Историческо развитие на одитната функция


Категория на документа: Други


-на планиране
-на реализиране
-заключителна фаза.
Етапите включват:
1)процедури преди поемането на ангажимент
2)планиране и предварителна оценка на одиторския риск
3)изпълнение на одиторския план
4)изготвяне на одиторски доклад с включено мнение
5)действия след приключване на одита
По-голямата част от дейностите и процедурите на различни етапи имат за цел снижаване на одиторския риск.В тази връзка още преди поемането на ангажимент одитора трябва да прецени приемливостта на дадения клиент като изхожда от общоприетите принципи на одита и политиката по самия одитор по избор на клинет.Преди да се поеме ангажимента одитора трябва да се запознае с характера на дейността в предприятието клиент като събере информация за това какво е състоянието на отрасъла към който принадлежи;каква е структурата му;какви са неговите финансови резултати и тенденции на развитие;какви са били резултатите от предходните одити;изискват ли се специални познания за този бизнес и дали одитора е независим.По принцип възложители на одиторски проверки са собствениците или лицата,който е възложил управлението .Въпреки че рекламата не е забранена инициативата обикновенно не принадлежи на одитора.Основни препоставки за приемането на ангажимента са:
1)наличие на приемлив обща рамка за финасова отчетност
2)получаване на потвърждение от ръководството,че то е готово да предостави на одитора цялата необходима информация,както и неограничен достъп до лица и активи и че разбира своята отговорност за изготвянето на фин.отчети.
Основна цел на процедурата по уточняване на условията на одиторския ангажимент е да се избегне погрешното разбиране на въпроси какви са отговорностите на ръководството и какви да отговорите на одитора.Правилото е,че ръководството носи оговорност за верността на финансовите отчети,а одитора носи отговорност само за изразеното от него мнение.При това заверката на финансовия отчет дори когато това е безусловно положително мнение не освобождава от тоговорност ръководството и не гарантира,че няма да бъдат налагани последващи сакции от други контролни органи.
Процеса на ангажиране на одитора изисква подписване на писмо за поемане на ангажимент,Това писмо съдейства избягването на конфликти и недоразумения отностно задълженията и отговорностите на двете страни.Минимални елементи на писмото включват:
1)определяне на целта на одита
2)посочване на приложимата нормативна база
3)посочване на обхвата на одита
4)обръщане на внимание,че е възможно да останат неразкрити съществени пропуски
5)изброяване на заключителни документи
6)изискване на достъп
7)обръщане на внимание,че отговорността за адекватно водене на счетоводството и избор на подходяща счетоводна политика е на ръководството.
Обикновенно писмо за приемане на ангажимент се изпраща при първоначалния одит.При повторно или по-нататъшно приемане на ангажимент пти 1 и същи клиент ново писмо може да не се изпраща освен в следния случай:
1)Ако има идикация,че предприятието разбира погрешно целта и обхвата на одита
2)Ако има промяна в приетата обща рамка на финансово отчитане
3)Ако има промяна в структурата на собственотта
4)Промяна в характера и обема на дейността
5)В правните и регулативни изисквания
6)В самите условия на одиторския ангажимент
Писмото се подписва от ръководството на предприятието и се връща на одитора успоредно с подписване на писмо за ангажимент страните подписват и договор за одит.Той може да бъде отнесен към договорите за поръчка,които са регламентирани в 10 фл.на Закона за задълженията и договорите(ЗЗД).Характеристиките на договора за одит включват:
1)Изискването довереникът(одитора) да извърши възложеното му действие лично.Например,ако одитора желае да привлече друг одитор то това може да стане само с изричното съгласие на предприятието,но дори в този случай довереникът остава оговорен за действията на всички привлечени от него лица
2)Начинът на възмездяване на извършената работа при това отеглянето на поръчката от страна на предприятието клиент не лишава одитора от правото да иска заплащане на договореното възнагражение.За разлика от други разходи размерът на възнаграждението не зависи от вида на изразеното мнение.
3)Срок за изпълнение на одиторския ангажимент,който срок не бива да бъде договарян като оределен календарен ден,а по-скоро трябва да се определи като срок,който почва да тече от датата на представяне на финансовия отчет.Причината за тоова е,че одиторът е зависим при изпълнениет на поетия ангажимент от навременното представяне на информация.
2-ят етап-планиране.Планирането на одита включва изготвянето на 2 основни документа-одиторска стратегия и план на одита.Степента на планиране зависи от големината на предприятието,сложността на одита и опита на одитора със същото предприятие.При разработване на одиторската стратегия одитора определя важни за одита въпроси като какви са неговите залължения произтичащи от законови норми,Има ли съществени промени на прилаганата счетоводна политика,има ли нови изисквания на счетоводните или одиторските стандарти,има ли необходимост от привличане на други лица в одита,кои са основните области на одитиране и какъв трябва да бъде характера и вида на даказателствения материал.Плана за одит представлява конкретизация на стратегията и в него трябва да бъдат предвидени сроковете за започване и завършване на одита,график за изпълнение на одиторските процедури,срок за предоставяне на информация на ръководството на одитирания обект и срока за изготвяне на одиторското заключение.За практическата реализация на плана е необходимо конкретно описание на предвижданите одиторски процедури и тестове,както и определяне на необходимия брой работни часове.Това позволява от 1 страна да се направи подробно инструктиране на членовете на одитния екип,а от друга се явява средство за контрол върху качеството на работата на одитора.Конкретните процедури в плана включват:
1)процедури по проверка на статута на предприятието клиент и настъпилите в него промени
2)Процедури по проверка на отчитането и представянето на отделните обекти,каквито активи,пасиви,приходи,разходи
3)Процедури по проверка на самия финансов отчет включително оповестяванията към него
4)Процедури за установяване на последващи събития
Документиране на действията на одитора във фазата на планиране.Документиране на общата одиторска стратегия е писмено свидетелство за ключовите решения,които одитора е взел на тази фаза като най-често тези решения се обобщават под формата на меморандъ,.Документацията за плана на одита е писмено свидетелство за планирания характер,време на изпълнение и обхват на процедурите като е допустимо одиторът да използва в допълнение към плана стандартни одиторски програми или въпросници.

27.02.2013
Одиторски риск и същественост
Одиторския риск се определя като вероятност одиторът да изрази грешно мнение т.е. при неправилно съставени финансови отчети да даде положително становище или обратното.Такава вероятност съществува дори и при правилно планирани и добросъвестно извършени проверки.Oфициалните стандарти за това кое ниво на одиторски риск е приемливо няма.Част от политиката на всеки одит или одиторско предприятие е да определи това ниво.При това одитори,за които е харатерен консервативния подход като цяло определят по-нива на допустим общ одиторски риск.Смята се,че за частния сектор т.е. за независими одитори общия одиторски риск трябва да е около 5 %,за публичния сектор 1 %.Самият одиторски риск може да бъде определен при прилагането на интуитивния метод,при който одиторасе базира на своите познания и опит или при прилагане на количествения метод,който се основава на модел на одиторския риск представен като произведение на относителни величини,а именно присъщ риск,контролен риск и риска на разкриване.
Присъщият риск е вероятността в отчетите да се съдържат грешки превишаващи допустимия размер.На величината на присъщия риск влияние оказват редица фактори,сред които:
1)опит,познание и промени на ръководството през одитирания период
2)характера на дейността и фактори за околната среда
3)наличието на необичаен натиск върху ръководството
4)наличие на салда и операции,които са податливи на невярно представяне,наличие на активи,които са податливи на загуби и злоупотреби;наличие/извършване на необикновенни и сложни операции особено към края на годината
0<ПР≤100%
Контролен риск-представлява вероятността вътрепният контрол да не предотврати или да не открие грешки или неверни данни.За да се оцени контролния риск одиторът трябва да се запознае със счетоводната система,контролната среда и контролните процедури.Контролният риско е толкова п-висок,колкото по-ниска е оценката на одитора за ефективността на системата за вътрешен контрол.За контролния риск важи същото,както за присъщия риск.
Риска за разкриване изразява приемливата от одитора вероятност,че въпреки прилаганите одиторски процедури могат да останат неразкрити грешки превишаващи допустимия размер.Докато присъщия риск и контролния риск се определят в рамките на одитирания обект и върху тях одитора не може да влияе,то риска за разкриване се определя от самия одитор.Този модел на обшия одитор се явява основа за планиране,тъй като дава възможност да се разкрие взаимовръзката между отделни компоненти нс основата на оценката на присъщия и контролния риск да се разработят подходящи одиторски процедури.Този модел се използва най-вече като се преобразува формулата така че при даден общ одиторски риск и при оценен присъщ и контролен да може да се определи риска на разкриване
Риска на разкриване=Общ одиторски риск



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Историческо развитие на одитната функция 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.