Истанбулска стокова борса


Категория на документа: Други



Пловдивски университет
"Паисий Хилендарски"
Факултет по икономически и социални науки

Реферат по Стокови Борси
На тема:
Истанбулска стокова борса

Възникване и история на Истанбулската стокова борса

Историята на Истанбулската стокова борса, най-голямата борса в Република Турция, е доста дълга и е преминала през много стъпки и успяла да стартира своята дейност чак през 1925г.

Въпреки, че борсата започнала дейността си през 1925г. нуждата от такъв тип постоянно действащо тържище се е чувствало 43 години по-рано - в далечната 1882г. През споменатата 1882г. вторият председател на Истанбулската търговско - промишлена камара Сюлейман Бей и членовете й - Захарян Хакопулос, Серупе Гюлбенкян и Василаки Съваджъ са подготвили правилник, в чийто чл.7 се е засягало тяхното предложение за борсов правилник. След като главният секретар на Истанбулската търговско - промишлена палата издал доклад от дата 15.02.1886, подготовката на такъв правилник е официално започнало.

Според направените проучвания, съществува султанско постановление от дата 18.03.1886г. , в което се е запоядвало да се вземат всички мерки, нужни за функционирането на стоковата борса. През месеците юли, септември и октомври са били направени редовни и извънредни заседания на търговско - промишлената камара, но без резултат. През 1894г. идеята за Истанбулска стокова борса се е популяризирала отново и поради тази причина на 06.02.1894г. се е свикало събрание на ,което са присъствали всичките членове на камарата.Въпреки желанието на тръговците за откриването на стоковата борса и многократно взетите положителни решения на събранията и дори официалното им провъзгласяване, всички тези общи усилия не са дали резултат.

На 08.05.1902г. е било направено ново предложение и предоставено на Министерството на публичните работи. През 1910г. председателят на камарата г-н Абут и членовете й се събрали в един комитет и решили да посетят Министъра на финансите г-н Джавид. През 1911г. вече е било осъществено събрание с Министъра на публичните работи, на което е бил направен иск предложеният правилник, достояние на държавния съвет, да е приет в най - скоро време и да бъде определен теренът, на който ще функционира борсата. Дори за построяването на нова сграда за стоковата борса, камарата е изтеглила 170 000 лири заем ,но всичките тези опити са били безплодни поради избухналите войни.

През 1919г. и 1925г. отново е било направено обръщение към Министерството, но под предтекст, че "положението не е подходящо", са били възприети действия само за организирането на комисия, отговаряща за подготовката. Най-после в края на следващата година, отново и сериозно е бил засегнат въпросът за борсата, този път с положителни последващи действия. Първо на 09.07.1924г. под ръководството на председателя на камарата г-н Хюсеин Хюсню, Азиз Зия Молла и главен секретар г-н Вехби, е била организирана " Комисия за създаване на Истанбулска стокова борса". По - нататък се е присъединил и г-н Асъмзаде Нури и е бил съставен "Правилник на Истанбулската стокова борса" ,след което е изпратен на Министерството на търговията на 29.09.1924г.

Освен това се е формирала и "Комисия за търсене на сграда за стоковата борса" и членовете в тази комисия са Кадъзаде Шевки, Зия Молла, Хабибзаде Зия и Назми Духани. След дълги разузнавания и проучвания комисията е решила , че най - подходящ е търговският хан "Консолит" , намиращ се на улица "Банкалар".

Препоръката, променена на 19.10.1924г., е била одобрена и изпратена на камарата, и така е било започнато създаването на борсата. Според чл.35 от устава първите членове на борсата трябвало да се назначат от камарата, а това са били - Шерифзаде Хюсеин, Хасан Али, Асъмзаде Нури, Хамди Зия (председател) и Хабиб Зия.

Първото събрание на комисията е свикано на 06.12.1924г. Два дена по - късно бившият генерален директор на промишлеността е бил назначен за главен секретар на борсата, а на 14.12.1924 районният тръговски директор е бил назначен за комисар. След като организацията е била вече завършена, откриването на борсата е било окончателно решено.

След официална церемония по откриването на борсата на 21.02.1925г. ,Истанбулската стокова борса започва своята дейност в хана "Шарк" в Галата. След кратко време е била преместена в уговореното място, в хана "Консолит". На 01.03.1925г. е бил публикуван първият бюлетин на борсата.

Борсата, от 1926г. насам, извършва своята дейност в сградата "Хамидийе Медресеси", която е била построена през 1781г. от Султан Хамид I-ви. Сградата е законно достояние на Истанбулската стокова борса. Поради причината , че след година и половина от откриването на борсата ,ханът "Консолит" е станал напълно недостатъчен , е било решено тя да се премести в "Хамидийе Медресеси". Тази сграда е била закупена от камарата за 95 000 лири и в последствие предадена на борсата. За да не бъде развален архитектурният й стил реставрирацията се е извършила с голямо внимание и усърдие. С условие, че ще бъде запазен старият й вид, е била дадена на борсата.

След като влиза в сила законът за правото на борсите да придобиват недвижими имоти, на 11.08.1950г. е заплатена сумата от 133 758 лири на камарата и законно закупена от нея.

Допълнителни факти

Сградата, все още считана за архитектурно произведение и непроменена до ден днешен, е с обща площ 2 671 кв.м., върху която на около 256 кв.м. се намират 20 кабинета, като в тях са включени офисни части, заседателни зали и лаборатории.

Лабораториите са най - съвършените в борсите и са под контрола на опитни служители. Освен централната сграда на борсата , тази в Сютлюдже за Жив добитък и клон за месо е започнала своята функция на 27.03.1954г. и до 26.01.1989г. продължава своята дейност тук. След упоменатата дата устройствата за Жив добитък и клон за месо са преместени в местността Айдънлъкьой на Тузла. Живият добитък и клонът за месо са разположение на 150 декара открита площ и 24 декара закрита площ. Капацитетът на едрия добитък е общо 1 500 бр. , а дребният - около 20 000 броя.

Информация за стоките, които се търгуват на Истанбулската стокова борса

В бюлетина на Истанбулската стокова борса са включени следните категории стоки:

1. Различни видове хранителни стоки : бяло сирене, кашкавал, картофи, лук, суджук - салам, тахин, яйца и маслини
2. Зърнени храни : пшеница
3. Животински масла : масло
4. Зърнени продукти : царевично нишесте, макарони и трици
5. Различни материали : сапун
6. Сурови кожи : телешка кожа, агнешка кожа и волска кожа
7. Сушени плодове : сушени смокини, сушени кайсии и стафиди
8. Растителни масла : слънчогледово олио и царевично олио



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Истанбулска стокова борса 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.