Историческият епос като отражение на национално чувство и съзнание


Категория на документа: Други


ИСТОРИЧЕСКИЯТ ЕПОС КАТО ОТРАЖЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНО ЧУВСТВО И СЪЗНАНИЕ
Може да се каже, че духовното развитие на нашия народ преди епохата на Възраждането най-добре е представено в неговите поетически творения, в многобройните и разнообразни народни песни, легенди, приказки и пословици. От всички тия произведения ние съдим за българския народен език и бит, за отношенията на българина към историческата действителност, сред която е живял, за неговото въображение и чувство, за неговата мисъл и воля, за неговия мироглед и морал. С други думи, в народното творчество се проявява с най-типичните си черти целият духовен облик на народа, цялото негово вътрешно развитие. Българските вековни традиции, непроменени от времето и политическите събития, с всичките си форми най-добре са се спазили в празничните песни, свързани със старинни обречи, в приказките и пословиците, а особено в битовите песни - в разнообразните мотиви па тия песни: любовни, сватбени, семейни, овчарски, жетварски, в тъй наречените тъжачки, в хумористичните песни, а също така в народните битови балади. С по-определен исторически колорит се отличават песните, в които са разработени събития из епохата на робството - такива събития, които рисуват отношенията между роби и владетели. В тях е проявено съзнанието за българската народност, обединена в една духовна цялост посредством езика, нравите и историята.

* Нашият исторически епос и Възраждането. Материали за историята на Българското възраждане. (CбHУHK, кн. 8, 1892, с. 419).

Нашият епос - главно юнашкият и хайдушкият - свидетелствува за едно национално съзнание, което никога не е заглъхвало, напротив: разраствало се е през време на робството и е вземало все поопределени очертания. Турското владичество, макар да е играло твърде отрицателна роля в политическия живот на южните славяни, е било от голямо значение за развитието на техния епос и което е по-важно, в своя епос българинът влага националните си копнежи, отразява оная мисъл, която по-късно, едва към края на XVIII и началото на XIX век, започва по-ясно да се оформява. Всъщност както нашият, тъй и целият южнославянски исторически епос трябва да се разглежда, от една страна, като резултат на национално съзнание, като свидетелство за него, от друга - като фактор, който поддържа и разширява това съзнание и внушава на народа патриотическо чувство.
Не те бъде погрешно, ако целият епос се разглежда главно като белег за духовното състояние на българина през време на робството. Факт е, че формата и съдържанието на народната българска песен са установени в едно твърде късно време; едва ли могат се посочи песни и изобщо народни умотворения, запазени в онзи вид, в който са се разпространявали преди робството - историческата съдба на народа е създавала нови поетически формации, поради което най-старите мотиви на народното творчество са претърпели съществени промени в зависимост от промените в самия живот. В българската песен са отразени възгледите, историческият живот, преживяванията на няколко поколения, които свободно са разработвали първоначалните мотиви, като са изоставяли от предишното съдържание всичко онова, което не е въздействувало или пък е било чуждо на тяхната душа. И важното е, че последната значителна преработка на съдържание и форма е извършена при условията на робството.
По рано, докато процесът на народното творчество не беше още проучен сравнително, изследвачите можеха да твърдят, че между колективните творения на един и друг народ няма съществена разлика и че епосът изобщо носи интернационален характер. Днес, след изследванията на редица учени, предимно руски - на първо място Александър Веселовски, създателят на историческата поетика, после Пипин и Потебня, - възгледът за интернационалния характер на епоса не издържа критика.
Всеки епос е израз на специфични национални черти, на особена национална култура; в областта на народното творчество има твърде много странствуващи, общи мотиви, обаче във всеки национален епос отделно те са обработени според вкуса, възгледите и интересите на самия народ. Тъй например нашият и сръбският Крали Марко се различават твърде много. Ние трябва да сравняваме нашия епос със сръбския не само за да изтъкнем приликите помежду им, но и различията, които се мотивират от особеностите на националните темпераменти.
Разбира се, всички тия различни страни от проучването на историческия епос не влизат в кръга на нашите специални задачи. Той ни интересува дотолкова, доколкото в неговото съдържание, в неговия дух могат да се долавят следите на национално cъзнание. От тая гледна точка нашият епос трябва да се разгледа бездруго в сравнение със сръбския, а не отделно, понеже външните условия на развитие на двата епоса са били общи; от другa страна, много елементи в съдържанието на нашите исторически песни са по-нататъшно развитие на подобни елементи и сръбските песни; също така срещат се мотиви в сръбския епос, които са разработвани най-напред в нашите песни. Тъй че сравнителното проучване на двата епоса би установило взаимните досегания, които са определяли посоките па тяхното развитие - би установило също и разликата помежду им. Но това не значи, че между нашия и сръбския исторически епос няма съществена разлика. Нашият епос изразява преди всичко мисълта на нашия народ.
После народното творчество има значение и поради това още, че въз основа на него може да се обясни по какъв начин се е създавал исторически нàглед (възрение, Anschauung) у народа през робската епоха, оня нàглед, който е основа на всяко национално съзнание.
От каква стойност са историческите и национални елементи в тоя епос.
За да проследим възникването и разрастването на националното съзнание, да установим по-нататък неговото отражение в книжнината, бездруго трябва да се спрем и върху народния исторически епос, защото, от една страна, той е резултат на това съзнание, свидетелствува за него и, от друга страна, оказва мощно въздействие върху патриотическото и национално чувство на поколенията през време на робството. Никой досега не е проучил и установил значението на народните песни за духовното и политическо пробождане на южните славяни, не ги е разгледал във връзка с Възраждането, като негов фактор и белег. Ще се опитаме в най-бегли черти да посочим това значение, без да си поставяме за цел да изчерпим всичкия материал от областта на този епос. От друга страна, ще искаме да избегнем една твърде важна грешка в начина, по който се е разглеждал досега народният исторически епос - независимо от Възраждането - изобщо от епохата, на която е израз. Ние ще го разгледаме именно във връзка с епохата на нашето национално пробуждане.
Преди всичко трябва да определим отношението на историческия епос към литературната история на Възраждането, толкоз повече че този въпрос е твърде неясен за нашите литературни историци, а още повече нa нашите учебникари (как се изучава и в учебната програма). "Историко-литературното значение не само на историческия епос, по изобщо на народната поезия може да бъде твърде различно: то зависи от съдбата на самата литература. Ако литературата се е развивала по естествен път, като е черпила сили от източника на народната култура, на народното творчество, независимо от чуждо влияние и въздействие, в такъв случай народната поезия може да се смята за начало и основен мотив на литературата" (А. Пипин, III, гл. 1 и 2).
Другояче стои въпросът там, гдето литературата черпи съдържание и мотиви не само от народното предание, но се поддава на въздействието на различни външни литературни фактори или пък съвсем игнорира народното поетическо творчество, като се развива предимно в зависимост от външни влияния. Такъв е случаят например със старата наша книжнина, която е възникнала след покръстването и още в самото начало е била в ръцете на черковни служители, които са се отнасяли враждебно към народните предания, понеже в тях са виждали следи от предишното езичество. При това, както е известно, тази литература се е развивала предимно под влиянието на византийската. Със своя религиозно-догматичен характер и със своя твърде условен реторичен стил старата ни книжнина е била съвсем чужда за народа и твърде рядко в нея, например в апокрифите и среднобългарските повести, са прониквали елемент от народния живот. Обаче тези елементи до епохата на Възраждането не са получили някаква значителна поетическа обработка и в старата литература представят нещо твърде случайно, външно и изключително.
Изобщо у нас, както и у сърби и руси, старата писменост и народното творчество рядко са се досягали, и то не толкоз да си влияят взаимно, а за да се противопоставят. Това противопоставяне е отбелязано например в проповедите на презвитер Козма против богомилите. Както е известно, черквата, със съдействието на държавата, е преследвала народните предания, песни и обичаи. Разбира се, при такива условия не може да стана дума за въздействие на народната поезия върху литературата. Дълго време народното творчество и писмеността са черпили материал от два различни източника - писмеността се е развивала под византийско влияние, а творенията на народа са от отразявали самия негов вътрешен и външен живот.
Какво виждаме от това?
Нашето народно творчество, както и руското, както и сръбското, не е било начален пункт на литературното развитие.
В такъв случай как и где трябва да се определи мястото на народната песен в историко-литературното изложение?
В повечето случаи, без да се гледат националните особености на дадена литература, без да се обръща внимание на специфичните условия, при които се е развивала тя, почва се изложението на литературата с творенията на народната словесност, която се разглежда като начало на литературното развитие. Това традиционно изложение ние ще срещнем например във всички ръководства по българска литература (и в учебника на А. Теодорова, у Божан Ангелова, Ст. Костова, и в по-новия учебник на Мирчева). Обаче такова едно разглеждане и изложение на националната литература има смисъл не оправдано само там, гдето литературата последователно се е развивала от народната поезия и се явява нейно естествено продължение. Но у нас процесът на литературното развитие не с вървял по този път. Както споменахме преди малко, литературата и народното творчество са се развивали поотделно, без да си влияят взаимно. От друга страна, факт е, че формата и съдържанието на нашата народна поезия са се установили и едно твърде късно време; ние нямаме песни и изобщо народни умотворения, запазени в онзи вид, и който са се разпространявали преди робството. Историческата съдба на народа е създавала нови поетически формации, поради което най-старите мотиви на народното творчество са претърпели съществени промени в зависимост от промените в самия живот. Множество нови стихии са въздействували върху народната песен, пресъздавали са първоначалните поетически мотиви, и днес в нея бихме могли да доловим отглас не само от старите езически спомени, примесени с елементите на християнството, но и отглас от историческите и битови условия на едно по-късно време. Тия по-късни въздействия са тъй разнообразни, тъй се преплитат, че днес е твърде трудно да се отдели първичната основа от по-късните поетически наслоения. В народната българска песен са отразени възгледите, историческият живот, преживяванията на няколко поколения, които свободно са разработвали първоначалните мотиви, като са изоставяли oт предишното съдържание всичко онова, което не е въздействувало на тяхната душа, което им е било вече чуждо. Това тълкуване може да се подкрепи не само с аналогични примери от епоса на народности, които са живели приблизително присъщите исторически условия, например с епоса на другите южни славяни, но още и с факта, че в нашия, както и в сръбския епос, няма единство и цялост в разработката на отделните мотиви, а също така няма и определени поетически типове. Идно поколение е слагало върху даден образ едни черти в зависимост от историческите условия, при които е живяло, друго поколение по-късно е видоизменяло тия черти, като ги е преработвало или заменяло с други. Обикновено тази преработка е засягала не целия образ, а само някои негови особености. С това се обяснява както противоречието между отделните черти на възпроизведените лица, така също и противоречието в изложението на случките и събитията. Достатъчно е да посочим за пример песните за Крали Марка. Отначало в образа на Марка са вложени всички черти на народните юнаци; по-късно обаче народът почва да развенчава своя фантастичен херой и да влага карикатурни черти в неговия образ, докато най-сетне изразява своята ирония към него с пословицата: "На безюнащина и Марко юнак." И ако искаме да обрисуваме Крали Марка като тип, ние ще трябва да се спрем само върху ограничения кръг на една група песни, в които чертите на Крали Марка се посрещат и сливат в една цялост, и да оставим всички онези песни, в които образът на Марка съдържа други, противни на първите черти. Обаче такова едно отношение би игнорирало връзката между народното творчество и реалните условия, при които то възниква и се развива. И според това твърде едностранчиво и погрешно е твърдението на онези изследвани на нашия епос, според които Крали Марко бил един завършен национален поетически тип.
Така че тази форма, в която е запазена днес нашата народна песен, е резултат на вековни видоизменения и наслоения, които значително са я отдалечавали от старата първооснова. И поради това погрешно е да се поставят тия отпосле обработвани песни начело на историко-литературното построение. Ако приемем традиционната схема на това построение - именно да се разглежда най-напред народната поезия и после писмеността, - бихме дошли до историческо недоразумение, до ненужно разграничение на факти от еднакъв характер и произход, а с това бихме нарушили историческата връзка и последователност между различните етапи на литературното развитие.
В такъв случай где трябва да се постави нашата народна песен и специално историческият епос, който ни интересува тук?
Двете изтъкнати съображения - именно: че нашето народно творчество не е предпоставка на литературното развитие и че съдържанието и духът на това творчество са претърпели разнообразни съществени промени, поради което в тях - в духа и съдържанието - са изразени предимно историческите и битови условия на една по-късна епоха, епохата на робството, когато това творчество е завършвало вече кръга на своето развитие, - тия две съображения решават напълно поставения въпрос.
Нашият епос трябва да се разглежда при уясняването на онзи момент в историко-литературното развитие, когато литературата ни почва да черпи елементи за своето съдържание непосредно от живота, когато тя почва да отразява едно, макар и неопределено още, национално съзнание. С други думи, този епос трябва да се разглежда, когато се изяснява, характеризира епохата, която предхожда непосредно Българското възраждане. Понеже народният епос много по-рано от литературата е отразявал известно национално съдържание, в него ние ще дирим онези елементи от живота, които по-късно са вдъхновявали и обогатявали самата литература. От друга страна, този епос ще ни помогне да открием зародишите на националното съзнание, понеже той в много отношения, както казахме, е белег и резултат на това съзнание. Че същинският исторически епос възниква през време на робството, това е едно твърде характерно свидетелство не само за националния подем, но и за времето, през което се проявява той. Съдържанието и духът на тия песни са резултат на една градация в общото национално чувство и съзнание.
П. П. Славейков в своята съдържателна и богата с непосредни наблюдения статия върху народната песен, като отбелязва, че ние нямаме юнашки песни, пропити с национален дух, които да се отнесат към по-раншно време, обяснява това с липса на национално съзнание у българина преди робството ("Мисъл", г. XIV, 1904, кн. 3, с. 130). Дали е вярно това, с положителност не можем да твърдим: от епохата преди робството не са запазени народни умотворения, въз основа на които да правим едно илидруго заключение за националното съзнание на българина през него време. Но че запазените песни от по-късна дата свидетелствуват за национално съзнание през епохата на робството, в това не може да има никакво съмнение.
Пътем ще спомена, че с казаното дотук не се изчерпва историко-литературното значение на нашия и изобщо южнославянския епос.
Едно внимателно сравнение на южнославянския епос с епоса на други народи, които са живели приблизително при същите исторически условия, би довело до твърде ценни резултати. Епосът на южните славяни е сравнително твърде нов, на много места той дори и до днес живее - обстоятелство, което прави възможно изучването на епическото творчество, на неговите отношения към условията на историческия живот. Едно аналитично съпоставяне на нашия епос със сръбския и с руския през време на татарското иго, дори с испанския и старофренския, които са се развивали в зависимост от борбите срещу арабите, би уяснило много тъмни страни в процеса на колективното епическо творчество. Тъй например при едно подобно съпоставяне ние бихме могли да уясним преходите, които забелязваме в постепенното развитие на народното творчество - например прехода от митически песни към исторически; този преход не само у нас, но и у други народи се дължи на крупни исторически събития, които са оставили дълбоки следи в народната душа и са импулсирали народната фантазия. Изобщо такива събития, като падането на южните славяни под турците, татарското нашествие в Русия, завоеванието на Испания от маврите, насочват чувството и въображението на народа към историческата действителност, създават нови условия и посоки за колективна поетическа дейност и развиват у него исторически нàглед (Anschauung), който е основа на всяко национално самосъзнание. (Исторически нàглед - това е начинът, по който се наблюдава и възприема историческата действителност. Ние нямаме-една дума, която да изрази точно немската дума Anschauung - русите превеждат ту воззрение (възглед), ту созерцание, което е още по-неточно.) При създаването на този епос народът почва да вниква по-дълбоко в историческите условия, да се самонаблюдава, да уяснява за себе си своята историческа съдба и да се домогва до създаване на един колективен, национален идеал - съвсем противоположен на дадената историческа действителност. При това народът започва да се отнася критично към събитията и се мъчи да си обясни причините на своята участ. Освободен от предишните митически схващания, тия причини той престава да свежда към едно висше предопределение, а ги дири в самото историческо развитие на събитията. Предишният фатализъм започва да отстъпва място на едно по-трезво отношение към действителността и постепенно българинът идва до съзнание, че той сам би могъл да създава своята съдба, да противопоставя своята колективна воля на онези сили, които го гнетят и които той по-рано е считал непобедими и се е примирявал с тях. В този процес именно на вътрешна активност, на себепознание и критична оценка на всичко, що засяга общия национален живот, се оформява исторически нàглед, а с него заедно, както казахме, и националното съзнание, етническото обособяване и самоопределяне. Именно в народния епос, създаден на историческа основа, ние можем да доловим възникването на този наглед и на националното самосъзнание - преди още да се явят представителите на Възраждането.
По-нататък ще видим с какво се характеризират изгледът и съзнанието, отразени в нашия исторически епос, как се определя отношението на българския народ към робството, преди още да настъпи епохата на Възраждането.

Поставихме въпроса, де трябва да се изучава българският исторически епос? Ние видяхме, че народното творчество у нас не е начална точка на литературното развитие, българската стара писменост се е развивала независимо от народната словесност - развивала се е главно под влиянието на византийската литература. От друга страна, нашият исторически епос в тоя вид, в какъвто го имаме днес, се е формирал през време на робството - този епос отразява предимно условията на робския живот. Тия две съображения ни заставят да определим едно по-друго място на българската литература. Казахме, че той, като израз на национална мисъл, трябва да се разгледа, когато се характеризира епохата, която предхожда непосредно литературното ни и национално възраждане. В него са отразени зародишите на националното съзнание, което е отличително за епохата на Възраждането, отразен е историческият нàглед на народа - неговото отношение към историческата действителност, начина, но който той наблюдава, възприема и цени тая действителност - съзнанието, което отразява в отношението си към нея.
Какво разбираме всъщност под исторически епос? Тук спадат юнашките и същинските исторически песни, между които няма значителна разлика. И в двата вида песни основата е историческа; само че в първите, юнашките, образите са от по-общ характер, събитията не са отнесени към едно строго определено време и място, когато във вторите, същинските, исторически песни възпяваните лица се явяват с повече индивидуални и реални черти и възпроизведените в тия песни случки могат да се отнесат към една по-определена историческа епоха. Падането на българското царство под турците е отразено в песни като Гъркиня кралица, Пропадането на цар Асеновото царство, Смъртта на Марко и погинването на царството. Обикновено в тия песни, отглас на важни исторически събития, се възпяват юнаци, исторически и фантастични. Тук срещаме например Крали Марка, Дойчин войвода, болен Дойчин, боледувал девет години и при все това вършил баснословни подвизи. Срещаме също така Момчил войвода, който се е подвизавал в Родопите, отначало като съюзник, после като враг на Йоана Кантакузин. Повечето от тези песни имат в основата си исторически мотиви, преработвани по най-различен начин.Често в тях само имената загатват за исторически събития и всичко друго е плод на народната фантазия. Заслужава да се подчертае, че катастрофите, които са сполетявали южнославянските държави и са решавали за дълго тяхната историческа съдба, не са оставили почти никаква следа в средновековната им литература; затова пък една характерна черта на нашите и сръбски епически песни е, че в тях е запазен жив спомен за падането на южнославянските държави и за страданията и борбите на южните славяни през време на робството. Изобщо в своите песни народът е възпроизвел всичко онова, което непосредно е засягало неговата съдба, или пък онова от околната действителност, което му е правило силно впечатление. В някои от тези песни се рисува потурчването на поробените християни, възпяват се лица, които са устоявали на своята вяра въпреки турските насилия; срещат се и такива песни, в които е описано насилственото вземане на християнски деца в еничерския корпус (Псп., кн. VII-VIII, 1884, М. Дринов). Възпроизведени са дори и събития, които не са се отразили непосредно върху народната съдба, но на които народът е бил свидетел - например сблъскването на турците с Византия, преселението на испанските маври в Солун и Цариград през време на инквизицията (XVI век), а също и войните на турците с Унгария през XV век. Разказва се за пакостите, които са стрували на българите кърджалии, черкези и татари. Изобщо в тия песни е намерило израз всичко онова в историческия живот, което е оставило някаква диря в народната душа. И което е твърде важно, навсякъде, гдето се възпроизвеждат отношения между християни и турци, личи съзнанието за превъзходство пред победителя. Това ние виждаме най-добре в песнитe зa Крали Марка.

* Падането на българското царство под турците според народните песни. Гъркиня кралица; Пропадането на цар Асеновото царство; Смъртта на Марко и погиването на царството.
Ив. П. Церов - Христоматия по българска литература в 2 ч.: устна и писмена бълг. словесност за средните уч. заведения. Състав., Варна, 1901.

Като главна фигура в юнашките песни е обрисуван Крали Марко, син на сръбския деспот Вукашин. Исторически факт е, че през XIV век Крали Марко е бил владетел на една част от Западна Македония с престолен град Прилеп; отначало е бил самостоен владетел, а по-късно е бил принуден да стане васал на Баязида, бил е убит през 1394 г. в ровинските поля като помощник на Баязида против влашкия войвода Мирча. Понеже Крали Марко се е подвизавал в една област, която е била откраи време българска и после, за кратко време, през XIV век завладяна и управлявана от сръбския крал Душан - затова той се явява като любим херой и в нашия, и в сръбския епос От този център песните за Крали Марка са се разпространили по цяла България, Сърбия, та дори и в Албанско. С неговата личност са свързани най-разнообразни събития, различни и по време, и по място и поради това една отличителна черта на нашите и сръбските песни за Крали Марка е, че в тях липсва един определен, ясно очертан поетически тип.

* Херои в българския народен епос. Около Марка се подвизавали ред други юнаци.Войните на Унгария с Турция през XV век и по-късно дават повод за създаването на нови епически песни, в които фигурират и унгарска херои; тъй например срещаме маджарския войвода в Siebenbürgen Ян Хунияди под името Янко Сибинянин; Хунияди е бил разбит на Косово поле през 1448 г. Друг херой е Филип Маджарин, който според народната песен е заробил всички български невести; Марко ги освобождава и убива Филипа. По-нататък се среща като херой Iohann Székély, сестринец на Хунияди, под името Бановић Секула в сръбските песни, а в нашите - Секула детенце. Peter Doczy - Дойчин Петър (народна етимология),-Дойчин войвода, болен Дойчин, който е боледувал девет години и при все това е вършил баснословни подвизи. Като други юнаци се възпяват Крал Латинянин, Гюро Тимишарин (народната етимология - тъмничарин); Рельо Крилати загива за протосеваст Хреля, който се е отделил от Душана и основал независимо кралство с главен град Струмица; умрял като калугер в Рилския манастир през 1343 г. В някои песни се споменава Леген град; според някои изследватели на нашия народен епос това име загатва за поляците (лесите), чийто крал Владислав, който е бил и маджарски владетел, е воювал заедно с Хунияди против турците и на 1444 г. е бил убит във Варна. Възпява се също така и Момчил войвода, съюзник на Йоана Кантакузина, който се е обявил като независим деспот на една родопска област; по-късно Момчил се отделил от Кантакузина и през 1345 г. е бил убит в бой срещу своя предишен съюзник.

Тия противоречиви черти по никой начин не могат да се слеят в един цялостен типичен образ. Заключението на А. Теодоров в Българска литература, че Крали Марко съдържа "разкошните черти на един поетически тип", може да бъде вярно само ако поставим съвкупността от песни, свьрзани с име на Крали Марка, и се oграничим в тесния кръг само на една група песни, в които чертите на Крали Марка се посрещат; но подобно едно отношение би игнорирало връзката между народното творчество и жизнените условия, при които то възниква и се развива. Също така при разнообразието на случки, свързани с личността на Крали Марка, между които липсва вътрешна последователност и причинна връзка, не може да става дума за една цялостна национална епопея. Образът на Крали Марка е твърде неопределен и лишен от фиксирани типични черти. В него колективната фантазия е вложила всички разнообразни черти на народните юнаци, а в същото време му е придала и карикатурните черти на една гротеска. Ала при все това тия песни, в които Крали Марко е идеализиран и изобразен като народен юнак, ни дават възможност да открием вътрешните отношения на поробения народ към неговите владетели. В какво се изразяват национално-патриотическите елементи в историческите и юнашки песни? За патриотизъм може да се говори в твърде условен смисъл. Това, както казах и по-рано, не е политически патриотизъм. Чувството за народността се свързва не толкоз с политическо съзнание, колкото с религиозната общност. Толкоз повече че вярата, религията на поробените се противопоставя на религията на победителите. Общността на народа, на племето се изразява най-напред в общността на религията И по-нататък, с течение на времето съзнанието на религиозната общност се разширява - създава се по нататък също и общността по език, по нрави, по битови особености, след това иде и политическото съзнание, което по своята същност носи повече или по-малко активен характер. Еволюцията на това съзнание е отразена в народната песен. В много от тези песни се възпроизвеждат борбите на Крали Марка с народите врагове, които не зачитали християнската вяра и унижавали българския народ. Тъй например Марко излиза против "царя Солимана", който: "Золум прави по Стамбула града, Та си турчи моми и невести, Та си турчи и млади момчета " Заедно с Кулевича бана той разбива 90-хилядна турска войска, пратена от Солимана, заробва няколко паши и ги побългарява. Oт Крали Марка трепери и самият султан дори, който му подарява града Прилеп и го оставя волен да върши каквото иска. Други песни ни разказват как Марко отнема жена си, пленена от турците, убива Турчина войвода, не се покорява на заповедта на Мурад бея и излиза против Будимския паша. В множество песни народните врагове са изобразени алегорично - те се явяват обикновено под образа на Черен Арап и Муса Кеседжия. Марко се бие и с двамата и ги поразява; защитава християните от зверствата на турците и от своеволията на Филип Маджарина, погубва троица арапи и освобождава три синджира роби
Не е случайност, че народът е избрал за централна личност на своя епос Крали Марка, който с един замах на сабята си сломява народните врагове, убива Черния Арап, Муса Кеседжия, Турчин войвода, дългогодишни гнетители на поробените християни, и жаден за нови подвизи, минува през планини и гори, чиито листи, както казва песента, са окапали от скръб за робите, които минали през тях. Народът, както вярно бележи Пенчо Славейков в студията си за българската народна песен, при условията на робския живот е дирил един херой, който да въплъти неговите блянове и със своите нечувани подвизи да запази непокътнати националните светини.

* Народното творчество като отражение на националното съзнание
Че народът не е бил духовно мъртъв през вековете на робството, че в средата на народните маси се е оформяла все по-ясно колективната воля и се е насочвала към една определена цел, това ние виждаме най-добре от нашите народни песни и изобщо от цялото наше народно творчество.
Поетическите народни творения, тъй както са съхранени днес, са създадени през вековете на робството. Те не само отразяват основните черти на народния бит, на народния мироглед и език, особеностите на народното въображение и чувство, но и свидетелствуват за отношението на народа към историческата действителност. Особено важен за нас в дадения случай е народният епос, възникнал на историческа основа.
Катастрофите, които са сполетели югославянските държави и са решили за дълго тяхната историческа съдба, не са оставили някаква по-дълбока следа в славянската им култура; затова пък една характерна черта на нашите и сръбските епически песни е, че в тях е запазен жив споменът за падането на южните славяни, за техните страдания и борби през време на робството. Изобщо в песните си народът е възпявал всичко онова, което непосредствено е засякло неговата съдба и му е правело силно впечатление. Песента ни разказва за потурчването на поробените християни, възпява лица, които са пазили твърдо своята вяра въпреки турските насилия; подробно се описват условията на робството.
И важното е, че каквито картини и да рисува, колкото и да са трагични тия картини, тя запазва докрай своя бодър тон. Не само това: навсякъде, дето се възпроизвежда отношението между християни и турци,подчертава се моралното превъзходство на победените над победителите. Певецът сам съзнава и чувствува това превъзходство.
Особено силно е изразено това самочувствие в песните за Крали Марка. Крали Марко е херой еднакво и на нашия, и на сръбския епос. Песента му приписва баснословни подвизи. С един замах на своята сабя той унищожава безброй врагове, неговият исполински образ се изправя върху планините на Македония, със своя вран кон той мигом преминава грамадни пространства и славата му гърми във всички краища на българската и сръбска земя. Крали Марко не признава никаква власт и сила над себе си: разбива многохилядна турска войска, пратена против него, освобождава поробени християни, избавя жена си, пленена от турците, и жаден за нови подвизи, преброжда планини и гори, чиито листи са окапали от скръб за миналите през тях роби.
Не е случайност, че тъкмо него са избрали поробените за централна личност на своя епос. При условията на робския живот (както вярно бележи Пенчо Славейков в статията си за българската народна песен) народът е дирил един херой, който да въплъти неговите блянове и със своите нечувани подвизи да запази непокътнати националните светини. Понеже животът не е създал такива херои, народът е вложил бляновете си във фантастичния образ на Крали Марка. За творчеството на фантазията няма граница и невъзможност. Колкото повече ограничения поставя животът, толкоз по-свободно твори фантазията.
И това, което суровата действителност отказва на народния творец и на целия народ, той го постига и осъществява в своя вътрешен свят. Тъй е създаден полумитичният образ на Артура в рицарските поеми от бретонския цикъл,образът па старогерманския Беовулф, който е преплувал океана, за да спаси от бедствие своя крал Родгар, тъй е създаден в руския епос исполинският образ на Илья Муромец. Народното въображение малко се е интересувало от историческата обстановка, при която е живял и загинал Крали Марко. То пресъздава историческото лице, докато го превърне най-сетне в една идеална фигура, която въплътява общите желания и копнеж.
По-късно, пак като проява на народното съзнание и народната воля, възникват хайдушките песни. В тях са възпети подвизите на воеводи, които със своите дружини въстават срещу турските насилия и своеволия. Хайдутинът напуща своя дом и своите близки, отказва се от лично щастие, за да се отдаде изцяло на своите нещастни единородци и да се пожертвува за тях. Хайдутинът е поет по душа; самият му живот е една песен. Той чувствува красотата и поезията на природата, обича над всичко свободата, на нищо не прекланя волята си и когато удари последният му час, неговото желание е да умре красиво, тъй както е живял.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Историческият епос като отражение на национално чувство и съзнание 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.