Историко-географски сведения за с. Викторовка


Категория на документа: Други


 Историко- географски сведения за с. Викторовка.

Село Викторовка е разположено на 56 километра северозападно от Кортен и на около 150 километра югоизточно от Кишинев, в Кантемирски район на Молдова. Разположено е на Левия бряг на р. Ларга. Доскоро самостоятелно село, сега в състава на с. Чеболакчия. Тук живеят до 1000 българи от общо 2300 жители на Чеболакчия, или почти 98% българи за Викторовка и над 40% за Чеболакчия.

Село Викторовка започва съществуването си в местността "Гилтос - Тутуван" в Южна Бессарабия и това се случва официално на 19 април 1909 г. Ето как се стига до създаването на това българско бесарабско село.

След изгонването на турците и татарите от Бессарабия през 1807 г., молдовските помешчици, имащи имоти в съседство с Буджака. Разширяват своите владения във вътрешността на бившите татарски земи. Рускаправителствена комиссия, провеждаща оглед на Буджака през 1821.. възстановява старите граници на този регион, разположен между реките Днестър и Прут и в техните долни течения. Доста бесарабски боляри, молдовски помешчици, а дори и някои не руски поданици, предявяват претенции за собственост върху тези участъци земя.

Руският император Александър I и неговото правителство дават съгласието си за утвърждаването на претендиращите хора в реални собственици на тези земи и това се урежда официално от Бесарабското областно правителство.

По официални сведения от 1856г. Имението "Велтоз" ("Гилтос") с помощ от 1200 хектара по това време принадлежи на помешчика Тутуван, който е от румънски произход. На територията на това имение е основано село Тутуван, състоящо се от 20 къщи, а жителите му са молдовани. През 1878 г. Собственник на имението "Гилтос - Тутуван" става Теодор Кавалиоти, който е етнически грък и кагулски купувач. През този период село Тутуван граничи със село Чеболакчия, състоящосе от 113 къщи. След смъртта на помешчика Кавалиоти имението "Гилтос" се разпределя между наследниците му. Случва се така. Че на пазара за земя се появява продукция за продан под формата на отделни части от въпросното имение.Появяват се купувачи от български произход, идващи от бесарабското село кирютня (Кортен).

Това село е основано на бесарабска земя през 1830 г. от български бежанци, принудени да напуснат родното си село Кортен, разположено в подножието на Средна гора в Южна България. Основатели на селото са 110 български семейства, на които руската имперска власт дава участък земя с площ от 4860 хектара, или по 44,1 хектара на всяко семейство. Този участък се намирал в Буджакската степ в Южна Бессарабия, където рекичката Лунгуца се влива в река Лунга.

На границата между XIX и XX век положението на кортенските селяни значително се влошава. Във връзка с увеличаването числеността на населението намалява земята за земеделско ползване. През 1891 г. тук живеят 2409 човека, а през 1895 г. - 3216 човека. Почти 20% от селските семейства нямат земя и са принудени да работят Като наемници (аргати) при кулаци и намиращи се в съседство помешчици. Недостигът на земя заставя селяните да купуват или да вземат по аренда участъци земя извън пределите на селото. Друга причина за недостига на земя е голямото имущественно и социално разслоение на селското общество.

Наред с аренда на земя, имащите малко земя селяни и техните родители започват активно да участват в нова форма за придобиване на земя - чрез земеделски сдружения и при съдействието на Селската Поземлена банка, под разпореждането на която се съсредоточавали все повече и повече помешчически земи поради неизплатени дългове. В 1903 г. се сформира Първото Кирютненско земеделско сдружение от кортенски селяни, закупили от Селската Поземлена банка земя в размер на 1657 декара и тя се намирала в района на селата Циганка и Епурени, намиращи се в Измаилски уезд. Така по тези земи се основава първото дъщерно село на Кортен - Стояновка, в местността на име Силиманул, намираща се на самия бряг на река Прут. По такъв начин в началото на XX век се създават кортенските колонии: Антоновка, Димитровка, Новият Кортен (Светлий). По същите причини през 1909 г. се създава и кортенската колония Викторовка.

До 1909 г. в местността Тутуван се появяват и установяват български селяни, дошли от Кортен. Това са Харалампи Павлов, Иван Турлаков и Иван Рибаков. Именно от тях в Кортен доста българи узнават за възможността да придобият от наследниците на Теодор Кавалиоти участъци земя от имението "Гилтос - Тутуван". Стремейки се да не изпусне появилата се възможност за придобиване на земя от това имение за своите селяни, селското управление на Кортен, при поддръжката на Чадър Лунгското областно управление и земския началник на управлението Васил Тодоров, сформира Второто Кирютненско земеделско сдружение. Своето желание да се включват в сдружението на българите заявяват и жители на село Тутован, също страдащи от липса на земя за обработване и желаещи заедно с кортенци да придобият допълнителни площи земя по местожителство. С общо съгласие се създава Второто Кирютненско земеделско сдружение, наброяващо 95 домашни стопанства, от които 84 са български и 11 - молдовски.

На 19 април 1909 г. в една нотариална служба в Комрат се осъществява сделката за покупно-продажба на земя от имението "Гилтос - Тутуван".

В ролята на продавач там се явява кагулският жител Виктор Шерер, който е съпруг на една от дъщерите на Теодор Кавалиоти - Клеоники. По такъв начин Шерер е изпълнявал ролята на попечител на непълнолетните деца на починалия Кавалиоти и едновременно с това е притежавал законовото основание да продава земите от въпросното имение. В ролята на купувачи се явяват жителите на село Кортен - Григорий Делибалтов, Афанасий Чавдар, Николай Рибаков и Иван Турлаков, действащи лично за себе си и в качеството на законово упълномощени за извършване на сделката от името на кортенски селяни. Сделката се осъществява реално, и 720 хектара земя от имението "Гилтос - Тутуван" се купуват за 123 хиляди и 900 рубли от селяни, повечето от които са от български произход. Тези пари са отпуснати от Одеското отделение на Селската Поземлена банка и са предоставени на българите под формата на дългосрочен заем. Купувачите на земята основават ново село върху площта на имението и в знак на уважение към продавача Виктор, благодарение на който те най-после успяват да се сдобият с извънредно ценна за тях земя, кръщават новото населено място Викторовка.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Историко-географски сведения за с. Викторовка 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.