване) като средство за промяна в избирателната активност.

Дигиталните технологии и най-вече интернет навлизат с безпрецедентна за човешката история скорост. Нека се надяваме, че интернет ще продължи да се развива свободно, с възможно най-малко политически и икономически ограничения или влияния, с активното участие на потребителите. И не на последно място да се надяваме и вярваме, че интернет ще влияе повече върху политиката, отколкото политиката върху него.

Изготвил:
Деана Златкова Ангелова, F59722
Нов български университет

Източник: "Дигиталната политика"
(Христо Проданов)





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Интернет политика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.