Ислям - история и течения


Категория на документа: Други



Софийски университет "Св.Климент Охридски"

КУРСОВА РАБОТА

на
ТЕМА:

Идеологически аспекти на световните религии-
Ислям

Студент: Георги Стаменов
Специалност: Политология
Курс: I-ви
Фк.№ 51 305

Съдържание:

1.Увод......................................................3 -4 ст.

2. Възникване на исляма и превръщането му в политическа идеология.................4-7стр.

3.Разделение на религията - сунити срещу шиити..........7-9 стр.

4. Модерният "либерален" ислям..................9-12 стр.

5.Ислямът в XXI-ви век и неговото разпространение в Европа .......12-14 стр.
6. Библиография.........15 стр.

I. Увод.

Сред разнообразните феномени в съвременният свят огромен интерес предизвиква въздействието на религиозният фактор, който се наблюдава най-силно в мюсюлманските страни. Едва ли има друга религия, чиито норми и възгледи да са така разпространени в съответната страна в която властва, колкото исляма. Неговата история ясно ни показва типологията, по която действа и факторите при които той се развива. Исляма не е само религия той съдържа в себе си и една ясно изградена управленска идеология, базираща се на силната централизация и контрол над хората, като за тази цел се използва пряко религията. Всички сфери на държавата като външна и вътрешна политика, образование, икономика и др. са тясно обвързани с религията. Така е в повечето страни в които господства ислямския фундаментализъм. В други като Турция например може да се говори за така наречения "либерален ислям", който е за по смекчено следване на корана и от там по гъвкаво прилагане на законите на шериата. Но страни като Турция са отделен случай, примерът и не е последван от много страни. Като пример за краен ислям и за неговото прилагане в държавната уредба може да дадем пример с много страни като най- видими в това отношение са Иран, Пакистан и Саудитска арабия.

Днес изповядващите ислям са около 850 милиона души, които са мнозинство в 35 страни и имат значително малцинство в още 18 държави. Най-силно тези страни преобладават в Близкия и Среден Изток, където религията се използва за манипулиране на голяма част от масите , които се състоят от неграмотно население. На чело на тези страни често са военни диктатори който често прилагат проимпериелистическа и антидемократична политика. Пример за такива диктатори са Саддам Хюсеин , Махмуд Ахмединеджат , Муамар Кадафи и др. Те се опитват да задържат своите сънародници благодарение на невежество и ретроградни заблуди. Това от своя страна бива използвано от демократичните сили и организации в борбата им срещу човешката експлоатация и подтисничеството.1 Свидетели сме на едни явления който тотално опровергават казаното по-горе, тези събития са непрекъснатите революции разтърсващи различи ислямски страни в Северна Африка и Близкия изток.Тези събития се назовани от световните политически анализатори с термина "арабска пролет".Те са наистина колосални по своята същност, защото на практика те разбиват една система на диктат, като по този начин те либерализират цяла една религия , чиято доктрина не е била променяна от векове на сам.
II. Възникване на исляма и превръщането му в политическа идеология.

Исляма е третото възникнало най-късно монотеистично религиозно вярване. Съдържанието му и неговото разпространение, неговото минало и настояще му придават характер и измерения на световна религия.

Ислямът се заражда в Арабия, просторен пустинен полуостров, получил името си от обитаващо го от незапомнени времена местно автохтонно население. В продължение на хилядолетие Арабския полуостров е бил в съседство с крупни държави и империи. Сблъсъците между тях неминуемо се отразяват на населението населяващо полуострова. От своя страна това население се дели основно на племенно-родов принцип на уседналост. Тази организация се създава през VI-ти век. В последствие то търпи много сериозни удари на дезинтеграционни процеси, които се получават заради засилващото се имуществено неравенство. Патриархалните порядки се съчетават с военната демокрация и с домашно робство. От там идват и ред други неща като лихварство, стремеж да бъде обсебена колкото се може повече обработваема земя поради нарастващото население. Неминуема става появата на множество остри сблъсъци породени от преминаването от некласово в класово общество.

Арабската история преди появата на Исляма е определена от историците като "период на варварство", наречена е така защото тогава не е имало единна религия, а е господствало езичеството, а на малко по късен етап са пренесени дори и християнството и юдаизма. Те са и резултат от многото чужди нашествия през VI- век, който също така довеждат до разпадането на държавните образования по границите, което засилва влиянието на чергарските племена като керванджии и военната сила, което допълнително засилва разслоението между тях. В такъв момент арабите се обръщат към монотеистични религии и търсят в лицето на един всемогъщ Бог опората която им е нужна да ги обедини в тези размирни за тях времена. Но призива към този Бог означава и свързване с "чужденците", и със силни съседски държави, което е противно на засилващото се арабско етническо чувство.

В тази обстановка, която преобладава в арабския свят се случва нещо съвсем закономерно и не случайно. Това е появата на една чисто нова монотеистична религия, която за по малко от век пуска своите корени не само на Арабския полуостров, но и в съседните страни като Персия. Тази религия е исляма. Нейната поява се свързва с името на Мохамед ибн Абддалах. Роден през 570 г. в най-големия град на Хиджаз Мека, той се превръща в човека обединил арабите чрез една обща за всички тях религия. Мохамед произлиза от видното племе Курайш , което в този период е едно от най-влиятелните в Мека. Още от малък остава кръгъл сирак затова минава под закрилата на чичо си Абу Талиб, който в този момент е лидер на племето и един от най-уважаваните хора в града. Като знак за това превъзходство на племето на Курайш е факта, че на тях е поверена грижата за Каабата, което само по себе си е голяма гордост за всеки род от Мека. Преломът довел до появата на исляма настъпва през 610г. , тогава у Мохамед настъпва много рязка промяна, той твърди че започва да чува гласове, който идват от същество по-могъщо от всички богове. Този глас му нашепвал "ти си пратеник на Аллах", това карало Мохамед да изглежда като луд в очите на останалите си съграждани. Той често се усамотявал в пещерата Хира край Мека, където с дни се отдавал на молитви към Аллах. Според мюсюлманската традиция на 26-ти срещу 27-ми рамадан 610г. се случва т. нар. "нощ на предопределението", тогава Архангел Гавраил се явил пред Мохамед и му дал правото на икра (рецитира, чете) словото на Аллах пред хората. Така ще се оформи коранът, свещената книга на мюсюлманите. Мохамед започва да рецитира божественото откровение пред своите съграждани и за кратко време около него се формира една група от вярващи. Пръв в неговите думи се вслушва съпругата му Хакижа, както и неговите дъщери , в последствие към него се присъединяват и много други хора от роби до някои заможни търговци. Той проповядва, че му е възложено да възцари вярата в един Бог в Арабия и чрез един халиф да се проповядва неговата воля. Разбира се делото на Мохамед печели много врагове в лицето на много от заможните хора в Мела, но няма опити за неговото физическо ликвидиране. Много пъти той е бил осмиван от своите съграждани и на него се е гледало като на враг заради много от идеите който проповядва.

Годината 619 се оказва повратна точка за Мохамед, защото в тази година умира неговия закрилник Абу Талиб и съпругата ми Хадижа. Това само по себе си причинява остра криза в рода, което е добър повод неговите врагове да го убият. При тези вече превърнали се в нетърпими условия Мохамед е принуден да напусне Мека, и го прави. Това става на 24 септември 621 г. когато заедно със новата си съпруга напускат Мека и се заселват в град Ястриб, наречен по късно Медина ( град на пророка).Събитието на преселването става известно под наименованието "Хиджра", това е и началото на мюсюлманското летоброене. В Ястриб Мохамед е приет с почести и става един от най-уважаваните хора. Той става арбитър в споровете между местните родове.2 Най-важното,е че намира подходяща почва за проповедите си и бързо събира все повече последователи. За кратко време арабската общност изповядваща ислям (умма) се увеличава многократно не само в Медина, но и в целия Арабски полуостров. Самият град Медина се намира на пътя свързващ Мека със Сирия и последователите на Мохамед започват да нападат мекански търговски кервани. Това довежда до военен конфликт между двата града и дава възможност Мохамед да отмъсти на старите си врагове. Воината между двата града завършва с победа на Медина и това дава възможност на пророка победоносно да се завърне в своят роден град. През 630г. той влиза победоносно в Мека и се отправя към Каабата, така символично той определя това светилище като ключово и най-важно за мюсюлманите, а той самия става халиф на цялата умма.

Създаването на исляма и първите няколко десетилетия на неговото развитие предопределят неговата идеология и политическо влияние, което е много силно и теократично и като такова се запазва до ден днешен. То се състой в стриктното прилагане на законите на шериата и следване на словото на пророка.
III. Разделение на религията-сунити и шиити

Със смъртта на Мохамед през 631 г. започва да се усеща разделение
в изградената от него държава - умма. То става факт след знаковата за цялата история на исляма битка при Сиффин, която се състой през 657 г. Там един срещу друг се изправят племенника на пророка Али и предводителя на арабо - сирийската династия Муауя. Изходът от битката е равен, но много от участниците в нея проявяват съмнение в ръководните качества на Али и напускат войската му. Разделението вече се усеща и то става окончателно факт през 661г. когато за халиф е избран Муауя. Поставя се началото на нова управленска династия известна като Умаядски халифат. Много от мюсюлманите остават верни на старата династия, ( преките наследници на Мохамед) но много други приемат възгледите на умаядите в тяхното тълкуване на исляма. Привържениците на Али стават известни като шиити (идва от партията на Али "шия"), а другите който не споделят правото на преките потомци на пророка да имамат са сунити. За тях от значение е сунната. ( преките действия, тълкования и дела на Мохамед)



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ислям - история и течения 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.