Истина


Категория на документа: Други




Истина

Въведение:

Човекът е най-висшето творение на природата.Хората на Земята вече надхвърлят 4,8 милиарда души.И всеки един е индивидуална личност.Точно поради тази причина светът ни е толкова пъстър-различни виждания,различни чувства,различни характери. През целия си съзнателен живот се опитваме да търсим истината за нещата и явленията, да се позоваваме на истината, да приемаме фактите на истината, но често се случва да изпадаме в заблуждения или да не сме в състояние да проумеем истината.

Съществува един избор, натоварен с по-голяма важност от всички останали-изборът на пътя, който всеки ще следва. Светъл или тъмен той крие своите истини и фолософии, които или ще бъдат разбрани, или просто отминати и невидяни. Това е път, избран чрез помощта на мисълта, знанието или просто интуицията. Изборът може да е правилен, а може и да не е. Това става ясно след един период на търсене, узряване, осмисляне и даване на равносметка. Единственото сигурно нещо е, че този избор е наш, плод на свободната ни воля и стремежи. "Човек се ражда свободен" (Русо) по природа, но не всеки става наистина такъв и не всеки може да понесе тази отговорност. Онова, което отличава хората от другите живи същества е тяхната способност да мислят. Мисълта развива ума и го тласка към познанието. А най-висшето познание е това за истината. Истината е най-великото нещо, което стои над всичко, защото е същността на съществуването. Човешкият разум е стигнал до няколко основни теории за истината,през различните културни епохи.

1. Истината като добродетел

Добродетелта е сложно многокомпонентно понятие.То включва редица ценни качества от морално-етичен характер.Добродетелен е човек,които преди всичко има висока степен на самосъзнание, който притежава воля,доблест,милосърдие, честност.Истината е основен добродетел, който трябва да притежава човек,за да бъде свободен.По този начин постига уважение,любов и доверие от околните.Истината,казват хората, е лек за душата. Когато казваш истината, ти всъщност откриваш част от душата си,парченце от теб самия. Хубаво е да допускаме хората да ни опознаят, хубаво е да ги допускаме близо до себе си, а това не може да стане чрез лъжи. Разкриването дава свобода,свобода на душата, свобода на съзнанието.
1.1. Вярата - компонент на истината.

Вярата е основание за търсене на истината от знаещия човек.За незнаещия човек вярата замества търсенето на истината и се превръща в основание на заблуждението.На знаещия човек вярата му дава сила да намери истината, а на незнаещия силата на вярата му пречи да стигне до истината.Само с вяра е невъзможно намирането на истината.Необходими са и знания и доказателства
2. Видове истина според Философията.

Един от най-съществените въпроси , засягащи пряко философията, от най - древни времена до днес, е въпросът за истината.Известен е стремежът на философите към истината - цялото развитие на човешката цивилизация е преминало в търсене , откриване и доказването й, което се оказва най - трудното нещо. Философското познание за истината достига до завършени теории, които непротиворечиво обясняват истинността и методът за достигане до истината. Поради своята специфика, философското познание за истината допуска едновременното съществуване на различни теории за истинността.Темата е твърде обширна и ще разгледаме едва няколко от теориите. Типовете истина най - общо се подразделят на :

2.1. Кореспондентна теория за истина на Аристотел
Според нея: ''Истината е съответствие с действителността, установена чрез опита.''

Едно твърдение ще бъде истинско, ако проверката и съотнасянето му към действителността установи съвпадение.Поднесената от Аристотел в този си вид теория е вярна, но не пълна, защото в много случаи личния опит не е достатъчен за установяване на твърдението като истина. За това е било необходимо развитие на философското и научно познание, което определя твърдението като извод от цялостен мисловен процес, който включва сетивния опит като предпоставка, след което следва експериментално опитно доказване за съществуване на обективна закономерна истина, която изключва личното виждане за истина. Ако спрем процеса с установяването на истината ще спрем и развитието си и вървенето ни към нови истини. Затова завършен вид тази теория получава при приложението на постигнатата истина за технологично развитие, което става основа за ново още по-задълбочено търсене, доказване и приложение на нови закономерни истини. За всичко това е необходимо целостта на мисленето като естественонаучно аналитично логично мислене, което ще е основанието за логичните синтетични философски изводи. Това е истинския завършен процес за търсене, откриване и прилагане на закономерните истини, който е известен като научен.
2.2. Кохерентна теория за истина
Според нея: ''Истината винаги е логично непротиворечива.''

Това означава, че в една теория не трябва да има противоречия или пропуски, а трябва всичките части на теорията да са взаимно-съгласувани, което я довежда до логични доказателства. Без пълната подкрепа на кореспондентната теория логичните доказателства са все още в сферата на неистината. Защото логиката им може да е изведена от предварителни неверни резултати, които при оспорване водят до рухване на теорията. Непротиворечивата истина от тази теория проверена от емпиричния опит и утвърдена като закономерност, която е приложима в практиката, вече се превръща в съществуваща обективна .
2.3. Консенсусна теория за истина .
Според нея: ''Истината е съгласие между хората за нещо , което помежду си приемат като истинно.''

Тази теория е заблуждаваща,защото отхвърля обективната истина и приема , че хората всъщност говорят за нещата като несъмнено истинни , защото са се съгласили с тях . И колкото повече хора са се съгласили и поддържат истинността на дадена теза , толкова тя изглежда по -истинна . Обаче , ако някой оспори тяхната истинност и към този някой се присъединят други , тогава истината се оказва под въпрос.Слабостта на тази теория е , че понякога има масови заблуди , които хората споделят с векове и начинът да рухнат те, е именно несъгласието с общо-установеното мнение.Народът за това е казал:"Многократно повторената лъжа се превръща в истина.''
2.4. Авторитарна теория за истина.
Според нея: ''За истина се приема онова, което е прието от несъмнен авторитет на доверие.

Тази теория се основава на мистиката и религията и се обосновава на божествения авторитет и свещените книги.Слабостта й е в противоречивата същност на множеството авторитети:мистични учения и религиозни секти,и учители.За да се установи обективно съществуващата истина трябва прекалено много усилие, труд и знание и не на последно място мисъл, а за мистичните и религиозни вярвания е много лесно - трябва само вяра и нищо повече. Затова заблудата е лесна за усвояване, а за истината трябва усилие.

Първите две теории за истината противоречат на другите две,чрез доказателство ,че съдържат истината,а последните две опровергават научно доказаната обективна истина само с вяра,без доказателство.На сляпата вяра се подават само доверчивите и невежи хора, за които е много лесно да ги убедиш с празни приказки, че науката съдържа лъжи, а мистиката и религията истини. За да се установи обективно съществуващата истина трябва прекалено много усилие, труд и знание и не на последно място мисъл, а за мистичните и религиозни догми е много лесно - трябва само вяра и нищо повече. Затова заблудата е лесна за усвояване, а за истината трябва усилие.
2.5. Обективна истина.

Реалните предмети или явления сами по себе си не са нито истини, нито неистини. Истина или неистина са образите в съзнанието на човека, в неговите мисли. Поради това, ако се разсъждава повърхностно, истината може да се поставя в пълна зависимост от човека, от познаващия субект. В действителност не е така. Вярно е, че човек познава света, той е носител на истините и заблудите. Но по своето съдържание истината е обективна. Верният, правилният образ в съзнанието на човека затова е верен, истинен, защото има съдържание, което по думите на Ленин "не зависи от субекта, не зависи нито от човека, нито от човечеството". Поради това всяка истина е обективна.Съдържанието на нашето знание е вярно отражение на обективната действителност и поради това истината не зависи от субекта.
Обективната истина може да бъде:
1) Конкретна - определя се от конкретността на обектите,които познаваме.Това означава, че нашите съждения запазват обективното си съдържание само по отношение на дадени процеси и явления, от анализа на които са извлечени. Ако се пренесат механически към други процеси и явления, те губят качеството си на обективно вярно знание.
2) Относителна - тя е не пълна истина,променлива,с течение на времето се усъвършенства,показва,че познанието на човека е сложен процес,верига от истини,всяка от които представлява момент от непрекъснатото все по-дълбоко познание за обективната реалност.Всяка степен от развитието на науката прибавя нови знания, но границите на истината за всяко научно положение са относителни.
3) Абсолютна- пълно и изчерпващо знание за света в цяло.Тя принадлежи към числото на онези истини,за което не се срещат доказателствени възражения.От философията знаем, че материята е първична, а съзнанието вторично. Това е абсолютна истина. Каквито и открития да прави науката, както и да се изменят нашите конкретни представи за мислещия мозък, необоримо ще остане посоченото философско положение.

Ако не съществуваше обективната истина за процесите,явленията,структурите и формите на материята,светът и човека не биха могли да съществуват и развиват.Не би имало субект,който да мисли,да търси и доказва обективната истина на съществуващия и развиващ се материален свят,не би могло изобщо да има познания.Без материалната обективна действителност не биха могли да съществуват субективните процеси на мисленето,защото обективната материална реалност се основава на качества,форма и посока,което е възможност за обективно съществуване.Субективните процеси на мисленето са идеални,защото нямат количество и форма.Материалната обективна реалност съществува извън човека и независимо от него.Разумният човек не би могъл да съществува без материалната обективна реалност или извън него,но може вярно да я отразява,за да отрази своят мисловен апарат,с който да разкрива истината,да я доказва и да я прилага в практиката.

В древността хората са вярвали, че земята е плоска, и това не е подлежало на съмнение, а най- старите жители на земята са били убедени, че боговете контролират дъждовете, както и всички други природни явления, а днес и за недотолкова просветените е ясно, че природните явления са следствия на сложни геофизични и процеси, които са далеч по - предвидими, отколкото нашите прародители са предполагали, да не говорим, че днес много хора са убедени, че бог съвсем не съществува. За тях това е била абсолютната истина нещо, на което са вярвали безрезервно. Дори вечните истини на хората не са толкова вечни. За това може да се твърди, че човешките истини не са нищо повече от заблуди, които просто не могат да бъдат опровергани. Като при това дори не е задължително те да не могат да бъдат опровергани изобщо, просто в даден момент един човек или група хора, са напълно убедени в правотата на дадено твърдение, което по- късно се оказва заблуда.Но съществуват, несъмнено, и аргументи, доказващи противоположното твърдение.

2.6. Основен гносеологичен проблем - истината.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Истина 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.