Инвестиции и иновации


Категория на документа: Други


Корелация - между два финансови актива е равна на отношението на ковариацията на доходността на тези активи към произведението на стандартните им отклонения. Значението на корелацията се изменя от -1 до +1 и се определя от използващия способ на пресмятане на стандартното отклонение. Това позволява по-точното оценяване на степента на взаимовръзка между активите. Ако корелацията е по-голяма от 0 то доходността на финансовия актив има тенденция да се изменя в 1 направление. Колкото по близка е корелацията до +1 толкова по-силна е тази взаимовръзка. Ако корелацията е отрицателна то финансовите активи имат тенденцията да се изменят в различни посоки.
При корелация равна или клоняща към -1 се наблюдава абсолютна отрицателна корелация . Когато корелацията е = 0 липсва взаимодействие между активите и се наблюдава безрискова норма на възвращаемост

Методи на оптимизация на инвестиционния портфейл

1. Наивна диверсикация, класически метод за инвестиране.
Според него в инвестиционния портфейл се включват възможно най-голям брой финансови активи избрани на случаен принцип, логиката е че риска ще засегне само част от активите.
2. Метод на оптимизация на инвестиционния портфейл по модела на Марковиц
Марковиц изхожда че инвестирането е еднопериодичен процес тоест получения след инвестирането доход не се реинвестира. Друго важно предположение в теорията е идеята за ефективността на пазара. В своите теоретични изследвания Марковиц предполага че значението на доходността на финансовите активи се проявява под формата на случайна величина. В тази връзка се прави оценка на 2 показателя : очаквана възвращаемост и стандартно отклонение. Само тези 2 показателя определят плътността на вероятността на случайното число при нормално разпределение. Ключът към решение на проблема за избор на оптимален портфейл се намира в теорията за съществуване на ефективния избор на портфейла. Тази теория разкрива преди всичко развръзката между ефекта на корелацията и риска за инвестиционния портфейл. Това позволява да се направят 2 извода:
1. При едно от значенията на коефиц. на корелация на различните портфейли сътветстват различни величини на стандартното отклонение. Следователно при промяна на съотношенията на активите се променя и неговия риск.
2. С понижаването на коефициента на корелация се понижава и риска на портфейла.
- Основополагащия принцип на теорията на Марковиц гласи че НЕ броя активи е важен при портфейлните характеристики а взаимообвързаността между тях е изразена с корелационния коефициент. Инвеститора е способен да понижи равнището на риск чрез диверсификация. Тази част от риск на портфейла който може да бъде премахнат чрез диверсификация се нарича несистематичен или диверсицируем. Частта риск който не може да бъде премахнат се нарича систематичен или недиверсицируем. Марковиц предлага графичен способ за представяне на граници на ефективния портфейл, но се прилага трудно когато периодите са повече от 3. Решение на задачата свързана с намирането на оптимален портфейл преминава през изчисление на следните параметри :
- Н на брой значения на очакваната възвращаемост за финансовите активи.
- Н на брой значения на дисперсията за ценната книга

Недостатъци в теорията на марковиц е че той не анализира инвестирането в облигации, които се приемат за безрискови акции. Друг недостатък е минимизирането на целия риск, опитите да се премахне риска водят до неточности в изчислението.

Модел за оценка на капиталовите активи.

Основата на теорията на Шарп лежи на метода на линейния регресионен анализ, позволяващ свързването на две случайни променливи величини. За независима се приема линейната величина на някой пазарен индекс. Такива могат да бъдат темпа на ръст на фирмения продукт равнището на инфлацията, индекс на потребителските стоки и др. самият Шарп разглежда качеството на независима промелива доходността изчислена възоснова на индекса Standart and poors 500 за която и да е i-та ценна книга, тъй като индекса се разглежда като характеризиращ пазара на ценни книжа. Модела на Шарп обикновено се нарича пазарен модел, а доходността е доходност на пазарния портфейл. Ако доходността приеме случайно значение и продължение на n на бр стъпки на изчисление се наблюдаа величината rm1 rm2 ... Доходността на ценната книга ще се характеризира със случайна величина от същата редица.
Бета - параметър на линейна регресия, показваща чувствителността на доходността на i-тата ценна книга към изменението на пазарната доходност. Систематичен риск
В общия случай ако бета е по-голяма от 1 то доходността на дадена ценна книга е по- чувствителна, предмет на по-големи колебания на пазарната доходност. Когато бета е по малка от 1 ценната книга има по малък размах на отклението на дохода спрямо средната аритметична очаквана величина от тази на пазарната доходност следователно ценни книга с бета по голямо от едно се класифицират като по рискови.
Основна концепция на модела за оценка на капиталовите активи е пресмятането и използването на бета коефиценти които показват как трябва да бъдат оценявани единичните активи в контекста на пазара. С използването на бета коефициенти решението на портфейлни задачи се улеснява значително, тъй като избягваме пресмятането на корелация. Според този модел бета коефициента отразява този риск, който може да се диверсифицира и е показател за приноса на даден актив в общия риск на порфейла. Общите предпоставки на модела за оценка на капиталовите активи са:
- Рационалните инвеститори не са склонни да поемат риск
- Инвеститорите имат общ времеви хоризонт за вземане на инвестиционно решение
- Инвеститорите имат идентични субективни оценки за комбинацията риск и очаквана възвращаемост на активите
- Съществуват без рискови активи и всички инветитори могат да дават ( да взимат) на заем неограничено количество от тези активи без лихва.
- Актвитите са достъпни в произволно малки обекти и няма транзакцйонни разходи.
- Информацията е безплатна и съответно достъпна за всеки инвеститор.
Ако портфейла е ефективен всеки актив от него ще заеме някаква точка от линията на пазара на ценни книжа, това означава че връзката между очакваната възвращаемост на 1 катив..
Когато портфейла има възвръщаемост при индивидуалния актив стойността на бета коефициента при портфейла е средно претеглена на бета коефициента на всички активи съдържащи се в портфейла.
Когато теглата са с равни дялове очаквната възвръщаемост на порфейла ще се измери по формула - E(rp) = Rf+ Beta p ( E(rm) - Rf)
Връзката между очакваната възвр. на един актив и невовия принос за риск на портфейла изразена в beta е линеен. Тъй като портфейла има възрвр. която се свързва с пазара точно както при индивидуалния актив, стойността на бета коеф на всички активи съдържащи се в портфейла, като теглата им са равни на портфейла.
Проблеми при класическия модел:
- Използва се предположението че очакваните възвръщаемости на отделните активи имат нормално вероятностно разпределение. Но не е така (за теста)
- Инвеститорите не са склони да приемат риск, но тъй като бъдещите изменения на възвръщаемостта могат да бъдат предвидени до пределена степен чрез оценяване на сегашния риск то изискванията за ефективно отншение между очакваната възвръщаемост и поетия риск не може да бъде изпълнен.
- Приемането че няма ограничения за дяловете на конкретни активи и порфейла се нарича проблем на кардиналността.
- Решенията на инвеститорите се базират на по-скоро собствените им очаквания от колкото на прогнози получавани с изчисления на минали периоди.
Този изчислителен етап на ефективност при вземане на решение не може да бъде предидена или моделирана.
- Бета коефициента е състоятелна мярка за риск само ако е на лице добре диверсифициран потрфейл а за да е такъв трябва да имаме минимум 20 вида активи.
- Ограниченията наложени от конкретните фондови борси

Инвестиционен менджмънт в областта на реалните инвестиции

Под инвестиции в широк смисъл се разбира влагане на капитали за покупка,изграждане на недвижими имоти, за покупка на средства за производство и извършване на търговия и услуги. При реалните инвестиции понятието реални инвестиции се припокрива с понятието капиталови вложения. Вложенията са инвестиции в основния капитал в това число разходи за ново строителство разширяване и модернизация, реконструкция и техническо оборудване следователно към вложенията могат да бъдат отнесени само вложения в основни средства с експлоатация повече от 1 година.
Инвестиционния процес при реалните инвестиции е съвкупността от всички дейности свързани с материализиране на инвестиции в основни материални активи.
В закона за устройство на територията на дейностите са разделени 5 етапа:
- Инсвестиционо проучване
- Инвестиционно проектиране - то се осъществява на 3 фази : идеен технически и работен проект
- Доставка на машини и оборудване
- Въвеждане на строежа в действие



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Инвестиции и иновации 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.