Ислям


Категория на документа: Други




УНИВЕРСИТЕТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ

По

История на религиите

На Тема:

Ислям - Световнaта религия на пророка

Изготвил: Проверил:
Тефик Джамбаз Гл.ас.д-р Св.

ББ Фак №5169 Шапкалова

Ислямът е "най-младата" монотеистична религия. Той наследява много от предшествалите го юдейство и християнство и като тях прокламира, че дава окончателния истинен отговор за миналo, настоящето и бъдещето на света. Сега по света ислямската религия се изповядва от близо един милиард души. Това е факт, който говори, че растящото напрежение между мюсюлманската общност и християнския западен свят може в критичен момент да стане опасно за човечество. Всеки, който познава поне малко исляма и заповядваните от него морални ценности знае, че той уважава знанието и справедливостта, проявява и състраданието към бедните и унизените, цени изключително семейството и уважението към родителите. вото, настоящето и бъдещето на света. Великият пророк на исляма и несъмнен водач на арабите се ражда около 569 - 570 г. В Мека. Оттук и основаната от него религия получава название мохамеданство, а нейните последователи - мохамедани. Мухаммед e роден в едно от знатните арабски семейства на град Мека. Баща му починал преди неговото раждане. Майка му починала, когато бил на 6 години и той бил отгледан от своя дядо и по-късно - от своя чичо. Още в разцвета на юношеските си години той проявявал такава духовна мъдрост, че станал известен сред хората с името "Амин" [благонадежден]. Отнасял се мило към другите, притежавал нравствено величие, откровен изказ и добро сърце. Именно чрез тези свои качества Мухаммед спечелил любовта на околните. Отначало той пасял овчите стада на Корейшите, а след това помагал в търговията на една от богатите жени в Мека на име Хатидже. Впоследствие двамата с Хатидже се оженили. Тогава Мухаммед бил на 25 години. До края на петдесетгодишна му възраст Хадидже останала единствената негова съпруга, която му била докрай вярна. Тя дори за миг не спряла да го подкрепя и давала цялото си състояние и всичките си приходи от търговията за пророческата дейност на Мухаммед. Когато навършил 40 г. му се дарява пейгамберство т.е. провъзгласява се за пророк. Както вярва самият Мухаммед, той пряко - директно от ангел Джебраил започва да приема посланията от Бога. Проповедите си представя като низпославано му слово-воля на почитаното в града и околностите като главно божество Аллах, което значи Бог на арабски. Към 610 г. уважаваният търговец започва да проповядва в своя роден град Мека. Мухаммед зове съгражданите си да отхвърлят лъжливите божества и идоли, да отстранят неправдите и заживеят поновому в благочестие, справедливост и братска съпричастност едни към други. Иначе ги очаква страшно наказание, от което могат да се спасят само, ако го последват, като пратеник на Аллаха. В Мека Мухаммед проповядва исляма 12 години, където се оформя първата група вярващи. Господстващата в Мека върхушка на племето Корейши, от която сам начинаещият пророк произхожда, посреща проповедите с насмешливо недоверие. Скоро то прераства в открита враждебност и преследвания, които го принуждават през септември 622 г. заедно с близките си сподвижници тайно да напусне родния си град. Това време, в което Мухаммед бяга от Мека в Медина се превръща в знаменателно събитие, т. нар. "отделяне", "откъсване" от своето племе [ар. Хиджра ]. Скоро това събитие поставя началото на мюсюлманското летоброене, а гр. Ятриб, където беглецът се заселва, става "град на пророка" - Медина.
В Медина "увещаващият" проповедник от Мека става лидер, който предава и отсъжда според "словото на Аллах". Тук доизгражда своето вероучение, като съчетава морално-обредните задължения с практически предписания и правни постановки. Тогава неговите послания започнали да определят правилата на живот на цялата група. Това не са били само религиозните обичаи и обреди, но и закони свързани с брака, търговията и войната, законодателството и доброто общуване. Прерастващата в религия вяра бива наречена "отдаване" [на Аллах], на арабски език - ислям. Нейните привърженици се самоидентифицират като "отдали се" - мюсюлмани, и като "повярвали" на Аллах и неговия пророк, откъдето идва и названието правоверни. И ако до тогава проповедта била мирна, след хиждра пророкът става настъпателен: " Сражавайте с тези- казва Мухаммед, -които не вярват в Аллах, ... докато не дадат откуп, бидейки унижени " . За все повече араби ставало ясно, че Аллах е един и негов пророк е Мухаммед. Това сплотявало разединените му сънародници и ги превръщало в могъща сила. През 624 год. битката при Бадр завършила с окончателната победа на мединците [правоверните]. Този факт бил възприет като доказателство за благосклонността на Аллах към тях. Мединците били сполетени и от други премеждия, с които безпроблемно се справяли. Мощта на Мухаммед нараствала все повече. Още през 629 год. Мохамед се върнал в родната Мека, Бил посрещнат с викове: "Аллаху акбар! [Аллах е велик!]. Мухаммед унищожил всички идоли, които осквернявали Кааба. От този момент разпространението на исляма се осъществявало все по-интензивно. Установена била особена форма на подчинение, изисквана от "Хората на Писанието", която гарантирала - срещу определена такса и разграничаване от другите - запазване на имотите и свободата на вероизповеданието и религиозните обреди. В съответствие със собствените си ритуални предписания през 632г. Мухаммед извършил Великото поклонение в Мека, което се оказало прощално. На това последно поклонение той прави прощалното си хутбе[проповед] проповед към всички вярващи. Завърнал се в Медина, след кратко боледуване от злокачествена треска, той починал. Така завършил земния си път този, който успял да възвести повелята на Аллах:
[Днес неверниците вече не се надяват,
че ще успеят да унищожат вашата вяра.
Вече не се бойте от тях, но се бойте от Мен.
Днес Аз усъвършенствах вяра за вас и
изсипах върху вас своето благоволение,
и избрах за вас Исляма като ваша вяра].(5:3)

Свещенната книга за мюслюманите е Корана. Според ислямските вярвания Коранът е Словото на Аллах, разкрито на Мухаммед чрез Светия Дух (Джибрил) и не е по силите на човешкия ум и въображение да сътвори нещо подобно. Всички признават, че съвременниците на Мухаммед били майстори на красноречието и не им била чужда идеята да съперничат на Корана. Но те не били в състояние да създадат подобна на него книга и никога не са отричали това. Мухаммед е бил неграмотен и не го е криел. Най-голямата чест за него е това, че бил неграмотен човек, пратен сред неграмотните хора да учи цялото човечество, грамотно и неграмотно, на истинското послание на Аллах. Словото на Аллах е предназначен единствено за пророците, сред които Мухаммед е последният. Като го е избрал да бъде последен пратеник, Аллах не е изоставил хората, нито ги е лишил от възможността да търсят Аллах или да останат на Неговия път. Напротив, с избирането на Мухаммед за последен пратеник и с низпославането на Корана като последна божествена книга, Аллах оставя постоянен посредник между Него и човека, и оставя лъч от напътствие и светлина. Коранът отбелязва с конкретни, ясни думи, че Мухаммед е бил изпратен за човечеството от Аллах, комуто принадлежи всичко на небесата и на земята.

[ Ние те изпратихме само като милост за световете. ]

[7:158]:

Последователите на проповедника записват, в повечето случаи запаметяват чутото, което след няколко десетилетия е подредено в обемиста книга. Така се оформя Коранът (ар. 'четиво') - свещената книга на мюсюлманите. Посланията, които идвали в съзнанието на Мухаммед, най-често били доста кратки и представлявали къси стихове, завършващи с рима. Коранът се състои от 114 сури [глави] обхващащи 6200 стиха, които са подредени по големина - най-дългите са в началото, а най-късите - в края. Като авторитетно писание той е основният критерий за всички области на вярата и практиката. Той се смята за божието слово, открито на Мухаммед за човечеството. Освен Корана, най-важните и фундаменталните книги в ислямското учение са книгите Хадис и Шериат. Хадис са книгите на традицията, обединени под едно заглавие "Житието на Пророка". Шериатът е ислямският закон. Буквално думата шериа означава "пътят към водата", но в религиозното си приложение означава цялостния житейски път, така както е предписан явно и неявно от Бога. Докато мюсюлманската теология определя всичко, което човек трябва да вярва, законът предписва всичко, което той трябва да прави. За разлика от всяка друга система в днешния свят, шериатът обхваща всяка подробност на човешкия живот - от забраната на престъплението до използването на клечки за зъби и от организацията на държавата до най-интимни подробности на семейния живот. По-голяма част от шериата е изложена в Корана, но за да се вникне в отделните негови елементи и подробности, трябва да се взима пример от делата и словата на пророка като най-добрия тълкувател на Свещеното писание. Затова след Корана пророческата традиция се счита за втория основен източник при съставянето на шериата. Ала там, където завършва ислямът, низпослан, за да ръководи живота на хората през всички епохи и поколения (съобразно различните обстоятелства и потребности), започват непрестанните усилия на теолозите, които имат нужда от източника, наречен "разум". Такъв източник представляват, от една страна Писанието и традицията, а от друга - обективните обстоятелства. "Разумът" очертава основните граници на религиозния живот във всяка една ситуация. В исляма мюсюлманите имат пет главни задължения, т.н. "пет стълба на вярата". Става дума за фундаментални действия или задължения, които всеки мюсюлманин трябва да изпълнява. Те са:
1. Изповед на вярата [Келиме]: "Няма друг Бог освен Аллах и Муххамед е неговият пророк - това е най-съществената основа на мюсюлманската вяра. Тя трябва да бъде изговаряна на висок глас, за да стане човек мюсюлманин. Тя се повтаря непрекъснато и в молитвите.
2. Молитвата [Салат]: Молитвата като ритуал е централен момент в живота на един вярващ мюсюлманин. Този ритуал се извършва пет пъти на ден [при изгрев слънце, на обяд, след обяд, при залез слънце и преди лягане]. Предписаните молитви трябва да се рецитират на арабски с обърнато към Мека лице. Хадис [книгата на традицията] е превърнала тези молитви в механична последователност от движения, изправяне, коленичене и поклони. Призивът за молитва се отправя от моезина от минарето на джамията. Молитвите може да бъдат изваршвани и в къщи ,но с изключение на някои молитви, като тази в петъка и тези които са на празниците Байрям. Вярващия зада пристъпи към молитва трябва преди това да направи ритуално измиване на една част от своите органи на тялото наречено [ Абдест ]. По този начин човека отстранява материалните мръсотииот тялото си а и сащо така неможе да се прави молитва когато човек е с изцапани дрехи. Без такова ритуално измиване вярващия няма право да докосва и свещенната книга. И също така, ако е имал полов акт със съпругата си и нее направил цялостно измиване на тялото си наречено [ Гусюл ], в такова състояние вярващия няма право да прави никакви неща свързани с религията.
3. Даване на милостиня [Зекят]: Мухаммед, който сам е бил сирак,
е имал острата потребност да помага на бедните. В началото милостинята е била доброволна, но сега всички мюсюлмани са задължени да дават една четиридесета част от доходите си за бедните [Зекят]. Могат да се дават и доброволни дарения [ Садака ]. Тъй като тези, които получават милостинята, подпомагат дарителя в постигането на спасение, те не се чувстват задължени спрямо него. Напротив, тъй като дарителят е задължен и отговорен да дава милостиня, той може да се смята щастлив, когато има на кого да даде.
4. Пости [Уруч]: Благочестивите мюсюлмани постят през този свят месец всеки ден от два часа преди изгрев слънце до залез слънце. Постенето развива самоконтрол, почитане на Аллах и идентифициране с бедните. През време на светлите часове на деня не бива да се приемат храна или течности, нито да се пуши или да се изпитват някакви сексуални удоволствия. Много мюсюлмани по времето на рамазана ядат по два пъти на ден. Като от този уруч са освободени болните, старите и изнемощелите хора това е с цел, че Великият Аллах не поставя такива задължения които да не са по силите на своите раби.
5. Поклонението [Хадж]. От всеки мюсюлманин се очаква поне веднъж в живота си да предприеме поклонническото пътуване до Мека. За стари и болни хора то може да е изключително тежко и затова те могат да изпратят някой друг, който да ги замести. Това пътуване е съществена крачка в постигането на спасение за един мюсюлманин. То вкючва цяла поредица от церемонии и ритуали, много от които се извършват около свещения камък Каба. Главно мюсюлманите се ръководят основно от призивите на свещенната книга, но в голяма помощ на вярващите са и примерите от живота на пророка Мухаммед [ Сунна ]. И също така преданията които пророка е казал или така наречените [ Хадиси ]. Всеки един от айетите ( стиховете ) на Корана има разяснение с няколко неща казани от Мухаммед. След като починал пророка имало голямо разедининение във вярата тя се разделя на няколко школи като основните са 4 като са именувани на техните преподаватели в тези школи. 1.Маликитска школа - по името на нейния основател Малик - съдия в Медина, освен Корана и Сунна по необходимост признава за свещени и консенсуса от мединските тълкуватели на Писанията. (Северна и Западна Африка - т.е. в Горен Египет и Судан)

2.Ханафитска школа - по името на Абу Ханифа -иракски юрист, признавайки Закона допуска да се прибягва към принципа на аналогията, в търсене на най-сполучливото решение за доброто на общността. (Турция, Индия, Китай).
3. Шафитска школа (Шафи от Египет) - освен Корана и Сунна признава единствено онова нововъведение, което се ползва с одобрението на всички тълкуватели на Свещените книги: както е казано в хадиса:" Моята Общност никога не ще постигне съгласие относно една заблуда." ( официална доктрина на Абасидския халифат, разпространено в Хиджас, Палестина, Долен Египет, Източна Африка, Индонезия и Филипините).
4. Ханбалитска школа - основана от Ханибал от Багдат - признава само Корана и Сунна и не допуска никакви нововъведения или лични съждения, освен при крайна необходимост.(Саудитска арабия - Неджд)
След това се появяват на бял свят и двете основни течения в исляма Шиити и Сунити като основно няма голяма разлика между тях, като изпълнение на повелите и забраните на великия Аллах. Основните им различия са в това, че шиитите придават голямо значение на личността на Али който е зет на пророка и едва ли не те го приемат за човека, който онаследява пейгамберина. Наблюдават се някои малки различия относно начина на изпълнение на молитвите и някои други неща касаещи живота на вярващите. В последните години много се заговори за ислямски тероризъм, но истински вярващите и изповядващи тази религия хора немогат да правят такива неща и да накърняват името на религията Ислям. Никъде в Корана и в живота и постъпките на пророка нее казано да се убиват невинни хора с оправданието, че това било джихад. Тези неща се направляват от някакви секти в исляма които петнят неговото име. Аз искам да ви спомена за това , че първият съсед на пророка е бил християнин, но пророка винаги го е посещавал и са живели в разбиране. Заповедите в Исляма са такива че няма толкова съществена разлика между тях и заповедите в другите религии. Както вече ви споменах имаме заповеди за молитва за постене за даряване на бедните и за възхвала на великия Аллах и посещаване на свещенните места в Мекка. Това са основите на вярата, но имаме и други заповеди, които нетрябва да се нарушават и даже има големи наказания за тези, които не ги спазват. Ще ви посоча някои от тези неща един от големите грехове е да се опреличава даден човек с Аллах,прелюбодеянието,убийството,самоубийството,неуважението и незачитането на родителите, неуважението към съседите,правенето на магия,нечистотата даже в тази посока искам да ви запозная, че един мюсюлманин ако не чист неможе да изпълни своята молитва. И в много от знаменията в Корана се подчертава, че половината от вярата е чистотата. Но чистотата се разглежда и в такъв аспект човек да е чист и от морална гледна точка да не извършва грехове. Също за голям грях се зачита и неуважението към пророка и несе приема за нормално да се опреличава или да се обрисува пророка. Изобщо в исляма нее прието да има в къщата на вярващия снимки, картини на одушевени предмети и при заставане на молитва нее разрешено отпред да има такива неща. Едни от големите грехове също са лъжата, кражбата, лъжесвидетелстването, ограбването на имота на другите и в по- голяма степен ограбване на имота на бедните, онеправданите и най-вече сираците. Имаме и такива неща забранени които например в другите религии не са забранени, това са пиенето на алкохол и яденето на свинско месо, а също така и яденето на месо което е от животно починало без да му изтече кръвта. В общи линии от това, с което се запознахме искам да кажа, че разлика голяма в добродетелите, които предписва исляма като религия са в много голяма близост с другите големи религии на земята. Много е лоша ситуацията, когато дадени хора,които даже нетрябва да се числят към тази религия оскверняват името на религията а оттам и водят до насаждане на омраза към обикновените вярващи, но тези вярващи са истински и спазвайки законите, които наистина ама наистина са описани в Корана никога не биха посегнали на хора независимо, от коя религия са и от коя етническа група. Искам в заключение да кажа, че както и в другите религиии така и в исляма има хора които се самозабравят и за материалните си облаги нанасят вреда на цялото човечество. Дано се вразумят тези личности, защото в крайна сметка всички сме хора и от страданието и неразбирателството помежду ни губим единствено и само ние.

Използвана литература:

1. Превод на свещенния коран - Цветан Теофанов
2. Мухаммед и чудесата на Корана - Осман Нури Топбаш
3. Ислямът форма и дух - Осман Нури Топбаш




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ислям 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.