Интертекстуалност


Категория на документа: Други


4.1. Палинтекстуалност (Цитат и алюзия)
При тази форма на интертекстуалността повторението заема значимо място. Палинтекстуалността описва връзката между два или повече текста, която се основава на повторението. Палинтекстуалното повторение обаче не имплицира повторението на съдържанието на изходния текст. Повторените текстови елементи трябва да са специфични за първичния текст. По този начин могат да бъдат изключени банални съотведствия и текстови съвпадения, породени от естеството на езика ( напр. началото на приказки: "Имало едно време..."). Щокер дефинира палинтекстуалността по следния начин: " Връзката между два текста се нарича палинтекстуална тогава, когато един текст (палинтекст) цитира буквално или в перефразирана форма специфични елементи на други текстове (първичен текст)."10

4.2. Метатекстуалност (Рецензия)
Щокнер описва тази форма на интертекстуалността като феномен, при който не се говори с, а за текста. В този случай метатекстът тематизира и назовава един или няколко текста.
Метатекстуалността се среща най-често в работата на литераторите и литературните критици.

4.3. Хипертекстуалност
За хипертекстуалност говорим, когато един текст (хипертекс) очевидно имитира друг (първичен текст). Тук могат да бъдат причислени формите пастиш, пародия, травести и контрафакт. Тези литературни стилове дълго са били обект единствено на жанрологията, но поради факта, че се основават изцяло на интертекстуалността, трябва да им се обърне специално внимание в изледването на особеностите на интертекстуалността. Хипертекстуалност може да се наблюдава между два отделни текста; един единствен текст бива цитиран, имитиран или тематизиран от друг.
4.4. Имитация
В случай, в които става дума за имитация на текстови класове, автори или стилове на дадени епохи, Щокер говори за "имитация". Също като при Женет той разграничава трансформациите, основани на отделни текстове, и имитациите основани на текстови системи, но създава две отделни категории. Щокер стига до заключението, че един текст не може едновременно да има интертекстуална връзка само с един друг текст и да имитира системи като стил, жанр и т.н. Той нарича имитация тези текстове, които очевидно имитират определени литературни модели, стилове или жанрове.
Следователно хипетекстуалността обхваща два текста, които имат интертекстуална връзка, а имитацията се разпростира върху цял текстови клас.
4.5. Тематекстуалност
Според Щокер тематекстуални са тези текстове, които тематизират стилове, жанрове или най-общо литературни модели. Това означава, че интертекстуалност в тази форма се
проявява при появата на рефлексивен компонент относно употребата на литературни похвати.
Като цяло разработката на Щокер позволява да се обобщи, че за интертекстуалност може да се говори, когато даден текст се основава на:
а. цитиране и/или
б. тематизиране и/или
в. имитиране на един или няколко текста (първични текстове) от друг текст ( палин-, мата, хипертекстуалност)
и/или когато се основава на:
г. имитиране и/или
д. тематизиране и/или
е. демонстриране на литературни модели ( имитация, тематекстуалност).

5. Функции на интертекстуалността

5.1. Културна функция

Интертекстуалността има много и разнообразни функции. Често в един и съсщи текст се проявяват няколко от тях. Тя обхваща широкия спектър от характеризиране на герои и тяхното описание до коментар на съдържанието и дори антиципация, драматизация или пренасяне в комичното на даден текст. Опитът да се създаде пълен списък на интертекстуалните функции винаги ще остава незавършен. В този контекст "функция" се отнася не до поливалентността на интертекстуалността, а до различните нейни функционални концепции. Всяка от по-долу описаните функции описва интертекстуалността в нейната "същност" без значение от нейния принос в изграждането на литературни образи, описанието на обекти или в коментара към даден текст.

Говорейки за интертекстуалността и нейната културна функция е редно да си зададем въпроса, дали тя може да бъде характеризирана като форма на колективна памет. Тази интертекстуална особеност в последно време е обект на изследване на мнемотиката, която описва множество текстове с различни степени на интертекстуално преплитане като "поле на паметта"11.
Определянето на културната функция на интертекстуаността е в пряка зависимост от дефиницията на понятието "култура". Гледайки на културата като на процес на събирателство, то литературата и интертекстуалността трябва да бъдат отъждествени с носители на културни стойности. Интертекстуалността играе немалка роля в кръговрата на семиозис и играе водеща роля при процесите на де- и ресемиозис.
5.2. Поетична функция
Изпълнява ли интертекстуалността поетична функция? Цели ли тя да допълни семантично даден текст? Това са въпросите, чийто отговор трябва разкрие настоящата част от разработката.
Интертекстуалността представлява безсъмнено смислена литературна конструкция, но преди да може да бъде описана нейната поетичност е нужно да се дефинира понятието "поетика".
С какво се отличава поетичната езикова практика? Противно на дълго властващата представа за чистотата на поезията и безценния поетичен език протовоположен на негативно дефинирания разговорен е установено, че литературата борави не с по-чистия, а с по-богатия език12. Поетичните качества на интертекстуалността могат да бъдат открити именно в оформеността на израза.
В тази си функция интертекстуалността се проявява като отклонение от прагматичната езикова норма и развива своето влияние чрез прагматичната ориентация на текстове спрямо техните читатели.
5.3. Текстово-стратегическа функция

Съществува ли интертекстуалността, за да води читателя? Има ли тя характера на текстова стратегия?
Четивото зависи от възприятието на читетеля. Това как един текст ще бъде прочетен зависи от предпоставките на реципиента. Първото читателско насочване произлиза от самия текст. Представяйки определен стил или жанр текстът индиректно предразполага читателя да чете по определен начин. Безспорно четем по различен начин криминални и фантастични романи напр. Текстът задава своеобразен код, чрез който съдържанието му става достъпно за читателя. Интертекстуалността тук може да бъде разбрана като частична текстова стратегия, тъй като тя може само да повлияе на възприятието, но не и да го определя. Интертекстуалността като текстова стратегия маркира връзки с други текстови стратегии и така влияе на възприятието на текста.
6. Дискурсът "интертекстуалност"
6.1. Интертекстуалност и авторство
Дали авторът е първоизточника на даден текст или интертекстуалността застава на негово място? Неотдавна Роланд Бартес оповести смъртта на автора и отдаде неговата позиция на "пишещия". Изхождайки от Бахтиновата концепция за текста като мозайка от цитати тези размишления имат основание. В този случай интертекстуаността в най-общ вид би изместила автора.
Според Щокер по-уместно би било да заместим въпроса за съществуването на автора с този какво представлява той. При анализа на текстове с неизвестен автор той установява, че даден текст няма един, а няколко (и все повече) автора. Решение би било да говорим за колективно авторство. По този начин Щокер избягва драстичното изказване на Бартес и същевременно удовлетворява обстоятелството, че всеки текст носи белега на интертекстуаността.

6.2. Интертекстуалност и четимост
Дали даден текст ще бъде разбран зависи винаги от това, колко текстове като цяло са прочетени от читетеля на съответния текст и колко от казаното в тях може да бъде приложено в контекста на настоящия. При това като за структурата, така и за извънтекстовата действителност важи:
Интертекстуалността може да доведе до проблем в разбирането на текстове13. Относно съотношението четимост- интертекстуалност се водят ожесточени дебати. Те са породени и от факта, че не е ясно какво точно предполага четимостта на даден текст и в какви измерения тя може да бъде класифицирана. Умберто Еко поставя четимостта в зависимост от отвореността на творбата. В 1962 Умберто Еко създава своята концепция за отворената художествена творба. Чрез отвореността на формата, в тълкуването на творбата биват въведени елементите: случайност, неопределеност, възможност, двусмисленост, вариантност. Множеството тълкувания са възможни, защото са предположени от самата форма. Но позицията на Еко е, че има граници, с които възприемателят трябва да се съобрази, неопределеността на формата не предполага произвол в тълкуването.
Отвореността произтича от информационната стойност на посланието. Колкото по-висока е редундантността му, толкова по-ниска е информационната му стойност и обратно.
Интертекстуалността може да повлияе на тази отвореност в две посоки: според това с каква мотивация бива използвана тя създава чрез редундантност по-висока разбираемост на текста или чрез нарастване на количеството информация отежнява четимостта му.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Интертекстуалност 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.